Ракетни влакове: стари и нови


Ракетни влакове: стари и новиВ самия край на миналата година в руските средства за масова информация се появи новина за връщането към една стара и почти забравена идея. Според информация на РИА Новости, вече се работи върху създаването на нов боен железопътен ракетен комплекс (БЖРК) и първият  ракетен влак по новия проект може да бъде сглобен още през 2020 година. В нашата армия вече имаше на въоръжение подобни системи, обаче единствените в историята БЖРК 15П961 „Молодец“ (Юнак) бяха снети от дежурство още през 2005 година и не след дълго по-голямата част от техниката беше унищожена. Влаковете с ракетно въоръжение с право бяха гордост за съветските конструктори, а и на цялата страна. Благодарение на своите възможности тези комплекси представляваха сериозна заплаха за вероятния противник. Обаче, историята на този вид техника не може да бъде наречена обикновена. Първо, редица съвсем неприятни събития в началото силно ограничиха потенциала на нашите БЖРК, а след това доведоха и до пълното им изчезване.

Създаването на железопътния ракетен комплекс беше много сложно. Независимо, че съответното предписание на ръководството на страната и на министерството на отбраната се появи още през 1969 година, първият пълноценен пуск на новата ракета РТ-23УТТХ беше извършен чак през 85-а. Разработването на БЖРК се извършваше в днепропетровското конструкторско бюро „Южное – М.К. Янгел“ под ръководството на В.Ф.Уткин. Специфичните условия на експлоатация на новата система наложи да се разработят маса нови решения, – от наново проектираната вагоно-пускова установка, маскиран като хладилен вагон, … до сгъваемия обтекател на предната част на ракетата. Въпреки това над петнайсетте години работа … завърши с успех.  През 1987 година първият полк „Молодец“ застъпи в дежурство. През следващите четири годи – (до разпадането на Съветския съюз) бяха сформирани три дивизии, въоръжени с общо дванадесет нови БЖРК.

За съжаление, наскоро след сформирането на последната, трета дивизия, станаха няколко неприятни случки, които се отразиха много лошо върху по-нататъшната служба на БЖРК. През 1991 година по време на международните преговори за бъдещия договор СНВ-I, съветското ръководство се съгласи с няколко неизгодни предложения на американската страна. Сред тях беше и едно ограничение, засягащо маршрутите за патрулиране на „ракетните влакове„. С леката ръка на президента на СССР М. Горбачов и някои негови съратници, БЖРК вече можеха да се движат само в радиус от няколко десетки километрови от базите! Покрай очевидните военнополитически минуси, това ограничение имаше и икономически последствия. Едновременно с въвеждането в строя на комплексите „Молодец“, министерството на железниците извършваше работи по укрепване на железните пътища  в радиус няколко стотици километра от базите на БЖРК. По този начин Съветският съюз загуби и главното предимство на БЖРК (и маса пари), похарчени за реконструкция на железопътните линии и подготовката на пускови позиции.

Следващият международен договор – СНВ-II – предполагаше снемане от дежурство и унищожаване на всички ракети РТ-23УТТХ. Като краен срок  за завършване на тези работи беше определена 2003 година. Специално за демонтажа и унищожаването в Брянския ремонтен завод на ракетните войски, с участието на САЩ беше сглобена технологична линия. За късмет на БЖРК, малко преди срока за завършване на унищожаването на ракетите и влаковете, Русия излезе от договора СНВ-II. Въпреки това през следващите няколко години унищожаването продължаваше, макар и  с далеч по-бавни темпове. Досега са се запазили само няколко вагона от бившите БЖРК, които се използват като музейни експонати.

Ракетни влакове: стари и нови
Както виждаме, кратката история на ракетните комплекси „Молодец“ беше трудна и неуспешна. Практически веднага след постъпването си на въоръжение влаковете с ракети бяха лишени от тяхното главно предимство и след това вече не представляваха такава заплаха за противника, както по-рано. Въпреки това, комплексите продължиха да остават на въоръжение в продължение на петнайсетина години. Сега има всички основания да се смята, че унищожаването на „Молодец“ е станало чак тогава,  когато те са изработили своя ресурс и е свършил наличния запас от ракети. Един от най-сериозните удари по руските ракетни влакове беше разпадането на Съветския съюз. В резултат на него заводът „Южмаш„, където се монтираха комплексите и ракетите за тях, остана на територията на суверенна Украйна. Тази страна си имаше собствени възгледи към по-нататъшната работа на ракетното производство и затова влаковете останаха без ново оръжие.

В обсъждането на новината за началото на разработване на нов БЖРК, често се разглеждат предимствата и недостатъците на този вид техника. Към първите, безусловно, може да бъде посочена възможността за носене на дежурство на голямо разстояние от базата. След като влакът с ракетите излезе на железните пътища за общо ползване, неговото откриване става много и много трудна работа. Разбира се, три локомотива,  девет хладилни вагона (три ракетни модула) и вагон-цистерна донякъде издаваха старите БЖРК, но за гарантираното проследяване на техните придвижвания бяха необходими колосални усилия. Фактически беше необходимо да бъде покрита с разузнавателни средства цялата или почти цялата територия на Съветския съюз. Като положителен елемент на комплекса може са се смята и успешната ракета с течно гориво РТ-23УТТХ. Балистичната ракета със стартова маса от 104 тона можеше да достави на разстояние до 10100 километра десет бойни части с мощност по 430 килотона всяка. При мобилността на ракетния комплекс тези характеристики на ракетата й даваха просто уникални възможности.

И все пак, имаше и недостатъци. Главният минус на БЖРК 15П961 е теглото му. Поради нестандартния „товар“ се наложи да бъдат приложени няколко оригинални технически решения, но и с тях използването на пусковия модул от три вагона оказваше прекалено голямо налягане върху релсите, почти на границата на техните възможности. Поради това, в края на осемдесетте години се наложи железничарите да сменят и усилят огромно количество линии. Оттогава железопътните линии на страната отново бяха подложени на износване и преди въвеждането на въоръжение на новия ракетен комплекс най-вероятно ще се наложи поредно обновяване на линиите.

Освен това, БЖРК редовно биват обвинявани в недостатъчна здравина и жизнеспособност, особено в сравнение с шахтните пускови установки. За проверка на жизнеспособността още през осемдесетте започнаха съответни изпитания. През 1988 година бяха завършени успешно работите по темите „Сияние“ и „Гроза“, целта на които беше да се провери работоспособността на влаковете с ракетите в условия на силно електромагнитно излъчване и съответно буря. През 1991 година един от строевите влакове взе участие в изпитанията „Сдвиг“ (изместване). На 53-и научно-изследователски полигон (днес космодрум „Плесецк„) заложиха няколко десетки хиляди противотанкови мини с обща мощност на взрива около 1000 тона тротилов еквивалент. На разстояние 450 метра от боеприпасите, челно към тях, поставиха ракетен модул от влака. Малко по-далеч – на 850 метра – поставиха още една пускова установка и командния пункт на комплекса. Пусковите установки бяха снабдени с електрически макети на ракета. По време на взрива на мините, всички модули на БЖРК пострадаха незначително – бяха избити стъклата и се наруши работата на някои второстепенни модули на апаратурата. Учебният пуск с използване на електрическия макет на ракетата премина успешно. По този начин взрив с мощност 1 килотон на по-малко от километър от влака не може да извади напълно от строя  БЖРК. Към това следва да добавим повече от малката вероятност от попадение на боен блок на ракета на противника във влака, по време на движения или близо до него.

Ракетни влакове: стари и новиКато цяло, даже краткотрайната експлоатация на БЖРК „Молодец“ със сериозните ограничения по маршрутите, нагледно доказа както предимствата, така и сложностите, свързани с този клас военна техника. Вероятно, именно поради  неопределеността на самата концепция на железопътния комплекс, която едновременно обещава голяма мобилност на ракетите, но изисква укрепване на железния път, (да не говорим за сложностите при създаването на влака и на ракетите за него), конструкторските работи по създаването на нови „ракетни влакове“ засега не са възобновени. По последни данни, понастоящем сътрудниците на проектантските организации и министерството на отбраната анализират перспективите за БЖРК и определят необходимите особености на неговия облик. Затова сега не може да се говори за някакви нюанси на новия проект. Нещо повече, поради наличието на въоръжение на подвижни наземни (грунтови) ракетни комплекси (ПГРК) Топол“, „Топол-М“ и „Ярс„, които нямат нужда от здраво железопътно платно, създаването на новия БЖРК може изобщо да бъде отменено.

Сега се изказват най-различни мнения за възможния облик на перспективния БЖРК. Например, предлага се да бъде снабден с ракети от съществуващите проекти, като РС-24 „Ярс“. При стартова маса около 50 тона подобна ракета, която при това вече се използва в ПГРК, може да стане добра смяна на старата РТ23УТТХ. При подобни габарити и два пъти по-малка маса новата ракета при определени доработки може да стане въоръжение на новите БЖРК. При това бойните характеристики на комплекса ще останат приблизително на предишното ниво. Така, увеличената далечина (до 11000 км.) ще бъде компенсирана от по-малкия брой бойни блокове, защото в бойната глава на РС-24 се побират само 3-4 (по други данни шест) заряда. Обаче ракетата „Ярс“ към предполагаемия срок на приемане на въоръжение на новите БЖРК ще бъде в експлоатация вече около десет години. Поради това за новите ракетни влакове ще бъде необходима нова балистична ракета. Напълно е възможно, че нейният облик ще се формира заедно с изискванията към целия комплекс.

Същевременно, конструкторите-ракетчици могат да използват опита, получен при създаването на сравнително малки ракети като „Топол“ или „Ярс„. В такъв случай ще може да се създаде нова ракета с широко използване на усвоени решения и технологии, но при това пригодена за използване в железопътните комплекси. Като основа за новата ракета за БЖРК, съществуващите „Топол-М“ или „Ярс“ ще бъдат подходящи и затова, че те са приспособени за експлоатация в мобилни комплекси. Обаче окончателното решение за „произхода“ на ракетата и изискванията към нея вероятно още не е взето. Като се има предвид  продължителността на разработването и изпитанията на нови ракети, за да успеят до  2020 година, конструкторите-ракетчици трябва да получат изискванията в най-близко време – години или даже месеци.

Накрая, ще бъде необходимо да се има предвид и необходимостта от строителство на инфраструктура. Съдейки по наличната информация за състоянието на старите бази на БЖРК, ще се наложи всичко да се строи отново. За броени години старите депа, диспечерски пунктове и т.н се оказаха изведени от експлоатация, лишени от голямо количество специална апаратура, доведени са до негодност и понякога даже частично разграбени. Напълно разбираемо е, че за ефективната бойна работа на новите железопътни ракетни комплекси ще трябват съответни съоръжения и оборудване. Но възстановяването на съществуващите постройки или строителството на нови значително ще увеличи стойността на целия проект.

По такъв начин, ако бъдат сравнявани  железопътните и наземните ракетни комплекси, сравнението може да се окаже не в полза на първите. Хипотетичната мобилна наземна пускова установка, със същата ракета като железопътната, е по-малко капризна към състоянието на пътя,  значително по-проста е за производство, а освен това няма нужда от съгласуване на маршрутите на придвижване с външни организации, например с ръководството на железницата. Важно предимство на наземните ракетни комплекси фактът, че цялата необходима за тях инфраструктура е по-проста и в резултат по-евтина от железопътната. Затова не е чудно, че в средата на двехилядните години командването на ракетните  войски със стратегическо предназначение официално обяви за отказването си от БЖРК в полза на ПГРК. В светлината на това решение, за възобновяване на работите по железопътните комплекси изглежда изключително като опит да се разширят възможностите на ядрените сили и при наличието на определени перспективи – да бъдат снабдени с още един вид техника.

 

Advertisements

Posted on 28.02.2013, in Въоръжени сили and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: