КГБ спасява Русия


КГБСССР създаде едно нещо, много качествено, което преживя всички трудности и сега фактически, спаси Русия – това е Комитета за държавна сигурност (КГБ). Нека започнем накъсо, но поред.

И така, в началото на 80-е,  СССР се движеше към глухата линия – спад в селското стопанство, спад на комунистическата идеология, неразвита лека промишленост, засилващо се недоволство на хората от системата. КПСС e номенклатурна организация. Повечето хора в СССР все повече гледат на „Запад„, където според тях животът е красив и забележителен, където има толкова много хубави стоки и хората живея богато и щастливо. Дребнобуржоазни тенденции в правителството, брежневските мерцедеси, специални магазини, връзкарството – познанства, даващи възможности за привилегии и покупки. Хората имат все по-слаб стимул за работа, нали със спечелените пари е много трудно да си купиш „красиви“ и „модни“ западни вещи, а натрапваната на всички комунистическа идеология вече предизвиква раздразнение и понякога насмешки.

КГБ като организация, разполагаща с реалната картина на живота в страната, разбира всичко това, отчасти разбира и политбюро, но изход от ситуацията не вижда никой и системата се доизживява, както доизживява дните си все повече грохващия Леонид Илич. През 82-а умира Брежнев и сякаш подчертавайки обречеността на системата, последователно умират Андропов през 84-а и Черненко през 85-а… Като не вижда пътища към бъдещето, обезсилената КПСС слага на власт „младия“, енергичен наивник Горбачов, възпитан в дух на почит към „западните идеали„. Горбачов започва реформи за преработването на СССР в западна страна под аплодисментите на  публиката, която иска да живее също така „хубаво“,  както живее целият запад (сега вече това звучи смешно).

В целия този спектакъл КГБ и Главното разузнавателно управление на армията (ГРУ) вероятно са единствените, които реално разбират ставащото. Това са хора, които могат  обективно да оценят ситуацията и вътре в страната, и извън нея. Разпадането на Съюза е очевидно, но също така е очевидно и че западните страни не са приятели на Русия. Какво да се прави при тази ситуация? Правилно, да наблюдава и да чака … ако не друго, то поне да чака Комитетът умее и това е мъдро)!

После се разделя и разграбва социалистическата собственост, страната се руши успешно от Горбачов- Елцин – Чубайс – Гайдар. КГБ също взема участие в събитията, но за разлика от младите реформатори, това са хора, свикнали да мислят аналитично и все пак това са хора, възпитани в духа на „системата“, в дух на сътрудничество, на вярност към идеята. Не може да се каже, че КГБ е бил наистина възпитан във вярност към идеите на КПСС, но хората от комитета – това са хора разумни и винаги желаещи доброто – както на себе си, така и на страната. В Русия стават много работи, извършва се: сечене, делене, после преработване, появява се прослойка от нови буржоа, „бизнесмени“, а по-точно със сръчни ръце. Чубайс, Березовски и подобните на тях, вече се виждат като стопани на страната , те безусловно искат да видят Русия прозападна и по техните разбирания „цивилизована„. Тези хора смятат, че те са постигнали всичко желано и че парите са истинското мерило за всички ценности и на тежестта на човека в обществото. Но стареещият Елцин разбира, че ако напусне поста, всичките тези крадци могат да се разправят с него, пък и какво добро могат да донесат на страната спекулантите и мошениците.

Все пак хората от  КГБ винаги са обединени неформално и както се казва, там бивши няма. КГБ беше и си остана невидимо братство, хора, които са възпитани в духа на проникването, запазването на влиянието и властта, с отработени през десетилетията методи. Хората от КГБ имат собствен морал, който в началото на своя път добре изрази Путин – „но на предателите ние не прощаваме“.

Рухна СССР, слезе от сцената КПСС, „като ръководна и направляваща„, но хората на КГБ останаха. Хиляди възпитаници на „системата“ останаха верни на идеята – идеята за контрол и вярност към системата на КГБ и един към друг. КГБ така и си остана една гигантска мрежа вътре в страната,  които продължаваха да наблюдават, продължаваха да мислят и да търсят.

И Борис Абрамович рано започна да потрива ръце! Съвсем не парите започнаха да управляват в Русия, КГБ както беше най-влиятелната сила на СССР, така си и остана в новите условия. КГБ изчака „смутното време“ и идването на власт на Путин (или на подобен на него). Хората от „комитета“ както бяха, така си и останаха навсякъде, … че къде биха могли да се дянат? Още повече, за разлика от останалия народ, те още през 80-е обективно разбираха ставащото. Березовски, Чубайс и другите като тях са наивни дилетанти, които си мислеха, че могат толкова лесно да разпродадат Родината,.. макар  че дали Русия им е родина? Но Комитетът за държавна сигурност на Русия мислеше иначе!)

Като дойде на власт Путин, първата му работа беше да отстрани протежетата на САЩ и Израел от правителството. И ако Борис Абрамич бързо избяга в Англия, то мнозина други „специалисти“ трябваше да бъдат отстранявани доста дълго. Но „комитетът“ начело с Путин успя да стабилизира ситуацията и да започне възстановяването на страната. Работата е там, че именно идеите и възпитанието в КГБ са създали някаква опора, определено разбиране на ставащото и начините за решаване на проблема. КГБ вложи във възпитаниците си определен патриотизъм и ги е ваксинирал против „западните идеали“! Колкото повече време минава, толкова по-очевидна става правилността на техните  виждания, основана изцяло на практиката и всичко това става напълно закономерно.

Posted on 24.02.2013, in История and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: