Как Горбачов продаваше страната: спомени на професионалния разузнавач


Как Горбачов продаваше странатаИзмина вече повече от четвърт век, откакто по инициатива М. Горбачов в нашата страна започна така наречената „перестройка“. Процесът, довел  по думите на Владимир Путин, донай-голямата геополитическа катастрофа през ХХ век„. Но нейният автор няма да се успокои, няма да се примири с тази оценка на неговата дейност. За годините на пребиваването си във властта – (1985-1991 година) той месец-след месец губеше колосалното доверие на народа, който се надяваше на младия и изглеждащ образован, отворен лидер, обещаващ да го изведе от задънената улица на  командно-бюрократичната система. Той завърши политическата си кариера прокълнат от по-голямата част от населението, презиран от политическите си противници, предаден от своите съратници.

След оставката той се опитваше да се върне в политиката, като предложи кандидатурата си за президент на Русия през 1996 година, но получи по-малко от един процент от гласовете на избирателите. Това беше окончателна присъда, но болният от нарцисизъм М. Горбачов не се съгласи и с нея. Той с маниакална упоритост строеше по своите шаблони социалдемократическа партия на Русия, но само името на нейния ръководител отблъскваше  здравомислещите хора и помагаше за дискредитиране на самите  идеи на социалдемокрацията.

Използвайки предоставените му при оставката материално-технически условия – (помещения, транспорт, организационна техника), той създаде „Фонд Горбачов, който по същество се зае с подготовката и издаването на „трудовете“ на злополучния политик. Замислено е издаване на пълното събрание на съчиненията му! Вече излязоха повече от 15 тома от М. Горбачов в тираж по 1000 екземпляра. По мои данни, досега не е продаден нито един комплект.

Последната книга „Насаме със себе си“ е лукава по заглавие и като че ли претендира за ролята на изповед пред своята  съвест. Но по съдържание книгата, издадена в тираж 10,000  екземпляра, явно е насочена към самооправдаване и разобличаване на неговите многобройни противници.

„Дъвката“ на политическото кредо на М. Горбачов, както е известно, е „перестройката“. Никой – „горе“ и „долу“ – никога не можа разбираемо да обясни какво трябва да се разбира под тази дума!!! Какво и как следваше да се преустройства. И досега помня мъчителните партийни събрания, на които всеки комунист трябваше да излезе и да разкаже как той се кани да се „преустройва“. Самият М. Горбачов в тази книга пак задава въпроса: „А имаше ли план за преустройство?„. И дърдори в търсене на отговор. Всичкото, което той можа да роди, това е фразата: „Същността на преустройството се състоеше в преодоляването на тоталитарния строй, в преход към свобода и демокрация“.
Всичко е вярно, но когато се започва едно голямо дело, хората извършват голяма подготвителна работа, изготвят план, пресмятат времето, определят необходимите  ресурси. На практика „перестройката“ се превърна в хаотични инициативи, довела до изкривявания, загуби на управлението на държавата и в края на краищата до „най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век“.
Не случайно на XIX партийна конференция писателят Ю. Бондарев произнесе пророческата фраза, че перестройката прилича на самолет, който е излетял, но не се знае кога и къде ще кацне.

М. Горбачов пак като че ли няма нищо общо. Той пише: „Мен често ме питат: перестройката загуби ли или победи? Моят отговор е: перестройката беше прекъсната, а по-точно нея просто я провалиха. Но нейните постижения са необратими“. Това е на страница 410. Всички помнят, че „перестройката“ започна през май 1985 година с нелепата  борба с алкохолизма. Нашият герой заприлича на щедриновия градоначалник, който при встъпването си в длъжност, започнал с изяждането на птичката.
Както е известно, ако закопчееш неправилно първото копче на палтото, то и всичките други ще бъдат накриво. Така и при М. Горбачов. Изсякоха лозята, всичката захар отиде за самогон, хазна се лиши от 25 процента от приходите. Започна инфлационна треска. Той по навик стовари всичко на „извращенията по места“ Ето неговата оценка: „Аз бих казал така: на етапа на вземането на решения бяха проявени и реализъм, и отговорност, но при при изпълнението направихме много глупости и убихме доброто начинание“. (Четете страници 428-429). Но нали в самия Кремъл на приемите даваха безалкохолни напитки вместо вина, предизвиквайки язвителни коментари от чужденците. Във всички посолства на СССР беше забранено да се сервира алкохол. Беше предписано да се провеждат само безалкохолни сватби. Тук, (както се казва), няма какво да се сърдиш на огледалото, ако ти е крива муцуната.
В книгата няма нищо за развилнелия се в най-агресивни форми национализъм. Няколко пъти той казва, че демократизацията се провеждала безкръвно. Но напълно „забравя“, че именно при неговата администрация през декември 1986 година, при опит да се въведе ред в Казахстан чрез снемането на Д. Кунаев и назначаването на  Г. Колбин за първи път в СССР избухна националистически метеж и се проля първата кръв, многократно и в по-големи количества пролята по-късно в Средна Азия, в Грузия, Азербайджан
Какво е станало с паметта ви,  Михаил Сергеевич?
Вие толкова много пишете за интригите в Кремъл, но заобикаляте най-големите пукнатини в тогавашния  СССР. Че нали именно събитията в Казахстан разкриха цялата дълбочина на слабостта на централната власт, показаха нейната уязвимост, нерешителност и неумение да развърже стегнатите националистически възли.
От този момент окуражилите се национални „елити“ започнаха да си искат „правата“, разклащайки единната държава.
Страниците на книгата са пълни с обида към многобройните критици, особено към онези, които обвиняват М. Горбачов в предаване на външнополитически позиции, в безогледна отстъпчивост към Запада. Той, например, се позовава на това, че уж всички директиви по въпросите на разоръжаването са били разработвани от комисия от ЦК, а след това се утвърждавали в Политбюро, така че той не носи лична отговорност за тези документи. Трябва да отбележа, че аз като заместник началник на съветското външно разузнаване бях един от експертите, които разработваха тези директиви и бях свидетел на безотговорното поведение на  Е. Шеварднадзе и самия М. Горбачов по въпросите на преговорите за разоръжаване. Те двамата, първо, прекратиха практиката на изготвяне на бележки по преговорите и разпращането на информация до членовете на Политбюро, като взеха всичко под свой контрол. Второ, отидоха на отстъпки, които не бяха предвидени от никоя комисия. В частност, М. Горбачов се съгласи да бъде унищожена най-съвременната подвижна ракетна система „Ока“, която изобщо не беше  предмет на преговорите, тъй като не влизаше в категорията „ракети със средна и по-малка далечина“. Но думите не са врабче, като излети, …не можеш да го хванеш. Никога и на никого не му е идвало на ум да приравнява американски стратегически бомбардировач Б-52 или Б-2, въоръжени най-малко с  24 крилати ракети с далечина до 600 километра, без да се броят гравитационните ядрени бомби, на една бойна глава на съветска стратегическа ракета. Но М. Горбачов, без да се колебае, даде такова съгласие на  американския президент.
Тази самодейност доведе до това, че се стигна до взрива на 10 март 1990 година, когато началникът на Генералния щаб М.А. Моисеев на заседание на комисията открито обвини Е. Шеварднадзе в капитулантство пред американците и разрушаване на създалия се паритет във въоръженията между СССР и САЩ.
Всички хора, отговорни за сигурността на нашата страна, безкрайно бяха уплашени от спонтанните, необмислени призиви на М. Горбачов за пълно ликвидиране към  2000 година на всички запаси от ядрено оръжие на Земята. Той беше длъжен да разбере, че без ядрено оръжие САЩ и техните съюзници по НАТО биха получили преодоляващо превъзходство над СССР и щяха до могат, както се казва, да ни ловят с голи ръце. Да не говорим за ситуацията в Азия и в Далечния изток.
При това е известно, че Е. Шеварднадзе практически самостоятелно – но не без знанието на  М. Горбачов – „отстъпи“ на САЩ голямо парче от Берингово море и шелфа с площ 50,000 квадратни километра, което осигури на американците контрол над 60 процента от акваторията на Берингово море. За тези дипломатически „подвизи“ в книгата няма нито дума, макар че руската страна и досега не признава легитимността на тези сделки на горбачовата администрация.
М. Горбачов и докато беше на власт много обичаше да прави посещения в западните страни. Книгата е пълна със спомени за срещи и беседи с американски и европейски лидери и чак накрая си признава: те обичали повече не него, а Б. Елцин и помагали не на него, а на политическия му съперник. В същото време той нито веднъж не споменава КНР, където беше на държавно посещение именно в навечерието на събитията на площад Тянанмън през 1989 година и се опитваше да дава съвети на китайските лидери. Но той беше спрян доста решително и предсрочно изпратен вкъщи, за да не им пречи да действат по своя план.
…Рецензиите обикновено се пишат, за да събудят интереса на читателя към обсъжданата книга, към нейния автор. В този случай всичко е наопаки: иска ми се да предупредя читателя  да не пипа тези празни дрънканици на бившия политик. Той напразно се надява, че ще съумее поне малко да се оправдае в очите поне на част от своите доверчиви съграждани.  (Николай Леонов, Фонд Столетие)

Реклами

Posted on 23.02.2013, in Общество and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: