Един ден в швейцарската армия


Един ден в швейцарската армия Първите дни на октомври. Във въздуха, наситен с ароматите на алпийските предпланини се носят паяжинки и сякаш увисва неспирният далечен звън на кравешки хлопатари. Сред цялото това умиротворение и великолепие от време-навреме се чуват гръмотевичен тътен. Това е от танкодрума близо до село Елм, където се провеждат есенните учения.

Отбиваме от шосето в страничен път и след няколко стотин метра приближаваме ниска правоъгълна постройка с вътрешен плац и два изхода. Край КПП на 14-и танков батальони ни посрещат трима офицери: обер-лейтенант Георг Клинглер, капитан Михаел Изенринг и лейтенантът-преводач Алексей Громов. Нашият ден в швейцарската армия започна точно по разписание. И със задължителната чашка сутрешно кафе с кроасани в щабното помещение.

ПОЛИГОНЪТ В ПЛАНИНИТЕ

Швейцарската Конфедерация е доста малка държава и танкодрумите на нейната армия са само два. Единият от тях се намира в планинската долина Вилхеналп. Той съществува повече от 40 години, но е модернизиран по последната дума на електронната техника и се смята за най-големия в Европа. Заобикалящите малката долина снежни скали на планинския масив Тоди превишават необходимите по техниката за безопасност 500 метра и са прекрасна естествена бариера при стрелба с бойни снаряди. Забелязва се огромен хангар с механични работилници за двадесет  бойни машини от типа на немския тежък модернизиран танк „Леопард“ и леки танкове SP 2000 от шведски произход. А на пиедестала е застинал английски „Центурион“.

Работилниците се обслужват от цивилни хора с обикновен трудов договор. От едната страна към хангара е долепена тухлената постройка на складовете за боеприпаси, от другата – открити стрелбища за войниците-пехотинци, които тук наричат звучно гренадири. Всички постройки са разположени компактно в началото на полигона, на известно разстояние от кулата на командния  пункт, наблъскан с най-съвършени уреди за следене на хода на ученията. Бронираните машини се движат на разстояние не по-малко от километър, но са снабдени с чипове, затова всеки техен  маньовър се отразява на електронната карта, а системата за видеонаблюдение още повече усилва ефекта на присъствие там, където се водят „бойните действия“. На кулата постоянно дежурят шестима офицери, обаче ако дойдат командирите на подразделенията, броят на наблюдателите се увеличава до дванадесет души. До нея се издига нагоре 15-метрова мачта с топлинна камера, която фиксира всяко движение по планинските пътеки, за да не попадне нищо живо в зоната на огъня.

Един ден в швейцарската армия За един ден на полигона се произвеждат около 20 изстрела. За да ви впечатли това число ще добавим, че един танков изстрел струва над 700 долара. Огънят се води главно с бойни 120-мм снаряди. Но през последните години поради разгърналата се в армията кампания за икономии в цевите на танковите оръдия вкарват ерзац-цеви с по-малък калибър, което естествено намалява разходите за бойна подготовка.
За четирите седмици на есенните учения танковите бригади, (а те са две), получават 49 хиляди литра дизелово гориво. На въоръжение в швейцарските войски има всичко 687 танка и 483 единици друга бронирана техника. И в Генералния щаб в Берн си блъскат главите как да разделят полученото гориво между подразделенията, за да може занятията да се проведат с минимални разходи, но полезно.

Дочакала своя ред, на позиция излиза следващата двойка леки бронирани машини, в желязната утроба на  които се побират десет десантници. Те седят на ниски железни пейки плътно един до друг, стискайки между коленете си щурмова винтовка SIG 550. В камуфлажните униформа на войниците също е зашит чип, затова тяхното прехвърляне през планинския ручей в далечния край от кулата се вижда почти отблизо. Но ето, че угасна забранителния червен сигнал на топлинната камера, затвориха се горните люкове и по трасето на  полигона, произвеждайки първия изстрел, уверено дръпнаха танковете, вдигайки във въздуха облак прах. Всички присъстващи на КП като по команда си сложиха личните комплекти тапи за ушите, както разпорежда уставът. В швейцарската армия, ако нещо е определено с правила, то всички ще ги изпълняват безпрекословно. Това им е в характера.

Един ден в швейцарската армия
ОРЪЖИЕ ВЪВ ВСЯКО СЕМЕЙСТВО

В швейцарската армия служат всичко 3500 кадрови военни: офицери от Генералния щаб, унтерофицери и войници от спецназа и военната полиция. Останалите 120 хиляди са така наречените активни милиционни войници и офицери, а също така около 230 хиляди резервисти са основната „мускулна“ маса на въоръжените сили.

Тази уникална швейцарска милиционна система има своите корени в далечното Средновековие и се обяснява с исторически причини в развитието на страната, постоянно разкъсвана от локални войни между кантоните или принудена да води борба с външни врагове. Първият военен договор на кантоните на обединена Швейцария е бил подписан през 1798 година, – тогава е възникнала и сегашната швейцарска армия. Този договор предвиждал всеобща задължителна военна служба за мъжкото населения на тази своеобразна съюзна държава. Наистина, имало е възможност за откупуване от военна служба: богатите граждани доброволно внасяли определена немалка сума в кантоналната каса. Впрочем, такива сделки са предвидени и в съвременния устав на армията.

През периода на Втората световна война, обкръжена от всички страни от профашистки режими и с общи граници с хитлерова Германия, Швейцария прибягнала до раздаването на бойно оръжие на военно задължените. Един вид цялата страна е била призована в действащата армия, продължавайки да се труди в заводите, офисите или във фермите. Истинска бойна служба са носили само мобилните бойни отряди в крайграничните райони и в планините. Именно тогава избраният от парламента командващият армията генерал Гюзе е разработил реализирания впоследствие план за строителство на основни армейски складове, а също на обекти на противовъздушната отбрана в дълбините на планинските масиви на Санкт-Мориц, Готхард и Гларус.

Един ден в швейцарската армия
А оръжието от времето на войната продължава да се държи в семействата – в гардероби и дрешници, заедно с униформата и военната раница. Впрочем, в армията и в полицията имат право да служат само граждани на Швейцария.

Военно задължените швейцарци в зависимост от рода войски са длъжни да посветят на военните работи от 180 до 270 часа годишно. През седмиците, които са определени за бойна подготовка, на защитниците на родината им се запазва до 80% от заплатата и самото работно място. Войникът получава от армията  золд (заплата) до 6 долара дневно, офицерът – 8,5 долара.

Един ден в швейцарската армия Тук трябва да се отбележи, че наред с алпийските ски, стрелбата се смята в страната за народен спорт. Че как иначе: 270 хиляди резервисти и 120 хиляди активни военни милиционери по време на преминаване на службата трябва да представят войнишка книжка с проведените стрелби и резултатите от тях. Стрелбите са нещо свято, това са онези традиции, които в консервативна Швейцария не се променят със столетия. Администрацията на една малка община може да не намери необходимите пари за ремонт на пътищата, но с успех представя за гласуване от гордите потомци на Вилхелм Тел, проект за строителство на ново стрелбище и модернизация на  старото. И много хиляди такива стрелбища и закрити тирове са разхвърляни в най-мирната страна в Европа. Националните и регионалните състезания по стрелба с пистолет или щурмова карабина се провеждат винаги с масово струпване на хора.

НЕ Е ЗА РУСНАК…
В 12 часа по взводно войниците и офицерите с пеши марш се спускаха към дървената постройка на стрелбището в Елм, където по време на учения се организира нещо като столова. Походен казан с каша не видяхме. Войниците получаваха голямо парче кордон бльо (пилешки гърди с шунка и кашкавал) с макарони и зеленчуци. Офицерите и унтерофицерите ядяха същото, но след своите подчинени и на същите маси. Петнадесет минути почивка на слънчевия склон и ето че първите гърлени команди вдигат различните по възраст и небръснати войници, гасят се последните цигари…

Впрочем, швейцарските подразделения не ходят със строева крачка. От пруската мущровка на армията се отказали още в края на XIX век. А задължителното военно обучение се извършва в наборните школи в продължение на половин година, на триседмичните сборове войниците не успяват, а може би и просто не искат да се пренастроят на военни релси, което не влиза в техните задължения. За това говори даже дневния режим: ставане в 6 сутринта, лична хигиена, закуска, занятия на полигона, обяд, стрелби, вечер, лично време. Общ отбой – в 24:00.

Един ден в швейцарската армия Казармата, която посетихме, се смята за малка и побира до 130 души. Тя се дели на войнишки  (до 20 души), унтерофицерски и офицерски стаи (до шест души). Те почти с нищо не се различават: и тук, и там има двуетажни железни кревати с тънки дюшеци и спални чували. На таблите на креватите са подпрени големи войнишки раници с личните вещи. Стелажите с обувки са покрай стените на коридора на казармата. Тоалетните и кабините с душове поразяват с чистотата си.
За дисциплинарни извращения в швейцарските казарми не са чували. А и младите мъже прекарват в тях не чак толкова много време. Тук не отиват в армията, а идват за няколко седмици и си отиват вкъщи. При това, по време на задължителните учения – съботата и неделята прекарват вкъщи.

При цялата биеща на очи демократичност на реда в милиционните части няма особени проблеми с дисциплината. Разработена е и разписана до дреболии система от парични глоби за всяко неспазване на правилата на армейския живот и нарушаване на устава, а те са на няколко порядъка по-високи, отколкото в „цивилизацията“. Контролните функции се изпълняват от кадрови офицери. Решението за размера на глобата взема командирът на подразделението. А редките криминални нарушения се разглеждат от военната прокуратура.

Един ден в швейцарската армия Всичко това ние обсъждахме със съпровождащите ни офицери. Стегнатият, гладко избръснат Георг Клинглер само след две седмици, като се върне в „цивилизацията“, пак ще стане адвокат. А засега той акуратно отговаря на въпроси на журналистите. Обер-лейтенантът  се отнася напълно лоялно към ежегодната триседмична служба в армията, нали тя не само не пречи на кариерата му, но му дава маса  впечатления от живота, които той ще може да приложи и в юридическата практика.

А пък капитан Михаел Изенринг отдавна, след завършване на наборната школа, е бил изпратен в школа за милиц-офицери, където са взели предвид неговата основна гражданска професия на програмист. Минали години, младият офицер направил определена кариера в милиц-армията, но никога не е искал да става кадрови военен. По собственото признание на Михаел, военната служба почти не се пресича с цивилния му живот. Идва веднъж в годината повиквателна, изважда се от шкафа униформата, раницата, оръжието – и от апартамента излиза вече не Михаел Изенринг, програмист, любящ съпруг и баща на две деца, а…хауптман Изенринг.

Алексей Громов пристигнал със семейството си в Швейцария седемгодишен. Неговите руски родители, учени-физици, работят по договор в Цюрихския технически университет. Осъзнаването на самия себе си и своето място в чужда страна винаги става трудно. Получавайки на 18 години швейцарски паспорт, а заедно с него и повиквателна от наборния пункт, момъкът решил да се пробва в армията, макар че вече започнал работа като компютрист в университета. Знанието на руски език го направило в очите на командването на школата за унтерофицери едва ли не полиглот. Защото тук руският се смята за твърде рядък и труден език. Така Алексей бил изпратен в школата за офицери и сега служи със звание лейтенант за свръзка и военен преводач.

Но младият човек не скрива разочарованието си: „Готвейки се за сбор, войниците и офицерите даже не се занимават с физическа подготовка, макар да имат за това всички условия. Те просто прекарват необходимото време. На мен това не ми харесва. Аз си представях армията по друг начин. Просто, навярно, чисто по руски. Моите швейцарски другари намират, че всичко е напълно в ред.

8

Автор Ирина БЕЕРЛИ, vpk-news.ru

Реклами

Posted on 15.02.2013, in Въоръжени сили and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: