ПОДЕМ НА НОВИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТРОВЕ НА СИЛАТА В СВЕТА


ПОДЕМ НА НОВИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТРОВЕ НА СИЛАТА В СВЕТА

ПОДЕМ НА НОВИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТРОВЕ НА СИЛАТА В СВЕТА

В статията са показани новите икономически центрове на силата в развиващите се страни, такива като Китай, Русия, Индия и други държави, целта на които е да станат най-големите растящи световни иконо­мики през второто десетилетие на ХХ1 век.

 

Постановка на проблема.

Когато говорят за съюзниците на Русия, ни идва на ум известният израз на император Александър III за това, че Русия има  два съюзника Армията и Флота. Това е точно така и днес! Този  израз се отнася за всяка страна. Войните в Афганистан, Ирак, Либия подчертаха едно просто и разбираемо нещо: Съеди­нените щати, Европейският съюз и НАТО реализираха своите интереси така, както ги разбират. И съюзническите договорености, и резолюциите на Съвета за сигурност на ООН при това играят само инструментална роля, те се спазват само в онази си част, която  устройва САЩ.

Както пише Путин в статията «Русия се съсредоточава – предизвикателства, на които трябва ние да отговорим» – («Известия» 16 януари 2012 г.): «Предишният единствен «полюс на силата» вече не е способен да поддържа глобалната стабилност, а новите центрове на влияние още не са готови да направят това»! Действително, сега е моментът да се говори не толкова за отслабването на САЩ, колкото за подема на такива центрове на силата, като: Китай, Индия, Бразилия и следкризисна Русия. Светът трябва да достигне до ново равновесие, където ще има няколко силни играчи, а не един, както сега САЩ, способни да делят отговорността в света. Ето защо много европейски лидери с одобрение откликнаха на предложението на Русия да се сключи юридически обвързващ Договор за европейска сигурност (ДЕС), в който терминът «неделимост на сигурността» би могъл да бъде обяснен със златното правило: не прави на другите това, което не искаш да направят на  теб!

 

 

 

Анализ на изследванията.

След убедителните президентски избори от 4-ти март 2012 г. Русия ще продължи да се движи по същия път, контурите на който са набелязани от Пути­н по-рано, – да търси своето ново място в света въз основа на прокарване на националните ин­тереси: «да осигури на Русия равноправни позиции в съвременната система на световното стопанство, да доведе до минимум рисковете, възникващи при интеграцията в световната икономика, в това число в контекста на встъпването във ВТО и предстоящото присъединяване към Орга­низацията за икономическото сътрудничество и развитие (ОИСР)», – казва Путин. Това оз­начава, че изказаното в неговата статия за «изгодните приятели» раздразнение по повод мето­дите, които Западът използва по отношение на Русия. Например, колко трудно вървяха пре­говорите за присъединяване към ВТО в продължение на 17 години: «Ще кажа откровено, на този дълъг и трънлив път понякога ми се искаше «да хлопна вратата», въобще да се откажа от преговорите. Но ние не се поддадохме на емоциите. В резултат е постигнат напълно благоприятен за нашата страна компромис … »

Сега световният център на силата постепенно се измества към развиващите се страни, в частност от САЩ към Китай. Настоящата година официално се признава за година – край на епохата „11-ти септември”, поне в САЩ. Американските войски напуснаха Ирак; напускат Афганистан към 2014 г.; Бин Ладен е мъртъв; САЩ вече заявиха за съкращаване на во­енното присъствие в Европа и както се вижда, в близкоизточното направление те по-скоро са водени, отколкото водещи. Новия приоритет за САЩ … става Азия.

За четири години президентстване на Обама, обаче, неговата администрация при водещата роля на Хилари Клинтън не успя да сформира нова доктрина на външната политика на страната. Външната политика трябва да защитава икономическите интереси, да придаде по-голямо значение на укрепването на икономическата дипломация, а също САЩ трябва да се върнат в Азия. В бъдеще центърът на световния икономически растеж ще се намира в Азия и проблемите за САЩ ще произтичат от този регион.

 

 

 

 

Резултати от изследванията.

САЩ отговориха на американските си съюзници: Япо­ния, Сингапур, Индонезия и Филипините, че те ще следват поетите по-рано ангажименти да се върнат в Азия. Но дали Китай ще позволи на тези азиат­ски страни да запазят същото високо ниво на взаимодействие с Америка, с оглед неговите растящи амбиции в региона? Тук и възниква главното противоречие: икономическите ин­тереси подтикват тези страни към Китай, докато гаранция за сигурността им могат да дадат САЩ. Тази забележка не се отнася до Индия, тъй като тя има разногласия с КНР.

Още преди пет години САЩ не до край възприеха думите на китайските чиновници за диверсификация на икономиката, а сега, когато КНР почти догони Америка, започнаха да осъзнават, доколко това е сериозно. Много по- трудна за САЩ ще бъде ситуацията, когато Китай ще окаже натиск и използва своето законодателство, за да постигне напредък в сферата на промишлените иновации и същевременно да подкопае позициите на международните корпорации в борбата за китайския пазар. В това е и източникът на бъдещите разногласия между САЩ и Китай. Безусловно, доста опасен за китайско-американските отношения е и въпросът за технологичната политика, представляваща препъни камък в промишлеността.

За разлика от САЩ, от всички центрове на силата у Русия най- продуктивно се стекоха отношенията с Китай и тези отношения са най-важният геополитически ресурс на двете страни, който ценят и Руската Федерация, и Китайската Народна Република. Акцентите на руската външна политика се свеждат до стабилността на Китай, а на Китай е нужна  успешна и силна Русия; Русия трябва да бъде част от Голяма Европа, тъй като руските граждани се чувстват европейци; американците на практика трябва да се ръководят от принципите за равноправно и взаимоуважително партньорство с Китай и РФ.

Китай е нужен на Русия и Русия му е нужна. Техните отношения се развиват по най-добър начин въобще, както и с развиващите се страни, а на дружбата им с Америка – пречи нейно високомерие и националния егоизъм. Основният проблем е поведението на Запада на меж­дународната арена! Колкото по-далече, толкова по-ясно на картата на света се очертават контурите на двата конкуриращи се блока. От една страна – САЩ, ЕС, Турция и арабските монархии от Пер­сийския залив, от друга Китай, Русия, Иран и Сирия. Да се говори за пряко противостоене засега не се налага, но взаимните търкания стават все по-силни. Най-ярко те се проявяват в ситуацията с гласуването в Съвета за сигурност на ООН по сирийския и други проблеми. Често и двата блока имат отношение към фигурата на Збигнев Бжезински, тъй като с неговата личност е свързано множество различни митове, като оценка на един от най-прозорливите аналитици на САЩ, автор на нашумялата книга «Великата шахмат­на дъска». Тезис за това, че съществува единствен  вариант за достатъчно мощен антихегемонистичен алианс, който може да хвърли предизвикателство към глобалнотото американ­ско доминиране. И този алианс е съюзът Китай, Русия и Иран.

Бжезински правилно посочва в книгата, че един такъв алианс няма дълбоки основи, затова «коалицията на Русия едновременно с Китай и Иран може да възникне само в случай, ако Съединените щати се окажат дотолкова недалновидни, че да предизвикат антагонизъм в Китай и Иран едновременно». Бжезински абсолютно правилно посочва, че «всяка предполагаема китайско-руско-иранска коалиция, насочена срещу Америка, едва ли ще излезе от рамките на някакво временно позиране по тактически съображения». И накрая, хвърлената от същия този Бжезински на Ярославския форум идея за бъдеща «неизбежна» интеграция в западната общност на ядрата на двете бивши империи – Турция и Русия – разтърси целия свят. Ако не бяха три «но»! Първо, Турция е член на НАТО и вече е интегрирана в Запада, а Русия не е. Второ, в Турция започна разгръщането на елементи от инфраструктурата на ЕвроПРО, срещу създаването на която толкова горещо се изказва Москва. Трето, позицията на Турция по отношение на Сирия принципно се отличава от руската, а също имат място нарасналите амби­ции на Анкара и нейното желание да премери силите с Техеран за влияние в арабския свят.

Като откъсва Русия от формиращия се триъгълник, Китай Русия Иран, Западът се стреми да я откъсне от Китай, предлагайки инициативата за създаване на «голямата двойка», т.е. глобално партньорство между САЩ и Китай. КНР отклони тази идея, твърдо решавайки, че в този съюз и плодовете, и корените ще се разпределят по начин изгоден само на Вашингтон. След като получиха отпор в китайското направление, американските стратези започнаха да търсят пролуки в руското.

Сирийската криза стана за Москва своего рода момент на истината, т.к. падането на Сирия би станало пролог към ново нарастване на натиска срещу Иран. Тогава Русия и Китай биха имали много по-малко възможности за маневриране. И затова регионалното съперничество съвсем ще излезе на преден план, избутвайки в сянка по-високите интереси на страните. В този случай обаче във връзка със Сирия, КНР демонстрира принципност и готовност да действа ръка за ръка само с Русия. А това има огромно значение, тъй като именно запазването на партньорските руско-китайски отношения е залог за сигурността на двете страни. И обратно, разкъсването на руско-китайската връзка е най-важен стратегически приоритет на САЩ. Но и в Русия, и в КНР добре са научили историческия урок, свързан с Либия, (с разпадането на съветско-китайското партньорство): последвалото след това противостоене не беше от полза за никого. Имен­но затова запазването на добрите отношения с Китай е една от ключовите задачи за Русия, у която са затворени всички крупни политически въпроси в отношенията с КНР, включително главният – пограничният (спомнете си остров Дамански).

От всички центрове на силата, към момента у Русия именно с КНР се установиха най-продуктивни отношения (освен Германия). И колкото по-добри са отношенията на Русия с Китай, толкова по-интересна тя може да бъде за Европа. Именно такава политика ще по­зволи всемерно да използва антихегемонистичният потенциал на триъгълника Китай – Русия Иран, а от друга страна, да продължава да изгражда отношенията със Запада [1].

Русия издържа. Това банкрутира картографските пасианси на Бжезински, чиято «велика шахматна партия» беше конструирана за подялбата на руското наследство в просторите на Евразия. Идеята за Евразийското пространство е предложена не от Бжезински, а от Путин и няма нищо общо с възстановяването на СССР, в което не пропуснаха да го обвинят вечните опоненти – както в самата Русия, така и в чужбина. На фона на грубата експанзия, руският проект за Евразийското пространство е идея за справедлив свят, за свободен обмен на продукция и достиженията на всяка от осемте страни.

В някои политически кръгове на САЩ след 4-ти март 2012 г. битува мнението, че за Вашингтон щеше да е по-удобно да води политика с Медведев, а не с Путин, отчитайки факта, че Путин заема по-твърди позиции по отношение към Запада и САЩ, в това число и в политиката за «рестартирано». Той свежда тази политика до два момен­та: САЩ не притежават онези неограничени възможности, за да диктуват своята воля на целия свят, а оттук и политиката на администрацията на Обама трябва да премине от поли­тика на диктат – към партньорски отношения, както с Русия и Китай, така и със своите съюз­ници, които по-рано не бяха вземани под внимание.

Ако Русия заема позиции различни  от САЩ, то това не е защото иска да ги засегне, а защото изхожда от своите национални интереси. Работата е в това, че именно Путин още в своята мюнхенска от 2007 г. знаменита реч за пръв път публично зая­ви, че «политиката на едностранно доминиране и диктата на САЩ е неприемлива за Русия. Това означава, че политиката на рестартиране администрацията на Обама директно отговаря на онези цели и представи за характера на отношенията между нашите държави». Но по-късно Путин беше много прагматичен и никога не преминаваше в своите изказвания определена черта. Не влизаше в ряза конфронтация със САЩ, въпреки че Съединените щати се държаха с предизвикателен характер. Той ясно разбираше, че такъв път на «студената война» е път за никъде и се стремеше да постигне от Вашингтон съобразяване с интересите на Русия, а също и на Китай.

Мюнхенската риторика на президента Путин стана демонстрация на националната воля, възстановила честта и достойнството на Русия на международната арена, а САЩ загубиха узурпираното право от името на митичната световна «цивилизована общност». Това приближи до неизбежно фиаско проекта за еднополюсен свят. Русия напълно осъзна, че плавателните реки, излазите на море, незамръзващите пристанища са еднакво важни, както за монархична Русия от ХVІІІ век, за  комунистическата държава, така и за демокрацията от ХХ1 век. Опитът от последните драматични десетилетия показва, че колкото по-силни и самостоятелни са Русия и Китай, толкова по-важна е Русия за Запада, а КНР за САЩ, толкова повече ще се съобразяват с тях. След мюнхенската реч на Путин и решителното призна­ване от страна на Русия на независимостта на Южна Осетия и Абхазия, Западът не може нито да игнорира, нито да изолира Русия, смело очертала кръга на своите  национални интереси.

Русия и САЩ имат сфери на съвместно сътрудничество в пълна степен: неразпространяването на оръжията за масово поразяване, борбата с международния тероризъм, сътрудничеството в борбата с ислямските радикали и т.н. Но за общото подобряване на руско-американските отношения сериозно влияние оказваше кризата засегнала Западна Европа и САЩ, отслабила техните възможности за пряко влияние върху процесите на постсъветското пространство, където се разгръщаше съперничеството на Вашингтон и Брюксел – с Москва. Русия и редица други постсъветски страни, постигнаха значително ускоряване на интеграционните процеси на това пространство, в рамките на развиващия се Евразийски Съюз – (все още в съста от осем държави).

Върви процес на образуване на нови центрове на силата, сред които  могат да се отбележат постоянно растящите: Китай, Индия, Бразилия, ЮАР и Русия. Пред Русия стои задачата да стане петата икономика в света след САЩ, Китай, Евросъюза и Индия през второто решаващо десетилетие на ХХ1 век, сериозен фактор на равновесие на тези центрове на силата, да стане една от търсените опори на новото световно геополитическо устрой­ство. И затова на старите устояли военнополитически парадигми идва друга парадигма, намираща се в процес на формиране. Такива страни могат да не бъдат членовете на НАТО, а такива като: Китай, Русия и Иран (или Индия). Американските аналитици пишат, че вместо Индия в състава на новата парадигма за сдържане на Китай могат да влязат Япо­ния, Виетнам и други страни!

Но който и да победи в САЩ на президентските избори през 2012 г., политиката на «рестартиране» няма алтернатива. Русия, като един от партньорите, ще бъде необходима на САЩ в най-ключовите региони на света, откъдето могат да произлизат предизвикателства за жизнените интере­си на Съединените щати.

Например, подписвайки договора за ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения, преустановявайки строителството на елементи на противоракетната отбрана в Чехия и в Полша, отказвайки се от по-нататъшно разширяване на НАТО на Изток, с включването в тази организация на Украйна и Грузия, САЩ съвместно с Русия убеждаваха партньорите в Източна Европа и на постсъветското пространство, че това не означава опит за подобряване на отношенията единствено с Русия за сметка на своите партньори. Има сфери, в които руско-американските отношения могат да  бъдат доста конструктивни въпреки, че тези отно­шения имат своите граници. Това има отношение към: иранската ядрена програма, към съ­трудничеството на Иран с МААЕ, извеждането на американските войски от Афганистан по въздушен път през територията на Русия. Позицията на Русия по някои въпроси дразни по­литиците във Вашингтон. Но обикновените американци са се наситили на войни, затова Русия се стре­ми да помогне на администрацията на Обама, например,… да осъществи извеждането на войските от Афгани­стан по въздушен път през Русия до 2014 г.

Руската Федерация се стреми да намали финансовите възможности на НАТО. И успява в това през 2012 г., т. к. за Русия не са достатъчни политическите декларации на НАТО за ненасоченост на системата за разгръщане на Противоракетната отбрана на САЩ в Европа около нейните  граници. Русия е европейска страна тя заема 42% от целия европейски континент, но повече от половината от Руската Федерация се намира в Азия. Руснаците са повече от 80% от населението на страната. Сред етносите на Русия има и такива, които свързват своята историческа съдба с великите култури на Азия, което е важен фактор в отношенията, които свързват Русия с Юга и Изтока, с такива световни играчи като: Китай, Индия, мюсюлманският свят. Много от тях заедно с Русия съвсем доскоро влизаха в една държава – СССР, а сега влизат в такива международни организации като: Общност на Независимите Държави, Съюзната държава Русия и Беларус, Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), Евроазиатската икономическа общност, Митническият съюз и Единното икономическо пространство.

Както пише В.В. Путин в своята статия «Нов интеграционен проект за Евра­зия – бъдеще, което се ражда днес» («Известия» 3-ти октомври 2011г.), «изграждането на Митническия съюз и Единното икономическо пространство полага ос­новите за формирането в перспектива на Евразийския икономически съюз. Едновре­менно ще протича и постепенното разширение на кръга на участниците в Митническия съюз и Единното икономическо пространство за сметка на пълноценното присъединяване към тази дейност на Киргизия и Таджикистан». Това означава, че Русия преодолявайки последствията от икономическата криза, отново се превръща в притегателен център за своите съседи, пуска центростремителните сили. А сътрудничеството в рамките на ОДКС е една от основите на отбранителната политика на Русия. Премиер-министърът на Русия Путин, в своите статии предлага «модел за мощно наднационално обединение, способно да стане един от полюсите на съвременния свят и при това да играе ролята на ефективна «връзка» между Евро­па и динамичния Азиатско-Тихоокеанския регион». Фактически това е връщане на Русия към нейната историческа мисия обединяване на Запада и Изтока.

Както пише Путин, «събирането на природни ресурси, капитали, силен чове­шки потенциал, ще позволи на Евразийския съюз да бъде конкурентоспособен в инду­стриалната и технологичната надпревара, в състезанието за инвеститор, за създаване на нови работни места и напреднали производства. И наред с други ключови играчи и ре­гионални структури – такива като: ЕС, САЩ, Китай, АТИС – да осигурява устой­чивост на глобалното развитие».

Важно място в Русия заема руският въпрос, защото нейните управници при Елцин се отнасяха безотговорно към съдбата на 25 млн. руснаци, оказали се извън пределите на новите граници на Русия. Разделянето на руския народ в края на ХХ век  е уникална трагедия за народа от глобален мащаб, кървяща рана на тялото му. Неотдавнашният референдум за държавния статут на руския език в Латвия, на който 75% от гражданите в духа на «нискочелия национализъм» гласуваха «против», при това 300 хил. «неграждани» нямаха право да гласуват(!), показа жестоката реалност на днешния ден: Русия лошо защитава «своите». «Руският въпрос» стои и в Украйна, в цяла Прибалтика и в много други части на света. Защитата на нашите съотечественици е пряко задължение на Русия, а и на всяка стра­на. Защо руснаците трябва да се чувстват като аутсайдери или хора втори сорт само затова, че са руснаци? Безнаказаната русофобия и дискриминация, гоненията на руснаците – всичко това Русия трябва да прекрати в държавен мащаб. Руската диаспора трябва да бъде също толкова влиятелна навсякъде по света, както еврейската, армен­ската, гръцката или италианската.

Руският език трябва да бъде признат за държавен, регионален или официален навсякъде, където руснаците живеят масово. Трябва да се борим за придаване на руския език на официален статут в Евросъюза, където живеят няколко милиона рускоезични. Руският народ има право на възсъединяване в рамките на своята държава. И трябва да се осигури на руснаците по целия  свят руско гражданство и право на репатриране при първо поискване. Трябва  да се признае гражданство на Руската Федерация за всички потомци на руснаците, да се издадат на такива хора руски паспорти непосредствено в консулските служби, – (например, както в Германия – за немците и в Гърция – за гърците).

Що се отнася до Прибалтика, то несправедливите режими, основани върху насилие, гнет и лъжлива пропаганда, не живеят дълго. Рано или късно антируските апартеиди, включително расовата дискриминация, ще рухнат и в тези страни ще се сменят с взаимно уважение между етническите общности.

Що се отнася до съвременната икономика на САЩ, то министърът на финансите Тимъти Гайтнър в самия край на 2011 г. заяви, че тяхната икономика постоянно се сблъсква с велики предизвикателства. В четвъртото тримесечие на 2011 г. тя нарасна по сравнение с аналогичния пе­риод от предходната година с 2,8%, а в третото тримесечие – с 1,8%. Ако в първото тримесечие на 2009 г. промяната в ръста на икономиката на САЩ беше  (минус 8,9% – минус 6,7%), то в третото тримесечие (минус 0,7%), а в първото тримесечие на 2011 г. – 0,4%. «При та­къв темп на икономическия ръст ние никога няма да можем да намалим безработицата», – зая­ви той. «Миналата година, макар и завършила на положителна нота, показателите за последното тримесечие обаче никак не благоприятстваха икономическия ръст в началото на годината», – потвърди неговият помощник. Ако не се вземат под внимание складовите резерви, прибавяйки изкуствено към ръста на икономиката 1,94%, то ръстът на икономиката би съставил 0,8%, което представлява значителен контраст по сравнение с 3,2% за предходните периоди”, – зая­ви той.

Рискът от забавяне на икономическия ръст също е причината, която накара главата на ФРС Бен Бернанке да излезе на 25 януари 2012 г. със заявление, че рекордно ниското ниво на базовата процентна ставка ще остава на същото ниско ниво най-малко до 2014г. По думите на Бернанке, през тази година Централната банка на САЩ прогнозира икономически ръст в рамките на 2,2 – 2,7%, а европейската дългова криза може да окаже значително въздействие и върху САЩ. Министърът на финансите на САЩ в Давос заяви, че икономиката на страната се сблъска лице в лице с великото предизвикателство и добави, че «в течение на цялата 2011 г. разходите на държавния сектор са се съкратили с 2,1%», което е най-значителното падане от 1971 г. «Ние провеждаме работа по ликвидация на разрушителните последствия от финансовата криза, в допълнение към това ние имаме още по-мащабни цели в света», – напомни Гейтнър. Най-важният двигател на икономиката в САЩ е вътрешното потребление, което осигурява примерно 70% от БВП на страната. Ръстът на потреблението обаче се забави от 0,7% през октомври 2011 г. – до 0,1% през декември.

Както е известно, големите търговски мрежи в периода на празниците правят големи намаления. Доста значително се намалиха разходите и в държавния сектор. През четвъртото тримесечие на 2011 г. те намаляха с 4,6%, и падането продължи пет тримесечия  подред, – съобщил американският министър. Разходите се съкратиха с 2,1%, което е най-зна­чителното падане от 1971 г., – каза той. Светлата страна на развитието на икономиката на САЩ са инвестициите на предприятията в оборудване и програмно обезпечение.

Като цяло, по резултатите от 2011 г. икономиката на САЩ преодоля важен, но страшен рубеж и за първи път след Втората световна война държавният дълг на страната превиши размера на БВП! Към началото на 2012 г. той нарасна до 15,23 трлн. долара, докато в същото време БВП достигна 15,17 трлн. долара. САЩ влязоха в клуба на длъжниците-рекордьори, чиито дългове превишават размера на икономиката на страната. Доскоро ниво на дълга по-високо от 100% от БВП имаха само Япония, Италия, Португалия и Гърция. Нивото на дълговете и крехкостта на икономиката на всяка държава се определят от икономически цикли. Продължителният период на икономическо благополучие повишава крехкостта на икономиката, хората започват да не дооценяват опасностите и да надценяват възможностите. В края на 2011 г. съотношението между дълга на финансовия сектор и БВП в САЩ се върна на нивото от 2001 г., а нивото на дълговете – на нивото от 2003 г. Американският пазар на недвижими имоти трябваше да престане да пада през 2012 г. Работата е не в само във външните шокове, както кризата в зоната на еврото, способна да парализира финансовата система не само на ЕС, но и на САЩ(!) и да доведе до съкращаване на експорта в търговията. Запазват се вътрешните рискове и «икономиката на САЩ влезе в 2012г. с нулева скорост», – заяви изследователят от ФРС Джеръми Наливека, – откривайки, че през последните 60 години в 73% от случаите, когато реалният ръст на БВП е падал по-ниско от 2% спрямо предходната година, то през следващата година се случва рецесия поради това, че при икономическия ръст по-малък от 2% във всяка страна започва да се увеличава безработицата, а бизнесът престава да инвестира. През първото полугодие на 2011 г. реалният ръст на БВП в САЩ беше по-нисък от 2%. В третото тримесечие той се покачи до опасното ниво и това може да бъде недостатъчно, за да изведе икономиката от рисковата зона, а запазването на високото ниво на дълга ще пречи за бързото възстановяване на темповете. Така, консенсусната прогноза за ръста на БВП на САЩ през 2013 – 2016 г. ще бъде само 2 – 2,2%, а това е значително по-ниско от средните темпове не само през 1990-те (3,2% годишно), но и  в предкризисното десетилетие (2,7% годишно). Състоянието на американската икономика е доста противоречиво. От една страна държавните финанси се намират в отвратително състояние. Изключително невисоките темпове на ръст на икономиката правят не­изпълними заявените планове за съкращение на бюджетния дефицит, тъй като САЩ се клатят и на държавата ще се наложи да направи съкращение на държавните разхо­ди или да повиши данъците. В първия случай – увеличава се безработицата, а във втория – намалява имиджът на правителството. И едното, и другото е лошо.

Усещайки тежкото финансово положение на Евросъюза, Китай даже изяви жела­ние да му помогне в решаването на дълговите проблеми. Но дали кризата съвсем не е засегнала Китай? В Китай няма криза. Китайците са решили този  проблем като са се преориентирали към своя вътрешен пазар, а това са 1 млрд. 340 млн. потребители! С цел повишаване на потребителското търсене се понижаваха цените на стоките и се разширяваше социалната подкрепа на държавата. И китайците, които до тогава не бяха виждали помощ от властите и разчитаха само на себе си, започнаха да харчат своите спестявания (на «спестовните им книжки» се намират около 33 трлн, юана, почти 3/4 от БВП). В резултат в Китай започна да се формира общество на потреблението: в някои градове поради изобилието от нови транспортни средства сега има такива задръствания, както и в Москва. По-голямата част от инвестициите, които се правят в Китай, е вътрешна. Държавата харчи огромни средства за инфраструктурни проекти. Така, през 2011 г. китайците пуснаха в експлоатация скоростна линия Пекин – Шанхай. За тази линия бяха похарчени повече от 30 млрд. долара. Основният проблем, с който може да се сблъска Китай след пет години, е липсата на необходимата работна сила. Хората навлизащи в трудовата възраст сега са значително по-малко от тези, които излизат от тази възраст. Това е свързано със забраната да се ражда повече от едно дете.

Финансовото изоставане на Съединените щати от Китай и някои  други страни е свързано с армията. Така, министърът на отбраната на САЩ Доналд Рамсфелд запознава света със своята армия: «В момента въоръжените сили на САЩ са приблизително 2,6 млн. мъже и жени, от които 1,4 млн. се намират на действителна служба, 876 хил. гвардейци и запасняци се намират по частите, и 287 хил. са отделен подготвен резерв». Защо  все пак  САЩ не бързат да съкращават своята огромна армия, имайки колосален ежегоден бюджетен дефицит? (През 2010 г. той беше 1,4 трлн. дола­ра, а държавният дълг сега е 15,23 трлн. долара). Затова всички цени в света действат само в долари: нефт, газ, злато, алуминий, всички метали, продо­волствие, всичкото оръжие и т.н. За евро или норвежки крони е невъзможно да се купи всичко изброено. Трябва да смениш своята валута в долари, с което се създава допълнително търсене на долари. Доларите са основно платежно средство в търговията и средство за натрупване.

Ипотечните банки на САЩ, във валутните запаси от злато на които влага и Руската Централна банка, раздадоха купища кредити за покупка на жилища. Кредитите се даваха на който падне, даже на безработни, а с връщането на парите възникват големи проблем. За да може Федералната резервна система (ФРС) да напечата нови долари, трябва някой да я помоли, защото всеки нов издаден кредит води до създаване на нови пари, а това дава възможност на САЩ срещу тези хартийки да закупи допълнително световни ре­сурси (основно – нефт и газ) и фактически безплатно. САЩ напечатаха толкова много долари, че всички прилични хора в страната натрупаха толкова кредити, че започнаха да ги дават и допълнително. А да се вземат такива е неприлично, тъй като хората не са в състояние да върнат дълговете.

Вече четиридесет години неголяма група хора от САЩ, контролираща ФРС, про­вежда експеримент. Собствениците на печатната машина могат да работят за удоволст­вие, (а не за пари), за да не се налага всяка сутрин  да ставаш в ранни зори за работа и да заработваш за храна за себе си и за семейството си. Истински пари той ще напечата колкото си иска без ограничения. С отмяната на златния стандарт тази страна на тру­долюбиви пасионарии (хора с нов облик в популацията, встъпили в конфликт с обществото), събрали се от целия свят, търсейки по-добра съдба, се превърнаха в богати безделници. С появилите се от „нищото” парични средства се купува нефт, про­доволствие, плащат се социални помощи, пенсии и т.н. В Западния свят има единни цен­ности, единен блок НАТО, почти всички участници са единомишленици. А нашите хора на техния фон са: недемократични, невежи, невъзпитани, непълноценни, мързеливи, не такива както трябва. Такава е илюзията на Запад. Така те си представят руснаците и китайците.

Но цялата западна цивилизация не е общество на единомишленици, а конгломерат от победени от англосаксонците държави. На доходи от напомпаните световни долари живее прак­тически целият Западен свят. Не е сложно да се убедим в това. Консумирайки много повече, отколкото произвеждат, САЩ се разплащат с целия останал свят със своите „зелени хартийки”. На свой ред срещу цветни хартийки, Западът отдавна изкупи целия реален и печеливш сектор на икономиката на развиващите се страни. Западът не работи в смисъл да произвежда реални материални ценности. Неговите хора повече: консултират, съветват, анализират и помагат. Другата част пече хамбургери, подстригва кученца, продава виртуални хартийки, наречени акции. При това цялата тази паразитна  над­стройка живее дори по-добре и по-качествено отколкото работягите, докарани от тези страни, където американците изкуствено поддържаха ниско жизнено ниво – (в страните от Азия, Афри­ка и Латинска Америка). Западът осигури за своите заводи, разположени «там» евтина работна ръка, а на своите граждани –  евтини стоки и евтино продоволствие. Дори след Втората световна война светът беше още в онова патриархално състояние, когато за да потребяваш нещо, трябваше това нещо да се произведе. И САЩ, възползвайки се от своето монополно положение, започнаха да печатат долари в обе­ми, надхвърлящи своите потребности и многократно надхвърлящи златните запаси на цялото човечество. Появи се възможност да се плаща на тълпи нищо не произвеждащи – паразити.

Но на всичко хубаво винаги му идва краят. САЩ можаха да отсрочат колапса на своята икономика три пъти: първия път – отменяйки златния стандарт, вторият – изпразвайки надутия мехур в Китай, третият разрушавайки и оглозгвайки съветската икономика. И след това отново започнаха да се очертават трудности. Нямаше какво повече да се оглозгва и САЩ навлизат в криза 17 години след разпадането на СССР. Икономиката на Запада би трябвало да се развива, а тя изнемогва и в САЩ, и в Евросъюза.

Русия постепенно се освобождава от Съединените Американски щати, отървава се от американските държавни облигации, което следва от данните на Министерството на финансите на САЩ. Обемът на руските инвестиции към юли 2011 г. се съкрати с една трета, – до 109,8 млрд. долара. Вложениията на Русия в държавни облигации на САЩ намаля от максималните 175,7 млрд. дола­ра – до 109,8 млрд. (Рекордът беше 220 млрд. долара през юни 2008 г.). Техният обем практиче­ски намаляваше ежемесечно, в последния отчетен  месец – юни 2011 г. – с 5,4 млрд. долара. За една година руските инвестиции в държавни облигации на САЩ намаляха с 58,4 млрд. или с 34% (от 168,2 млрд. долара на 1-и юли 2010 г.). Руските валутни резерви за същия период нараснаха с 11,6% – до 471,9 млрд. долара, (без да се отчита златото и резервната позиция в МВФ). Делът на Русия в МВФ в доларови активи също от 44,5% в началото на 2010 г. нарасна до 47% към края на май 2011 г.

Примерно 70% от държавните облигации на САЩ, намиращи се не у резидентите, са у суверенните кредитори. Но Централната банка на Русия засега не планира коренни промени в структурата на резервите в съотношението „долар-евро”, тъй като еврото засега също има добра ликвидност. Общият обем на вложенията на нерезидентите в държавни облигации на САЩ намаля за пръв път от 2009 г. с рекордните 16,8 млрд. долара, за сметка на частните инвеститори.

 

Изводи:

  1. След разпадането през 1991 г. на Съветския Съюз, Русия започна постепенно да се възстановява като нов икономически център на силата в света, също както и Китай, Индия и други развиващи се страни, заменяйки САЩ, които станаха водени, а не водещи.
  2. Китай практически догони САЩ по диверсификация на своята икономика, по въпро­сите на техническата политика, а с Русия се ръководи с принципите на равноправно и взаимоуважително партньорство.
  3. На картата на света се появят два конкуриращи блока: единият – САЩ, ЕС, Тур­ция и арабските монархии от Персийския залив, а вторият – Китай, Русия, Иран и Сирия, способни да отправят предизвикателство на глобалното американско доминиране.
  4.  Днес у Русия се създадоха именно с Китайската Народна Република най-продуктивни отношения за използване на триъгълника Китай – Русия – Иран и за да стане пета икономика в света (след САЩ, Китай, Евросъюза и Индия) през второто десетилетие на ХХ1 век, – сериозен фактор на новите икономически центрове на силата в света, притегателен център за своите съседи с центростремителни сили към обединяване на Запада и Изтока, Азиатско-Тихоокеанския икономически съюз.
  5. Към началото на 2012 г. държавният дълг на САЩ нарасна до 15,23 трлн. долара и за пръв път след Втората световна война надвиши икономиката на страната от 15,17 трлн. долара. По ниво на своя дълг Съединените Американски щати влязоха в клуба на длъжниците-рекордьори с ниво на дълга повече от 100% от БВП, – както Португалия, Япония, Италия и Гърция. Към такова положение се приближават и други страни от Евросъюза.
  6. Русия и Китай постепенно се отървават от американската финансова зависи­мост, от американските държавни облигации и други структурни резерви на долара. Например, руските валутни резерви в доларови активи нараснаха до 471,9 млрд. долара без да се отчита златото.

Posted on 14.02.2013, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: