Финландия и Швеция: кой ще издържи против Русия повече от седмица?


Финландия и Швеция: кой ще издържи против Русия повече от  седмица?През миналата година аз вече коментирах веселата тема за сравнение на две армии — естонската и латвийската. Казват: най-добре се смее онзи, който се смее последен и в Талин се убедиха в правотата на тази поговорка. Хвалейки се със собствената си непобедима армия пред литовците, ВС на които уж ставали само за охрана на обоза, естонците внезапно откриха, че за тази прехвалена армия те нямат пари. А неотдавна се изясни, че самохвалковци  живеят не само в Талин. По съмнителния път на прибалтийските републики, рискували миналата година публично да сравняват своите въоръжени сили, сега тръгнаха финландците и шведите. Тези народи за пореден път откриха, че Русия ще ги атакува и пресметнаха колко ще издържат против руснаците героичните финландци и колко ще – доблестните шведи. И фините намекнаха, че в случай на поход на кръвожадните руски мечки срещу завидните задгранични земи, техните войски ще могат да изкарат осем-девет дни война, докато разпусналите се шведи ще трепнат точно след една седмица.

I. С хумор
В началото на януари 2013 година министрите на отбраната на Финландия и Швеция пристъпиха към словесен двубой на тема „Чия армия е по-силна„. Наистина, тези момчета не се скараха, а като си премериха отбранителната способност, склониха на „отбранителен съюз”. Обаче при тях нищо не се получи.

 Финландия и Швеция: кой ще издържи против Русия повече от  седмица?

Карл Хаглунд, министър на отбраната на Финландия

На осми януари в пресата се промъкнаха слухове, че Карл Хаглунд, министър на отбраната на Финландия, се изказал по въпроса какво ще стане, ако започне военен конфликт. И веднага пояснил: неговата родна страна ще може да се защитава без чужда помощ по-дълго, отколкото съседната Швеция.
Както се оказа, това не били слухове, а чиста истина. Министърът дал интервю за вестник „Helsingin Sanomat“, в което направо казал:

„Финландия не е отслабила своите отбранителни възможности до такава степен, като Швеция“.

Попътно се изяснило, че думите на министъра на отбраната не са възникнали на празно място. Господин Хаглунд коментирал изказванията на шведския си колега Сверкер Горансон. Той със шведска откровеност по-рано съобщил на пресата, че Швеция ще може да издържи на  враговете-интервенти само една седмица, а след това ще й трябва външна помощ.

Любопитното е, че финският министър не уточнил колко дълго неговата многострадална родина ще може да издържи, борейки се с окупаторите. Според предположенията на някои анонимни анализатори, позовавайки се на още по-анонимни източници, не повече от осем или девет дни. На десетия ден от шведската армия ще остане по-малко, отколкото на втория ден на войната с руснаците ще остане от латвийската. Или естонската, на когото каквото му харесва.

Чест прави на господин Хаглунд, че е заявил, че внезапно нападение срещу неговата страна е твърде малко вероятно.

И тук соловият глас на министъра на отбраната получи камерна подкрепа. Дует с Хаглунд направи Юси Ниинистьо, председател на парламентарната комисия за държавна отбрана. Той забеляза, насищайки мелодичната финска реч с цифри:

„Финландия ще може да издържи значително по-дълго от Швеция дори само за това, че ние имаме голяма армия от запасняци. Швеция има само платена армия от 50 хиляди души“.
Частица истина в думите на господин Ниинистьо, разбира се, има. Девет дни — това е значително повече от седем. Но защо така се е спаружила братска Швеция? Ниинистьо знае каква е работата:

„Швеция отдавна отслабваше държавната отбрана с реформите си в тази област и техните последствия ужасяват. Тази дискусия у нас още предстои“.

Дуетът се превърна в трио и прозвуча неочакван дисонанс. Професорът от висшето училище за държавна отбрана на Финландия – Алпо Юнтунен във вестник „Ilta-Sanomat“ се изказа, че силите на отделните части на Финландия могат напълно да секнат за броени часове. Какви ти там дни!

Ниинистьо надпя този професор:

„Сценарият на Юнтунен е странен. Нали никой от нас не си не представя, че Финландия ще влезе в конфликт само с Русия. Това със сигурност може да бъде част от по-голям конфликт“.

Вижте какво се получава. Какво е там Русия, когато фините се канят да воюват с не по-малко от половината свят! Макар че вероятно Ниинистьо е имал предвид Русия и Беларус, тъгуващи по времената на СССР и по волните простори. Разбира се, другарите Лукашенко и Путин, които по цели вечери по „Скайпа“ планират операция против Финландия и евентуално Швеция, не само си спомнят славното минало: КГБ, „студената война“ и „желязната завеса“, но и бълнуват за Финска Съветска Социалистическа Република (ФССР). С Швеция всичко е много по-лесно: тя няма да се съпротивлява повече от седмица.

Разговорите на фините с шведите доведоха до това, че министрите на отбраната на двете страни решиха: време е да градим обща отбранителна политика. Инициативата дойде от доблестните шведи. Не е за чудене: за общност на интересите обикновено са загрижени по-слабите.

Дмитрий Сьомушин, европейски наблюдател на ИА «REGNUM», анализира статията от 13 януари 2013 под заглавие „Отбраната може да наложи съвместно владение на военните технологии на Север“, излязла в шведския „Dagens Nyheter“. Статията изглежда съдържа пунктове, включени в правителствения доклад по външната политика и политиката по сигурност на Швеция. Така или иначе, министърът на външните работи на Швеция Карл Билдт и министърът на отбраната Карин Енстрьом изложиха своето виждане за общата отбранителна политика на северните страни, включващи скандинавските държави и братска Финландия. Всичките тези държави трябва непременно да обединят усилията си в областта на външната политика, националната сигурност и отбраната.

В посочената статия шведските министри направо заявиха:

Ние ще активизираме нашите усилия в Арктическия съвет. Същевременно Швеция понастоящем поема председателството в съвета на министрите на Северните страни, а също така участва в неформалното външнополитическо сътрудничество на северните и балтийските страни… Нашата цел е по-нататъшното развитие на сътрудничеството на основата на предложенията за сътрудничество в областта на политиката на сигурност и външната политика, които през 2009 година бяха представени в така наречения доклад на Столтенберг“.

Двамата министри предложиха – един вид … отбранителен комунизъм. Съвместно притежаване на военни ресурси, технологии и техника — ето крайъгълният камък на северния отбранителен проект. Дмитрий Сьомушин смята, че зад това предложение стои военнопромишленият комплекс на Швеция, заинтересуван от разширяването на поръчките и обединяването на отбранителните предприятия и лаборатории на другите скандинавски страни и Финландия под свое ръководство.

Към това може да се добави, че докато фините и скандинавците се занимават с увеличаване на своите въоръжени сили — (както по брой, така и по умения), мъдрите шведи, които все едно се съмняват в своята военна устойчивост (да напомним: не повече от седмица), ще печелят парички. Тоест на фона на предложения от тях военен комунизъм те ще си живеят напълно по капиталистически. И в случай на нещо, братята норвежци или фини ще ги защитят от агресивните зъбати руснаци.

Колкото до въпросните руснаци, това пак не са слухове.

Шведските министри не се притесниха да намекнат за Русия, наричайки я основен противник в приарктическия регион на северните страни:

„Швеция е заинтересувана от  укрепването на ценностите, които ние свързваме със съвременното демократично общество. Става дума за правата на човека, свободата и върховенството на закона. В сътрудничество с нашите северни приятели ние можем да получим по-голямо влияние върху нашите общи ценности“.

Известно е, че накърнените „ценности“, поразените „права на човека“ и загубеното „върховенство на закона“ — това са все синоними за „недемократичната Русия„. Затова звучи крайно подозрително фразата: „В сътрудничество с нашите северни приятели ние можем да получим по-голямо влияние върху нашите общи ценности“. Лично мен ме смущава притежателното местоимение. От какъв страх е това „нашите“, тоест вашите?

Другарят Сьомушин цитира и реакцията на шведското изявление от финска страна, която впрочем последва мигновено. Същият ден министърът на отбраната на Финландия Карл Хаглунд даде интервю на финския портал на телеканала „Yle“. Той заяви:

Разбира се, на практика това означава, че ние би трябвало да имаме някакво споразумение за отбрана с Швеция, тъй като стана дума за най-важния потенциал, например, във военноморския флот или военновъздушните сили“.

По нататък той подхвана приказка за държавно споразумение или даже отбранителен съюз. Министърът на отбраната на Финландия подчерта тук и проблема: „основният въпрос за принципа“, нали в подобно сътрудничество не трябва да участват северните страни-членки на  НАТО. Но това са Норвегия, Дания и Исландия, а Швеция и Финландия именно трябва и могат. Нужна е само политическа воля!

Очевидно, без да разбере, че шведите се канят да хванат в промишлени клещи Финландия и по този начин да преодолеят трудностите на икономическата криза, Хаглунд с ентусиазъм продължи да дава  интервюта за СМИ.

На 15 януари в сутрешната програма на същия телеканал той съобщи, че се надява да получи от своя шведски колега допълнителна информация за предложеното сътрудничество.

Излязоха в ефира  и други фини. Вероятно, „Скайп“ и телефонната връзка във Финландия не са много развити и на министрите им се налага да си общуват със задграничните си колеги чрез телевизорите.

На финските телеекрани възникна министърът на външните работи на Финландия Ерки Туомиоя. Този човек също вярва в шведския военен комунизъм и е готов да поговори на ободрителната тема за съвместното владение на технологиите и тяхното съвместно използване. Нещо повече, министърът смята, че множество общи мерки вече са реализирани от Финландия и Швеция: съвместни военни учения и военна подготовка, общи покупки, сътрудничество в областта на кризисното урегулиране и патрулиране.

Ентусиазмът на своите подчинени внезапно охлади премиер-министърът Юрки Катайнен. По негово мнение, въпросът за създаване на отбранителен съюз между Финландия и Швеция няма смисъл да се поставя – нито сега, нито в бъдеще. Друго нещо е, че трябва да се развива сътрудничеството между двете страни в областта на придобиването на военни технологии.

Не премълча и президентът на Финландия — Саули Ниинистьо. На 16 януари по време на посещение в гр. Лапеенрант той изцяло отхвърли всякакви разговори за отбранителен съюз между Финландия и Швеция. Ниинистьо стигна до там, че каза: шведите всъщност нищо подобно не са предлагали.

В дискусията между фините и шведите неочаквано се намеси естонец.

Урмас Пает, министър на външните работи на Естония, на семинар по въпросите на отбранителната политика и политиката по сигурността на Швеция в Селен на 14 януари изказа мнение, че Финландия и Швеция трябва да влязат в НАТО. Швеция е дала „обещание за солидарност“ и поради това е длъжна в случай на нападение да окаже помощ на страните от ЕС и северните страни. Пает обясни, че той вярва на това задължение на Швеция само на 99,9%. Но виж, ако Швеция беше член на НАТО, то нивото на доверие би се повишило до кръглото число.

Общо взето, не е трудно да бъде разбран  Пает: На Естония с нейния топящ се военен бюджет (както и на „обозната“ Латвия) не биха попречили гарантираните северни защитници. Руско-беларуската заплаха не е шега работа.
II. Сериозно

Анализът на възможностите за сключването на някакъв отбранителен „пакт0“ между фините и шведите беше извършен неотдавна в портала „Nordic Intel“. Тук наред с другото става дума за така наречените „информационни операции“ (ИО), разделени на стратегически и тактически (или оперативни). Неназованият автор на материала уточнява, че стратегията включва координация и синхронизация на политиката за  ИО, процедурите и другите усилия, насочени към постигане на международно влияние за постигане на определени национални цели.

Например, една от стратегическите цели на Финландия в областта на ИО може да бъде съдействие за участие на тази страна в многостранното сътрудничество в областта на отбраната в рамките на NORDEFCO (Nordic Defense Cooperation, – Северно отбранително сътрудничество).

Веднага щом  целта бъде определена и утвърдена, всеки от чуждестранните посланици и военни аташета, политиците и бюрократите, ораторите и всички останали, след като усвоят задачите и намеренията, поставят онези теми и публикуват онези съобщения, които биха били насочени към ефективността на приетата програма. Тук е важно и това, уточнява авторът, че за постигането на целта е важно да се усвои и това, какво не трябва да се говори, за да не се подкопае ефективността и да не се изкривят  предишните информационни послания.

Обаче, смята авторът, описаният системен подход или липсва във финското правителство или ключовите министри не са в състояние да му обърнат необходимото внимание в своята информационна стратегия.

Основната причина за недостатъците във финската политика при „информационните операции“ е коалиционното правителство. От една страна ние, пише авторът, имаме консенсусът, необходим за ефективното управление, постигаме умереност, избягвайки „левите“ или „десните“ крайности, помагаме на информираността и както се смята, може да осигурим политически решения в името на дългосрочната стабилност при смяната на едно правителство с друго (подразбира се, че другото ще продължи политиката на предишното). Нали в страните със силна двупартийна политическа система (например, в Австралия или САЩ), където всяко ново правителство често „обръща наопаки“ политиката на предишната администрация, обществото, наопаки, става все по-уязвимо: извършва се политическа и социална поляризация.

Коалиционното правителство също има свои недостатъци: тенденция към консултации и обсъждания на въпросите до безкрайност, нерешителност, която води до пропуснати възможности. Освен това министрите, често представляващи различни политически партии, не винаги са ефективни в общуването. Всичко това обяснява последните несполуки  на Финландия в предоставянето на ясни, конкретни и последователни съобщения, адресирани към външните заинтересувани страни, включително ЕС и неговите партньори от северните страни.

Авторът пише, че с цел постигане на консенсус по националните цели на ИО, установяване на ясно разграничаване на задълженията и връзките между стратегически важните инициативи и концепции, трябва да се зададе въпросът: как да се осигури спазването на съгласуваните теми и съобщения? Ако президентът и премиер-министърът не могат да изкажат осъждане или по друг начин да прокарат своята линия сред министрите, то трябва да бъдат изследвани други възможности за повишаване на тяхната отговорност.
Преминавайки към примери за провал на информационни операции, анализаторът сочи като грешки финските министри: липса на връзка с националните лидери и съответните министерства, т. е. неспособност да се координират и синхронизират всички национални усилия за ИО; използване на терминология, която в зависимост от интерпретацията, може да има съвсем специфичен смисъл и последствия, които не е задължително да съвпадат с определената политика и цели на ИО (неразбиране на това, за какво трябва и за какво не трябва да се говори); правене на изявления, оспорвани после от други членове на правителството (неспособност да се осигури яснота и последователност на всички теми и съобщения).

Авторът смята, че министрите трябва да бъдат привлечени към отговорност. Те трябва да обяснят причината за лошата комуникация между министерствата, да изяснят защо тяхната позиция контрастира с позицията на техните колеги, да обяснят точките на разминаване и да оправдаят целесъобразността на  изявленията, точно съгласувани с официалната политика.

Като един от примерите, анализаторът дава същият този „отбранителен пакт“ между Финландия и Швеция, чийто старт беше даден на 13 януари.

Министърът на външните работи на Швеция Карл Билдт и министърът на отбраната Карин Енстрьом във вестникарска статия твърдяха, че Арктика и северните региони, наред с Балтийско море, стават все по-важни от две гледни точки: икономиката и сигурността. Затова в перспектива северните страни трябва да засилят отбранителното сътрудничество — да се обединят и съвместно да използват военната техника.

Финландия и Швеция: кой ще издържи против Русия повече от  седмица?Министърът на отбраната на Швеция Карин Енстрьом

Навярно, Швеция, мотивирана от бюджетните ограничения и липсата на народна подкрепа по въпроса за влизането на страната в НАТО, желае по-нататъшно развитие на военното сътрудничество с партньорите от северните страни — с цел осигуряване на колективна сигурност и заедно с това покриване на недостига на вътрешни възможности.

Но кой заплашва  Швеция? Единствената съществена военна заплаха за тази страна, пише анализаторът, е Русия, която заплашва също и другите скандинавски страни. Като заплаха я смятат отчасти поради историческото наследство и подозрения (Финландия), напрежението между Москва и САЩ/НАТО (Дания, Норвегия и в определена степен Исландия — като членове на НАТО). Възможно е да става дума и за нарастващото значение на ресурсите, в частност, за достъпа до нефта и природния газ в Арктика (претенциите на Норвегия в Баренцово море) и за морските пътища в Балтийско море. Като други фактори за „заплахи“ може да се смятат и пограничната близост на Русия с Финландия и Норвегия, увеличаването от Москва на военните разходи и агресивната риторика, която включва неотдавнашните нападки по  адрес на Финландия (през 2012 година за сътрудничеството й с НАТО) и Норвегия (в текущата година — по НАТО и противоракетната отбрана). Това, смята авторът, безусловно трябва да се има предвид в отбранителните планове на северните страни.

Шведските военни, напомня анализаторът, твърдят, че Швеция може да се защитава само в продължение на една седмица. Говорейки за отбраната на Швеция, там на първо място мислят за нападение от Русия. Затова коментарите на Билдт и Енстрьом, както изглежда, са били направени под влияние на изявленията, направени от Върховния главнокомандващ Въоръжените сили на Швеция генерал Сверкер Горансон, който и съобщи за едната седмица. А тук още и генералният секретар на НАТО Андерс Расмусен, датчанин, неотдавна напомни на Швеция, че тя не може да разчита на подкрепата на НАТО, щом не е член на алианса.

В действителност, пише авторът, крайно малко вероятно е някой да нападне Швеция. Освен ако стане по-широк конфликт. Но тук, като отчита своето участие в програмите на НАТО, Швеция може бързо да се интегрира в операциите на  алианса, даже и без да бъде член на организацията. Пример за това вече има: участието в Международните сили за съдействие на сигурността в Афганистан.

Подир „седмицата“, съобщена от шведите, на геополитическата арена излезе финският министър на отбраната Карл Хаглунд. Той подкрепи предложението на Билдт и Енстрьом и се разприказва даже за военен съюз между Швеция и Финландия. И това предложение (доста странно, отбелязва анализаторът) явно не е било одобрено от премиер-министър и опровергано от президента на Финландия.

Причината, поради която Хаглунд излезе публично с такова  важно изявление, можещо да има стратегически последствия, без предварителна консултация с министъра на външните работи на Финландия Ерки Туомиоя, премиера Катайнен и президента Ниинистьо, не е известна. Известността би спасила правителствата на двете страни от объркване и неловкост.

В края на обширната статия анализаторът прави извода, че Финландия и Швеция едва ли ще сключат формален военен съюз и ще „обобществят“ военната техника. Разбира се, сътрудничеството на северните страни в областта на отбраната си остава важно за всяка страна, особено за тези, които не участват в НАТО. Но става дума само за взаимодействие. Обединяването на техническата съставляваща на двете армии — това, според мнението на автора, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Даже в бригадите, пише той, възникват много проблеми при обединяването на техниката, да не говорим за национални армии. Анализаторът мимоходом критикува „зависимостта на Швеция от домораслата отбранителна промишленост“, при положение, че Финландия има след доставчиците си и САЩ. Как да се определят приоритетите по въпроса за достъпа до техниката? Какво да се прави при военен конфликт с оборудването — и какво да се прави в мирно време? Повреди, ремонти, учения, разходи за боеприпаси? Кой за какво ще отговаря? Освен това, ще се наложи да се решава и въпроса за това, какво да прави например Швеция, ако Финландия влезе във война, която Швеция не подкрепя.

* * *

В заключение трябва да се отбележи, че северните страхове пред Русия сега се материализират допълнително във вид на „Мистрали“. На сайта „The Lithuania Tribune“ се съобщава, че за Финландия и Швеция заинтересуваността от отбранителното сътрудничество на северните страни в значителна степен зависи от измененията в баланса на силите и в региона на Балтийско море. Русия ускорява темповете на модернизация на въоръжените сили и заема „напориста“ позиция по отношение към бившите съветски държави-сателити в Източна Европа. Наред с това бюджетните отбранителни средства на шведите и фините са твърде ограничени. Русия засилва своя Балтийски флот чрез придобиване на няколко съвременни кораба клас „Mistral“ от Франция. Тези кораби са предназначени за въздушни и морски десанти и първият от тях трябва да бъде доставен през 2014 година. „Мистралите“ ще дадат на Русия възможност да оказва влияние на слабата защита на крайбрежието на балтийските страни: Литва, Латвия и Естония, което ще направи стратегическата изолация на тези държави по-остра. Швеция и Финландия също трябва да помислят за поддържането на своята отбранителна способност…

По този начин северните страни, Финландия, а с тях за компания и прибалтийците, се паникьосват от измислената от тях самите руска военна заплаха. В нея се включва и желанието на руснаците да възродят СССР, присъединявайки към него Швеция с Финландия (да не говорим за Литва, Латвия и Естония), и страшните френски „Мистрали“, и „историческото наследство“ (става дума за Русия и Финландия), и раздорите между Москва, Вашингтон и НАТО. Накрая, руснаците искат да завладеят Арктика и да монополизират морските пътища в Балтийско море. Москва увеличава военните разходи и използва агресивна риторика: заплашва беззащитната Финландия и даже Норвегия. Тези две страни, впрочем,  граничат с Русия, а значи, всяка минута може да се очаква пехотна или кавалерийска интервенция на руснаците. Колкото до Швеция – както отбелязаха самите шведи, тяхната отбрана ще стигне само за една седмица.

Наблюдава и преведе Олег Чувакин

Posted on 13.02.2013, in Международна политика and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: