ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ И СТРАТЕГИЧЕСКАТА СТАБИЛНОСТ: ТЪРСЕНЕ НА РУСКО-АМЕРИКАНСКИ КОНСЕНСУС ПРЕЗ XXI ВЕК – Част 6/6


Ядрената_карта_на_света

Част 6

ТЪРСЕНЕ НА РУСКО-АМЕРИКАНСКИ КОНСЕНСУС ПРЕЗ XXI ВЕК

ЯДРЕНАТА СТРАТЕГИЯ И ОПЕРАТИВНИЯТ СТАТУС НА ЯДРЕНИТЕ СИЛИ НА РУСИЯ ПРЕЗ XXI ВЕК

Понастоящем ядрените арсенали на Русия и САЩ значително пре­вишават това, което е необходимо за задоволяване на разумните потребности на ядреното сдържане между двете страни, а също така по отношение на трети страни.

По официални данни, съгласно правилата за броене в новия Договор за СНВ, към 1 септември 2012 година в САЩ е имало 808 развърнати пускови уста­новки (ПУ) за МБР и БРПЛ, а също така тежки бомбардировачи (ТБ) и 1737 ядрени боеприпаса, в Русия — съответно 491 ПУ и ТБ и 1499 боеприпаса. Освен това, в САЩ е имало 228 неразвърнати ПУ, а в Русия — 393.

В случай, че Вашингтон и Москва се договорят за взаимно приемливо решение на проблема за ПРО и започне сериозно обсъждане на другите проблеми, свързани със съвременното разбиране на военностратегическия баланс, то е напълно възможно реализирането на онези предложения за по-нататъшни съкращения на СЯС, които са изложени в доклада на движението „Глобална нула“. А какъ­в може да бъде в този случай съставът и оперативният статус на ядрените сили на Руската федерация?

Изхождайки от реалните потребности за осигуряване на ядреното сдържане, изглежда възможно и постижимо в течение на 10 години (към 2022 година) Русия и САЩ да намалят своя ядрен потенциал по-съществено, отколкото това е предвидено от съществуващите договорености (в СЯС има 700 развърнати ПУ и ТБ и 1550 развърнати боеприпаса на тях).

Изглежда целесъобразно да се разгледат три варианта на възможния състав на ядрените сили на Русия към 2022 година.

Вариант 1. В ядрените сили— 2500 боеприпаса: 1800 единици стратеги­ческо ядрено оръжия в модифицирана оперативна готовност и 700 единици неразвърнато  нестратегическо ядрено оръжие.

При това за осъществяване на ядреното сдържане се държат в развърнато състояние 900 единици стратегическо ядрено оръжие, а останалото се намира в активен резерв. В този случай структурно стра­тегическите ядрени сили могат да се състоят от 350 МБР, снабдени с 1000 бойни глави (500 развърнати, 500 в резерв), 12 ПЛАРБ със 192 БРПЛ и 600 бойни глави на тях (300 развърнати, 300 в резерв) и 25 тежки бомбар­дировача с предназначени за тях 200 КРВБ.

Всичко боеприпаси в ядрените сили 2500
от тях:
стратегически в модернизирана оперативна готовност 1800
нестратегически неразвърнати 700
Всичко стратегически боеприпаси развърнати, 900
в това число
на 350 МБР 500
на 12 ПЛАРБ с 192 БРПЛ 300
за 25 тежки бомбардировача 100
Всичко стратегически боеприпаси в активен резерв, 900
в това число предназначени за поставяне
на МБР 500
на БРПЛ 300
за тежките бомбардировачи 100

Таблица 1 

Вариант 2. В ядрените сили— 2000 боеприпаса: 1400 единици стратеги­ческо ядрено оръжие в модифицирана оперативна готовност и 600 единици неразвърнато  нестратегическо ядрено оръжие.

При това за осъществяване на ядреното сдържане се държат в развърнато състояние 700 единици стратегическо ядрено оръжие, а останалото се намира в активен резерв. В този случай структурно стра­тегическите ядрени сили могат да се състоят от 310 МБР, снабдени с 750 бойни глави (375 развърнати, 375 в резерв), 10 ПЛАРБ със 160 БРПЛ и 460 бойни глави на тях (230 развърнати, 230 в резерв) и 20 тежки бомбар­дировача с предназначени за тях 190 КРВБ.

Възможен състав на ядрените сили на Русия към 2022 година       

Всичко боеприпаси в ядрените сили 2000
от тях:
стратегически в модернизирана оперативна готовност 1400
нестратегически неразвърнати 600
Всичко стратегически боеприпаси развърнати, 700
в това число
на 310 МБР 375
на 10 ПЛАРБ с 160 БРПЛ 230
за 20 тежки бомбардировача 95
Всичко стратегически боеприпаси в активен резерв, 700
в това число предназначени за поставяне
на МБР 375
на БРПЛ 230
за тежките бомбардировачи 95

 Таблица 2

Вариант 3. В ядрените сили— 1500 боеприпаса: 1000 единици стратеги­ческо ядрено оръжие в модифицирана оперативна готовност и 500 единици неразвърнато  нестратегическо ядрено оръжие.

Възможен състав на ядрените сили на Русия към 2022 година

Всичко боеприпаси в ядрените сили 1500
от тях:
стратегически в модернизирана оперативна готовност 1000
нестратегически неразвърнати 500
Всичко стратегически боеприпаси развърнати, 500
в това число
на 270 МБР 500
на 8 ПЛАРБ с 128 БРПЛ 270
за 15 тежки бомбардировача 90
Всичко стратегически боеприпаси в активен резерв, 500
в това число предназначени за поставяне
на МБР 500
на БРПЛ 270
за тежките бомбардировачи 90

Таблица 3

При това за осъществяване на ядреното сдържане се държат в развърнато състояние 500 единици стратегическо ядрено оръжие, а останалото се намира в активен резерв. В този случай структурно стра­тегическите ядрени сили могат да се състоят от 270 МБР, снабдени с 540 бойни глави (270 развърнати, 270 в резерв), 8 ПЛАРБ със 128 БРПЛ и 280 бойни глави на тях (140 развърнати, 140 в резерв) и 15 тежки бомбардировача с предназначени за тях 180 КРВБ.

Ядреното оръжие, което се държи в активен резерв, може да се вземе от хранилищата и да се натовари на  носителите за период от няколко седмици – до няколко месеца, (което не може да се направи незабелязано). При това по-голямата част (до 80-85%) от развърнатото стратегическо ядрено оръжие е до­пустимо да се държи в  понижена готовност (с възстановяването й за 24-72 часа).

При ежедневната дейност е достатъчно да има две ПЛАРБ на бойно патрулиране в морето с едночасова  готовност за пуск на  БРПЛ, заредени с общо 70 бойни глави. В извънредни ситуации още две ПЛАРБ, намиращи се в базите и въоръжени със седемдесет допълнителни бойни глави, могат да бъдат изведени в морето в течение на няколко часа.

За 24-72 часа може да бъде възстановена готовността на 135 МБР с 270 бойни ­глави, а на всичките 15 тежки бомбардировача да бъдат натоварени 180 КРВБ.

По този начин след 72 часа броят на развърнатото и готово за незабавно използване стратегическо ядрено оръжие в Русия ще до­стигне 590 единици. Това е напълно достатъчно за адекватна реакция при извънредна ситуация.

При продължителна ядрена криза или рязко влошаване на геостратеги­ческите отношения между Русия и САЩ или Китай, един период от няколко седмици би предоставил възможност да се приведат в го­товност всичките  1000 единици стратегическо ядрено оръжие.

Както изглежда, първият и вторият вариант на съкращения Москва и Вашингтон биха могли  да осъществят и без непосредственото включване на другите ядрени държави в процеса на разоръжаване. По наше мне­ние, за предпочитане е третият вариант, ако се изхожда от сериозността на намеренията на  политическите ръководства на Русия и САЩ да напредват към безядрен свят. Обаче той едва ли може да бъде реализиран без участието на другите държави, притежаващи ядрено оръжие и  преди всичко на Китай.

Способността на СЯС на Русия да доставят до целите 1000 стратегически ядре­ни боеприпаса, създава заплаха за нанасяне на неприемливи загуби на всеки потенциален агресор. С това задачата за ядреното сдържане се решава гарантирано, ако бъдат отчетни изказаните по-горе съображе­ния за неядрените стратегически въоръжения.

Изхождайки от реалностите, Русия може да ограничи своя ядрен арсенал до таван от 1500 ядрени боеприпаса в активен резерв — стратегически и нестратегически (тактически), развърнати и неразвърнати (складирани и предназначени за предаване във войските). Тези стъпки би могло да бъдат предприети в унисон със САЩ, (но не непременно симетрично) при усло­вие, че са урегулирани онези дестабилизиращи проблеми, които са свързани с развръщането и разширяването на системите за стратегическа ПРО, високоточ­ните обикновени въоръжения с голяма далечина и отказ от развръщане в космоса на каквито и да било ударни системи.

Съществуващата висока оперативна готовност за пуск на стратегиче­ските ядрени ракети на Русия и САЩ,  създава неоправдан риск и пораж­да недоверие между тези страни. Не е възможно днес да си представим си­туация, при която Русия или САЩ биха се решили изведнъж да нанесат изпреварващ ракетно-ядрен удар по отношение на другата страна. За това просто няма мотивация. Затова готовността за пуск на ядрените ракети трябва да бъде понижена и приведена в съответствие със съществуващите военнополитически реалности на руско-американските отношения.

Ако даже се направи такава крачка, като прехвърлянето на всички ядрени ракети на Русия и САЩ в понижена готовност, то от това способността на Москва и Ва­шингтон да осъществява ядрено сдържане няма да пострада, тъй като в другите ядрени държави в обозрима перспектива липсва каквато и да било мотивация за внезапно ядрено нападение срещу Русия или САЩ.

Притежаването от Русия на нестратегическо ядрено оръжие, се разглежда от нейното военнополитическо ръководство като много важен фактор за гарантиране на сдържането на регионално равнище на другите държави (коалиции от държави) от опити за решаване на възникнали противоречия с Руската федерация с военни средства, а в случай на започване на агре­сия — за нейното отразяване (прекратяване) без онези катастрофални послед­ствия, които са присъщи на използването на стратегическо ядрено оръжие. Този подход към ролята и важността на нестратегическото ядрено оръжия е обусловен от настъпилите в края на XX — началото на XXI век изменения в съотношението на военните потенциали не в полза на Русия на всички стратеги­чески направления, задълбочени от отслабването на силите с общо предназначение на Въоръжените сили на Руската федерация. Затова, за разлика от САЩ, кои­то нямат нужда да сдържат своите съседи, Русия не може да се откаже от нестратегическото ядрено оръжие.

Наред с това в съвременната реалност, съществуващият в Русия арсенал от нестратегическо ядрено оръжие е излишно голямо – (по оценка, активният запас на руското нестратегическо ядрено оръжие е около  2000 единици). Той може да се намали например на 500 единици, като се избави напълно от онези типове ядрено оръжие, които са загубили военното си значение – (бойни глави за зенитни ракети, дълбочинни бомби, мини и други подобни) и да се намали броя на тактическите авиа­ционни ядрени ракети и бомби.

Това количество нестратегическо ядрено оръжие е напълно доста­тъчно за осъществяване на регионалното ядрено сдържане. При едромащабен въоръжен конфликт, който е малко вероятен, но все пак възможен, на Русия във всеки случай ще й се наложи да се опре на целия си ядрен арсенал, за да гарантира военната си сигурност.

Разбира се, руско-американските договорености за съкращаване на ядреното оръжие, описани по-горе, не могат да бъдат достатъчни за под­държане на военностратегическия баланс, ако ние приемаме „широкото“ определение на стратегическата стабилност, което, от една страна, трябва да отчита неядрените стратегически системи, а от друга — многополяр­ният характер на съвременния свят. Специално трябва да се отбележи, че върху устой­чивостта на военностратегическия баланс в света все по-голямо въздействие ще оказва сдържането на милитаризацията на космоса и на развитието на кибер­нетичното оръжие. Очевидно, поддържането на стратегическа стабилност в многополярния свят през XXI век ще изисква нови усилия за решаването на сериозните заплахи, възникващи в тези сфери на военното съперничество.

Posted on 11.02.2013, in Въоръжени сили, Ядрено оръжие и стратегическа стабилност and tagged , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: