„ИМПЕРИАЛИЗЪМ ИЛИ ГОНИТБА ЗА ЗЛАТО


„ИМПЕРИАЛИЗЪМ ИЛИ ГОНИТБА ЗА ЗЛАТО”Въоръжените сили на Франция нахлуха в Мали преди около две седмици и вече постигат «бързи локални успехи», – както съобщават информационните агенции. Експертите считат, че все още е рано за «новите Наполеоновци»  да се тръби с фанфари и задават няколко въпроса:

Какви са възможните мотиви, стоящи зад военната кампания на Франция в Мали? Преследва ли Франция африканския Златен телец? Защо тя започна операцията в Мали, но отказа военна помощ на режима в Централно-африканската Република, който също беше заплашван от въстаниците? Тези и много други въпроси анализира журналистът на изданието на «РБК» Иван Ткачов:

След кървавата „арабска пролет“ през 2011 г., в това число и конфликта в Сирия, прераснал през 2012 г. в пълномащабна гражданска война, началото на новата година беше ознаменувано с появата на политическата карта на света на още една гореща точка – Мали. Тази западноафриканска страна, някога считана за образец на демокрацията на континента, се потопи в политическия хаос още през март 2012 г., когато група пучисти оглавявана от офицер преминал военно обучение в САЩ, свали избрания президент и завзе властта в столицата Бамако.

Политическите перипетии в Мали така и биха останали обичайна за Африка история, ако не беше последвалото рязко дестабилизиране на обстановката в северната част на страната, където властта премина в ръцете на ислямистите от „Ал-Кайда“, обединили се с местните сепаратисти – туареги.

На 11 януари 2013 г. на фона на вялите действия на международната общност и регионалния западноафрикански блок ЕКОВАС, Франция обяви началото на военната операция „Сервал“ за освобождаване на Мали от „терористични елементи“ и възстановяване на териториалната цялост на своята бивша колония. Толкова стремителната военна интервенция стана неочаквана за международните наблюдатели и беше възприета като отговор на  французите на бързото напредване на „боевиците” на юг – по посока на Бамако.

Въпреки бързите локални успехи на френските бомбардировачи, експертите считат, че още е рано да се тръби с фанфари и си задават  въпроса: защо Франция се реши на едностранна и рискована военна намеса в Мали – една от най-бедните страни в света, две трети от чиято територия се състои от пустини. РБК подложи на анализ възможните мотиви, стоящи зад военната операция на Франция в Мали и предлага собствени изводи.

Casus belli

Като формално основание за началото на военната операции е послужила молбата на временния ръководител на Мали, за помощ на местната армия в борбата с ислямските сепаратисти. На 10 януари и.д. президент на Мали Дионкунда Траоре изпрати писмо до генералния секретар на ООН Пан Ги Мун и президента на Франция Франсоа Оланд, в което помоли за незабавна военна помощ. Още на следващия ден френската авиация пристъпи към точкови бомбени удари по колоните „боевици”, понасяйки при това първите загуби (по време на един от бойните полети загина френски летец). Едновременно Франция изпрати няколко стотин войници за защита на Бамако, обещавайки да увеличи числеността на своя контингент в Мали до 2,5 хил. военнослужещи  към края на януари.

При това в Париж подчертават, че военната операция в Мали се провежда в пълно съответствие с решенията на Съвета за сигурност на ООН,  позовавайки се на резолюция от 20 декември 2012г., която санкционира разгръщането на Международна мисия в подкрепа на Мали под африканско ръководство (AFISMA) в координация с други страни, включително Евросъюза. Разбира се, резолюцията не разрешава пряко едностранни военни действия на Франция на територията на Мали, обаче на 15 януари Съветът за сигурност на ООН единодушно подкрепи френската военна кампания (със задна дата), премахвайки всички възможни въпроси за нейната легитимност.

Намесата на Франция в ситуацията в Мали не предизвика възражения и у Русия, обикновено много чувствително отнасяща се към всякакви прояви на западния интервенционизъм. Вярно, че  МВнР на РФ не изпусна възможността да изкаже на Запада своето недоволство по повод на неговата склонност да решава политическите проблеми с военни средства посочвайки, че ескалацията на конфликта в Мали е пряко следствие от  нахлуването  на НАТО в Либия през 2011 г.

Междувременно в мюсюлманския свят френската интервенция в Мали предизвика по-скоро негативна реакция. В разговора с РБК, кандидатът на историческите науки, старшият научен сътрудник в Центъра за арабски и ислямски изследвания на Института по ориенталистика на РАН Борис Долгов напомни, че 90% от населението на Мали съставляват мюсюлмани, (придържащи се към умерената версия на исляма). Затова, по негово мнение, военната кампания на Франция, особено ако тя се проточи, ще се възприема от арабския свят в значителна степен именно като „война с исляма“.

Неоколониализъм или бреме на историческата отговорност?

Въпреки правомерността на френската интервенция в Мали, в очите на цивилизованата световна общност се намериха и такива, които заподозряха  Париж в неоколониализъм и опит да утвърди своите политически и икономически интереси в бившите колонии в Западна Африка с помощта на танкове и бомбардировачи. Тази версия има определени исторически основания.

От 1990-те години френските войски около десетина пъти са се намесвали в политическите събития в различни африкански страни, включително: Джибути, Руанда, Централноафриканската Република (ЦАР), Чад, Кот-д’Ивоар, а през 2011 г. именно френската авиация нанесе първите удари по въоръжените сили на Муамар Кадафи в Либия. Новият президент на Франция Ф. Оланд, идвайки на власт през май 2012 г., обеща да следва по-малко интервенционистка политика по отношение към бившите колонии. Символично е, че още през декември 2012 г. Франция отказа да окаже военна помощ на режима в ЦАР, който също беше заплашван от въстаниците. Ф. Оланд заяви, че времената, когато Франция пряко се е намесвала в работите на африканските страни, са останали в миналото. Две седмици след това  френските войски навлязоха в Мали.

Не можем да не признаем: Франция самостоятелно се реши на рискована военна операция, след като всички нейни западни съюзници се самоотстраниха, а Афросъюзът и ЕКОВАС безнадеждно се забавиха с изпращането в Мали на регионалния военен контингент. Очевидно е, че Франция разполага с оперативно преимущество предвид съществуващите  военни бази в африканските страни – (Джибути, Буркина Фасо, Чад, Габон, Кот-д’Ивоар, Сенегал) за прехвърляне на войски в Мали.

„Французите знаят повече за Мали, отколкото който и да е друг. Та нали това е тяхно творение – изкуствена държава с граници, начертани в Париж. Френското разузнаване по-добре разбира туарегите и боевиците-джихадисти, отколкото техните колеги от САЩ или Великобритания“, – добави бившият сътрудник на ЦРУ и съветник на  НАТО, а понастоящем експерт по Близкия Изток в Брукингския институт Брус Ридел.

Западните партньори на Франция се ограничиха с оказване на транспортна и логистична подкрепа на военната операция в Мали. Всеки от тях имаше свои причини за това. Германия се старае да се дистанцира от непопулярната афганска кампания, особено в навечерието на федералните избори през есента на 2013 г. Великобритания преживява трудни времена в отношенията с партньорите по Евросъюза. Испания и Италия, които могат повече от всички да пострадат от дестабилизирането на обстановката в Африка, са прекалено заети с бюджетни проблеми и не са в състояние да увеличават военните си разходи. Що се отнася до САЩ, то главният световен „борец с тероризма“ разглеждаше възможността за военна интервенция в Мали през лятото на миналата година, обаче, след като претеглиха рисковете, във Вашингтон се отказаха от тази идея. Като цяло бойният плам на САЩ угасна след военните кампании в Ирак и Афганистан, а след операцията на НАТО в Либия, администрацията на Барак Обама с гордост заяви за нов статут на „лидера в сянка “ (leading from behind) в подобни международни кампании.

Война срещу тероризма“ по френски

Като основен мотив на военната интервенция в Мали, Париж официално провъзгласи защитата на интересите на Франция в сферата на националната сигурност. „Франция се опасява, че Мали може да стане убежище и тренировъчен център за ислямските терористи, ако там бъде провъзгласена ислямска държава“, – поясни експертът от Германския съвет по международни отношения (DGAP) Катрин Золд. По нейните думи Франция като бивша колониална държава, запазваща тесни връзки с френскоговорящата Африка, вижда особен риск в радикализацията на Мали и целия Сахаро-Сахелския регион. Тази заплаха не е ефимерна, тъй като още сега ислямистките групировки, (свързани с „Ал-Кайда“) по същество контролират в северната част на Мали територия, чиято площ превишава площта на самата Франция и съпоставима по размери с Афганистан.

Истината е, че в тези разсъждения има определена логична нестройност, простителна за световни държави, но често струваща много скъпо. Франция действа по принципа на превенцията, изхождайки от предположението, че малийските ислямисти, установявайки своята власт на цялата територия на страната, непременно ще поискат да атакуват цели вътре в самата Франция. Възможно е обаче, че именно френската интервенция в Мали ще провокира екстремистите към подобни атаки. Една от тези „самосбъдващи се прогнози“ неотдавна по шокиращ начин се материализира в Алжир, където терористите взеха стотици заложници в газо-преработващ завод. Боевиците заявиха, че са извършили тази атака като отмъщение за нахлуването на Франция в Мали, а Алжир беше избран като мишена за това, че властите на страната са разрешили на френските военни самолети да използват нейно въздушно пространство.

На 14 януари одиозният полеви командир на ислямистите в северната част на Мали Омар Хамаха заяви, че: Франция, въвеждайки своите войска в страната, „отвори вратата на ада“! В същия ден другият ислямистки лидер Абу Дардар заплаши, че терористите“ ще ударят в самото сърце на Франция“, тъй като тя е „атакувала исляма“. След това Ф. Оланд се разпореди да се засилят мерките за сигурност във френските обществени учреждения и транспортните обекти, а в заявленията на местните политици зазвучаха  тревожни нотки.

Много експерти считат, че „вратите на ада“ в Магреб и Сахаро-Сахелския регион бяха широко отворени още по-рано – през 2011 г., когато силите на НАТО взеха решение да бомбардират Либия. Както обяснява политологът арабист Б. Долгов, номадите-туареги, играещи сега важна роля в събитията в Мали, традиционно са били привличани на служба в Ислямския легион на М. Кадафи. След свалянето на либийския диктатор много туареги, обучени да воюват и имащи достъп до арсеналите на М. Кадафи, са преминали на територията на съседното Мали, където през април 2012 г. провъзгласиха независимата държава Азавад. „Потоци от оръжие от разпадащата се държава на М. Кадафи подгряха въстанието на туарегите в северната част на Мали и способстваха падането на малийското централно правителство“, – заяви професорът по международни отношения на Харвардския университет Стивън Уолт заключавайки, че „въпреки че Западът продължава да има основания да празнува свалянето на М. Кадафи, чистата изгода от либийската кампания за НАТО ще става по-малко определена с влошаването на ситуацията в Мали“.

В гонитба за златния телец

Общоизвестното мнение гласи, че всяка война така или иначе е свързана  с икономически интереси, въпреки че историята упорито доказва, че чистите икономически изгоди от военните конфликти са много и много  съмнителни – (трилионите войни на САЩ в Ирак и Афганистан са ярък пример за това). „Риториката на френските власти относно интервенцията в Мали, напълно съответства на западната мантра за „война с тероризма„. Интересите на Франция в региона без съмнение носят икономически и политически характер“, – утвърждава адюнкт-професорът от факултета за френски изследвания на Сиднейския университет Бронвин Уинтер. Мали заема  трето място в Африка по обем на добива на злато, посочва експертът, а също е перспективен регион в контекста на неусвоените залежи на уран и въглеводороди.

В икономиката на Мали, която влиза в десетката на най-бедните страни в света, златодобивът заема водещо място: на него се падат около 20% от БВП и 75% от валутната печалба на държавата.

През 2011 г. в Мали, по оценки на местните власти, са добити 43,5 т злато. В златодобивния сектор на страната работят повече от десет западни компании – основно канадски и австралийски производители. При това Мали се слави с репутация на държава, „дружелюбна“ към чуждестранните минни компании: върху тяхната дейност смяната на властта обикновено влияе слабо. Евентуалното завладяване на Мали от неспособни да се договарят ислямисти,  безусловно заплашва с преразглеждане на създалата се сравнително комфортна система на взаимоотношенията между държавата и чуждестранните  златодобивници.

Със златото на Мали е свързана занимателна конспирологична версия относно мотивите на френската интервенция, появила се в англоезичната блогосфера. Централната банка на Германия (Бундесбанк), която е критикувана за това, че лошо проверява своето злато, съхранявано в Централните банки в други страни, в началото на 2013 г. неочаквано обяви за намерението си към 2020 г. „да репатрира“ целия физически запас от злато  (374 т) от Франция. Блогерите предположиха, че златото на Бундесбанката в Париж вече го няма, а за да върне на Германия 374 т от драгоценния метал, Франция е решила да сложи ръка  върху златодобивната промишленост на Мали.

Други версии свързват интервенцията на Франция в Мали и перспективата за откриване на големи запаси от уран в страната, граничеща с Нигер, където френската държавна корпорация Areva вече отдавна извлича уранова руда. Ежегодно Areva доставя от Нигер във Франция около 3 хил. т. уран, което представлява една трета от годишните нужди на френските АЕЦ. При това атомната енергетика има за Франция стратегическо значение, осигурявайки около 75% от енергобаланса на страната. Тъй като границите между Нигер и Мали, както и в цяла Западна Африка, се охраняват много лошо, малийските ислямисти без съпротива могат да проникнат на територията на Нигер и да се опитат да извършат нападение на уранодобивните предприятия на Areva.

„Ние всички се стремим към Наполеон…“

Някои френски политолози разглеждат военната кампания в Мали през призмата на вътрешно политическите интереси на Ф. Оланд, заел Елисейския дворец преди по-малко от една година, но вече сблъскал се с рекорден спад на рейтингите. Възможно, Ф. Оланд, винаги възприеман като мек и нерешителен политик, със своята заповед за изпращане на войски в Мали е искал да докаже на себе си и избирателите, че е способен да играе роля на силен президент и истински върховен главнокомандващ. Проявената решимост на Ф. Оланд, контрастираща с неговия досегашен образ на малко нелеп и даже комичен партиен функционер, може за известно време да консолидира френското общество и да го отвлече от насъщните икономически проблеми.

„ИМПЕРИАЛИЗЪМ ИЛИ ГОНИТБА ЗА  ЗЛАТО” Социологичните допитвания показват, че залагането от Ф. Оланд на военната операция в Мали се оказа вярно: до 75% от французите подкрепиха решението на президента. Както заяви социологът Ерик Боне, „през последните 15 години нито една военна операция с участието на Франция не се е ползвала с такава обществена подкрепа“. Опитът на експрезидента на САЩ Джордж Буш-младши обаче нагледно показва, че настроенията на публиката могат да се променят кардинално, ако военните действия се проточат за неопределен  срок и не донесат еднозначен резултат. Военната кампания в Мали може да нанесе на Ф. Оланд дългосрочен политически ущърб, ако първоначалните успехи на френската армия се сменят с бойни загуби или ако терористите успеят да ударят по мишени в самата Франция, – отбелязва професорът от Института за политически изследвания в Париж Доминик Моаси.

Риск от това, Франция да не успее да проведе в Мали „малка победоносна война„, действително съществува, стигат до общ извод експертите. Боевиците вече са доказали, че са способни бързо да се прегрупират и със сигурност са готови да водят изнурителна партизанска война в суровите условия на полупустинята в северната част на страната. Освен това, ислямистите са добре въоръжени и разполагат с финансови ресурси, за да привлекат наемници от съседните африкански страни. И ако Мали, (както предричат много експерти), действително се окаже за Франция нов Афганистан, обсъждането на националните интереси, стоящи зад тази военна операция, ще загуби всякакъв смисъл.

Posted on 11.02.2013, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: