ДЕСЕТ ГОДИНИ БЕЗ ДОГОВОР ЗА ПРОТИВОРАКЕТНА ОТБРАНА – Част 11/11


ДЕСЕТ ГОДИНИ БЕЗ ДОГОВОР ЗА ПРОТИВОРАКЕТНА ОТБРАНА-Част 7

ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРОТИВОРАКЕТНАТА ОТБРАНА В РУСКО-АМЕРИКАНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

ЧАСТ 11

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ВЪЗМОЖЕН ПОЛИТИЧЕСКИ КОМПРОМИС ЗА ПРО

Дипломацията, както е известно, е изкуство на възможното. Проблемът се състои в това, че Русия не може днес да създаде за САЩ симетрична заплаха в сферата на ПРО. А всеки договор за контрол над какъв то и да било клас въоръжения е възможен само при наличието на примерен паритет в тези въоръжения, тъй като ограниченията трябва да засягат не една, а и двете страни.

За съжаление, се налага да констатираме, че политическата ситуация в САЩ напълно изключва сключването, а още повече – ратифицирането на новия Договор за ПРО. По този повод не си струва да храним илюзии. Затова искането за юридически гаранции за «ненасоченост» на американската про­тиворакетна отбрана срещу Русия звучи, най-малкото, странно. Никакви шансове за приемане на това искане няма и няма да има.

Договорът не е самоцел. Целта се заключава в това, да се осигури предсказуемост на стратегическата ситуация за достатъчно продължителен период. Например, новият Договор за СНВ осигурява стабилност в сферата на стратегическите настъпателни въоръжения за десет години. След това ще бъдат необходими нови договорености. Точно по същия начин и предсказуемостта в сферата на стратегическите отбранителни въоръжения е достижима само за примерно същия срок. Стратегическата стабилност е процес, а не закрепване на статуквото веднъж и завинаги. За това свидетелства опитът на четирите десетилетия договореностите между Москва и Вашингтон за контрола над въоръженията.

Възможни подходи за договорености за ПРО са набелязани по време на руско-американските консултации през в 2011-2012 гг.,въпреки, че компромисът засега не е постигнат. Въпросът е не само в различията между позициите на страните, но и в мощното негативно въздействие на вътрешно политическите фактори – президентските избори в Русия и САЩ. Очевидно, че до приключването на избирателната  кампании в САЩ сериозни преговори едва ли са възможни. Но да се готвим за тях трябва още сега.

Президентите В.В. Путин и Б. Обама на самита в Лос-Кабос през юни 2012 г. заявиха: «Като приоритетна задача ние възнамеряваме успешно да изпълняваме  новия ДСНВ и да продължаваме нашия диалог по въпросите на стратегиче­ската стабилност. Независимо от разногласията в оценките, ние се споразумяхме да продължим съвместното търсене на решения на проблемните въпроси в областта на проти­воракетната отбрана. Стремежът към международен мир и безопасност остава приоритет за Русия и САЩ, отчитайки, колко много бихме могли да постигнем, работейки съвместно за преодоляване на основните предизвикателства на настоящото столетие».

Анализът на техническите и финансовите аспекти на ПРО, политическата борба по тези въпроси, а също предложенията на американските експерти, близки до администрацията на Б. Обама, позволява да се направят следните изводи относно перспективите за компромисно решение на проблема с противоракетната отбрана.

При създалите се условия преговорите по проблема за противоракетната отбрана могат да бъдат насочени към постигане на две цели.

Първо, трябва да се ограничат, да се сведат до минимум негативните последствия от разполагането на нови системи на ПРО със стратегическа стабилност в обозрима перспектива.

Второ, да се определят основните направления на възможно практиче­ско сътрудничество между Русия с САЩ и НАТО по отношение защитата от ракет­ни заплахи, изходящи от трети страни.

В първия случай страните са потенциални противници. Затова се изискват различни взаимни ограничения на ударните и информационните елементи на ПРО, за да се запаси взаимното ядрено сдържане (взаимното гарантирано унищожаване). От тази гледна точка, колкото по-малко противоракетна отбрана, толкова по-добре.

Във втория случай страните не се разглеждат взаимно като по­тенциални противници. Те изхождат от това, че са необходими съвместни или паралелни практически действия по отношение към общата заплаха, за да се гарантира неутрализацията на ракетноядрените сили на друга държава. Това изисква приоритетно развитие на ПРО.

Несъмнено, тези цели не съвпадат и даже до голяма степен влизат в противоречие, което не е лесно да се разреши, тъй като за целта се изисква преразглеждане на някои основополагащи принципи на ядрената стратегия на Русия и САЩ.

Може ли да се съвместят тези две цели?

Липсата на прогрес на преговорите за ПРО прави малко вероятно постигането на взаимноприемлив компромис. Въпреки това, преждевременно е да се драматизира  ситуацията. Преди началото на следващото десетилетие САЩ няма да имат  мащабна стратегическа ПРО. А и в бъдеще Пентагонът ще се сблъска с немалки технически и бюджетни проблеми, което може да попречи на разгръщането на такава система за противоракетна отбрана.

Заедно с това, ракетно-ядрената заплаха от трети страни е свързана не с междуконтиненталните балистични ракети, а с ракетите с малък и среден обсег. За защита от тази заплаха не се изисква крупномащабно разгръщане на стратегическа противоракетна отбрана. Още преди 15 години Русия и САЩ постигнаха  договореност за разграничаване на техническите параметри на стратегическата и нестратегическата ПРО («съглашението Примаков – Олбрайт»). Въпреки, че това съглашение не влезе в сила, съществува обективно разбиране, къде минава границата между стратегическата и нестратегическата противоракетна отбрана.

Не трябва да се забравя, че Договорът за ПРО от 1972 г. (включително Протоколът от 1974 г.) не забраняваше изцяло, а само определяше рамките на разрешената стратегическа противоракетна отбрана. Тези лимити включваха ограничаване на количеството противоракети (100—200 единици) и районите на тяхното базиране (1 – 2 района), а също така изключваха възможността за базиране на РЛС извън пределите на националната територия (с изключение на радарите в Гренландия и Великобритания).

Днешното състояние на руско-американските отношения, а също приетото от САЩ решение за едностранно излизане от Договора за ПРО от 1972 г., не позволява да се водят официални преговори за подготовката на нова юридически задължаваща договореност в областта на ПРО. Отчитайки реализацията на противоракетните планове на САЩ и НАТО, такива преговори нямат перспективи. Всяка администрация на САЩ и ръководството на други страни – членки на НАТО ще  следват руслото на такава политика.

Едновременно с това на срещата с Д.А. Медведев, проведена на полетата на самита по ядрена безопасност в Сеул през април 2012 г., президентът Обама даде да се разбере, че неговата администрация ще бъде готова да прояви «гъвкавост» на преговорите за ПРО с Русия след приключване на президентската кампания през 2012 г. Има основания да се предполага, че това не са просто думи, а отражение на стремежа на Б. Обама и неговия екип за компромис.

По този начин, реална възможност за компромисно решение съществува.

С оглед на това, в случай на преизбиране на президента Обама за втори мандат се запазва възможността за подписване през 2013 г. на руско-американска политическа декларация за принципите на сътрудничество в сферата на противоракетната отбрана. Такава декларация може да бъде изготвена по образец на  подписаното през юли 2009 г. съвместното заявление за базовите принципи за съкращаване и ограничаване на СНВ, което подготви почвата за сключване на нов Договор за СНВ. Тази руско-американска декларация би могла да предвижда принципите за сътрудничество въз основа на равноправна съвместимост на системите за ПРО на Русия и САЩ за отразяване на удари на балистични ракети с малък и среден обсег на трети страни, създаване на общо информационно поле и да съдържа редица други мерки, отговарящи на интересите на двете страни. По този начин биха били създадени условия за постигане на конкретни договорености със САЩ за ПРО в бъдеще.

Решаването на проблемите на ПРО трябва да се търси на базата на прагматичен подход, базиращ се на реално достижими възможности за сътрудничество между  Русия и САЩ/НАТО за ПРО в Европа (ЕвроПРО), а не на завишени очаквания. При това трябва да се изхожда от следните предпоставки:

Първо – от следването на Русия и САЩ/НАТО на Лисабонските договорености от 2009 г., т. е. сътрудничество по ЕвроПРО, предназначено за защита от балистични ракети с малък и среден обсег, въпреки че по-мащабното сътрудничество ще бъде възможно в бъдеще при условие, че ще се създаде съвместна система за безопасност в Европа.

Второ – от разбирането, че съществуващият дефицит на доверие между страните по отношение на взаимните намерения, запазващият се фактор за взаимно ядрено  сдържане не им позволява да създадат пълноценна съвместна система ЕвроПРО, независимо от политическото признаване на факта, че Русия и САЩ/НАТО вече не са врагове, а партньори.

Трето –  от дадеността, че сега всяка от страните създава своя самодостатъчна ПРО. Нито ние, нито американците няма да контролираме взаимно противоракетната си отбрана.

Четвърто – е това, че само чрез участие на страните в съвместен проект за ПРО може да се повиши нивото на тяхното взаимно доверие, да се отчетат техните интереси, да се премахне определена загриженост и да се избегне конфронтацията.

Какво може да бъде такова сътрудничество, отговарящо на интересите на двете страни?

Оценка на заплахите. Руско-американските консултации по въпросите, свързани с ракетните заплахи продължават вече дълго време. Струва ни се, че може да става дума само за заплаха, която създават балистичните ракети с малък и среден обсег, които Русия и САЩ унищожиха съгласно Договора за РСМД. Едва ли е възможно сътрудничество между Москва и Вашингтон в защита от МБР и БРПЛ. Та нали Русия и САЩ в такъв случай ще си помагат за прехващането на ракети една на друга. Ние няма да си сътрудничаме и за отразяване на заплахата от страна на МБР и БРПЛ на Китай, Великобритания и Франция.

Следователно, може да става дума само за защита от нестратегически ракети с обсег по-малък от 5500 км, т.е. в рамките на Договора за РСМД и по-малко. Такива ракети днес имат повече от десет страни. Те не отговориха на предложението на Русия да се присъединят към Договора за РСМД. Между другото, Б. Обама по време на избирателната кампания през 2008 г. също предлагаше да се направи РСМД многостранен договор.

Система за ПРО или системи за ПРО? Едва ли Русия и САЩ са готови да тръгнат към създаване на единна противоракетна отбрана. Такава система не може да има «двоен ключ». Нивото на доверие между Москва и Вашингтон не е такова, че да доверим на другата страна своята отбрана от ракетно нападение. И двете страни, разбира се, няма да се откажат от национален контрол над своята система за ПРО.

Затова е възможно само да се постави задачата за съвместимост на двете системи за ПРО. Такава взаимно свързана противоракетна отбрана няма да изисква отказ от национален контрол. Но тя ще мултиплицира възможностите на всяка от двете системи за противоракетна отбрана за решаване на съответни задачи.

Разпределяне на отговорността. Взаимодействието между двете системи за ПРО трябва, вероятно, да предвижда разпределяне на зоните на отговорност, за да се избегнат, от една страна, «дупките» в противоракетната отбрана, а от друга – ненужното дублиране («стрелба по една цел»). То ест, по-скоро, зоните на отговорност могат да бъдат поделени хоризонтално, а в някои случаи – вертикално. Очевидно, Русия трябва да носи отговорност за противоракетната защита на своята територия, а американците – на териториите на САЩ и техните съюзници. Такива зони трябва да бъдат точно определени, за да се избегнат непоправими грешки.

Интеграция. Най-голям ефект в сферата на противоракетната отбрана може да даде взаимодействието в режим на реално време между средства за откриване изстрелването на ракети и определянето на техните траектории. Такова взаимодействие практически означава интеграция на съответната информация, постъпваща от руските и американските РЛС и сензорите с различно базиране.

Очевидно е, че ракетите-прехващачи и другите средства за поразяване ще останат под национален контрол. Но трябва, разбира се, незабавно взаимно информиране за използването на такива средства.

Технологическо сътрудничество. Създаването на взаимно свързана ПРО ще изисква безпрецедентно сътрудничество във военнотехническата сфера. Навремето Роналд Рейгън предлагаше да сподели със Съветския Съюз технологиите «Звездни войни». Но, естествено, в разгара на «студената война» такова предложение беше неосъществимо.

Въпреки това, независимо от сериозните трудности, в новите условия предаването (продажбата) на технологии може да стане възможно. Така, Съглашението за сътрудничество в мирното използване на ядрената енергия (Съглашение «1-2-3»), което встъпи в сила в началото на 2011 г., засяга много чувствителни сфери, които доскоро бяха суперсекретни. САЩ вече осъществяват военно-техническо сътрудничество в сферата на ПРО с Япония, Германия, Италия, Израел и редица други страни.

Правна форма. В международноправен план сътрудничество по противоракетната отбрана ще изисква оформяне във вид на съответно руско-американско споразумение. Разбира се, става дума не за нов Договор за ПРО, а за така нареченото изпълнително споразумение (Ехесиііуе Адгеешепі). Такива споразумения, не изискващи ратифициране от Сената, САЩ сключиха с всички свои партньори по противоракетна отбрана.

Многостранни договорености. По-горе ставаше дума за двустранно руско-американско сътрудничество в сферата на ПРО. В бъдеще са възможни и многостранни договорености. Преди всичко това се отнася до страните от НАТО.

Подходите към сътрудничество по ЕвроПРО могат да бъдат следните:

Първо. Възникналата безизходна ситуация няма решения по принцип «всичко и веднага». Проблемът трябва да се решава поетапно, започвайки с това, което позволява да се заложи фундаментът за практическото сътрудничество и взаимодействие в сферата на противоракетната отбрана.

Второ. За последното десетилетие на взаимодействия между Русия, САЩ и НАТО е натрупан значителен опит за сътрудничество в областта на ПРО на ТВД. Има обаче нереализирани възможности в получаването и обмена на информация от системите за ранно предупреждение за ракетно нападение. Но поради взаимно недоверие, основа на което са едностранните действия на САЩ и НАТО в областта на ПРО, процесът на реално сътрудничество е спрян.

Интересен прецедент стана Инициативата за сътрудничество във въздушното пространство на Европа под егидата на Съвета Русия – НАТО. Тя предвижда  наличието на системи за наблюдение на въздушното пространство, която паралелно свързва посредством предаването на данни два координационни центъра (един във Варшава, друг в Москва) с възлите за събиране на данни (три от тях са на територията на страните на НАТО и същия брой на територията на Русия).

Първи стъпки по пътя към сътрудничеството по ЕвроПРО трябва да станат  създаване на Центрове за взаимодействие, а също разширяването на съвместните командно-щабни тренировки по ПРО (те се възобновиха през март 2012 г.) с преминаването към полеви съвместни учения.

Аналогичен подход се предлага за създаването на съвместена система за наблюдение и мониторинг на ракетните заплахи на базата на два Центъра за взаимодействие: един във Варшава или Брюксел, друг в Москва. Всеки от тези Центрове ще се обслужва от персонал от САЩ/НАТО и Русия, работещи заедно с цел формиране на обща картина на пространството на ракетните заплахи и разработка на мерки за противодействие на тези заплахи въз основа на обективна информация, доставяна от наличните у страните системи за предупреждения за ракетно нападение и контрол на космическо пространство, а също от други източници.

По същество това не е нищо друго освен реанимация на руско-американския проект от 1998 г. – 2000 г. за създаване на съвместен Център за обмен на данни от системите за ранно предупреждение и уведомяване за изстрелване на ракети, но на по-високо ниво и с разширени функции.

Към условията, способстващи достигането на компромис по ПРО, трябва да се отнесат мерките по намаляване на рисковете от използването на ракетно-ядреното оръжие. Създаването на съвместен Център за обмен на данни от системите за предупреждение за ракетно нападение дори в рамките на тези функции, които се предвиждаха в руско-американския меморандум от 1998 г., изключва риска от непреднамерено използване на ракети, извършването на теоретически възможен внезапен ракетно-ядрен удар, а също съществено ограничава възможността от нанасяне на предупредителен удар. Отвореността на Центъра за участие в неговата работа на представители на други държави създава предпоставки за елиминиране на опасенията от страна на други ядрени държави.

В същото време по-рано предвижданите функции на Центъра за обмен на данни би било целесъобразно да се разширят, преди всичко с функцията за мониторинг на обстановката в космоса. Понастоящем Русия и САЩ си обменят с данни за резултатите от наблюдението върху обектите в космоса, способни да създадат заплаха за международната космическа станция. Но в перспектива, с ръста на конкурентната среда в космоса, увеличаването на опасността от космически боклук, се актуализира проблемът за съвместния мониторинг върху обстановката в космоса и предотвратяването на недоразумения и взаимни подозрения. Тази функция също излиза извън рамките на интересите само на двете страни. Новите руски радиолокационни оптични средства позволяват на ниво, не отстъпващо на американските възможности, да се осъществява контрол на космическото пространства.

Към допълнителните функции на Центъра за обмен на данни би могла да се отнесе и аналитичната оценка на нивото на ракетните заплахи с формиране на общи препоръки за реагиране срещу тях.

Московският Център ще може да формира обща картина на пространството на  ракетните заплахи и да изработва препоръки по реагиране на тези заплахи. На Центъра за взаимодействие във Варшава или Брюксел е целесъобразно да се възложат функциите на непосредствено реагиране на възникваща ракетна заплаха. Съвместните руско-натовски групи ще бъдат длъжни да вземат решение за целесъобразния състав на привличаните огневи и радиолокационни средства (както натовски, така и руски) и времето за привеждането им в състояние на готовност за бойно използване.

Трето. Създаваните от страните самодостатъчни системи за ПРО не трябва да оказват съществено дестабилизиращо въздействие върху установилия се баланс на потенциалите на стратегическите настъпателни въоръжения на Русия и САЩ.

При постигането на политическо съгласие между страните с гореизложените подходи възможният вариант за архитектура на ЕвроПРО може да изглежда по следния начин:

–        САЩ/НАТО се ограничават с разполагането на две наземни бази с противоракети SM-3  в Румъния и Полша (това са не повече от 24 прехващача на всяка от базите);

–        САЩ се ограничават с разполагането на общо 4-6 кораба, оборудвани със система «Иджис» с противоракети SM-3, които се базират в Средиземно и Северно морета (такива кораби няма да действат в Черно, Балтийско, Бяло и Баренцово морета);

–        Русия допълнително към модернизируемата система на ПРО А-135 (превъоръжава се с противоракети с обикновено оборудване) разполага в европейската част на страната няколко десетки нови комплекса за ПРО С-400 и С-500, а също кораби с аналогични противоракетни системи в Черно, Балтийско, Бяло и Баренцово морета.

При това всяка от страните самостоятелно ще осъществява противоракетната защита на своята територия, сътрудничейки чрез Центровете за взаимодействие.

При реализирането на такава архитектура на ЕвроПРО трябва да бъде изключена възможността от присъствието на кораби на САЩ/НАТО с противоракети SМ-3 близо до европейската територия на Русия. По този начин се отстранява най-големият дразнител за Русия, който предизвиква у нея неприемане на Европейския поетапен адаптивен подход към ПРО.

За да се реализира гореизложеното е необходимо да се институализира сътрудничеството между Русия и САЩ/НАТО по ЕвроПРО чрез сключването на съответен политически акт. Схемата на действие по всяка вероятност трябва да се  изгражда по следния начин.

Необходимо е да се подготвя проект за политическа договореност под формата на съвместно заявление. Началната част на заявлението – склонност на САЩ, НАТО и Русия за сътрудничество в областта на ПРО и т.н. В бъдеще се фиксират два момента: признаване на това, че в бъдеще разгръщаната от САЩ и НАТО система за ПРО може негативно да влияе върху руския ядрен потенциал; и второ, че задължително – американците и натовците са готови да вземат мерки за премахване на руската загриженост. Такова сътрудничество ще се осъществява без да накърнява основните функции на създаваната ПРО – «защита от режими-отцепници».

Такова заявление би могло да предвижда принципи за сътрудничество на базата на равноправна съвместимост на системите за ПРО на Русия и САЩ за отразяване на удари на ракети с малък и среден обсег на трети страни, създаване на общо информационно поле и други мерки, отговарящи на интересите на двете страни. Това би подготвило условия за постигане на конкретни договорености със САЩ в бъдеще.

Руско-американското политическо заявление за ПРО би могло да предвижда, в частност, зависимост на архитектурата и потенциалните възможности на разгръщаните елементи на ПРО от реални ракетни заплахи, а също следването  на принципа за съгласуваност на действията при реагиране на възникване на ракетна заплаха и взаимодействия в хода на отразяването на ракетно нападение срещу всяка от страните. Струва ни се важно да подчертаем отвореността на тази политическа декларация за присъединяване към нея на всяка друга държава, създаваща елементи за противоракетна отбрана.

Основната част на заявлението трябва да съдържа точка за преход на водещия се процес на преговорите от политическо на военно-техническо ниво (естествено, при участието в този процес на дипломати).

Необходимо е също в съвместното заявление да се отрази положението, че страните се задължават да регулират темповете за разгръщане на системите за ПРО в Европа съобразно появата на реални ракетни заплахи, изхождащи от трети страни. В частност, това означава, че ако у Иран не се появят междуконтинентални балистични ракети, то страните няма да разполагат в Европа противоракетни системи, способни да прехващат МБР.

Няколко думи за списъка на военно-техническите и организационните мерки. По принцип, тези мерки могат да бъдат реализирани тогава, когато съвместно бъде  установено, че разгръщането от натовците на системата за ПРО започва негативно да влияе върху руския ядрен потенциал. Такива мерки могат да бъдат следните: внасяне на някои изменения в алгоритмите на работа на РЛС на ПРО; американските кораби със системата «Иджис» ще се въздържат да навлизане в райони, които се намират в непосредствена близост до потенциалните траектории на полет на нашите МБР и БРПЛ; разполагането на русите наблюдатели на обектите за ПРО на САЩ и НАТО и т.н. Възможно е да се наложи да се разработи и механизъм за контрол върху  изпълнението на подобен род мерки.

При това би могло да се даде поръчение на Военния комитет на НАТО и Министерството на отбрана на Русия в рамките на специална работна група по ПРО, създадена от Съвет Русия – НАТО, да провежда съвместен анализ на създаващата се ситуация във въпросите за влияние на създаваната/планираната от САЩ и натовците ПРО върху руския ядрен потенциал. В бъдеще ако, въз основа на извършения анализ бъде признато за необходимо, да се изготвя съгласуван списък на военно-технически и организационни мерки, насочени към изключване влиянието на американската и натовската ПРО върху руския ядрен потенциал.

Тази група трябва ежегодно  да представя на висшето ръководство на НАТО и   Русия (за нас чрез Министерството на отбраната и МВнР) доклад с резултатите от анализа на ситуацията в областта на ПРО и да предлага съответните мерки за одобряването им на политическо ниво. В работата на групата от наша страна задължително трябва да участва не само Министерството на отбраната Министерството на отбраната, но и други заинтересовани ведомства, включително експертите от отбранително-промишлен комплекс.

Началникът на ГЩ на ВС Руската федерация армейският генерал Н.Е. Макаров на международната конференция «Факторът на противоракетна отбрана във формирането на Ново пространство за сигурност » подчерта, че днес  «Русия и НАТО още не са прекрачили „чертата, от която няма връщане“ в диалога за ПРО» и се запазват възможностите за «постигане на взаимноизгодно сътрудничество».

Струва ни се, че ръководството на Русия, САЩ и НАТО ще може да прояви политическа воля и, както това се случи по-рано при подготовката на Основополагащия акт през 1997 г. и Римската декларация през 2002 г., ще намерят възможност на направят нови крачки една към друга. Ако американците и другите натовци се съгласят да приемат горепосочения механизъм на договореност, ще бъде създадена съвместна  структура за взаимодействие по въпросите за влиянието на ПРО на САЩ и НАТО върху стратегическата стабилност. В определена степен това ще стане гаранция за отсъствие на неприемлива заплаха за безопасността на Русия и един от основните елементи за осигуряване на предсказуемост в руско-американските отношения в областта на ПРО.

Предлаганият формат за сътрудничество по ЕвроПРО е способен да изиграе решаваща роля в развитието на стратегическото партньорство между Русия и САЩ/НАТО, което ще се разпростира и върху други  сфери на безопасността.

Стратегическата стабилност в света, състоянието на европейската безопасност в близкото десетилетие зависят пряко от това, ще можем ли ние съвместно със САЩ и другите страни от НАТО да осигурим предсказуемост в областта на ПРО. За това са необходими съвместни усилия, насочени към създаване на определена система за такава предсказуемост. Основа на тази система трябва да бъде реално действащият механизъм за сътрудничество.

В случай на успех на преговорите и достигане на руско-американски компромис за ПРО през 2013 г.- 2014 г. може да се разчита на запазване на стратегическата стабилност, най-малко до края на настоящото- началото на следващото десетилетие. В бъдеще поддържането на стратегическия баланс, вероятно, ще изисква разработването на принципиално нови подходи към стратегическите настъпателни и отбранителни въоръжения.

Не последна роля в осигуряването на предсказуемост ще играят и по-нататъшните съвместни крачки в областта на съкращаването и контрола над ядрените въоръжения. Ако САЩ се съгласят да ограничат някои високоточни обикновени системи въоръжения, способни да заплашват стратегически обекти, то ще станат възможни и нови договорености за намаляване на ядрените потенциали. Но това ще бъде обусловено от ненарастването на ядреното оръжие на други държави.

Posted on 11.02.2013, in Десет години без договор за ПРО, Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: