ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ И СТРАТЕГИЧЕСКАТА СТАБИЛНОСТ: ТЪРСЕНЕ НА РУСКО-АМЕРИКАНСКИ КОНСЕНСУС ПРЕЗ XXI ВЕК – Част 5/6


Ядрената_карта_на_света

Част 5

ДОКЛАД НА ДВИЖЕНИЕТО „ГЛОБАЛНА НУЛА“

В САЩ редица експерти предлагат през следващите години да се извършат по-нататъшни съкращения на ядрените въоръжения. Например, сътрудниците на института Брукингс Стив Пайфър и Майкъл О’Ханлън смятат за възможно да се съкра­ти броя на развърнатите стратегически бойни глави до 1000 единици, а общото количество на развърнатите и неразвърнатите ядрени заряди — до 2000-2500 единици. Още по-радикално съкращаване – (до 500 развърнати ядрени бойни глави) предложи президентът на Асоциацията за контрол над въоръженията Дерек Кимбъл.

Обаче най-голям интерес предизвика вече споменатия по-горе доклад „Модернизация на ядрената стратегия“, изготвен под егидата на движението „Глобална нула“. Авторите на доклада излагат план за едностранно съкра­щение на ядрените сили на САЩ пет пъти — до ниво 900 бойни глави (вместо 5000 в момента). От тях половината ще бъдат в понижено състояние на бойна готовност (използването им е възможно след няколко дни, а не часове), а втората половина — в резерв. Развърнатите ядрени заряди могат да бъдат използвани след 24-72 часа, а резервните — след 6 месеца.

Съставът на стратегическите сили на САЩ трябва да включва 10 стратегически подводници (720 бойни глави, в това число 360 развърнати и 360 в ре­зерв) и 18 бомбардировача В-2 (180 ядрени бомби със свободно падане, в това число 90 развърнати и 90 в резерв). Предлага се на бойно патрулиране да се намират четири стратегически подводници в Тихия оке­ан и две в Атлантическия океан. Всички американски МБР, както и тактиче­ските ядрени въоръжения трябва да бъдат ликвидирани.

По такъв начин САЩ ще имат не повече от 270 ядрени бойни глави на БРПЛ за нанасяне на изпреварващ  удар, което е явно недостатъчно за поразяване на всички стратегически цели на територията на Русия. В случай на отмобилизиране на целия американски ядрен потенциал за удар по руски цели могат да бъдат  използвани следните сили: 325 боеприпаса за поразяване на шахти на МБР, 110 боеприпаса за поразяване на пунктове за управление, 136 боеприпаса за унищожаване на военнопромишлени обекти, а 80 боеприпаса ще бъдат предназначени за нанасяне на удар по Москва.

При това за удар по Китай се заделят следните сили: 85 боеприпаса за поразяване на шахти с МБР, 33 боеприпаса за поразяване на пунктове за управле­ние, 136 боеприпаса за унищожаване на военнопромишлени обекти. За поразяване на цели в КНДР и Иран се заделят по 40 ядрени боеприпаса.

Авторите на доклада признават безпокойството на Русия от развръщането на аме­риканската ПРО, особено на прехващачите SM-3 Block 2B през четвъртия етап на ЕПАП. Отказът на Вашингтон да предостави гаранции за ненасоченост на ПРО против Русия доведе до това,  че „Русия очаква продължение на еволюцията на американската програма за ПРО, включвайки все по-опасни варианти (удар­ни космически системи на 5-я и 6-я етап)“.

В доклада на движението „Глобална нула“ се твърди, че радикал­ното съкращаване и понижаване на нивото на бойна готовност на ядрените сили на САЩ ще съз­даде условия за постигане на руско-американски договорености по ПРО. „Ликвидирайки техническата заплаха от внезапен американски първи ядрен удар, САЩ теоретически повече няма да могат да унищожат основните стратегически сили на Русия, затова ще изчезне и перспективата за унищожаване на малкия брой оцелели руски ракети с помощта на американската противоракетна отбрана“.

По този начин предлаганият в доклада подход в определена степе­н признава обосноваността на руското безпокойство във връзка със заплахите за СЯС на Русия от страна на неядрените сили на САЩ.

Движението „Глобална нула“ се стреми към пълно унищожаване на ядреното оръжие. На политическо равнище тази цел се подкрепя и от ръково­дителите на Русия и САЩ. Засега няма яснота как да се постигне решаването на тази зада­ча. Но, несъмнено, този процес ще премине през няколко етапа. Докладът „Модернизация на ядрената стратегия“ изхожда от възможността за сключване на нов двустранен руско-американски договор за по-нататъшно съкращаване на ядрените арсенали. По наше мнение, за това е необходимо да се има предвид безпокойството на Русия по отношение на неядрените компоненти на военностратегическия баланс, където САЩ имат значителни предимства. За това са необходими договорености между двете страни, които могат да носят както юридически, така и политически характер и да бъдат съпроводени с мерки за доверие, осигуряващи необходимата прозрачност.

Да разгледаме възможните решения:

1. Противоракетна отбрана

По наше мнение, развръщането на стратегическата противоракетна отбрана трябва да бъде замразено приблизително на сегашното ниво – (36 раз­върнати прехващачи GBI плюс малък брой неразвърнати прехващачи в резерва) в Аляска и в Калифорния. САЩ не трябва да раз­връщат Третия позиционен район на стратегическата ПРО нито в Европа, нито на източния бряг на Съединените щати.

В случай на нарастване на ракетно-ядрената заплаха от страна на други страни (Северна Корея, Иран), САЩ могат да развърнат допълнително количество стратегически прехващачи, но техният общ брой трябва да бъде не повече от 50-100 единици, тоест нивото, определено с Протокола от 1974 година към Договора за ПРО.

Естествено, с това се подразбира отказ от опити да се развърне космиче­ски ешелон на противоракетната отбрана.

Американската страна трябва регулярно (не по-рядко от два пъти годишно) да инфор­мира Руската федерация за наличните средства за ПРО и плановете за възмож­но допълнително развръщане на средства за ПРО. Освен това, трябва да се реализира американското предложение да бъдат поканени руски експерти на изпитанията на ракетите-прехващачи SM-3 и другите перспективни системи за ПРО.

Що се отнася до ЕвроПРО, то четвъртият етап на ЕПАП с развръщане на ракети-прехващачи SM-3 Block 2B трябва да бъде замразен, защото развръщането през третия етап на ЕПАП 48 ракети-прехващачи SM-3 Block 2A в Румъния и Полша са повече от достатъчни за защита от съществуващите и перспективните ирански ракети със средна далечина.

Броят на постоянно базираните в Европа американски кораби, въоръжени с прехващачи SM-3 от различни модификации, е целесъобраз­но да се ограничи до сегашното ниво (4 единици). При това американските ко­раби не се базират в Черно, Балтийско и Баренцово море.

Възможно е в случай на възникване на кризисна ситуация гру­пировката на американските кораби с прехващачи  SM-3 в Средиземно и Северно море може да бъде увеличена до 8 единици, за което предварително трябва да бъде информирана Руската федерация.

Наред с това ние сме убедени, че Русия и САЩ – НАТО трябва да се дого­ворят за оперативно взаимодействие и съвместимост на техните системи за ПРО, предназначени за защита от ракети с малка и средна далечина. За тази цел могат да бъдат създадени два центъра за обмен и интеграция на данните за ракетно нападение и разпределение на задачите по прехващане на ракети от трети страни. За това може да е необходимо сключването на съответно Изпълнително споразумение между САЩ и Русия, а също споразумение между Русия и НАТО.

При това САЩ и Русия строго спазват задълженията си по До­говора за РСМД, тоест нямат балистични ракети с далечина от 500 до 5500 км.

По-нататък, ако се появи достоверна информация за създаване от Иран на междуконтинентални балистични ракети, то страните трябва да се договорят за приемане на допълнителни мерки за осигуряване на противо­ракетна отбрана срещу качествено нарасналата заплаха.

Наред с това е възможно и сътрудничество на Русия и САЩ в сферата на ПРО на ТВД за борба с ракети с малка и средна далечина. Проблемът за ПРО се анализира подробно в доклад, посветен на проблема за противо­ракетната отбрана в  отношенията между Русия и САЩ, части от който бяха публикувани в „Независимо военно обозрение“.

2. Неядрени стратегически настъпателни въоръжения

В случай на създаване от американската страна на средства за „Глобален бърз удар“ с използване на балистични и небалистични траектории на техния полет, броят на такива средства не трябва да превишава 12-20 единици, както се предлага от авторите на доклада на движението „Глобал­на нула“.

По наше мнение, споменатите средства трябва да бъдат включени в общия брой на развърнатите носители и ядрени бойни глави, при определяне на параметрите на новите юридически договорености между САЩ и Русия по съкращаването на СНВ. Това засяга и провеждането на инспекции на съответните пускови установки.

Изглежда неприемливо разглежданото от Пентагона пред­ложение за реализиране на „Глобален бърз удар“ с използване на балистични ракети със средна далечина на подводници клас „Вирджиния“ (SSN-744). Това предложение носи явно дестабилизиращ характер.

Първо, наличието на балистични ракети със средна далечина на под­водници клас „Вирджиния“ рязко ще измени военностратегическия баланс в полза на САЩ, позволявайки им да нанасят удари с време за долитане 10-15 минути по стратегически цели на територията на Руската федера­ция. Включването на тези средства в параметрите на договореностите по СНВ едва ли е осъществимо.

Второ, създаването на нов клас балистични ракети със средна далечина може да доведе до подкопаване на Договора за РСМД. Нали у Русия също мо­же да се появи стимул за развръщане на собствени балистични ракети със средна далечина, като се има предвид, че такива ракети имат: Северна Корея, КНР, Индия, Пакистан, Иран и цял ред близкоизточни държави,  които отхвърлиха предложението на Москва за присъединяване към задълженията по Договора за  РСМД.

Трето, съществена дестабилизираща роля играе наличието във ВМС на САЩ около 4000 висо­коточни крилати ракети на надводни кораб и подводници, способни да поразяват някои стратегически цели. В случай на реализиране на предлаганите в доклада на движението „Глобална нула“ радикални съкращения на стратегически ядрени средства може да се предположи, че ще се намали един и половина – два пъти броя на стратегическите цели на хипотетичния изпреварващ удар. В резултат Съединените щати ще придобият възможност да поразяват с високоточни обикновени средства не 30, а 50-70% от съкратения брой на целите на терито­рията на Русия.

Това може да възпрепятства съгласието на Русия за съкращаване на СЯС. Затова разполагането на подводниците клас „Вирджиния“ както на висо­коточни крилати ракети, така и на балистични ракети със средна далечина ще окаже крайно негативно въздействие върху ситуацията във военноморската сфе­ра, където САЩ вече имат абсолютно превъзходство.

3. Нови мерки за доверие във военноморската сфера

Решението на проблема за стратегическите неядрени въоръжения с морско базиране, както изглежда, е възможно чрез сключване на нова руско-американска договореност по мерките за доверие и осигуряване на прозрачност на море. Тя трябва да допълни доказалото своята е­фективност Споразумение за предотвратяване на инциденти в открито море и във въздушното пространство над него от 25 май 1972 година.

Освен това, от 2003 година влезна в действие Документ за мерките по укрепване на доверието и безопасността във военноморската област в Черно море. Мерките носят политически задължителен характер. Това е първият прецедент на разпространяване на мерките за доверие върху дейността на военноморските сили: обмен на информация, на ежегодните планове за военноморска дейност и пред­варително уведомяване за нея. Документът съдържа широк спектър доброволни форми на сътрудничество: съвместни учения, посещения на кораби, обмен на делегации, взаимни посещения на основата на ежегодна ротация на военноморските бази, „ежегодни учения на доверието“ (канене на ученията на кораби или наблюдатели).

Смятаме, че това е добър прецедент за възможните нови догово­рености между Русия и САЩ за допълнителни мерки за доверие.

Смятаме, че при спазване на принципа на свободата на мореплаването, страните биха могли  да се договорят предварително да се оповестяват взаимно за присъствието на техни надводни кораби и подводници  в определени зони на Световния океан, които се намират примерно на 500 мили от територията на другата страна. Това може да обхваща крайбрежията на Тихия и Атлантическия океан, както и Мексиканския залив – за САЩ и акваториите на Черно, Балтий­ско, Баренцово, Охотско и Японско море – за Руската федерация.

Необходимо е да се подчертае, че макар навлизането на надводни кораби и под­водници в тези географски  райони няма да бъде забранено, ще се намалят опасенията по повод възможно нанасяне на внезапен обезоръжаващ и обезглавяващ удар в резултат на скрито развръщане на военноморски сили близо до крайбрежието на другата страна.

Наред с това такива мерки за доверие могат много да намалят заплахата за прехващане на руските МБР и БРПЛ от американските кораби, въоръжени със систе­мата „Иджис“ с ракети-прехващачи SM-3 от различни модификации в началния и средния участък на полета им.

Отчитайки печално известния епизод с навлизането през август 2008 година на американския крайцер „Монтърей“ в Черно море, не може да не се признае обосноваността на опасенията на руската страна по повод на възможното раз­връщане на групировка на ВМС на САЩ, въоръжена както с крилати ракети, така и с ракети-прехващачи, в акваториите на Балтийско и Баренцово море. Необходимо е да не се допуска повтарянето на подобни ситуации.

По наше мнение, предлаганите нови договорености за мерките за до­верие и прозрачност биха могли да включват:

—   ограничаване на броя на противоракетите SM-3 на корабите, намиращи се на море (например, не повече от  30% от боекомплекта). Поканване на руски наблюдатели на корабите или спиране в руско пристанище за потвърждаване на това зареждане;

—   предоставяне на ежегодна информация за броя на тези кораби и тяхното зареждане, а също на предварителните планове по тяхната военноморска дейност.

—   поканване на руски наблюдатели на ученията с фактическо използване на корабните системи за ПРО (не по-малко от веднъж годишно);

—   предварителни уведомявания за провеждане учения на системите за ПРО;

—   провеждане на различни видове съвместни учения с участието на руски кораби в Атлантика или в Средиземно и Северно море.

4. Нестратегически ядрени въоръжения

Ако ядрените въоръжения с междуконтинентална, средна и по-малка далечина се регулират от юридическите задължения по договорите за СНВ и РСМД, то тактическото ядрено оръжие (ТЯО) с далечина до 500 км никога не е било ограничавано с никакви договори. Наистина, през 1991 година САЩ и СССР, а по-късно  Руската федерация, излязоха с паралел­ни едностранни политически декларации за съкращаване на арсе­налите от ТЯО. При това не бяха предвидени никакви мерки за проверка и верификация. Смята се, че двете страни в общи линии са изпъл­нили своите обещания.

През последните години САЩ се отказаха от повечето типове ТЯО, вклю­чително КРМБ с ядрени бойни глави. Общият брой на американските тактически боеприпаси е около 760 единици. В перспектива в Пентагона ще остане само един тип ТЯО – свободно падащи бомби В61, предназначени за фрон­товата авиация (500 единици). Част от тях (около 150-250 единици) се пазят в 6 американски авиобази в Европа и Турция. Останалите се намират на територията на САЩ. Със същите бомби се зареждат и стратегическите бомбардировачи B-52, които са включени в параметрите на новия Договор за СНВ. Но по правилата за броене по този Договор за всеки такъв бомбардировач се отчита само един ядрен боеприпас. Останалите авиационни ядрени въоръжения (бомби и ракети) се смятат неразвърнати и не влизат в лимита от  1550 развърнати ядрени бойни глави.

Колкото до Русия, официални данни за нестра­тегическите ядрен въоръжения  у нас никога не са се публикували. По най-реалистични експертни западни оценки,  Русия има около 2000 боеприпаса ТЯО. От тях приблизително една трета (около 700 единици) влизат във въоръжението на системите за ПВО и ПРО. Още около 400 — в морските системи (мини, торпеда, тактически ракети). По този начин броят на ядрените авиобомби и ракетни боеприпаси (с далечина до 500 км) не превишава  900 единици.

Следва да се отбележи: мнозина експерти смятат, че руските тактиче­ски ядрени въоръжения в определена степен компенсират създалата се в Европа асиметрична ситуация в обикновените въоръжения. Ще напомним, че в разгара на студената война САЩ раз­върнаха в Западна Европа 7000 единици ТЯО, за да компенсират съ­ветското превъзходство в обикновените въоръжения.

При ратифицирането на новия Договор за СНВ, сенатът на САЩ фиксира искане да се включат ТЯО във всички нови юридически договорености за съкращаването на ядреното оръжие. Съответните официални и неофи­циални предложения се поставят от американската ст­рана на най-различни равнища. НАТО призовава да се съкратят руските  тактически ядрени въоръжения или да бъдат изнесени от Европа – в Азия.

Обаче Руската федерация отказва да води преговори по този въпрос, докато американското ТЯО не бъде изведено от Европа – на територията на САЩ. Ситуацията се влошава и от това, че беше прекратено изпълнението на ДОВСЕ, който предвиждаше количествени ограничения и ве­рификация на фронтовата авиация, включително на изтребителите-бомбардировачи, носители на ядрено оръжие.

Освен това, в Европа има още две ядрени държави — членки на НАТО. На въоръжение във Франция и Великобритания има около 500 ядрени боеприпаса. Обаче тези страни, както и Китай, категорично отказват да поемат каквито и да било международно-правни задължения за ограничаване и съкращаване на ядреното оръжие. Но Русия не може да не отчита английските и френските системи при оценка на ядре­ния баланс в Европа.

По този начин, на Европейския ТВД страните от  НАТО имат всичко около 650-750 ядрени авиобомби и ракетни бойни глави, без да се броят амери­канските стратегически ядрени въоръжения, попадащи под ограниче­нията на  новия Договор за СНВ.

Това е приблизително толкова, колкото има и Русия, ако не се броят ядрените средства на ВМФ, ПВО и ПРО. Но част от 900-те тактически боеприпаси се намират в азиатската част на Руската федерация.

Затова, както изглежда, едва ли ще бъде възможно да се постигне юридически обвързваща до­говореност по ТЯО между Русия и САЩ. Твърде големи са асиметриите в позициите на страните.

При тези условия изходът от ситуацията очевидно се състои в това, да се включат ТЯО в новите руско-американски договорености за съ­кращаване на ядрените въоръжения, отказвайки се от постигнатото още през 1972 година изкуствен разделяне на ядреното оръжия на стратегическо и нестратегическо.

При това ТЯО ще съответства на приетия в новия Договор за СНВ определение за неразвърнатите  боеприпаси. Но това ще изисква съгласието на страните за събиране на всички тактически ядрени боеприпаси в бази за централ­но съхранение.

Поради това изглежда целесъобразно определянето на общ количествен таван за всички класове ядрени въоръжения. В резултат в някаква степен ще бъде взето предвид безпокойството на Русия от превъзходството на САЩ по т. н. възвратен потенциал на стратегическите ядрени въоръжения, където американската страна притежава значително количествено превъз­ходство, както и безпокойството на САЩ от количественото превъзходство на Русия в тактическите ядрени боеприпаси.

 5. Ядреното оръжие на трети страни.

В полза на този подход говори и обстоятелството, че при всички други ядрени държави няма разделяне на стратегическо и тактическо ядрено оръжие. Включването на тези страни в процеса на ядрено разоръжаване, което би могло да стане след 5-10 години, ще направи необходимо да се отчитат всички класове ядрено оръжие, независимо от далечината на средствата за неговата доставка.

Смятаме, че това ще позволи на Русия и САЩ да съкратят своите ядрени арсенали до ниво около 1000 развърнати ядрени боеприпаса – (тоест, до сумарното количество на ядрените въоръжения на третите страни), макар че не бива да се изключват и по-дълбоки съкращения, както предлагат авторите на доклада на движението „Глобална нула“.

Но тона изглежда възможно само в случай, че другите ядре­ни държави поемат политическо задължение за отказ от увеличаване на техните ядрени арсенали. Важна роля биха могли да изиграят такива декла­ративни стъпки, като предоставяне на информация за броя на наличните ядрени въоръжения, а също така плановете за модернизиране на ядрените арсенали, ако има такива намерения.

Освен това, целесъобразно е да се поиска съгласието на третите ядрени държави за селективни мерки за доверие и прозрачност.

През XXI век е необходим всеобхватен процес на преговори с участието на всички ядрени държави. Не бива да се допуска едни ядрени държави да се разоръжават, а други през това време да увеличават своите ядрени арсена­ли. Такъв обмен на мнения очевидно следва да се започне в рамките на официал­но признатата „ядрена петорка“ (САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция). Първата стъпка е постигане на договорености по въпро­сите за замразяване, прозрачност и верификация на ядрените арсенали, което ще създаде основа за следващи официални преговори за контро­ла на ядрените въоръжения.

Като цяло, проблемът за универсализация на процеса на ядрено разоръжаване заслужава всестранно изучаване със задължителното участие на представи­тели както на официално признатите (Китай, Франция, Великобритания), така и на де-юре непризнатите ядрени държави (Индия, Пакистан, Израел, КНДР). Иначе „ядреният клуб“ може да се попълни с Иран и редица други страни и режимът на неразпространение да рухне окончателно.

Posted on 10.02.2013, in Въоръжени сили, Ядрено оръжие и стратегическа стабилност and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: