ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ И СТРАТЕГИЧЕСКАТА СТАБИЛНОСТ: ТЪРСЕНЕ НА РУСКО-АМЕРИКАНСКИ КОНСЕНСУС ПРЕЗ XXI ВЕК – Част 4/6


Ядрената_карта_на_света

Част 4

СТРАТЕГИЧЕСКАТА СТАБИЛНОСТ И ЯДРЕНОТО РАЗОРЪЖАВАНЕ ПРЕЗ XXI ВЕК

Появяването на ракетно-ядреното оръжие в биполярната система на международ­ни отношения доведе до това, че понятието военностратегически балан­са се оказа сведено до паритет в ядрените въоръжения с междуконтинентална далечина (над 5500 км), което имаха двете свръх държави. Това се обясняваше с възможността с такива въоръжения в кратък срок да се постигнат решаващи ре­зултати, да се унищожи  половината население и две трети от про­мишления потенциал на противника („взаимно  гарантирано унищожение“).

Това „тясно“ определение отчиташе само бойните заряди, поставени на МБР, БРПЛ и тежките бомбардировачи. При това не се вземаха предвид ядрените въоръжения със средна и малка далечина, както и гигантските обикновени въоръжения, които имаха САЩ и СССР. Извън рамките на това опре­деление се оказваха и ядрените и неядрените въоръжения на другите държави.

На това основание се създаде и „тясното“ разбиране за стратегическата ста­билност, което стана основа за сключването на съветско-американските договорености за контрол над ядрените въоръжения. Споразуменията ОСВ и СНВ определяха количествените лимити на стратегическата триада. Наистина, в края на студената война сферата на контрола над въоръженията беше разширена. Беше сключен Договорът РСМД, по който бяха унищожени съвет­ските и американските ракети с наземно базиране с далечина от 500 до 5500 км. Освен това Вашингтон и Москва обявиха за едностранни, но паралелни стъпки за съкращаване на тактическото ядрено оръжие.

Подписан беше също многостранен Договор за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), който ограничаваше пет типа обикновени въоръ­жения не само в САЩ и СССР, но и във всички държави — членки на Северноатлан­тическия алианс и Организацията на Варшавския договор.

Въпреки това чак до последно време се запазваше „тясното“ опре­деление за стратегическата стабилност, което беше фиксирано в новия Договор за СНВ, където се отчитат само традиционните компоненти на стра­тегическата триада.

Обаче в началото на XXI столетие военностратегическият баланс не се ограничава само до стратегическите ядрени сили, а включва нови компоненти. Днес постигането на решаващите цели на войната – (поразяване на  широк спектър военни и икономически цели, разрушаване на системата за политическо и военно управление) става възможно не само с помощта на ядрено оръжие. Появиха се неядрени стратеги­чески средства, разрушителната мощ на които все повече се доближава до възможностите на ядреното оръжие. През следващите няколко десетиле­тия неядрените стратегически въоръжения очевидно ще достигнат зрелост, което ще окаже съществено въздействие върху военностратегическия баланс. При това водещата роля в създаването на стратегически неядрени въоръжения принадлежи на САЩ.

НОВО СЪДЪРЖАНИЕ НА ВОЕННОСТРАТЕГИЧЕСКИЯ БАЛАНС

Съвкупният баланс на силите в полицентричния свят днес се състои от много фактори. Все по-голямо значение придобиват противо­ракетните технологии, потенциалът на глобалния мълниеносен удар с използване на обикновени бойни заряди, възможност за извеждане на оръжие в косми­ческото пространство. В сферата на обикновените въоръжения съществуват големи дисбаланси. Взаимната връзка на тези фактори става все по-очевидна. Необходимо е да се разработи комплексен подход за решаване на проблемите, възни­кващи във връзка с военно-технологичните  скокове.

Показателно е, че през първото десетилетие на сегашния век стана колосално разширяване на функциите на  Стратегическото командване на САЩ (СТРАТКОМ), което претърпя фундаментална реорганиза­ция. Първоначално СТРАТКОМ обедини стратегическите ядрени сили на ВВС и ВМС. Сега в неговата структура влизат Командването на силите за бърз глобален удар (включително ядрените и неядрените въоръжения), Коман­дование на средствата за разузнаване и наблюдение, Космическото командване, Командването на интегрираните средства за противоракетна отбрана, Командването на кибернетичните средства за борба, (което се ръководи от директора на Агенцията за национална сигурност) и др.

Както изглежда, решаваща роля в еволюцията на стратегическия ба­ланс играе революцията в сферата на  информационните технологии, без които не могат да съществуват съвременната икономика и въоръжени  сили. Средствата за радиоелектронна борба получиха разпространение още в миналия век. Обаче съвременните средства за кибернетична борба позво­ляват без огнево поражение да се нанесе такъв удар по противника, който може да предизвика икономически хаос, прекъсвайки функционирането на енергийните, транспортните и информационните системи, а също така да парализира органите за политическо и военно управление.

Сегашният командващ СТРАТКОМ генерал Роберт Келър още през 2009 година предложи концепцията за „Сферичния театър на военните действия“, който включва космическото и киберпространството. Смята се, че интегрирането на тези сфери ще позволи да се постигне синергичен ефект.

Околоземното пространство вече от половин век широко се използва за военни цели. Но това засяга преди всичко свързочните спътници и разузнавателните космически апарати. Ситуацията може да се промени радикално в слу­чай на разполагане в космоса на ударни системи, които може да бъдат използвани не само за поразяване на космическите апарати на противника, но и за целите на противоракетната отбрана и за нанасяне на удари по наземни цели.

Кибернетичните операции могат да включват настъпателни и отбранителни действия, с цел завоюване на информационно превъзходство чрез разрушаване на съответната инфраструктура на противника и защи­та от неговите атаки на собствените информационни системи. При това кибероперациите се разглеждат като алтернатива при използването на средствата за огнево поразяване за постигане на военната цел, без физическо унищожаване на живата сила и обектите на противника.

Американски експерти често се опасяват от „кибернетичен Пърл Харбър“. За това в частност, заявяваше министърът на отбраната на САЩ Леон Панета.

През юли 2011 година Министерството на отбраната на САЩ публикува документа „Стратегия на операциите в киберпространството“. В нея се отбелязва, че „кибернетичните заплахи за националната сигурност на  САЩ засягат не само военни обекти, но и всички аспекти на обществения живот“. Говори се за възможността за ответни действия срещу кибератака с всички до­стъпни средства — икономически, политически, дипломатиче­ски и даже военни.

Ръководителите на СТРАТКОМ заявяват за необходимостта от разработването както на настъпателни, така и на отбранителни средства за кибернетично сдържане. Пример за настъпателно кибероръжие представлява компютърният вирус Stuxnet, който САЩ и Израел са използвали за саботаж на ядре­ната програма на Иран.

Във функциите на Киберкомандването влизат: подготовка, координация, ин­теграция, синхронизация на действията по провеждане на операции и защита на ин­формационните мрежи на Министерството на отбраната на САЩ. Предвижда се още провеждане на во­енни информационни операции „по целия спектър“, с цел осигуряване на действията на въоръжените сили във всички сфери, включително осигуряване на свобода на действията на  американските и съюзническите въоръжени сили в киберпространството, поразяване на информационните средства на противника.

В доклада на центъра „Симсън“, публикуван през ноември 2012 година, се отбелязва: „Ясно е , че САЩ вече създават настъпателни кибервъоръжения. Настъпателните кибероперации дават възможност на САЩ да нанасят удари по целия свят без физическо развръщане на войски на чужда територия. Тези действия, макар и засекретени, представляват реални алтернативи на физическите удари за противопоставяне на заплахите, с които САЩ се сблъскват през XXI век“.

Според изявления на ръководителите на американското разузнаване на слу­шанията в Конгреса по въпросите за заплахите за националната сигурност, особено безпокойство в киберпространството предизвикват възможностите на Русия и Китай.

Развитието на информационните технологии доведе до рязко повишаване на точността на обикновените средства за поражение и преди всичко на авиационните бомби и крилатите ракети. Както се отбелязва в доклада на Изследователската служба на Конгреса, „Съединените щати от самото начало станаха лидери в разра­ботката на високоточни въоръжения и вече 20 години имат монопол в тази сфера“. За първи път високоточните оръжия бяха използвани от САЩ по време на войната в Персийския залив през 1992 година (8% от всички използвани боеприпаси), а след това в по-широки мащаби във военните операции  в Косово (29%), Афганистан (60%), Ирак (68%) и Либия. През последните години САЩ активно използват високоточни поразяващи средства на безпи­лотни летателни апарати в Пакистан и редица други страни.

Американският флот разполага с голям брой крилати ра­кети с морско базиране (КРМБ) тип „Томахок“. Съгласно официал­ни данни, през 2012 годна САЩ са имали 3755 КРМБ. През 2013 година плани­ра да закупи още 361 крилати ракети за надводни кораби и 123 КРМБ за подводници.

В доклада „Модернизация на ядрената стратегия“, подготвен под егидата на движението „Глобална нула“ под ръководството на бившия заместник председател на Комитета на началник щабовете и командващ  СТРАТКОМ генерал Джейм­с Картрайт (сред авторите на доклада са бившият ръководител на делегацията на  САЩ на преговорите по Договора СНВ-1 Ричард Бърт, бившият първият заместник държавен секретар Томас Пикеринг, бившият сенатор Чарлз Хейгел, бившият командващ войските на НАТО в Европа генерал Джек Шихен  и съучредителят на движението „Глобална нула“ Брюс Блеър), за първи път се дава оценка на ефективността на стратегическите обикновени въоръжения. Твърди се, че американските неядрени системи с голяма далечина могат да поразят до 30% от всички цели на руска територия, които влизат в списъка на целите за сегашните ядрени средства на САЩ. Според оценката на авторите на доклада, ако бъде реализирана руската програма за създаване на  въздушно-космическа отбрана, то количеството на поражаемите це­ли в Русия ще се намали с около 10%.

Списъкът на целите на територията на Китай е приблизително два пъти по-малък, отколкото в Русия. С използване на американски обикновени оръжия може да бъдат поразени 30-50% от китайските цели.

Ключова роля за развитието на високоточните обикновени въоръжения изигра американската космическа система за навигация GPS. Аналогична собствена система ГЛОНАСС започна да създава по-късно Съветския съюз. Тази система, макар и не изцяло, поддържа сега Русия. Своя космическа си­стема за навигация понастоящем развръща Китай.

Още едно перспективно направление са лазерите. Днешните лазерни системи с наземно и морско базиране имат ограничена далечина на действие. По-ефективни могат да станат лазерите с космическо базиране, но засега те остават само проекти.

През последното десетилетие в САЩ се предлагат  различни варианти за „Бърз глобален удар“ – в течение на 1 час по всякакви цели на планетата с помощта на неядрени ракетни системи. Като средства за такъв удар се разглеждат МБР и БРПЛ с обикновени бойни г­лави. В частност, предполагаше се да бъдат по две БРПЛ с неядрени бойни глави на всяка стратегическа подводница  тип „Охайо“. При това, съгласно условията на новия Договор за СНВ, стратегическите ракети с обикновени бойни заряди трябва да се включват в общия брой носители на стратегическо ядрено оръжие, ограничавани от Договора.

По-късно се появи предложение да се поставят ракети със средна далечина (2000-3000 мили) с обикновени бойни заряди на ударните подводници клас „Вирджиния“.

В САЩ се извършват на широк фронт работи по създаването на нов клас средства за поразяване  — хиперзвукови летателни апарати за действие на височина 40-100 км, скоростта на които трябва да бъде до 10 км/сек.

ВВС и ДАРПА започнаха разработването на системата FALCON, която трябва да поразява цели на разстояние 9000 мили. Предлага се също така да се използва свръхзвуковия летателен апарат HTV-2 с далечина над 4000 мили. ВМС провеждаха работи по създаването на система ArcLight на базата на първата степен на ракета-прехващач  SM-3.

Следва да се отбележи, че в споменатия по-горе доклад „Модернизация на ядрената стратегия“ се предлага, да се развърнат 12-20 МБР с неядрени бойни г­лави (Hypersonic Technology Vehicle-2) в Калифорния или други региони на САЩ, за да могат те без да прелитат над територията на Русия и Китай, да поразят 6 ракетни шахти в КНДР и Иран. По оценки на авторите на доклада, САЩ ще могат с обикновени високоточни средства за поразяване, без използване на ядрено оръжия да унищожат 100% от всички необходим цели в КНДР и Иран.

През последното десетилетие получиха бурно развитие на така наречените дронове — трудно откриваеми безпилотни летателни апарати (БЛА), способни да изпълняват не само разузнавателни, но и ударни задачи. В Афганистан БЛА изпълняват около 800 полета месечно. През 2012 година са извършени 333 бомбардировки с помощта на дронове в Афганистан, приблизително още толкова — в Пакистан, а също и няколко атаки в Йемен и Сомалия.

Някои от дроновете (Grey Eagle, Predator, Reaper) могат да се намират във въздуха над 24 часа и да поразяват цели на разстояние няколко стотин киломе­тра, (в това число стратегически), с мощни високоточни обикновени боеприпаси – (като ракетата AGM-114 Hellfire или управ­ляеми бомби GBU-44/B Viper Strike). Понастоящем САЩ имат над 255 такива БЛА. През следващите години ще бъдат закупени още 480 дронове от тези типове. В бъдеще бойните възможности на безпилот­ните летателни апарати, тяхната далечина и бойното натоварване ще нараснат съществено.

Съществено значение има и балансът на обикновените въоръжения като цяло. През периода на студената война, СССР и Организацията на Варшавския договор притежаваха значително превъзходство над САЩ и Северноатлантическия алиан­с в сухопътните въоръжени сили, но отстъпваха на Запада във военноморските въоръжения. Сега САЩ и американските съюзници многократно превъз­хождат Руската федерация във всички компоненти на обикновените въоръжени сили. Съгласно последните официални данни 22 страни от НАТО, участващи в ДОВСЕ, са имали в Европа: 11 624 танка, 22 788 бойни бронирани машини (ББМ), 13 264 артилерийски системи калибър 100 мм и повече, 3621 бойни  самолета, 1085 ударни вертолета.  Русия : 3660 танка, 7690 ББМ, 4634 артилерийски системи калибър 100 мм и повече, 1542 бойни самолета, 365 ударни вертолета. По този начин Северноатлантическият алианс пре­възхожда Руската федерация по всички типове въоръжения, които са вклю­чени в ДОВСЕ: 3,2 пъти по танкове,  2,9 пъти по ББМ, 2,9 пъти по артиле­рия,  2,1 пъти по бойни самолети и  2,7 пъти по ударни вертолети.

При това през 2007 година Москва обяви мораториум върху изпълнението на ДОВСЕ, а през 2011 година  прекрати спазването на условията на този Договор по отношение на Русия и страните от НАТО. Следва да се напомни, че 7 от 28 държави-членки на Северноатлантическия  алианс не са участници в ДОВСЕ, в това число Естония, Латвия и Литва, които граничат непосредствено с Руската федерация.

ДОВСЕ изигра определена роля за намаляването на нивото на военното напрежение в Европа. За 20-е години на неговото действие страните ликвидираха над 70 хиляди единици въоръжения. Обаче през последните години в Европа станаха няколко войни, в това число на територията на бивша Югославия и бившия СССР.

Въпреки това ежегодно в средата на декември представителите на 56 държави — участнички в ОССЕ се събират във Виена за обмен на информация за техните въоръжени сили, военна организация, личен състав и основ­и системи въоръжение и техника. Страните обменят също ин­формация за планирането в областта на отбраната и военните бюджети за годината. Този всестранен обмен на информация се провежда в съответствие с най-важния инструмент в областта на мерките за укрепване на доверието и сигурността (МДС) в региона на ОССЕ — Виенския докумен­т от 2011 година.

Същевременно нито ДОВСЕ, нито Виенският документ не засягат най-важните елементи на съвременния военностратегически баланс. Решаваща роля днес играят високоточните системи за поражение, безпилотните летателни апарати, а също така  информационните системи, осигуряващи разузнаването, бойното управление и командването на войските, от които зависи успехът на бойното поле. Не се отчитат и ударните системи с морско базиране, като крилати ракети и палубна авиация, които бяха използвани твърде ефективно във военните конфликти през последните десетилетия.

Все по-голяма роля във военностратегическия баланс играят системите за ПРО, предназначени за прехват на балистични и крилати ракети от различни класове. Обаче САЩ излязоха едностранно от Договора за ПРО през юни 2002 година. Администрацията на Джордж Буш-младши обяви намерението си да създаде ешелонирана ПРО с наземно, морско, въздушно и космическо базиране. При това се планираше да се развър­не Трети позиционен район на стратегическата ПРО с 10 двустепенни прехващачи GBI в Полша, (а също така РЛС в Чехия).

Администрацията на Барак Обама през 2009 година измени радикално прио­ритетите на противоракетната отбрана, като постави ударението върху ПРО на ТВД. Беше взето решение да се ограничи броя на противоракетите GBI на 36 единици. Същевременно  администрацията на Обама обяви отказ от Третия пози­ционен район в Източна Европа. Едновременно беше обявен Ев­ропейски поетапен адаптивен подход (ЕПАП), който трябва да се осъществи на 4 етапа на реализация до 2020 година.

ЕПАП предвижда развръщане през 4-я етап (след 2018 година) в Полша и Румъния на усъвършенствани прехващачи SM-3 Block 2B, които могат да осъществяват „ограничен“ прехват на МБР. Оттук въз­никнаха опасения, че САЩ могат да развърнат по-нататък ешелонирана стратегическа ПРО.

Както заяви директорът на Агенцията по ПРО Патрик О’Рейли, „преди всичко програмата SM-3 Block 2B е предназначена за прехват на МБР и тя се разработва именно с тази цел“. Това е първият ешелон на отбраната на аме­риканската територия. По думите на помощник министъра на отбраната Бред Робъртс, „целта на 4-я етап на Адаптивния подход  е защитата на тери­торията на САЩ“.

Предвижда се разполагане на прехващачи SM-3 на кораби на ВМС на САЩ, снабдени със системата „Иджис“. Към 2020 година  общо 94 такива кораба ще бъдат снабдени с няколко стотин проти­воракети. При това групировката на корабите, приписани към Атлантическия флот на САЩ, може да се увеличи до 20. От тях около една трета може да се намират в Средиземно и Северно море. Възможно е периодично навлизане на тези кораби и в съседни на руските брегове морета— Черно, Балтийско, Баренцово, а това означава пряка възможност да се извършва прехват на руските МБР на средния участък от полета.

Според оценката на авторите на доклада по въпросите на ПРО, изготвен през 2012 година под егидата на Националната академия на науките (НАН), системите за ПРО „Иджис“, ТХААД и „Пейтриът-3“, предвидени за  1-3 етап на ЕПАП, са в състояние да осигурят ефективна комплексна защита на американските войски и съюзниците в Европа, Близкия изток и западната част на Тихия океан от балистични ракети с малка и средна далечина.

В доклада на НАН се твърди, че ако скоростта на прехващачите е не по-малко от 4 км/с, то за защита на Европа ще са необходими всичко 3-4 района за ПРО с наземно и морско развръщане. Наличието на такива прехващачи ще позволи защитата от опити да се попречи на достъпа на въо­ръжените сили на САЩ в западната част на Тихия океан и от удари по базите в Гуам и Окинава.

По мнение на авторите на доклада, 4-ят етап не е нужен за ПРО на ТВД и не е оптимален за защитата на  американската територия. Отпада необходимостта от осъществяването на 4-я етап на ЕПАП и развръщането на пре­хващачи SM-3 Block 2B в Полша и Румъния. За защита на територията на САЩ експертите от  НАН смятат за необходимо да се създаде Трети позиционе­н район на стратегическата ПРО на източното крайбрежие на САЩ. За тези цели се препоръчва да се разработи нов стратегически прехващач с използване на 1-а и 2-а степен на прехващача KEI, работата над който беше прекратена от администрацията на Обама още през 2009 година.

В полицентричния свят военностратегическият баланс не бива, (както през годините на студената война), да се свежда само до стратегическите ядрени сили на САЩ и Русия, макар че на тях все още се падат над 90% от съществуващите ядрени арсенали. Съгласно новия Договор за СНВ, Русия и САЩ се спряха (както по бойни заряди, така и по носители) на ниво, което­ все още съществено превишава арсеналите от тези въоръжения, които има в другите ядрени държави.

Понастоящем  в света има, (освен в Русия и САЩ), приблизително 1000 ядрени заряда, които се намират на въоръжение в: Китай, Франция, Ве­ликобритания, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея.

Това означава, че другите ядрени държави не могат по старому да остават извън режима на контрол над ядреното оръжие. Към него трябва посте­пенно да се включват и другите притежатели на ядрено оръжие. Процесът на разо­ръжаване, в това число ядрено, трябва да престане да бъде двустранен и да придобие  многостранен характер. Въпросите на контрола над въоръженията в ядрената сфера изискват търсене на колективно решение на съществуващите тук проблеми. Това изисква постепенно въвличане в преговорния процес на другите членове на „ядрения клуб“, подписали Договора за неразпростране­ние на ядреното оръжие (ДНЯО).

Особено важно е участието в този процес на Китай, който има 50-75 МБР и притежава потенциал за многократно увеличаване на своите ядрени сили. Тъй като повечето китайски ракетни системи и самолети от далечната и фронтовата авиация имат двойно предназначение, (тоест могат да се изпол­зват както с обикновени, така и с ядрени боеприпаси), редица специалисти смятат, че ядреният арсенал на КНР многократно превишава общоприетата на Запад оценка (180-220 боеприпаса) и достига 500 и даже 900 бойни глави. Ситуацията се усложнява от твърденията за мрежа от гигантски подземни тунели, в които могат секретно да се съхраняват китайски ядрени въоръжения. Някои американски експерти твърдят, че КНР вече не се придържа към минималното сдържане, а преследва по-ам­бициозни цели, искайки да се изравни с ядрените свръх държави до средата на това столетие. Тази неопределеност може да попречи на по-нататъшните съкращения на ядрените арсенали на Русия и САЩ, ако Пекин не се съгласи да изясни реалната ситуация.

Има и по-сложна задача — да се осигури в процеса на по-нататъшните преговори отчитането на ядрените потенциали, с които разполагат държавите, които не са участници в ДНЯО, — Израел, Индия, Пакистан, КНДР. От една страна, не бива да бъдат официално признати за ядрени държави, но от друга страна, необходимо е да се намерят приемливи подхо­ди как тези потенциали да бъдат въвлечени в процеса на разоръжаване.

НУЖНИ СА НОВИ ПОДХОДИ

Както изглежда, през XXI век създаденият в годините на студената война ме­ханизъм за контрол над въоръженията въз основа на юридически обвързващи договорености – (определяне на количествени тавани, мерки за верифи­кация и проверка) едва ли ще бъде приложим по отношение на възможното регулиране многото компоненти на съвременния военностратегически баланс както на двустранно, така и на многостранно равнище.

Традиционният механизъм за контрол над въоръженията все още може да бъде ефективен в сферата на  ядрените въоръжения на Русия и САЩ, което беше потвърдено в новия Договор за СНВ, макар че както и преди, извън рамките на този механизъм остават нестратегическите ядрени въоръжения на двете страни. Според нас, теоретически е възможно постигането на нови руско-американски юридически обвързващи договорености по ядреното оръжие. Обаче е крайно съмнително, че ще успеем да постигнем сключване на ново юридически задължително споразумение за ограничаване на противора­кетната отбрана (Договор за ПРО-2). Едва ли е възможно и необходимо да се реани­мира и ДОВСЕ, макар че е необходимо да продължи търсенето на договорености за новия международно-правов режим за контрол над въоръженията с уча­стието на всички европейски страни.

Ще е необходимо да се разработят нови инструмен­ти за регулиране на военностратегическия баланс, които трябва да до­пълват юридически обвързващите договорености. Поддържането и укре­пването на военностратегическата стабилност — това е процес, който трябва да осигурява  предсказуемост на ситуацията, да избягва рязкото нарушаване на баланса, неоправданите разходи  за надпревара във въоръженията и да предотвратява възникването и ескалацията на военнополитическите кризи.

Един от тези инструменти могат да станат мерките за доверие и прозрачност по отношение на някои компоненти на военно стратегическия баланс. Страните трябва да осъзнаят необходимостта да се про­явява сдържаност и да не се опитват да постигнат превъзходство, което както свидетелства историята, има временен характер и се превръща в нов опасен кръг от надпреварата във въоръжаването.

Може да се смята, че тези мерки могат да включат едностранни, но па­ралелни стъпки като на двустранно – (например, между Русия и САЩ или Китай и Индия) равнище. Такива мерки могат да засягат както количе­ствените параметри на определени типове въоръжения, така и предоставянето на сведения за тяхната оперативна дейност. Тези мерки могат да се вземат на основата на политически договорености, а не на договорни юридически задължения.

Друга форма на поддържане на стратегическата стабилност могат да станат кооперационните действия по осигуряването на съвместната сигурност и съвместната отбрана. В тази връзка може да се напомни, че създаването на Северно­атлантическия алианс доведе до това, че военно стълкновение между държавите-членки на НАТО е практически изключено, макар че истори­чески те многократно са воювали помежду си. Бившите противници станаха съюзници, разногласията между които вече не могат да доведат до въоръжени конфликти. Изглежда, че този опит е твърде полезен и за бъдещото взаимодействие между Русия и САЩ, които никога не са били против­ници, в многополярната система на международните отношения. Нещо повече, Вашингтон и Москва бяха съюзници във Втората световна война, независимо от идеологическите противоречия.

По такъв начин, стабилността на военностратегическия баланс през XXI столетие може да се основава на три опори:

<!–[if !supportLists]–>1.  <!–[endif]–>Договорни задължения за ограничаване и съкращаване на въоръженията.

<!–[if !supportLists]–>2.  <!–[endif]–>Мерки за доверие и прозрачност въз основа на политическите задължения.

<!–[if !supportLists]–>3.   <!–[endif]–>Сътрудничеството в сферата на сигурността и отбраната въз основа на взаим­ните политически и юридически задължения.

Posted on 09.02.2013, in Въоръжени сили, Международна политика, Ядрено оръжие и стратегическа стабилност and tagged , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: