ДЕСЕТ ГОДИНИ БЕЗ ДОГОВОР ЗА ПРОТИВОРАКЕТНА ОТБРАНА – Част 7/11


ДЕСЕТ ГОДИНИ БЕЗ ДОГОВОР ЗА ПРОТИВОРАКЕТНА ОТБРАНА-Част 7ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРОТИВОРАКЕТНАТА ОТБРАНА В РУСКО-АМЕРИКАНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

ЧАСТ 7

ОЦЕНКА НА РЕАЛНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ПРО ЗА ПРИХВАЩАНЕ НА РУСКИ МБР

Очевидно главната заплаха от страна на американската ПРО се състои в получаването на такова превъзходство, което да по­зволи използването му за политически натиск над Русия. Такава въз­можност може да се появи само в случай, че потенциалът на противора­кетната отбрана е способен да наруши стратегическата стабилност. В съответствие с официално съгласуваното още между СССР и САЩ разбиране на термина „стратегическа стабилност” това означава, че нито една от страните не е способна да нанесе безнаказан ядрен удар на другата страна.

Русия не е СССР и „студена война” отдавна няма, но взаимното ядрено възпиране (взаимно гарантирано унищожение) си остава. Колкото и да е парадоксално, но това е свързано с факта, че ядреното оръжие в руско-американските отношения играе ролята на политически инструмент и не е реално средство за водене на война. Твърде очевидно е пълното безсмислие на прилагането му, водещо до гибел не само на нашите две държави, но и на цялата цивилизация на земята. Парадоксът се състои и в това, че няма политическа необходимост за използване на механизма за взаимно ядрено възпиране между Русия и САЩ. Но самият факт, че Русия и САЩ имат стратегическо ядрено оръжие и са принудени да го държат в постоян­на готовност за прилагане един срещу друг (в друго състояние то не може да бъде по организационно-технически причини) и че взаимното ядрено възпиране си остава и влияе на политическите отношения на двете страни, поддържа това оръжие в качеството на политически инструмент. Но стратегическото ядрено оръжие може да играе ролята на политически инструмент само в случай, че го разглеждаме в качеството на реално средство за водене на война.

Оставайки в рамките на тази логика, трябва да напомним, че действията на страната, подложена на нападение, могат да бъдат под формата на ответно-насрещен (преди началото на ядреното въздействие) или ответен (след ядреното въздействие) удари. Противоракетната отбрана е способна да наруши стратегическата стабилност в случай, че тя е способна да отра­зи всеки от тези удари.

Очевидно е, че ответният удар е по-лесно да бъде отразен. Количеството съхранили се след ядрено въздействие балистични ракети с наземно базиране ще е примерно равно на количеството мобилни комплекси МБР, намиращи се по това време в разсредоточено състояние в скрити места. Морската компонента е с по-голяма жизненост, но ракетните подводни крайцери със стратегическо предназначение ще могат да изпълнят пускове в случай, че получат заповед за пуск, преди да ги унищожи противникът. Както е известно, привеждането на заповеди до подводници на дълбочина не е лека задача и изисква определено време. Във връзка с това потенциалът на ответния удар е съществено по-нисък, отколкото на ответно-насрещния.

Може ли потенциалният агресор да счита, че е способен да осигури безнаказаност на ядреното си нападение, ако системата му за противоракетна отбрана е насочена само към отразяване на ответен удар? По принцип – да, може, но само при гарантирана увереност, че противоположната страна няма да е способна да проведе ответно-насрещен удар.

За всяка от страните практически няма никакви основания да предпола­гат, че противоположната страна няма да може да осъществи ответни дейст­вия под формата на ответно-насрещен удар, мащабът на който многократно ще пре­възхожда потенциалните възможности на всяка реално възможна в обозри­ма перспектива система за ПРО.

Какво обуславя способността на всяка от страните за ответно-насрещен удар?

На първо място, своевременно откриване на пусковете на стратегически ракети от противника и привеждане на информацията до президента на страната.

На второ място, своевременно вземане на решение от президента на страната за санкциониращи ответни действия с използване на ядрено оръжие.

На трето, своевременно предаване и привеждане на заповеди до носителите на ядрено оръжие (наземни МБР, стратегически подводници и тежки бомбардировачи на стратегическата авиация). В дадения случай е критично привеждането на заповеди до наземните МБР. Именно те представляват основния по­тенциал за ответно-насрещен удар. Заповедта за пускането им трябва да е приведена примерно пет минути преди подхода на бойните блокове на ракетите на противника.

Да разгледаме, има ли основания да се предполага, че своевременно може да не се съ­стои едно от изброените действия.

Преди всичко е необходимо да се вземе предвид, че ядрената война не може да възник­не внезапно, както и че не е възможен внезапен ядрен удар. Дори в разгара на „студената война” такъв сценарий не спадаше към вероятните сцена­рии. Без съмнение ядрената война ще се предхожда от период на крайно изостряне на политическата конфронтация, предприемане на мероприятия за повишаване на готовността на войските, създаване на групировки по заплашваните на­правления, частично или пълно извършване на мобилизационни меро­приятия и т.н. С висока вероятност ядреният конфликт ще се предхожда от военен конфликт с прилагане само на обикновено оръжие. От тук следва, че военнополитическото ръководство на всяка от страните ще е в готовност за своевременно реагиране на ядрено нападение. Особено без съмнение е готовността на бойните сили по всички точки на управление и готовността на самата система за бойно управление. Подводниците със стратегическо оръжие ще се намират на патрулиране, мо­билните МБР ще са разсредоточени, самолетите на стратегическата авиация ще са в готовност за излитане или частично в режим на дежурство във въздуха.

Ключовият момент е своевременното откриване на пуска на стратегически ракети от противника. Теоретично може да предположим, че агресорът изцяло или частично ще изведе от строя обекти от системата за предупреждение за ракетно нападение. Но в реалността противникът ще е заинтересован от запазването им. „Да се ослепи” противоположната страна е крайно рисковано, така може да се провокира изпреварващ ядрен удар по себе си. От доктри­налните документи следва как всяка от страните ще оценява нападе­ние върху обекти от системата за предупреждение за ракетно нападение и системата за управление на ядреното оръжие като цяло. Освен това е необходимо да се има предвид, че системата за управление (пунктовете за управление, системите за връзка и автоматизираните системи за управление) на всяка от страните е създавана за условия на функциониране при всякакви условия на обстановка, включително и след ядре­но въздействие. И Русия, и САЩ имат за целта основни и резервни системи за управление. Затова всички предположения за възможността от нанасяне на така наречения „обезглавяващ удар”, включително с прилагането на пер­спективни, разработвани към настоящия момент неядрени носители с ви­сока точност и глобален обсег, нямат достатъчни основания.

Може да се предположи, че своевременното вземане на решение за ответ­ни действия може да бъде затруднено от извършване на пуск на БРПЛ от подводници, патрулиращи в максимална близост до територията на противниковата страна. Действително, времето за провеждане на така наречената „кон­ферентна връзка” с длъжностните лица, участващи при вземането на решение за използване на ядрено оръжие, може да се съкрати почти 2 пъти. Но в условията на готовност за изпреварващ удар от противника всяка от страните е способна да вземе своевременно решение и в тези времеви рамки.

Като цяло може уверено да се твърди, че никоя от страните няма основания да предполага, че в отговор на ядрено нападение няма да последват от­ветни действия именно под формата на ответно-насрещен удар.

Може ли в обозрима перспектива да бъде създадена система за противора­кетна отбрана, способна гарантирано да отрази ответно-насрещен удар? Достатъчно е да се даде такъв пример: за осигуряване на надеждно при­хващане само на една руска МБР тип „Ярс”, с оглед на оборудването й с ком­плекс средства за преодоляване на ПРО, ще е нужно да се изразходват като минимум половината противоракети GBI, разположени днес на територията на САЩ.

Отразяването на ответно-насрещен удар при съществуващите нива на стра­тегическите ядрени сили на страните е възможно само при масирано из­ползване на противоракети с ядрено бойно оборудване, а не с прихващане на принципа „куршум в куршум”. Но такива системи за масово поразяване не съ­ществуват. Ядреното прихващане, използвано в системата на ПРО за Московски ре­гион, не дават такъв ефект. Не може да има ударна вълна на височината на поражението, а останалите фактори са недостатъчни. Повече от това, височинните ядре­ни взривове могат да имат разрушителни последствия за собствените средства за комуникации и управление.

Следва да се посочи и това, че съществуват фантастични предположе­ния за реалното предназначение на американската програма за изследване на поляр­ните сияния с високочестотно въздействие (HARP). Изказват се предположения, че истинското предназначение на този комплекс в Аляска мо­же да е свързано с климатично оръжие и с експерименти по масо­во поразяване на бойните блокове на ракетите. Но няма никакви потвърждения на тези фантазии.

Това не значи, че няма основания за безпокойство по отношение на аме­риканската система за ПРО. Въпросът е само в съдържанието на опасенията и в разумна реакция.

Съединенията на РВСН, въоръжени с наземни ракетни комплекси с МБР, са дислоцирани в Калужска, Тверска, Ивановска, Саратовска, Кировска, Оренбургска, Свердловска, Новосибирска и Иркутска об­ласти, Република Марий Ел, в Алтайски и Красноярски край.

Изглежда очевидно, че ако траекториите на руските МБР, пуснати от горепосочените райони на дислокация, преминават през Север­ния полюс или от запад на изток, то създадената към 2020 г. ЕвроПРО няма да е способна да създаде каквито и да било проблеми за тези МБР, тъй като да се догони „откъм опашката” ракета, набираща в края на активната фаза на траекторията на полета скорост повече от 7 км/сек с противоракета SM-3 със скорости на полета 3,5-5,5 км/сек няма да се получи.

Ако пък предположим, че траекторията на руските МБР, дислоцирани в европейската част на страната, ще преминават в северозападна посока, то противоракетите SM-3 теоретично могат при насрещен или пресичащ се курс да прихванат част от тези МБР.

Да опитаме да оценим такава възможност с отчитане на реалните фактори спрямо наземната база за ПРО в Полша (вариантът с наземната база за ПРО в Румъния поради голямата й отдалеченост от местата на дислокация на руските МБР няма смисъл да се разгледа).

Достатъчно е да се погледне глобуса (не географската карта – заради изкривявания в проекцията тя дава недостоверна представа за траектори­ите на полет на ракетите), за да се убедим, че траекториите на МБР по пътя от точка А (място на старта) до точка Б (обект на поражение в източната част на тери­торията на САЩ) ще преминат над Европа по следния начин.

Таблица 3

Най-малко разстояние от ПРО в Полша

до траекторията на руските МБР*
Място на старта на МБР Траектории на МБР над Европа Разстояние
Калужска област Над Беларус, Латвия, Швеция, Норвегия 300 км
Тверска област Над Финландия, Швеция, Норвегия 600 км
Ивановска област Над Финландия, Швеция, Норвегия 750 км
Република Марий Ел Над Финландия, Швеция, Норвегия 1000 км
Саратовска област Над Финландия, Швеция, Норвегия 600 км
Свердловска област Над Финландия, Швеция, Норвегия 1600 км

* Тук под „най-малко разстояние” се разбира най-късото разстояние до базата за ПРО в Полша от проекцията на траекторията на МБР на повърхността на земното кълбо.

Да моделираме ситуация, която може да се случи с прихващане на три­степенна моноблокова МБР с твърдо гориво РС-12М („Топола”) при пускането й от ракетната база Виползово (Тверска област). При това ще се възползваме от онези разчети, с които борави известният американски експерт Т. Постол и руският учен В. Пирев, публикували статия за ЕвроПРО и ПРО на САЩ в сборника „Противоракетната отбрана: конфронтация и сътрудничество”. В тези разчети е прието, че стартът на МБР се фиксира от спътник от космическия ешелон на американската система за предупреждение за ракетноядрен удар след 50 секунди. Данните за факта на старта на МБР се пре­дават към най-близката ракетна база с наземна РЛС от Х-диапазон „Гло­бус-2” в град Вардьо (Норвегия), която, макар и официално да не влиза в контура на ЕвроПРО, незабавно се включва в проследяването на полета на МБР. След това към проследяването последователно се включват РЛС в Файлингдейлз-Мур (Великобритания) и Туле (Гренландия). Получената от тази РЛС информация се предава в реален времеви мащаб в центъра за бойно управление на базата на ПРО в Редзиково (Полша).

Проследяването на траекторията на полета на МБР може да започне 140 секунди след старта й на височина 150 км. Радарът в Файлингдейлз-Мур се включва към проследяването на 170-та секунда от полета на МБР, в момента на приключване на работа на мар­шовия двигател от третата степен на ракетата. Стартът на прихващача е на 200-та секунда от полета на МБР, която към този момент ще се намира на височина 315 км и от нея се отделя бойният блок. При усилване до скорост 5,5 км/сек височината на полета на прихващача може да се сравнява с височината на полет на боен блок на различни отдалечения в зависимост от ъгъла на атаката срещу БЦ от прихващача спрямо повърхността на Земята. Например при близка до оптималната стойност на ъгъла на атаката от 55° такива условия се реализират на височина 1050 км: за бойния блок на 560-та секунда от полета на отдалеченост 2750 км, за прихващача – на 360-та секунда от полета на отдалеченост 1100 км. Оценките на възможните характеристики на прихващача SM-3 Block 2А показват, че той не е способен да дос­тигне такива условия, ако стартира от базата на ПРО в Редзиково. Затова, както е показано на схемата, траекториите на бойния блок и прихващача не се пресичат (прихващачът закъснява с 3 минути).

ДЕСЕТ ГОДИНИ БЕЗ ДОГОВОР ЗА ПРОТИВОРАКЕТНА ОТБРАНА

Фигура 1. Взаимно разположение на траекториите на полета

на МБР РС-12М и прихващач SM-3 Block 2А

При условие на пълноценно функциониране към 2020 г. на космическата система PTSS, което, както вече беше казано, е твърде проблематично, необходимото време за вземане на решение за пуск на прихващача след откриване на факта на запускане на балистична ракета може да бъде по оценка съкратено до 100 секунди (вместо 200 секунди, както беше в разгледания по-горе сценарий). Но и при такова условие (в реалността – трудно достижимо) тра­екториите на прихващача SM-3 Block 2А и бойния блок на МБР РС-12М, стартирала от ракетната база Виползово, няма да се пресекат (закъснението на прихващача е 80 секунди).

Аналогична оценка може да се направи по отношение на прихващането на двусте­пенната течногоривна МБР РС-18, снабдена с РБГ с ИН, ако пускът й се осъ­ществява от ракетна база Татищево (Саратовска област). При тази МБР маршовият двигател на първа степен работи 155 секунди, а на втора степе­н – 185 секунди. За 340 секунди полет МБР се отдалечава на 660 км от мястото на старта и набира височина 390 км. РЛС във Вардьо може „да види” тази МБР 300 секунди след полета й на височина 300 км. Прихващачът SM-3 Block 2А от базата на ПРО в Редзиково може да стартира след 320 секунди, когато МБР ще се намира на височина 340 км. При ускорение на прихващача до скорост 5,5 км/сек и при ъгъл на атака срещу БЦ в 55° за прихващане на тази цел ще му е нужно да се изкачи на височина 1450 км с обсег повече от 2000 км. За прихващача SM-3 Block 2А това е техниче­ски неосъществимо.

Тук трябва да се подчертае, че при провеждане на горепосочените оце­нки е направено съществено опростяване – отделилите се от балистичните ракети бойни блокове не са прикрити от комплекса средства за преодоляване на ПРО (в реалността всички руски МБР са снабдени с такива комплекси).

По отношение на МБР РС-18, стартираща от ракетната база Козелск (Ка­лужска област), възможностите на ЕвроПРО за прихващането й са по-значими. Разчетите показват, че РЛС във Вардьо може „да види” тази МБР 150 секунди след старта й, а радарът в Файлингдейлз-Мур се включва към проследяването на 180-та секунда. И тъй като траекторията й преминава близко до ба­зата за ПРО в Редзиково, а продължителността на активната фаза на полета е достатъчно голяма (340 секунди), то потенциалните възможности за стартиращ от тази база на ПРО прихващач SM-3 Block 2А за поразяване на един от отде­лилите се от МБР бойни блокове са достатъчно големи. Но те съществе­но се намаляват благодарение на прилагането на монтирания в главата на МБР комплекс средства за преодоляване на ПРО, което прави изключително сложна селекцията на бойните блокове на фона на лъжливите БЦ, пасивните и активни радиолокацион­ни, оптично-електронните и други видове смущения. Оценките показват, че за осъществяване на реално кинетично прихващане на един боен блок ще е необходимо използването на от 5 до 10 противоракети SM-3 Block 2А.

Следователно, може да се твърди, че в облика си, планиран към 2020 г., ЕвроПРО не е способна да окаже кой знае какво значимо влияние за намаляване на потенциала на РВСН. Следва и да се посочи, че в Русия постоянно се извършват опитно-конструкторски работи, които са насочени към създаването на принципно нови средства за преодоляване на противоракетната отбрана.

Не бива да се забравя и това, че по официални данни към 1 март 2012 г. Руската Федерация е имала 494 разгърнати МБР, БРПЛ, тежки бомбардировачи и свързаните с тях 1492 ядрени бойни заряди. В обозримо бъдеще Русия ще има около 500 МБР и БРПЛ (без отчитане на тежките бомбардировачи), снабдени с хиляда и петстотин ядрени бойни ­глави и със средства за преодоляване на ПРО. САЩ никога няма да могат да си осигурят защита от наш ответно-насрещен удар. Даже при ответен удар ние можем да унищожим 50-100 млн. души – та нали ще се наложи ударът да е нанесен по градовете, ракетните шахти на територията на САЩ ще са празни. Канибалската логика на взаимно гарантираното унищожение прави това неизбежно.

Командващият на РВСН генерал-лейтенант С. В. Каракаев заяви: „Както е известно, американците планират да разгърнат в Европа своите противоракет­ни системи „Пейтриът”, „Стандарт-3”. Днес те не представляват за нас никаква заплаха. Скоростта на противоракетите им се доближава максимум до 5 километра в секунда. А скоростта, която придобиват бойните блокове на нашите ракети е 8 и повече километра в секунда. Тяхна американска противоракета няма да догони наша ракета”.

Всичко, свързано с противодействието на ПРО, вече е заложено в наземните ракетни комплекси „Топола-М”, „Ярс” и БРПЛ „Булава”. Към днешен ден те фактически са неуязвими за американските системи за ПРО. На к­раткия участък на ускорение от траекторията на полета тези ракети енергично манев­рират като височина и курс, правейки невъзможна прогнозата за точката на среща за прихващача. Именно в този участък ракетата е най-уязвима. По-нататък свалянето й е по-трудно, доколкото протича разузнаване на бойните блокове, които трябва да бъдат открити и унищожени поединично, откривайки реалната бойна глава в цял облак лъжливи цели. При това предстои и преодоляване на въздействието от станциите за активни смущения, затрудняващи радиолокационното търсене.

В същото време за ядрените сили на Китай днешната американска ПРО представлява директна и непосредствена заплаха дори и понастоящем. Та нали, по оценки на Пентагона, КНР има около 50 разгърнати МБР с разположени на тях 50-75 ядрени бойни заряди, които могат да бъдат доставени до територията на САЩ (Аляска, Хавай, щатите по Тихоокеан­ското крайбрежие). Липсата у Китай на пълноценна СПРН прави китайските ядрени сили силно уязвими за американски изпреварващ обезоръжаващ и обезглавяващ удар.

Следва да се подчертае, че днес основната групировка американски подводници се намира в Тихия, а не в Атлантическия океан (както през годините на „студената война”). В Бангор са базирани осем американски ПЛАРБ, от които шест се считат за разгърнати. Това са 192 ПУ за БРПЛ, включително 156 разгърнати. В базата Кингс Бей има шест подводници, от разгърнати са четири (съответно 144 ПУ за БРПЛ, от тях 96 разгърнати). По този начин САЩ могат да нанесат обезоръжаващ удар по КНР с време на полет 10-15 минути, използвайки примерно 130 БРПЛ, на които са разгърнати повече от 500 ядрени бойни глави.

В тези условия 30 стратегически прихващачи GBI в Аляска и в Калифорния са напълно достатъчни за прихващане на няколкото оцелели ки­тайскии МБР.

Наистина, по оценките на Пентагона, КНР имат още 80-120 балистични ракети със среден обсег и 1000-1200 балистични ракети с малък обсег. За прихващането им са предназначени противоракетите „Пейтриът” PAC-3, които САЩ продават на Японии, Южна Корея и Тайван, както и противоракетите SM-2 и SM-3 Block 1, 1А с морско базиране. Да отбележим, че през 2012 г. от 22 кораба на ВМС на САЩ, снабдени със системата „Ейджис”, 16 са дислоцирани в Тихия океан (пет в Япония, шест на Хавайските острови, пет в Калифорния). Съдейки по всичко, такова съотношение ще се запази и в бъдеще. Пентагонът обяви, че Тихият океан става при­оритетен за САЩ и в този регион ще се премести основната групировка на американските военноморски сили – 60%. В Тихия океан ще бъдат разположени и болшинството крайцери и разрушители на САЩ.

Posted on 07.02.2013, in Десет години без договор за ПРО, Международна политика and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: