ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ И СТРАТЕГИЧЕСКАТА СТАБИЛНОСТ: ТЪРСЕНЕ НА РУСКО-АМЕРИКАНСКИ КОНСЕНСУС ПРЕЗ XXI ВЕК – Част 1/6


Ядрената_карта_на_света

ВЪВЕДЕНИЕ.

ИЛЮСТРАТИВНО БЪДЕЩЕ НА ЯДРЕНАТА ПОЛИТИКА И СТРУКТУРА НА ЯДРЕНИТЕ СИЛИ НА САЩ

Този доклад очертава илюстративно структурата, стратегията и опе­ративният статус на американските ядрени сили, които отразяват алтерна­тивната конструкция на сдържането през XXI век. Светът на двадесетия век с бипо­лярната сила и съветско-американската конфронтация, внезапно придоби многополярна схема с множество нови бази на геополитическата, икономи­ческата и военната мощ. За Съединените щати сдържането и отразяването на агресия в съвременния свят зависят много по-малко от предполагае­мата заплаха от ядрено нападение и много повече от изкусните упражнения по използване на всички инструменти на властта – както „меки“, така и „твърди“! Сигурността, по-рано организирана около двустранното противопоставяне, сега в по-голяма степен се определя от многостранното сътрудничество.

В рамките на тази дълбока промяна Съединените щати ще намаляват своята опора върху ядреното оръжие и ще се стремят към постигането на по-нататъшни съкращения на ядрените арсенали на Русия и САЩ извън рамките, предвидени в ратифицирания Договор за стратегическите настъпателни оръжия (СНВ) от 2011 година. В нашия илюстративен план Съединените щати през следващите десет (10) години намаляват своя арсенал до максимално общо ниво от 900 ядрени боеприпаса, а също така увеличат вре­мето за предупреждение и вземане на решение по отношение на използването на този намален арсенал. Тези стъпки биха могли да бъдат предприети в унисон с Русия чрез взаимни президентски директиви, пореден рунд на двустранните преговори за съкращения на въоръженията или се изпълняват в  едностранен порядък. Паралелно тези две държави, притежаващи лъвската част от ядреното оръжие в света, също биха работили заедно, за да привлекат всички ядрени страни на масата на първите в историята многостранни  преговори за ограничаване на ядрените въоръжения.

Тези нагледни следващи стъпки са възможни и желателни по пет основ­ни причини.

Първо, взаимното ядрено сдържане, основано на заплахата от ядрено възмездие при нападение, вече не е крайъгълен камък на американо-руските отношения в сферата на сигурността. Сигурността представлява преди всичко насока на мисленето, а не физическо състояние и взаимно гарантирано унищожение (англ.: MAD). Тя вече не заема централно психологическо или политическо простран­ство в американо-руските отношения. Разбира се, в наши отношения остават физическата и техническата страни на MAD, но те стават все повече и повече второстепенни. Ядреното планиране на конфликт между нашите страни в стила на студената война, обусловено в значителна степен от запазилата се инерция и користни интереси, се намира встрани и използва остарели сценарии, които в сегашните усло­вия са неправдоподобни. В съвременния свят не съществува такава възможна ситуация, когато в интерес на националната сигурност на една страна …ще трябва да се започне ядрена атака против друга страна. Понастоящем запасите на тези две страни (във всяка по около 5000 ядрени боеприпаса, включително развърнатите и резервните), значително превишават онова, което е необ­ходимо за удовлетворяване на  разумните потребности на сдържането между двете страни, а също така по отношение на трети страни, чиито ядрени арсенали бледнеят при количествено сравнени с Русия и САЩ.

Второ, действително съществуващите заплахи за нашите две страни (и света) не могат да бъдат решени с помощта на нашите ядрени арсенали. Нито един разу­мен аргумент още не е посочен за обосноваване използването на ядрено оръжие за  решаване на всеки от основните проблеми на двадесет и първия век, с които ние се сблъскваме. Това са: заплахите, които идват от отхвърлените от световната общност държави, недееспособни държави, разпространяването на оръжия за масово поражение (ОМП), регионалните конфликти, тероризма, кибервойните, организираната престъпност, незаконния  оборот на наркотици, епидемии или изменения на климата, масовата миграция на бежанци в резултат на конфликти. Големият ядрен арсенал, останал от студената война, не може да бъде използван ефективно за ликвидиране на всяка от тези опасности — например, той не е в състояние надеждно да сдържа или да победи терористите без обратни последствия, а неговото влияние върху разпространението на оръ­жията за масово поразяване (ОМП) може да бъде в значителна степен контрапро­дуктивно. По същество, съхранението на ядреното оръжие може би става повече част от проблема, отколкото част от някакво решение. Например, нашите големи запаси от ядрено оръжия и инфраструктурата увеличават риска от кражби от страна на недържавни субекти. Минимизация на тези рискове струва мили­арди долари всяка година и досега те си остават въпрос на голяма загриженост. Държавните глави се срещат ежегодно, за да предприемат по-решителни усилия за осигуряване на опазването на ядрените материали.

В същото време, ако някой възприема нашите ядрени арсенали като играещи определена роля в сдържането на ядрени страни (като Северна Корея) от нападение срещу нас или наши съюзници, за тази цел не са необходими огромни арсенали. На нас не ни трябват хиляди единици съвременно ядрено оръжие, за да играем тази роля по отношение на страните с куп примитивни ядрени устройства. В действителност силните конвенционални въоръжени  сили и противо­ракетната отбрана могат да предложат много по-добър вариант за сдържане и разгром на регионален агресор. Неядрените сили също представляват много по-сигурен инструмент през XXI век за осигуряване на  увереността на съюз­ниците, чиято комфортна зона се осигуряваше през двадесети век от американския ядрен чадър. Високоточните обикновени боеприпаси държат под контрол почти целия спектър на потенциалните цели и тяхното използване е допустимо.

Драматичната промяна в сериозността на заплахата за околната среда, настъпила на границата на XX—XXI век, е подчертана в миналогодишния обзор от мненията на няколкостотин експерти, който беше направен от Съвета по международ­ни отношения. Русия даже не се споменава сред двадесетте (20) най-сериозните непредвидени обстоятелства, които по мнение на тези експер­ти, непосредствено заплашват Съединените щати или страните, имащи стратегическо значение за Америка. Много по-тревожни за тях изглеждат такива призраци, като: масивни кибератаки срещу електроснабдителната мрежа на САЩ; сериозна вътрешна нестабилност в Пакистан; увеличаващите се предпоставки за попадане на ядрено оръжие в ръцете на терористи; незаконен оборот на наркотици в Мексико; политическа нестабилност в Саудитска Арабия, заплашваща  глобалните доставки на нефт и колапс на еврото, което вкарва икономиката на САЩ в дълбока рецесия!

Още един убедителен начин да се илюстрира това тектонично изместване е описанието на заплахите  в контекста на трите случая, когато Съединен­ите щати са привеждали своите ядрени сили в състояние на повишена готов­ност по време на кризи, заплашващи тяхната национална сигурност. В хода на тези кризи са предприемани сериозни стъпки за увеличаване на готовността на САЩ за  провеждане на ядрени операции. Например, бойните разчети в подзем­ните пунктове за  управление на стратегическите ракети са изваждали от сейфовете пу­сковите ключове и идентификационните кодове и са завързвали коланите на креслата си, в очакване на взривовете на пристигащите ядрени бойни глави. За първи път това се случило по време на кубинската ракетна криза през 1962 година. За втори път това станало по време на арабско-израелската война през 1973 година (Yom Kippur War). Двата случа са демонстрирали характерното за XX век балансиране на ръба на ядрената война между Съединените щати и Съветския съюз — манипулация на ядрена ескалация, насилие и риск в стила на студената война. Но третият и последен случай беше съвсем друг. Това стана на 11 септември 2001 година. Мощният ядрен арсенал се оказа абсолютно без­силен. Той не можа да сдържи на 11 септември тероризма и показа своята пълна безполезност в борбата с многостранна атака. В действителност бойните разчети на ракетите „Минитмен“ се страхували, че те самите могат да станат цели на теро­ристите. Окончателният отговор на  САЩ прие изключително обикновен (неядрен) вид — разгром на талибаните и окупация на Афганистан.

Трагедията 9/11 разкри липсата на ефективност — по същество, неумест­ност — на ядрените сили в борбата със заплахите на двадесет и първи век. Послед­ниат епизод на остра ядрена конфронтация между руснаците и американците стана преди около четиридесет (40) години. Оттогава ядреното оръжие все по-често се превръща в задължения, а не в полезен актив.

Трето, препоръката да се направи съкращаването на ядрените въоръ­жения многостранно дело, би позволила да се излекуват от основния си недостатък текущите преговори по ядрените въоръжения — „изключване на всички, освен американците и руснаците“. Заради този подход много от най-сериозните ядрени рискове в съвременния свят са извън рамките на  въз­можностите за отстраняването им чрез съществуващия форум за регу­лиране чрез преговори. Ограничавайки се само с участието на Съединените щати и Русия в двустранен форум, ние заслужено  получаваме дълъг и растящ списък на нови ядрени заплахи. Например, като безпричинните усилия на Пакистан за производство на разпадащи се материали и увеличаване на своя ядрен арсенал с лудешка скорост, която може да го премести на трето място в йерархията по размера на арсеналите.

XXI век – пълен с нови ядрени заплахи подобни на тази, изисква всестранен ядрен диалог и пре­говори с участието на всички ядрени държави, а също и на ключовите неядрени страни. Тяхната цел трябва да бъде: да се затворят, замразят, пропор­ционално да се намалят или да се обуздаят по друг начин ядрените програми по всички направления, а не само американските и руските програми.

Сложно е да бъдат събрани всички около масата още в самото начало. Вероятно, тези усилия ще бъдат успешни, ако се започне с диалог с Китай и другите страни, в частност, по въпросите на прозрачността и верификацията. Обменът на информация за коли­чеството, типовете и местата на разполагане на ядрените запаси е  важна първа стъпка за създаването на основа за официални преговори по контрола над въоръженията. Съгласуваните действия на Съединените щати и Русия биха мог­ли постепенно да превърнат такъв диалог в официални преговори с уча­стието на ядрените страни, които не са участници в Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) – Индия, Пакистан, Израел, а също така Китай и другите членове на официалната ядрена петорка Р-5 (САЩ, Великобритания, Франция, Русия). Лидерството на Русия и САЩ в тази област би било подкрепено от по-нататъшни дълбоки съкращения на техните ар­сенали до максимум 1000 единици бойни заряди. Запасите от оръжие по 500-1000 единици за всяка страна са приблизително онова равнище, на което би могло да бъде привлечен Китай в този процес. С присъединяването на все повече страни ще стане по-сложно за останалите да остават настрана. Важно е да се започне тази работа незабавно, за да се направи контролът над ядрените въоръ­жения универсален и съответстващ на ядрените заплахи през XXI век.

Четвъртата причина за извършване на по-нататъшни илюстративни стъпки за двустранен и многостранен контрол над въоръженията е това, че светът харчи огромни суми за производство и съхранение на ядрено оръжие и за смекчаване на последствия от неговото наличие за околната среда и за здравето. По оценки на Global Zero, тази сума превишава един трили­он долара за следващите 10 години. В период на глобален икономически спад и остър бюджетен натиск върху правителствата, светът не може за си позволи да пилее оскъдните ресурси за ядрени сили. САЩ и Русия ежегодно харчат за тях около 60 милиарда и 15 милиарда долара съот­ветно, включително разходите (фактически или отложени) на поддържане на  здравето и екологичната рехабилитация на радиоактивно замърсените обекти или (30 милиарда и 10 милиарда долара съответно за тяхната основна дейност). Освен това, двете страни пристъпват към скъпи програми за модернизация, за да заменят остарелите си сили и инфраструктура. Принудени главно поради стратегическите програми на другата страна, тези работи в Русия се оценяват на повече от 70 милиар­да долара през следващото десетилетие, а в Съединените щати на над 200 милиарда долара за следващите двадесет години. Тези огромни инвестиции са обусловени от остаряла логика — логиката на студената  война на XX век. Това са съмнителни инвестиции в прекомерно количе­ство оръжие, което не може да бъде използвано и те се планират за сметка на необходимите и напълно използваеми обикновени въоръжения. Например, за смяната на сегашния флот от подводници „Трайдънт“ ще бъде необходими три четвърти от корабостроителния бюджет на ВМС на САЩ в продължение на много години. Пред подобни крайни компромиси са изправени много други страни, като Великобритания, които се сблъскват с решени­ето за замяна на техните стареещи ядрени сили.

Петата и последна причина за изпълнение на посочените илюстративни стъпки се състои в това, че високата оперативна готовност на ядрените ракети на Русия и САЩ за пуск създава излишен риск. Тази днешна техническа ситуация е опасна отживелица от студената война, където времето за предупрежде­ние за атака и вземане на решение в мрежата за командване и управление на стотици ядрени ракети се измерва в минути и секунди. Сроковете и пределните срокове, за екзистенциалните (отнасящи се към реалността) решения на двете страни могат да бъдат много кратки. Бойните разчети в американските центрове за ранно предупреждения, отговарящи за оценката на това, дали индикацията за ракетна атака е реална или лъжлива (ситуация, която се случва ежедневно), могат да имат само три (3) минути за докладване на своите изводи. При извънредна ситуация високопоставените американски ядрени военачалници, повикани по телефона, ще имат само тридесет (30) секунди, за да информират Президента за наличните при него варианти за ядре­н удар и техните последствия. Президентът, ако са го накарали да повярва, че атаката е реална, ще има не повече от дванадесет (12) минути, за да реши дали да отговори с използване на ядрено оръжие или да поеме риска от  обе­зглавяване на своята система за управление и децимация („екзекуция на всеки десети“) в американските сили за ответен удар. След получаването на заповед за пуск, предадена без предварително оповестяване и подготовки, разчетите в американските подземни командни пунктове и в подводниците ще имат само две (2) и дванадесет (12) минути съответно, за да изстрелят ракетите от шахтите и пусковите контейнери за техния тридесет-минутен или по-кратък полет до целите на другата страна на планетата. В мирно време ракетите са винаги готови за пуска — във варианта с шахтно базиране те са снарядени, заредени с гориво, прицелени и ще започнат да стартират веднага след получаването на къса поредица от компютърни сигнали от своите бойни разчети. Ракетите, базиращи се на подводни лодки, са почти толкова готови. Готовността на руските ракети за толкова бързи операции е приблизително същата.

Както и по-рано, съществуват макар и малки рискове от запуск на ракетите в резултат на случайност, грешно изчисление, грешка, лъжливо предупреждение, неправилно решение или несанкционирани действия. Резултатите биха били катастро­фални. Като се има предвид края на студената война, има смисъл да се сложи край на останалата от нея  практика на подготовка за водене на пълномащабна ядрена война след предупреждение в течение на минути. Готовността за пуск на ракетите трябва да се намали и да се приведе в съответствие с текущите политически реалности в американско-руските отношения. Времето за предупреждение и вземане на решение може да бъде увеличено до няколко дни, (а не минути) – за стратегическите сили и до дни и седмици, (а не часове) за тактическите сили.

Posted on 06.02.2013, in Въоръжени сили, Национална сигурност, Ядрено оръжие и стратегическа стабилност and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: