Защо Израел се реши на агресия срещу Сирия?


Защо Израел се реши на агресия срещу Сирия?На 31 януари командването на сирийската армия съобщи, че израелската авиация е нанесла удар по военноизследователския център Джамрайе, който се намира в северозападно предградие на столицата Дамаск. В резултат на въздушния удар са убити двама души и петима са ранени. Според това изявление, по-рано центърът е бил нападнат от бойци на въоръжената опозиция. Дамаск призовава компетентните институции в ООН да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че подобни действия няма да се повторят. Същият ден сирийският посланик в Ливан – Али Абдул Карим заяви, че режимът в Дамаск има право да нанесе ответен удар срещу Израел. Заместник-министърът на външните работи на Иран – Хосейн Амир Абдолахиян, заплаши, че израелският въздушен удар в Сирия ще има сериозни последици за израелския град Тел Авив. Генералният секретар на световната организация Бан Ки Мун изрази голяма загриженост от инцидента и призова страните в конфликта да избягват ескалация на напрежението в региона. 

В досегашните си действия Израел на практика подпомагаше режима на сирийския президент Башар Асад в кръвопролитната му битка с ислямските джихадисти, превърнали Сирия в развалини. И това е напълно разбираемо. Въпреки антиизраелската риторика на сирийския режим, тя не излизаше от рамките на голословните нападки и на практика с нищо не застрашаваше сигурността на Израел. Обстановката в региона коренно се промени, когато САЩ, преследвайки геополитическите си цели, използваха т.н „ислямска карта” за разбунване на Близък Изток. Държавните преврати, известни като „арабска пролет” доведоха в съседните с Израел страни на власт привърженици на радикалния ислям. И ако в Египет правителството на „Братята мюсюлмани” със сетни сили се опитва да съхрани  привидната си прозападна ориентация и да спазва договореностите с Израел, то в Сирия ситуацията съвсем не е такава. Правителствените войски отчаяно се съпротивляват срещу джихадистката сган от целия мюсюлмански свят, чийто открит антиизраелски фанатизъм не е тайна за никого.  Това особено ясно пролича, когато катарският фюрер, шейх Хамад бин Халифа ат-Тани, финансиращ сирийския башибозук, публично оказа подкрепа и на основния враг на Израел – палестинската терористична организация „Хамас” с което наруши международния политически бойкот на тази организация, въведен през 2007 г. Затова досега израелският премиер Бенямин Нетаняху тайно подкрепяше Асад в битките му с бандитите, включително и с точково бомбардиране на позициите на джихадистите, в критични за правителствените войски ситуации в приграничните с Израел региони на Сирия.

Какво се случи, за да промени Нетаняху своята позиция? За това има няколко версии:

Първата е, че бомбардировката на сирийски обект от израелската авиация отново е акция в подкрепа на Асад. Тя цели обединяването на целия арабски свят срещу Израел, включително и на нахлулите в Сирия джихадистки банди, с което да бъде отслабен фанатичния натиск срещу режима на Асад. В подкрепа на тази версия е изявление на правителството в Дамаск, направено непосредствено след бомбардировките, в което се казва: Сирия „ще отговори на израелската агресия с консолидиране на вътрешния фронт. Народните маси трябва да мобилизират всички вътрешни ресурси и да се сплотят около славната сирийска армия”. Залагайки на, общата за всички мюсюлмани, омраза срещу Израел, правителство призовава джихадистите – „всички онези, които се вдигнаха на оръжие срещу държавата, да застанат на страната на великото съдбовно дело (унищожаването на Израел), да се присъединят към политическия процес и националния диалог, което ще спаси Сирия и ще й даде път към бъдещето”.  Както се и очакваше арабските държави застанаха на страната на Сирия. Йордания и Ливан повишиха бойната готовност на своите въоръжени сили. Ръководителят на Арабската лига Набил ал Араби осъди израелския въздушен удар в Сирия, като заяви: „Тази израелска агресия е явно нарушаване на територията на арабска държава и на нейния суверенитет. Това е нарушение на Хартата на ООН и на правилата на международното право”. Той призова „международната общност да поеме отговорност и да спре непрекъснатите израелски актове на агресия срещу арабски държави”.

Втората версия е свързана с трудностите, които изпитва новоизбраният израелски премиер Нетаняху със съставяне на своето правителство. Дежурен номер на всички управници в труден за тях момент да заложат на външната заплаха, която като правило безпогрешно води до укрепване на властта. При това положение вероятно Нетаняху, по подобие на Буш младши, е злоупотребил с несъществуваща информация на израелското разузнаване, че в бомбардирания обект се съхранява такова оръжие и съществува непосредствена опасност то да попадне в ръцете на ислямските антиправителствени джихадисти или на стария израелски враг – шиитското движение „Хизбола“. През септември миналата година базираната в Ливан „Хизбола“ действително се включи на страната на правителствените войски в Сирия. Тогава намесата на движението във вътрешния конфликт в Сирия бе квалифицирано като въвличане в кризата на съседни страни, което още повече задълбочи дестабилизацията в региона. Без съмнение уязвимостта на сирийското химическо оръжие е благодатен повод за външна намеса в конфликта в Сирия. Асад много добре осъзнава това, поради което до сетния си момент ще полага необходимите грижи, за да не допусне попадането му в чужди ръце.

На 27 януари на съвещание със своите министри Нетаняху предупреди „ние трябва да се огледаме наоколо. Сирия се разпада и ние не знаем в чии ръце може да се окаже нейното химическо оръжие”. Същият ден вицепремиерът на Израел Силван Шалом заяви, че ако контролът над сирийските химически оръжия бъде застрашен по някакъв начин, това може да предизвика израелска военна намеса. Според анализатори конфликтът в Сирия навлиза в решаващ етап. За две години джихадистката въоръжена опозиция така и не успя да свали от власт режима на Башар Асад. Това предизвиква сериозното раздразнение на организатора на тази агресия САЩ и на нейните спонсори в Саудитска Арабия, Катар и Турция. В тази връзка в Израел очакват, че съвсем скоро, най-вероятно през пролетта, в Сирия може да се стигне до пряка военна намеса по либийски сценарий. Изходът от подобен обрат е очевиден – падането на режима на Асад. В резултат ще възникне непосредствена заплаха сирийското химическо оръжие да попадне в ръцете на ислямски радикали, които след това може да го използват срещу еврейската държава. Имайки предвид тази възможност, Израел е нанесъл превантивен удар.

Третата версия е производна от втората и тя квалифицира въздушния удар като тестване на способността на сирийската противовъздушна отбрана (ПВО) да се справи с ниско-летящи самолети на противника. Тестът показа, че за разлика от резултатността на сирийската ПВО срещу високо летящи цели, доказателство за което беше свалянето на турски самолет през юни миналата година в Източното Средиземноморие, срещу ниско летящи цели нейната ефективност е доста проблематична. Ако тази версия се потвърди, това означава че сме пред прага на открита агресия на Запада срещу Сирия.

Американците многократно са заявявали, че Асад трябва да напусне властта. Това те отново потвърдиха на 1 февруари, когато в подкрепа на израелската бомбардировка прес секретарят на Белия дом заяви, че „САЩ са изпълнени с решимост да наложат оставката на президента на Сирия.” Според високопарните му думи, Асад отдавна е изпуснал възможността за участие в бъдещето на Сирия, защото ръцете му са обагрени с кръвта на собствения му народ. Американският посланик в Сирия Робърт Форд също направи изявление, че сирийският въпрос може да се реши или „чрез капитулация на Башар Асад, или с военно решение”.

По всичко личи, че търпението на САЩ се е изчерпало. Усилията на подкрепяните от тях джихадистки банди да преодолеят съпротивата на сирийската армия се оказаха безрезултатни. САЩ са наясно, че не са в състояние да преодолеят руското и китайско вето в Съвета за сигурност на ООН. При това положение единствената възможност да се доведат нещата до желания от тях край е съвместна акция на въоръжените сили на САЩ и Израел, извършена на основание на „загрижеността” от неразпространение на сирийското химическо оръжие. По този начин преизбраният президент Обама още веднъж ще демонстрира на света, че никой не може да прекърши волята на САЩ, когато техните интереси налагат това. В крайна сметка химическо оръжие винаги може да се подхвърли и активира в уреченото време преди инвазията на американските и израелските въоръжени сили. А това, че отново ще пострадат мирни жители никога не е вълнувало глобалните „демократизатори” на света.

Posted on 05.02.2013, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: