НЕТАНЯХУ СЕ РАЗБЪРЗА ПО СТЪПКИТЕ НА БУШ II


НЕТАНЯХУ СЕ РАЗБЪРЗА ПО СТЪПКИТЕ НА БУШ IIВчера щеше да бъде рано, утре щеше да бъде късно! Така сигурно си е казал израелският премиер Бенямин Нетаняху, издавайки заповедта със самолети и ракети да бъде ударен сирийския изследователски център, за който Израел имал впечатления, че бил произвеждал химически и бактериологически оръжия. Дали има такива наистина, ще си проличи по-нататък, стига да не е късно. Както стана ясно, но прекалено късно, че Буш младши най-нагло е лъгал, че Ирак трябва да бъде ударен, защото имал на склад оръжия за масово унищожение.

Акцията на Израел дойде само един ден след като американският Сенат одобри предложения от Обама за държавен секретар Джон Кери. А Кери се ползва с името на реалист във външната политика – не само по отношение на Близкия Изток като цяло, но и към Израел по-конкретно. Както и президентът Обама.

Акцията на Израел дойде и само един ден преди американският Сенат да изслуша предложения за нов военен министър на САЩ Чък Хейгъл, който при това и републиканец (за разлика от президента си), има много, при това дълбоки резерви по отношение на политиката, водена от Израел в Близкия Изток, включително към палестинците и преговорите с тях. Както и президентът Обама.

Последното нападение на Израел върху сирийски обект идва и във време, когато една след друга се изнизват седмиците, през които израелският президент трябва да реши дали на Нетаняху отново да възложи да състави правителство. И това може да се счита за своеобразен предварителен натиск от страна на сегашния премиер.

Не беше ли подобна ситуацията и в Съединените щати, когато през 2003 г. започнаха войната в Ирак? Буш младши вече виждаше края на първия си мандат и дяволски му трябваше нещо, което да му осигури подкрепа при гласуването за втори, (последен мандат), когато ръцете му щяха да бъдат много по-развързани.

Има и още един факт, изключително притеснителен за Нетаняху. Тази година за първи път в историята на отношенията между Вашингтон и Тел Авив, президентът на Съединените щати отказа на премиера на Израел среща в Белия дом. Причината – политиката на Нетаняху по отношение на палестинците. Да не говорим, че двама поредни президенти на Франция – Никола Саркози и Франсоа Оланд – определиха Нетаняху като най-несимпатичния политик, с когото са разговаряли някога. Да не споменаваме и факта, че Великобритания и Франция няколко пъти го предупреждаваха, че ще затворят посолствата си в Тел Авив, ако Израел не се откаже от масовото застрояване на Западния бряг на река Йордан.

Засега обаче Нетаняху запазва стоическо спокойствие. Анализаторите смятат, че той е живото отрицание на съвременния политик – „малко говори, много върши”! Никой никога не го е чувал да проклина, не го е виждал да блъска с пестник по бюрото. А и опитът му от военната служба в елитните части, както и двата му мандата като премиер, са го научили да отличава декларациите от действителността – за него не е важно какво се говори, а това – което става! Когато през ноември м.г. Общото събрание на ООН издигна статута на Държавата Палестина, Нетаняху реагира мигновено – взе решение за строежа на 3500 жилища за еврейски заселници в окупираните територии. Тези нови селища образуват своеобразен мост, водещ към градчето Маале-Адумим, разположено на 20 километра на изток от Йерусалим и ограничаващ територията, на която палестинците биха могли да създадат своя държава. Това решение предизвика бурни реакции по света, но на израелския премиер не му мигна окото. Той знаеше, че пътят от бурни реакции до евентуална интервенция е дълъг, а и от НАТО със сигурност не биха изпратили въоръжен корпус в защита на Палестина.

 

Биографите на Нетаняху знаят, че тази безогледност той си я има в гените. Неговият баща, професор Бенцион Нетаняху, – историк, починал неотдавна в САЩ на 102-годишна възраст, е бил винаги дотолкова силно свързан с ционизма, с войнстващата десница, с крайните националисти, че в самият Израел му е било отказано професорско място в университета в Йерусалим. На професора принадлежи и заслугата още през 1944 г. да убеди много американски политици да включат темата за „еврейската родина” в Палестина в изборните програми на своите партии. Както самият Бенямин Нетаняху казва в едно интервю пред „Ню Йорк Таймс”: „За да опознаете истински един син, трябва да знаете кой и какъв е бил баща му”!

Въпреки че е завършил лицей по архитектура и магистратура по бизнес администрация Бенямин Нетаняху винаги е бил обладан от идеята за борба с „арабския тероризъм”. Джордж Шулц, държавен секретар на САЩ по времето на Рейгън дори твърди, че теориите на Нетаняху от онези времена „до голяма степен оформиха американската визия за тероризма”. Затова и сега Белият дом мълчи или говори с половин уста при поредните противоречиви приказки и действия на Нетаняху.

Преминаването от теорията – към практиката … за Нетаняху обаче е много болезнено. По време на първия си мандат 1996 -1999 г. той върши грешка след грешка. Липсва му опит за диалог с партньорите, нещо което изобщо не се приема от обществото. Освен това той и особено третата му жена – Сара, постоянно са на челните страници на таблоидите заради: нейния прекалено луксозен начин на живот, при това нерядко за държавна сметка; заради семейните скандали, в които двамата се обвиняват взаимно в изневери и заради какво ли още не!

Затова и няма нищо странно в това, че Ехуд Барак, герой от много войни и привърженик на разбирателството с палестинците, го побеждава на следващите избори.

Но Бенямин Нетаняху успява да си направи изводи от многобройните си грешки. И спокойно изчаква начело на опозицията мандатите на Ехуд Барак, Ариел Шарон и Ехуд Олмерт, за да посегне отново към властта през 2009 г.

Тогава Нетаняху направи „свой съюзник” този, който представляваше за него най-голяма заплаха.  Авигдор Либерман, лидерът на крайно дясната и ксенофобска партия „Наш дом Израел”, влиза в правителството като министър на външните работи, а през есента на миналата година се съгласява да създаде с Ликуд общи избирателни листи. Наистина, няколко седмици по-късно се отказва от всички правителствени постове, след като прокуратурата го обвинява в злоупотреба с власт и в корупция, но споразумението си остана споразумение. Либерман заяви, че ще изчака изборите и тогава ще тръгне да доказва своята невинност.

Всъщност той за Нетаняху е идеалният партньор! Открито се противопоставя на създаването на палестинска държава в какъвто и да било вид, в каквито и да били граници, тъй че премиерът винаги да може да се представя като „по-мекият от двамата партньори”.

Много наблюдатели смятат, че Нетаняху е едноизмерен политик, който се съсредоточава главно върху въпросите на сигурността. Това е така, но и не съвсем. Защото той, като малко от израелските политици, има нюх и за икономическата политика. Въпреки световната криза израелската икономика се чувства изненадващо добре. Прокарваната от правителството политика на приватизация на държавните промишлени предприятия, както и подкрепата на големите частни банки и фирми, издигнаха показателя брутен вътрешен продукт на глава от населението до 31 000 долара, а безработицата намаля до 5.5%.

Заплахата за евентуални икономически санкции от страна на Европейския съюз, като отговор на политиката по отношение на палестинците, не прави на Нетаняху вече голямо впечатление, тъй като израелската икономика все повече се ориентира към Далечния изток. Днес Индия и Китай са най-големите търговски партньори на Тел Авив. Веднага след последните сблъсъци с Хамас пред военните заводи „Рафаел”, (произвеждащи между другото и станалата вече легендарна система за противоракетна отбрана „Железен купол”, която по време на войната прихвана повечето от ракетите, изстреляни към Израел), се наредиха дълги опашки от потенциални купувачи.

Може би е парадоксално, но въпреки първоначалните опасения, „арабската пролет” не предизвика вълнения и безпокойство  в обществения живот на Израел. Потъналият във вътрешни проблеми Египет, въпреки натиска на Мюсюлманското братство, не показва усилия за ревизия на мирния договор, подписан с Израел през 1979 г. – Синайският полуостров и занапред (съобразно договора) си остава демилитаризирана зона. Източната граница на Израел също изглежда безопасна. Йорданският крал Абдулла Втори се бори с все по-силната опозиция в страната си и нищо не подсказва, че след две изгубени войни с Израел, е готов да рискува и с трета. И особено, след като подир двегодишно прекъсване, Йордания отново изпрати свой посланик в Израел.

Така че какво може да се очаква от следващото израелско правителство? Да се съсредоточи върху палестинците, Иран и Хамас. В каква степен са сериозни намеренията или по-скоро плановете за сблъсъци с тях – никой не може да каже. Нетаняху има маниера да използва речите на Махмуд Ахмадинеджад, (който обикновено проповядва унищожаването на Израел) за вътрешна консумация.  А такива заплахи и реакцията към тях консолидират обществата, дори и най-противоречивите мнения и в двете страни. Наистина хегемонията на ядрен Иран не е нито по вкуса, нито в интерес на сунитските държави начело със Саудитска арабия или пък на Мюсюлманското братство и регионалните аспирации на „новия” Египет. Затова не трябва да ни учудва, че неотдавна Нетаняху изпрати шефа на Мосад в Рияд, което навежда на мисълта за някакво тайно споразумение.

Лошото е друго. Както преди ден Израел нападна сирийския изследователски център под претекст, че там се произвеждат химически оръжия без да съобрази с никого: – нито със САЩ, нито с Европа, – така и (както смятат някои аналитици), Нетаняху може да издаде заповед за атака срещу Иран! Без дори да пита американския си съюзник. А засега наистина израелският премиер показва, че няма да се съобразява с никого: нито за Иран, нито за Палестина, нито за Хизбула!

Въпросът е дали Нетаняху ще продължи да премиерства!

Posted on 04.02.2013, in Международна политика and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: