ДЕСЕТ ГОДИНИ БЕЗ ДОГОВОР ЗА ПРОТИВОРАКЕТНА ОТБРАНА – Част 2/11


Русия е готова за "резки мерки" по ПРОПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРОТИВОРАКЕТНАТА ОТБРАНА В РУСКО-АМЕРИКАНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

ЧАСТ 2


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПОЕТАПЕН АДАПТИВЕН ПОДХОД

Европейският, поетапен, адаптивен подход, провъзгласен от администрацията на Обама, предвижда приоритетно разполагане на различни модификации, на тристепенната противоракета SM-3, предназначена за транс-атмосферно прихващане в средната част на полета, на балистични ракети, с малък и среден обсег. Пределната скорост на  прехващачите SM-3 Block 1 е 3,5 км / сек. При ракетите SM-3 Block 2, тя
трябва да достига 5,5 км/сек.

Първият етап от плана за Европейският, поетапен, адаптивен подход завърши през 2011 година.

На бойно дежурство в Средиземно море застъпи крайцерът „Монтерей“,
оборудван със системата „Aegis“ (Егида), с ракети прехващачи SM-3 Block 1А. В Турция беше монтиран радарът AN/TPY-2.

Освен това, в Германия, във въздушната база Рамштайн (Ramstein Air Base) заработи Център за управление на противоракетната отбрана, със система S2VMS, който придаде първоначалната степен на боеспособност на активната, ешелонирана ПРО на ТВД, на страните от НАТО (програмата ALTBMD). Тази програма, която стартира през 2005 г., предвижда сливане на радарите и противоракетните средства, на страните от НАТО, в една система. При това, предупреждение за изстрелване на ракета, получено в една страна, може да се предава на друга съюзническа страна, за задействане на ракетите-прехващачи на тази страна и ликвидирането на ракетната заплаха.

Наистина, в настоящия момент, противоракетният потенциал на европейските
страни – членки на НАТО е съвсем скромен: те разполагат, основно със зенитни ракетни комплекси Patriot PAC-2GEM и PAC-3, американска разработка, а също така с противоракети „Стандарт-2M” (SM-2 Block 4). Те са способни да водят борба с балистични ракети, само на крайния участък от траекторията на полета им, на височина до 11-15 километра и далекобойност до 20-25 километра.

САЩ се отказаха от продължаване на програмата МЕАДС, за поразяване на въздушни цели и балистични ракети, с обсег до 1000 километра, която се осъществяваше съвместно с Италия и Германия. САЩ финансираха 58%, Германия – 25%, Италия – 17%, от стойността на тази програма. Системата МЕАДС беше предназначена да замени комплексите „Пейтриът” (Patriot).

На срещата на върха на НАТО в Чикаго, през май 2012 година, беше официално обявено, че е въведена в действие „междинна система“ за европейска противоракетна отбрана. Според генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, Северноатлантическият Алианс възнамерява да „разширява системата, докато не бъде въведен напълно в действие нейния потенциал“.

Крайцерът „Монтерей“ е оборудван с бойна информационно-направляваща система (CICS) „Aegis“, с противоракети „Стандарт-3М» (SM-3 Block 1А). Основните елементи на CICS „Егида“ са: радар с кръгово наблюдение AN/SPY-1D S-бандов, универсална установка, с вертикално изстрелване VLM Mk 41, с контейнери за изстрелване MK 21, на ракети и автоматизирани самостоятелни системи за управление на огъня. Радарът AN/SPY-1D е способен да осъществява автоматизирано търсене, откриване, проследяване до сто цели и едновременно насочвани към целта до 18 противоракети. Обсега на действие на радара по балистични цели (БЦ), с ефективна повърхност на отклонение от 0,01 м2 (това съответства на ефективната повърхност на отклонение на типова бойна глава на балистична ракета), е 250-300 километра.

Тристепенната ракета-прехващач SM-3 Block 1A, влязла на въоръжение през 2006 година, е със стартово тегло от 1500 килограма и достига скорост на полета от 3.5 км / сек., (според други източници – не повече от 3 км / сек.). Като степен на поражение се използва лек кинетичен прехващач LEAP, с тегло 17 килограма, който е оборудван с глава, с инфрачервено насочване, с обсег на действие на типови балистични цели до 300 километра и с движеща се установка на твърдо гориво, за маневриране и пространствена ориентация. Противоракетата SM-3 Block 1A е способна да осъществява кинетично прихващане на балистични цели на височина 7- – 250 километра и обсег, от порядъка на 500 – 550 километра (при насочване, според задаване на корабния радар AN/SPY-1D). При използване на външни целеви указания (според задаване на радара AN/TPY-2 или космически средства), обхвата на прихващане на балистични цели, на тази противоракета, може да нарасне до 700-750 километра.

В момента САЩ имат 22 кораба, оборудвани с комплекси „Aegis“. Още 5 кораба ще получат системата „Aegis“, до края на 2012 година. На тези кораби са инсталирани радари SPY-1 и лазнообразно въоръжение, включително и ракети за противовъздушна отбрана, ракети за борба с подводници и крилати ракети за морско базиране (КРМБ) „Tomahawk” (Томахоук) (броят на крилатите ракети за морско базиране, за поразяване на наземни цели, може да достигне до 60 единици на борда), а също и два вида противоракети SM-2 и SM-3.

В настоящия момент към атлантическия флот на САЩ са зачислени 8 кораба с комплекси „Aegis“ и противоракети „Стандарт-3М“.  Постоянното им местодомуване, това са военноморските бази Норфолк и Мейпорт на атлантическото крайбрежие на САЩ. През 2011 година, бе постигнато споразумение между Вашингтон и Мадрид за използването на испанската военноморска база Рота, за базиране на ротационен принцип на четири американски кораба с противоракетни комплекси в Средиземно море.

Разположеният в Турция радар AN/TPY-2 е предназначен за откриване, разпознаване и съпровождане на ирански балистични ракети, по всички участъци от траекторията на полета им, а също така и за задаване на цели, със средствата за прехващане на балистичните цели. Неговият обхват, за откриване на изстреляни балистични ракети, е до 1500 километра, а трайното съпровождане на балистичните цели, с ефективна повърхност на отклонение от 0,01 м2, е до 1000 километра. Информацията от този радар, заедно с данните от аналогичния радар, разположен в пустинята Неватим (Израел), е способна да повиши възможностите на корабните и наземните средства за противоракетното прихващане, като по-точно определя траекторията, на полета на ракетата, разпознаването на отделените от нея бойни глави и зададените към тях насочвания. Такъв принос, за подобряване на ефективността на система за противоракетно прихващане, трябва да внесе космическата система за наблюдение и следене STSS, която сега е в етап на опитна отработка (в експерименталната група са два спътника на ниски орбити).

Съгласно Европейския поетапен, адаптивен подход, вторият етап трябва да бъде реализиран към край на 2015 година. Към това време е предвидено да завършат полетните изпитания, на подобрената противоракета SM-3M Block 1B, да влезе на въоръжение и да започне нейното серийно производство, а също така да се разположи в Румъния (близо до град Девеселу) наземна база за ПРО, оборудвана с противоракетен комплекс „Aegis Eshor“ (състоящ се от 24 противоракети SM-3 Block 1B). В Средиземно море ще дежурят два американски кораба с БИУС „Aegis” и противоракети SM-3 Block 1А и 1Б.

Противоракетата SM-3 Block 1B е продукт на модернизирането, на противоракетата SM-3 Block 1A и се отличава от своята предшественица, по подобрената степен на поразяване: на нея са монтирани нови ГСН и  система за маневриране и пространствена ориентация. Другите параметри и характеристики на противоракетите SM-3 Block 1B са аналогични на модификацията SM-3 Block 1А.

Нарастването на оперативните възможности на Европейската ПРО, се очаква да бъде чрез разполагането на допълнителни системи за откриване, разпознаване и проследяване на балистични цели, в рамките на развитие, на глобалната система на ПРО на САЩ.

Що се отнася до ПРО на ТВД (територия на военни действия) на страните от НАТО, то подобряването на Центъра за управление със системата С2ВМС ще продължи, което ще изведе тази ПРО на друго ниво на боеспособност – прихващането на ракети със среден обхват. Противоракетите SM-2 Block 4 ще започнат да се заменят от подобрените противоракети SBT-1, с обхват на балистични цели до 100 километра. В случай на необходимост се предполага да нарасне потенциала на ПРО на ТВД на страните от НАТО, като се разположи противоракетния комплекс ТХААД (THAAD), американско производство (приет на въоръжение през 2009 година, височина на прихващане на БЦ е от 40 до 150 километра, а обсега на прихващане на целите е 200 – 250 километра).

Третият етап от плана на ЕПАП трябва да завърши през 2018 година. Той предвижда да влезе на въоръжение и разполагане нова противоракета SM-3 Block 2А и създаването в Полша (мястото Редзиково, близо до град Слупск) на втора наземна база на ПРО, оборудвана с противоракетен комплекс „Aegis Eshor“, с 24 ракети прехващачи SM 3 Block 2A.

Разработката на противоракетата SM-3 Block 2A се провежда при условие, за нейното разполагане в съществуващия контейнер за изстрелване Мк 21, което ограничава нейните габарити: максималният диаметър на степените не може да надвишава 0,53 м, а дължината на ракетата  – 6,65 м. Изхождайки от такива пределни габарити, теглото на противоракетата не надвишава 2200-2300 кг, а максималната скорост на полета ще бъде от порядъка на 5,5 км/сек. Потвърждава се, че противоракетата SM-3 Block 2A ще бъде способна да осъществява прихващане на всички типове балистични ракети.

Планира се, към края на 2018 година, да се заменят всички предишни, разположени противоракети SM-3 Block 1A и 1B, с противоракети SM-3 Block 2A. Обаче, тези планове могат да претърпят промени, тъй като полетните тестове на противоракетите SM-3 Block 2A, досега не са започнали (планираше се, че те трябваше да започнат през 2011 година).

Ще нараснат и оперативните възможности на корабите със системата „Aegis”, като се подобри тази информационна система за управление. Ще се извърши замяна на радара AN/SPY-1D с нова радарна станция AMDR, състояща се от два радара – S-бандов и X-бандов (диапазона), свързани с контролер. Това ще позволи по-рано, от преди, да се прихващат балистични цели и по-точно да се изчислява траекторията на полета им.

Система за ПРО на ТВД, на страните от НАТО ще достигне пълна степен на оперативна готовност, а на въоръжение във зенитните ракетни комплекси „Пейтриът” ще влязат новите противоракети SBT-2. Както се очаква, в такъв комплект, тези комплекси ще придобият възможности да прехващат цели, подобни на комплекса THAAD.

Всичко това трябва да осигури защитата, на всички европейски страни на НАТО, от ирански ракети със среден обсег.

До 2020 година, в рамките на четвъртия етап на плана за ЕПАП, е набелязано да се реализират допълнителни възможности за защита на територията на САЩ от междуконтинентални балистични ракети, изстрелвани от Близкия изток. Планира се, да се разположат на наземни противоракетни комплекси „Aegis Eshor“ в Румъния и в Полша, подобрената, по отношение на селекцията на балистичните цели и маневриране на крайния участък от траекторията, противоракета SM-3 Block 2B. Тази ракета трябва да има способността да осъществява прихващане на МБР, на средата от траекторията на полета. Освен това, предвижда се използването на тази система за прехващане на балистични ракети в ускорителния участък.

Според твърденията на директорът на Агенция за противоракетна отбрана генерал-лейтенант Патрик О’Райли, „преди всичко, програмата SM-3 Block 2B е предназначена за прихващане на МБР и именно с тази цел тя се разработва”. Това е първият ешелон на отбраната на американската територия. Според Брад Робъртс, помощник на министъра на отбраната, „цел на четвъртата фаза от адаптивния подход е защитата на територията на САЩ”.

Групировката на зачислените към Атлантическия флот на САЩ крайцери и ескадрени миноносци с комплекса „Aegis“ и противоракетите SM-3 Block 2A и 2B може да нарасне до 20 крайцера и ескадрени миноносци. От тях, около една трета може да се намира в Средиземно море и Северно море, , въпреки че не трябва да се изключва периодичен заход на тези кораби и в прилежащите, към бреговете на Русия морета – Черно море, Балтийско море, Баренцово море.

Със системата „Aegis“, се предполага да се оборудват всички крайцери от класа CG-47 «Тикандерога» и ескадрените миноносци DDG-5 „Arleigh Burke”. В момента, САЩ имат 22 крайцера CG-47, от които седем трябва да излязат от въоръжение през 2013 – 2014 година и 66 ескадрени миноносци DDG-51. Още 10 ескадрените миноносци се планират да се закупят, до края на това десетилетие. Освен това, на въоръжение във военноморските сили на САЩ са 3 ескадрени миноносци DDG-1000 „Замволт”. По този начин, през 2020 година ще бъдат общо 94 кораба, оборудвани със системи „Aegis“. По-нататък, броят на корабите трябва да намалее до 65, през 2034 година.

Таблица 1

Планове за закупуване на противоракети SM-3 от различни модификации

По-рано, американските военноморски сили закупиха 72 двустепенни противоракети SM-2 Block 4, с осколочни бойни глави. От 2015 година, е планирано да се заменят с прехващачи SM-6, оборудвани с кинетични бойни глави. Тези прехващачи могат да поразяват въздушни цели, на разстояние до 250 километра и на височина до 33 километра.

В момента, военноморските сили на САЩ имат на въоръжение 92 прехващача
SM-3 Block 1А и 12 прехващача SM-3 Block 1B. Всичко, към 2015 година, се планира да се закупят 136 противоракети SM-3 Block 1А и 100 противоракети SM-3 Block 1B. До 2020 година, ще бъдат закупени общо 472 противоракети SM-3 Block 1B.

За 2012 г. е планирано да се проведе учение, за едновременно прихващане на три балистични ракети, с малък и среден обсег и на две крилати ракети, за което ще бъдат използвани прехващачи „Пейтриът” PAC-3, THAAD и SM-3 Block 1А, а също и радар AN/TPY-2.

По този начин, със завършването на реализацията на плана за ЕПАП, ще бъде създадена такава ПРО, която не само ще осигури защита на европейските страни на НАТО, от балистични ракети с обсег до 5500 км, но, като европейски сегмент на глобалната система за ПРО на САЩ, тя ще създаде и допълнителни възможности за защита на територията на Съединените щати от междуконтинентални балистични ракети. Последното предизвиква загриженост у Русия, обусловена от потенциалната възможност на ЕвроПРО да окаже девалвиращо въздействие върху потенциала на руските, стратегически ядрени сили.

Допълнителен анализ ще се изисква, за вариантите за по-нататъшното развитие на регионалните сегменти на противоракетната отбрана на САЩ, след реализирането на съществуващите планове. Най-вероятно е, това да бъдат средства за морско базиране на кораби, с модернизирана система „Aegis“.

По оценки на американски експерти, вместо КРМБ на борда на крайцера или ескадрения миноносец, могат да се инсталират до 60 ракети SM-3, но това лишава кораба да атакува наземни цели, което сега е една от главните задачи на военноморските сили на САЩ.

Това означава, че обективните ограничения имат и възможно количество кораби, и възможно количество противоракети, предназначени да поразяват стратегически ракети. Не може корабът да има такъв ракетен потенциал, за да се изключи възможността да ги използва от друг клас ракети, вероятността от използването на които е напълно реална в съвременните военни конфликти. Като се има предвид, че за поразяването на стратегическите ракети ще трябва установка, от отделни контейнери за изстрелване, количеството на противоракети, от подобен клас ще бъде ограничено до няколко единици на всеки кораб, а общият брой – десетки, максимум – няколко стотици, а не хиляди, както плашат някои „специалисти”.

Posted on 01.02.2013, in Десет години без договор за ПРО, Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: