ДЕСЕТ ГОДИНИ БЕЗ ДОГОВОР ЗА ПРОТИВОРАКЕТНА ОТБРАНА – Част 1/11


ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРОТИВОРАКЕТНАТА ОТБРАНА В РУСКО-АМЕРИКАНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ЧАСТ 1  Навършиха се десет години, откакто администрацията на Джордж Буш-младши се оттегли от договора за противоракетната отбрана. От 1972 година, до 2002 година, договорът за ограничаване на системите за противоракетната отбрана се разглеждаше като „крайъгълен камък” за стратегическата стабилност. В рамките на взаимното ядрено сдържане (или взаимното гарантирано унищожаване), Москва и Вашингтон достигнаха до взаимно съгласие, относно дестабилизиращото въздействие на противоракетната отбрана, върху стратегическия баланс. С цел, да се предотврати ядрен Армагедон, двете супер-сили се договориха за съществено ограничаване на стратегическата противоракетна отбрана. Този подход позволяваше да се запази стратегическия баланс, осигурявайки неизбежността от ядрено възмездие на потенциален агресор, което, от своя страна, даваше възможност да се договаря съкращаването на стратегическите нападателни оръжия. От времето на „студената война”, поддържането на стратегическата стабилност беше свързано не само с ракетно-ядрените оръжия, но и с противоракетната отбрана. Затова, оттеглянето на САЩ, през юни 2002 година, от безсрочния договор за противоракетната отбрана, който  (съгласно Протокола от 1974 година) ограничаваше противоракетната отбрана до сто стратегически прехващача и до един позициониран район на базиране, се отрази негативно на стратегическата стабилност. Както е известно, инициатор за ограничаване на противоракетната отбрана бе Вашингтон. Договорът за противоракетната отбрана беше подписан през месец май, 1972 година, когато хазяин на Белия Дом беше републиканецът Ричард Никсън. Но вече, през 1983 година, президентът Роналд Рейгън (също републиканец) провъзгласи програмата "Междузвездни войни" (Стратегическа отбранителна инициатива - СОИ), призвана да осигури защитата на територията на САЩ от ракетно-ядрен удар. Обаче, тази програма носеше блъфиращ характер, защото по това време нямаше технологии за неядрена противоракетна отбрана. При президента-демократ Бил Клинтън, САЩ се отказаха от Стратегическата отбранителна инициатива и преместиха акцента върху разработката на тактическа противоракетна отбрана. Въпреки това, от времената на Роналд Рейгън, идеята за осигуряване на неуязвимостта на САЩ стана идеологическо кредо на Републиканската партия. При това, като предлог за оттеглянето от договора за противоракетната отбрана, републиканците използваха довода за ракетно-ядрена заплаха от страна на Северна Корея и Иран. През 1998 година, така наречената Комисия Ръмсфелд обяви, че Корейската Народно Демократична Република (КНДР) и Иран в продължение от три до пет години, могат да създадат междуконтинентални ракети, способни да достигат територията на САЩ. Изводите на комисията бяха формулирани в духа на докладите, от времето на "студената война", за някакво съществуващо, като че ли изоставане на САЩ от СССР по брой бомбардировачи и ракети. След това, Конгресът, който се контролираше от Републиканската партия, прие Закон за национална противоракетна отбрана, предвиждащ най-бързо разгръщане на противоракетната отбрана, доколкото позволяват техническите възможности. В същото време, републиканците започнаха пропагандна кампания за най-бързо излизане и оттегляне на САЩ, от договора за противоракетната отбрана. Идването на власт на Джордж Буш-младши и истеричната обстановка в САЩ, след терористичните атентати от 11 септември 2001 година, създадоха предпоставки за развалянето на договора за противоракетната отбрана. През декември 2001 година, Вашингтон обяви своето оттегляне от Договора едностранно, което и се случи през юни 2002 година. Белият дом обяви, че през 2004 година, в Аляска ще бъде създадена база за противоракетна отбрана. Впоследствие беше решено да се разположи система за противоракетна отбрана и в Калифорния. През 2004-2007 година,  администрацията на Буш взе решение, за разполагане на 24 тристепенни стратегически противоракети GBI (Ground Based Interceptors), оборудвани със степен на прихващане СЕ-1 EKV. От 2007 година, прехващачите се оборудват с по-съвършена степен за прихващане СЕ-2 EKV. При Джордж Буш-младши, Пентагонът планираше да разположи 44 ракети GBI. Освен това, планираше се да се създаде трети позиционен район, с 10 двустепенни прехващача GBI, в Полша (а също така и радарни системи в Чехия). Покрай това, се осъществяваше разработката на редица други системи на противоракетната отбрана, в това число такива, като високоскоростния прехващач KEI, системата MKV ("умен шрапнел"), химическия лазер с въздушно базиране, космически средства (space test bed) и други. Демократическата администрация на Барак Обама, през 2009 година, радикално промени приоритетите за противоракетна отбрана, акцентирайки на ПРО, на театъра на военните действия (ПРО на ТВД). Беше взето решение, да се ограничи количеството на противоракетите GBI на 30 единици. През март 2012 година, тогавашният заместник-председател на Комитета на началник-щабовете (КНШ), генерал Джеймс Картрайт заяви, че 30 установки за изстрелване на стратегически прехващачи са „повече от достатъчни, за защита от потисническите режими”. В същото време, администрацията на Обама обяви, че се отказва от редица системи на стратегическата противоракетна отбрана, включително KEI, MKV, и космическата програма, също така и от третия позиционен район в Източна Европа. Фактически беше преустановена и разработката на ПРО, за прихващането на балистични ракети в участъка за ускорение, като се използва химически лазер за въздушно базиране на самолет "Боинг 747", която беше започната през 1996 година. Заедно с това, беше провъзгласен Европейския поетапен адаптивен подход (ЕПАП), който трябваше да бъде осъществен на четири етапа, чак до 2020 година. Проблемът възникна от това, че ЕПАП предвиждаше разгръщането на четвърти етап (след 2018 година), на подобрени прехващачи SM-3 Block 2B, които могат да осъществяват „ограничено” прихващане на междуконтинентални балистични ракети. Оттук възникнаха опасенията, че в бъдеще САЩ могат да разположат ешелонирана, многопластова стратегическа противоракетна отбрана. Такъв вариант не трябва да се изключва. Но той съвсем не е неизбежен. Перспективата за развитието на ешелонираната, стратегическа противоракетна отбрана на САЩ зависи, от една страна, от политическата борба, между поддръжниците и противниците на противоракетната отбрана, на американската политическа сцена, а от друга – от решаването на техническите и бюджетни проблеми, с които се сблъсква Пентагона, в създаването на ново поколение на противоракетни системи. Да се избегне дестабилизиращото въздействие на противоракетната отбрана, върху баланса на потенциала, на стратегическите ядрени сили на Русия и САЩ, по принцип е невъзможно, ако не се случи радикално изменение във военно-политическите отношения между Москва и Вашингтон.  Както отбеляза Владимир Путин, „ако тогава се бе отдало, да се постигне пробив по противоракетната отбрана, то в буквалния смисъл щяха да се отворят шлюзите, за изграждането на ново, близко към съюзническия модел, сътрудничество и в много други чувствителни области”. Обаче, руско-американските преговори за противоракетната отбрана са неудовлетворителни. Опасявайки се от критика, от страна на републиканците, в година на избори, администрацията на Обама позволи този проблем да се придобие кризисен характер. По този начин, централно място, в световната политика и в руско-американските отношения зае въпросът за противоракетната отбрана. Проблемът за ПРО постоянно фигурира в международните преговори, в политическите дискусии, в медиите. В началото на май 2012 година, в Москва се проведе международна конференция „Факторът на противоракетната отбрана, във формирането на новото пространство за безопасност”. Дискусията показа, че проблемът за ПРО придоби извънредна острота. От руска страна беше отправено безпрецедентно предупреждение за възможен превантивен, изпреварващ удар по  противоракетната отбрана на НАТО: „С отчитане на дестабилизиращия  характер на системата за ПРО – а именно, създаването на илюзия от нанасяне на безнаказан разоръжаващ удар – приемането на решение за превантивно прилагане на разполагащите средства за поразяване, ще се предприемат в периода на изостряне на обстановката”. Особено, трябва да се отбележи разюзданата предизборна реторика в САЩ, която все повече започва да съответства на пропагандния стандарт от времето на „студената война”. При това, не само републиканците, но и администрацията на Обама си позволява за излиза от рамката на дипломатическия тон. В същото време и у нас патриотарството се развихря. Това се отнася не само за паническите изявления, за заплахата от американската ПРО. Ако, в периода, когато Рейгън беше на власт, Вашингтон блъфираше, плашейки Москва с програмата "Междузвездни войни", то сега ни плащат нашите патриотари, пропагандирайки мита за всемогъществото на Америка, за способностите на САЩ да неутрализират стратегическите, ядрени сили на Русия. Каква е реалната заплаха за Русия, от страна на противоракетната отбрана на САЩ, сега и в обозримото бъдеще? Какви са възможностите, за постигане на военно-политически компромис, по въпроса за противоракетната отбрана? Тези проблеми се разглеждат в предложения, на вниманието на читателите доклад, изготвен от експерти на Института за САЩ и Канада, към Руската Академия на науките.ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРОТИВОРАКЕТНАТА ОТБРАНА В РУСКО-АМЕРИКАНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

ЧАСТ 1

Навършиха се десет години, откакто администрацията на Джордж Буш-младши се оттегли от договора за противоракетната отбрана. От 1972 година, до 2002 година, договорът за ограничаване на системите за противоракетната отбрана се разглеждаше като „крайъгълен камък” за стратегическата стабилност. В рамките на взаимното ядрено сдържане (или взаимното гарантирано унищожаване), Москва и Вашингтон достигнаха до взаимно съгласие, относно дестабилизиращото въздействие на противоракетната отбрана, върху стратегическия баланс. С цел, да се предотврати ядрен Армагедон, двете супер-сили се договориха за съществено ограничаване на стратегическата противоракетна отбрана. Този подход позволяваше да се запази стратегическия баланс, осигурявайки неизбежността от ядрено възмездие на потенциален агресор, което, от своя страна, даваше възможност да се договаря съкращаването на стратегическите нападателни оръжия.

От времето на „студената война”, поддържането на стратегическата стабилност беше свързано не само с ракетно-ядрените оръжия, но и с противоракетната отбрана. Затова, оттеглянето на САЩ, през юни 2002 година, от безсрочния договор за противоракетната отбрана, който  (съгласно Протокола от 1974 година) ограничаваше противоракетната отбрана до сто стратегически прехващача и до един позициониран район на базиране, се отрази негативно на стратегическата стабилност.

Както е известно, инициатор за ограничаване на противоракетната отбрана бе Вашингтон. Договорът за противоракетната отбрана беше подписан през месец май, 1972 година, когато хазяин на Белия Дом беше републиканецът Ричард Никсън. Но вече, през 1983 година, президентът Роналд Рейгън (също републиканец) провъзгласи програмата „Междузвездни войни“ (Стратегическа отбранителна инициатива – СОИ), призвана да осигури защитата на територията на САЩ от ракетно-ядрен удар. Обаче, тази програма носеше блъфиращ характер, защото по това време нямаше технологии за неядрена противоракетна отбрана. При президента-демократ Бил Клинтън, САЩ се отказаха от Стратегическата отбранителна инициатива и преместиха акцента върху разработката на тактическа противоракетна отбрана.

Въпреки това, от времената на Роналд Рейгън, идеята за осигуряване на неуязвимостта на САЩ стана идеологическо кредо на Републиканската партия. При това, като предлог за оттеглянето от договора за противоракетната отбрана, републиканците използваха довода за ракетно-ядрена заплаха от страна на Северна Корея и Иран. През 1998 година, така наречената Комисия Ръмсфелд обяви, че Корейската Народно Демократична Република (КНДР) и Иран в продължение от три до пет години, могат да създадат междуконтинентални ракети, способни да достигат територията на САЩ. Изводите на комисията бяха формулирани в духа на докладите, от времето на „студената война“, за някакво съществуващо, като че ли изоставане на САЩ от СССР по брой бомбардировачи и ракети.

След това, Конгресът, който се контролираше от Републиканската партия, прие Закон за национална противоракетна отбрана, предвиждащ най-бързо разгръщане на противоракетната отбрана, доколкото позволяват техническите възможности. В същото време, републиканците започнаха пропагандна кампания за най-бързо излизане и оттегляне на САЩ, от договора за противоракетната отбрана.

Идването на власт на Джордж Буш-младши и истеричната обстановка в САЩ, след терористичните атентати от 11 септември 2001 година, създадоха предпоставки за развалянето на договора за противоракетната отбрана. През декември 2001 година, Вашингтон обяви своето оттегляне от Договора едностранно, което и се случи през юни 2002 година.

Белият дом обяви, че през 2004 година, в Аляска ще бъде създадена база за противоракетна отбрана. Впоследствие беше решено да се разположи система за противоракетна отбрана и в Калифорния.

През 2004-2007 година,  администрацията на Буш взе решение, за разполагане на 24 тристепенни стратегически противоракети GBI (Ground Based Interceptors), оборудвани със степен на прихващане СЕ-1 EKV. От 2007 година, прехващачите се оборудват с по-съвършена степен за прихващане СЕ-2 EKV. При Джордж Буш-младши, Пентагонът планираше да разположи 44 ракети GBI. Освен това, планираше се да се създаде трети позиционен район, с 10 двустепенни прехващача GBI, в Полша (а също така и радарни системи в Чехия). Покрай това, се осъществяваше разработката на редица други системи на противоракетната отбрана, в това число такива, като високоскоростния прехващач KEI, системата MKV („умен шрапнел“), химическия лазер с въздушно базиране, космически средства (space test bed) и други.

Демократическата администрация на Барак Обама, през 2009 година, радикално
промени приоритетите за противоракетна отбрана, акцентирайки на ПРО, на театъра на военните действия (ПРО на ТВД). Беше взето решение, да се ограничи количеството на противоракетите GBI на 30 единици. През март 2012 година, тогавашният заместник-председател на Комитета на началник-щабовете (КНШ), генерал Джеймс Картрайт заяви, че 30 установки за изстрелване на стратегически прехващачи са „повече от достатъчни, за защита от потисническите режими”. В същото време, администрацията на Обама обяви, че се отказва от редица системи на стратегическата противоракетна отбрана, включително KEI, MKV, и космическата програма, също така и от третия позиционен район в Източна Европа. Фактически беше преустановена и разработката на ПРО, за прихващането на балистични ракети в участъка за ускорение, като се използва химически лазер за въздушно базиране на самолет „Боинг 747“, която беше започната през 1996 година.

Заедно с това, беше провъзгласен Европейския поетапен адаптивен подход (ЕПАП), който трябваше да бъде осъществен на четири етапа, чак до 2020 година. Проблемът възникна от това, че ЕПАП предвиждаше разгръщането на четвърти етап (след 2018 година), на подобрени прехващачи SM-3 Block 2B, които могат да осъществяват „ограничено” прихващане на междуконтинентални балистични ракети. Оттук възникнаха опасенията, че в бъдеще САЩ могат да разположат ешелонирана, многопластова стратегическа противоракетна отбрана. Такъв вариант не трябва да се изключва. Но той съвсем не е неизбежен.

Перспективата за развитието на ешелонираната, стратегическа противоракетна отбрана на САЩ зависи, от една страна, от политическата борба, между поддръжниците и противниците на противоракетната отбрана, на американската политическа сцена, а от друга – от решаването на техническите и бюджетни проблеми, с които се сблъсква Пентагона, в създаването на ново поколение на противоракетни системи.

Да се избегне дестабилизиращото въздействие на противоракетната отбрана, върху баланса на потенциала, на стратегическите ядрени сили на Русия и САЩ, по принцип е невъзможно, ако не се случи радикално изменение във военно-политическите отношения между Москва и Вашингтон.

Както отбеляза Владимир Путин, „ако тогава се бе отдало, да се постигне пробив по противоракетната отбрана, то в буквалния смисъл щяха да се отворят шлюзите, за изграждането на ново, близко към съюзническия модел, сътрудничество и в много други чувствителни области”.

Обаче, руско-американските преговори за противоракетната отбрана са неудовлетворителни. Опасявайки се от критика, от страна на републиканците, в година на избори, администрацията на Обама позволи този проблем да се придобие кризисен характер.

По този начин, централно място, в световната политика и в руско-американските отношения зае въпросът за противоракетната отбрана. Проблемът за ПРО постоянно фигурира в международните преговори, в политическите дискусии, в медиите.

В началото на май 2012 година, в Москва се проведе международна конференция „Факторът на противоракетната отбрана, във формирането на новото пространство за безопасност”.

Дискусията показа, че проблемът за ПРО придоби извънредна острота. От руска страна беше отправено безпрецедентно предупреждение за възможен превантивен, изпреварващ удар по  противоракетната отбрана на НАТО: „С отчитане на дестабилизиращия  характер на системата за ПРО – а именно, създаването на илюзия от нанасяне на безнаказан разоръжаващ удар – приемането на решение за превантивно прилагане на разполагащите средства за поразяване, ще се предприемат в периода на изостряне на обстановката”.

Особено, трябва да се отбележи разюзданата предизборна реторика в САЩ, която все повече започва да съответства на пропагандния стандарт от времето на „студената война”. При това, не само републиканците, но и администрацията на Обама си позволява за излиза от рамката на дипломатическия тон.

В същото време и у нас патриотарството се развихря. Това се отнася не само за паническите изявления, за заплахата от американската ПРО. Ако, в периода, когато Рейгън беше на власт, Вашингтон блъфираше, плашейки Москва с програмата „Междузвездни войни“, то сега ни плащат нашите патриотари, пропагандирайки мита за всемогъществото на Америка, за способностите на САЩ да неутрализират стратегическите, ядрени сили на Русия.

Каква е реалната заплаха за Русия, от страна на противоракетната отбрана на САЩ, сега и в обозримото бъдеще? Какви са възможностите, за постигане на военно-политически компромис, по въпроса за противоракетната отбрана? Тези проблеми се разглеждат в предложения, на вниманието на читателите доклад, изготвен от експерти на Института за САЩ и Канада, към Руската Академия на науките.

Posted on 31.01.2013, in Десет години без договор за ПРО, Международна политика and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: