Ядрената енергетика – без политика, световни практики


Ядрената енергетика – без политика, световни практикиТрудно е да се намери област от ежедневието ни, в която да не е замесена политика. Няма страшно, стига политиците да не се представят за най-компетентни във всичко.

Примерно, бихте ли позволили на някой, който не е зъболекар, да бърника из устата ви или да ви обяснява какво трябва да се направи с болния или здравия ви зъб? Едва ли. Но в ядрената енергетика това е позволено. Вероятно, защото тя е нещо по-просто и лесно от зъболечението.

В страни като България, с действащи ядрени мощности, с научни звена, с учени и студенти, разполагащи с изследователски реактори, т.е. с потенциал от специалисти в тази област, е прието експертите да говорят малко и да си мерят всяка сричка, особено когато става дума за информиране на широката публика. Защото се счита, че и най-малката неистина, дори неправилно разбраната истина, която касае безопасността на ядрена инсталация, може да срине доверието на обществото. Затова всеки специалист предпочита да каже по-малко, дори нищо, вместо да изпусне фраза, която да бъде неправилно и неточно разбрана. Много внимателно и дълго се подготвят кадри за работа с обществеността – PR експерти в областта на ядрената енергетика. И в България има такива, но ръководителите и политиците още не ги ползват пълноценно. Това за сега, въпреки множество непрофесионални изказвания на български политици, срива авторитета ни в международен план, но не се е оказало фатално в национален, защото все още настроенията на населението ни е в подкрепа на ядрената енергетика.

В глобален мащаб, обаче, в резултат на множество фактори, доверието в ядрената енергетика е подкопано и ние не трябва да си затваряме очите за това. Защото върху България, разбирай и политиците ни, се оказва съзнателен, макар и дипломатично прикрит натиск. България, като част от ЕС, трябва да е наясно с тези фактори, които влияят на обществото. Тези фактори можем за да ги определим основно на:

– Обективни

– Субективни

Без да навлизаме в детайлен анализ, може да отбележим, че в групата на Обективните са фактори, обусловени от сложността на материята, от това, че човешките сетива не регистрират радиация, което предизвиква страх и като следствие са пораждат повечето субективни фактори. Обективен и утежняващ е икономическият фактор, защото ядрена инсталация изисква огромни инвестиции и дълъг период на възвращаемост.

Обективните фактори сами по себе си не са непреодолима пречка за възприемане от широката общественост, защото има какво да бъде противопоставено:

–       че ядрената енергетика и науката, свързана с нея¸ са сред най-високите интелектуални постижения на човечеството, че позицията на ядрен експерт е престижна и добре платена професия;

–       че макар човек да няма сетива, с които да възприема радиацията, науката е толкова напреднала, че има с какво да заместим липсата на такава сетивност, че всъщност за Земята радиацията е естествено и напълно приемливо състояние, че слънцегреенето също е радиация, доказано полезна, стига да е дозирана, нещо, което е известно и за йонизиращата радиация, но не е достатъчно изучено и затова не се допуска като тема за разговор дори сред специалисти. Всичко е въпрос на доза, истина, която е изказана и от Шекспир;

–       икономическият фактор също е предмет на експертна оценка, рентабилността е доказуема, а спекулирането с тезата, че не се калкулира сумата за съхраняването на ядрените отпадъци и извеждане на ядрения обект от експлоатация, всъщност е неистина – с влизането в експлоатация на всеки ядрен обект задължително се отчисляват фондове за това. В България до 10 ноември това не се правеше, но след създаването на двата фонда, в тях вече са натрупани солидни средства.

Много по-сериозен е въпросът със субективните фактори, влияещи на хората за отношението им към ядрената енергетика. Защото са свързани със съзнанието и страховете на отделния индивид. Можеше да се работи по-успешно по преодоляване на тези субективни фактори, ако глобалните противници не са стимулирани и финансово в своите антиядрени действия. Защото всичко е икономика. Докато може да се печели от нефта, газта, изобщо от фосилите, което осигурява огромен коефициент на добавена стойност, винаги ще има възможност печелившите да отделят скромни трохи за антиреклама и охулване на значително по-чистата и доказано по-евтина ядрена енергия. Да, това е доказано от специалисти, от икономисти, не от политици.

Да дадем думата, тогава, на експертите. Но защо те не говорят или говорят малко и неразбрано? Защо ги надговарят политици или псевдополитици, които се представят за „зелени”, антиядрени и загрижени за природата?

Защото е достатъчно да скандираш ключови думи като „Чернобил”, „авария”, а днес и „Фукушима” и си спечелил доверие, благодарение на заседналия страх у населението. Страхът е нормална човешка реакция, благодарение на която като индивид оцеляваме в сложни ситуации. Но страхът не може да реши проблем, той само може да ни сигнализира за опасност. А опасността не се отстранява от страхливите, а от тези, които могат с разум да преодолеят страха си.

В почти всички западноевропейски страни настроенията не са в полза на ядрената енергетика. И макар политиците да са длъжни да се съобразяват с тези настроения, очевидно е, че не се върви към масово затваряне на АЕЦ в Европа. Повече се говори за това в бъдеще време. Защо?

Да вземем Франция. Там делът на ядрените мощности в енергийния баланс на страната е 75%. Очаква се, че до 2020 г. делът ще спадне до 50% за сметка на ВЕИ. Но почти нищо не се предприема реално. Никой не очаква положителна реакция за френската икономика при повишаване на цените на електроенергията. Защото индустрията там ползва преференциални цени за тока, а това става благодарение на значителния дял АЕЦ. Така е редно – колкото по-значим потребител си, толкова по-голяма отстъпка получаваш. В това има и протекция за икономиката им, за тези, които осигуряват достойни заплати на своите работници и служители, последните от своя страна могат без затруднения да плащат по-висока цена за тока за битови нужди. Точно обратното на това, което се случва в България – протекционизъм за битовите потребители и натоварване за бизнеса. Оттук – ниски заплати, мизерия и липса на перспектива за възраждане на икономиката ни, защото се ограничава потреблението. Вредно е цената на тока да действа като социален лост. Правилно е да се стимулира бизнеса, който пък да стимулира работниците си с по-добро заплащане и повече работни места. Икономията е добродетел, но е и майка на мизерията.

 

Но да се върнем във Франция и да видим как там „зелени” политици хулят ядрената си енергетика. Няма да намерите и дума, изпусната срещу родната и доходна за страната им ядрена индустрия. Да, винаги има „зелени”, протестиращи, атакуващи… но политиците не си позволяват да приказват. Там не говорят много и експертите, говорят професионалните PR-и, повечето от тях жени, за които се счита, че внушават доверие. Но те са подготвени, информирани са от първа ръка, мерят си всяка дума и не говорят повече от това, което се счита за важно да се каже в даден момент. Уважават ги именно за това, а на „зелените” им се смеят. Това не значи, че французите не се страхуват. Но имат доверие на своите специалисти, дори (понякога) и на политиците си.

 

В Германия нещата са сложни, но и там никой не бърза да затваря окончателно ядрената индустрия. Тя се свива, но не изчезва, защото има мъдри хора, които знаят – ще дойде момент, в който цените и запасите от фосили ще достигнат фатални измерения. Тогава и инвестиции в ядрената енергетика ще се пренасочват именно от тези, които сега печелят най-много от нефта. Точно тогава никой няма да зачита страха на хората, защото пред икономическите лостове и моралът мълчи.

 

В световните среди на ядрените специалисти настроението не е мажорно, но едно е ясно – ако междувременно не се появи някакъв неподозиран източник на евтина енергия (малко вероятно и трудно допустимо), човечеството няма да мине без ядрена енергетика и това ще става все по-очевидно с изчерпването на фосилите като гориво, а и с климатичните промени и катаклизмите от тях. Колкото и красиво да звучат призивите за увеличаване на дела на ВЕИ, те ще си остават лукс. Дори да покрием цялата ни плодородна земя на България с фотоволтаици, пак няма да има задоволяване с електроенергия за потребление. Защото в достатъчен обем, при това щадяща природата електроенергия се добива единствено от ядрени централи. Без парникови емисии, с минимално изчерпване на земните запаси, защото и след употребата на горивото в АЕЦ, то запазва повече от 97% от своя енергиен капацитет и може да послужи за гориво на бъдещи поколения реактори. Реактори, които можеха вече да са в експлоатация, ако по психологически причини и най-вече икономически съображения не се задържаше развитието на ядрената енергетика.

Всъщност, един от основните фактори за икономическата криза в глобален мащаб е точно главоломното повишаване на цените на енергията, с дебалансиращо въздействие върху бюджетите започвайки от държавните, фирмените, та чак до семейните. От тук намаляване на потреблението, намаляване на производството, свиване на пазарите, криза… Криза няма да има само когато има производство, дори и свръхпроизводство. А какво е една АЕЦ, ако не – производствено предприятие. За да ставаме равни на европейските си партньори, ние имаме нужда от производство. Имаме нужда от висок клас специалисти. Иначе ще оставим на децата си държава без дългове, но с население с най-нисък стандарт на живот и минимални претенции.

Но, някои хора казват: на нас ток не ни е нужен, ние можем да си гледаме телевизия и на свещи…

Тодор Мадолев

Posted on 23.01.2013, in Енергийни проекти and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: