Тренировката на спецотряда на ГРУ на Русия


Тренировката на спецотряда на ГРУ на РусияВ частите със специално предназначение влизат наборници със забележка:  „Годен за ВДВ“ (въздушнодесантни войски). Това е физическо състояние малко над средното (ръстът няма значение) и (желателно) поне първи разред по военно-приложен спорт: бягане, парашутизъм, стрелба или ръкопашен бой. И тъй като главната задача на ГРУ — това е разузнаване, а основният мускул на разузнавача е главата, то се  приема добре, ако той я е „напомпал“ в училище,  колеж или институт. Освен това, спецназовецът трябва да притежава пет основни качества.
Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб на Въоръжените сили на РФ води своята история от 1918 година. Занимава се с всички видове разузнаване в интерес на Въоръжените сили — агентурно, космическо, радиоелектронно. Числеността и бюджетът са засекретени.
Спецназът на ГРУ е създаден през 1950 година, задачите на  подразделенията са водене на разузнаване в дълбокия тил на противника, контраразузнаване, диверсионна дейност, унищожаване на терористи. Подразделенията на спецназа на ГРУ изиграха огромна роля в афганистанската война и в операциите на територията на Чеченската република. В момента това е най-затворената и може би най-боеспособната единица от ВС на РФ.

Предпазливост

Разузнаването има право да избира войници от всяка част. Когато ние набираме войници за спецназа, задължително задаваме на боеца въпрос — какво търси той в спецназа? Ако иска да става Герой на Русия — пращаме го на майната му. Не, той наистина ще стане герой, но посмъртно. И ще закопае със себе си цялата група. Безразсъдството е нужно само когато са те притиснали до стената. Тогава с вик “Ура!” грабвай автомата и тичай да умираш. Победа е когато тихичко си изпълнил задачата и си се върнал жив.
На попадналия в спецназа войник от първия ден започват да му набиват в главата (с думи, ръце, крака) главната заповед: ти си най-нахаканият. Това е важен момент от психологическата подготовка. И ти ще повярваш в това. Ако не, ще те изпратят да служиш в пехотата. Ти стреляш денонощно, тичаш като кон, постоянно те бият. Бият не смисъл на издевателствата на „старата служба“, които стават в армията. Няма никакви „донеси-поднеси“. Просто из казармата се движиш като по вражеска територия. Могат да ти треснат шамар, или да ти минират кревата — да сложат шнур за взривяване, или да ти метнат примка на шията. Такива са шегите при нас. Това е нормално. Това те кара да мислиш, да слушаш, да си в състояние на бойна готовност. Бързо те отучват да пипаш непознати или по принцип ярки неща: ето там на масата лежи връзка ключове, а под него самоделно взривно устройство, вземаш ключовете — може да останеш без ръка. След половин година служба, не че ще ти порастват очи на тила, но спиш толкова леко, че от един поглед към теб се събуждаш. Аз и досега се будя.

Издръжливост

Хлябът на десантника — това са краката му. Защото от момента, в който разузнавателната група е засечена, по статистика след 6 часа ще я настигнат и унищожат. Изморил си се? Оставаш да прикриваш цялата група. Знам случай, когато в бойна обстановка момчето каза, че повече не може да тича. Оставиха му почти всички боеприпаси и побягнаха нататък. Ето така се раждат героите. Не си длъжен да си майстор на ръкопашния бой, но си длъжен да тичаш като състезателен кон.
През първия месец в спецназа боецът спи 4 часа — по-малко не позволява уставът. Останалите 20 часа той блъска. В 6 сутринта ставане. Спокойно те оставят да станеш, да се измиеш, да се протегнеш. Не вярвайте на филмите, няма никакво бързане от типа „оправи се, докато гори кибритената клечка“. След това задявате раниците и – бегом. Мързеливо, главното е да не преминаваш към спортно ходене. Лениво не значи спокойно. Командирът постоянно поставя въвеждащи задачи. Имаме ту засада, ту стрелба, затова бягането винаги е с накъсан ритъм: с претъркулвания, препълзяване, патешко ходене. След бягането — физическа подготовка, тактико-специални занятия, ръкопашен бой. И така, всеки ден.
Издръжливостта и психическата устойчивост на боеца, който е благоволил да служи в спецназа на ГРУ, проверяват на „надпрепускания“. Надпрепусканията изглеждат така. Пращат група войници в гората за 7-8 дни без храна. Командирите, които се сменят на всеки 12 часа, гонят войниците из гората и изобщо не им позволяват да спят, – до загуба на съзнание, повръщане и други радости. Който не издържи — отива „зад оградата“, тоест в строевите войски. По този начин се отсява много народ. Надпрепусканията се провеждат на всеки шест месеца, това е нещо като изпит.

Решителност

Когато при отиването в гората започнат да обстрелват групата новобранци от храстите с халосни патрони, сред бойците започва паника. Това се лекува. Най-доброто лекарство срещу паниката са занятията по ръкопашен бой. Обличат боеца в защитно облекло и го изправят срещу много по-силен и опитен боец — и го бият. Така се формира борбен характер и решителност да отидеш до край. Не бъркайте това с неуставните отношения, на войника винаги се дава възможност да се отбранява. Даже е така: войник, който не се брани, се изпраща „зад оградата“. Особеността на ръкопашния бой в спецназа е в това, че всеки двубой се свежда до едно — да се унищожи противника. При нас няма операции по задържане на опасни престъпници, при нас е война. От тук и девизът на спецназовеца: „С голи ръце се бият само идиотите”. Най-напред учат войниците да използват подръчни средства: автомат, нож, тояги, камък, счупена бутилка, парчета стъкло, плътно навит вестник. Ние имаме една задача — да нанесем смъртоносни наранявани, а това е точно областта на главата и шията.
И чак по-късно, когато са усвоили всички предмети от първа необходимост, се тренира много компактен комплект от техника на ударите.
Наред с ръкопашния бой в спецназа има цяла поредица от “упражнения за дързост”. При нас в частта, например, използваха упражнения с плъх. В умивалника пускаха голям плъх и го затваряха заедно с гол  боец. Задачата на тази среща е да удушиш плъха. Когато плъхът няма къде да се дене, той започва да атакува. И това е истинска борба. Накратко, ако можеш да го убиеш с голи ръце, вече никакъв човек не може да те уплаши.

Агресия

Главното във войника е агресията. Спецназовецът се страхува от сержанта повече, отколкото от врага. И тича към врага с ясното желания да го „изяде“. По време на занятията по ръкопашен бой не минава без кръв. Сержантите съзнателно нанасят травми на боеца. Боецът трябва да привикне към кръвта, да кажем така, да се озвери. За боеца най-добрият саундтрак е триетажната псувня на неговия командир. В състояние на такъв най-жесток пресинг чувствата се изострят така, че всичко вложено във войника за половин година остава с него за цял живот. Това не ти е да ходиш 15 години в лайт-режим на тренировки и след това да станеш световен шампион. Десантникът се потопява в състояние на война и му дават да усети реална заплаха за живота — и в това е неговото предимство. Ето ви отговора на въпроса за какъв дявол викат цяла рота от ОМОН, за да укротят трима пияни десантници. Секретът в психологическата готовност да убиеш човек.
Тук, разбира се, има важен социален проблем. Обективно това, което липсва в нашата страна, това са центрове за рехабилитация след армията. Ние изпълняваме задачата си, подготвяме боеца, той свършва службата … но, като се върне у дома, не може да се адаптира към мирния живот.

Чистоплътност

В спецназа има параноя на тема хигиена. Тъй като разузнаването постоянно е извън пункта на дислокация, бойците са длъжни да поддържат чистота си във всякакви условия. Всеки боец, пристигайки в казармата, най-напред трябва да си изпере униформата и да се преоблече в чисти дрехи. В каквито и лайна да си пълзял, бъди добър след изпълнение на задачата да се оправиш. Аз не помня някой от нашите бойци някога да е боледувал. Изглежда и това е поради психологическата настройка. Имаше случай, когато на мен, още млад войник, при тренировъчно излизане случайно ми спукаха главата с гранатомет. Мен, ранения, целия в кал, ме влачиха два часа из едно  блато. Излязохме на река, измиха ми главата, превързаха ме — и толкоз, никаква зараза. Въпреки логиката, войникът не боледува — няма време!

Реклами

Posted on 23.01.2013, in Въоръжени сили and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: