Съвременни вектори в международните отношения на Русия


Съвременни вектори в международните отношения на РусияЗа обезпечаването на националната сигурност на Русия в периода на глобализация способства нейната активна външна политика. Основното внимание сега е съсредоточено в търсенето на съгласувани позиции и съвпадащи интереси с другите държави, на основата на системата от двустранни и многостранни взаимоизгодни партньорски отношения.

Формирането на благоприятни условия за устойчивото развитие на Русия в дългосрочна перспектива, може да бъде постигнато преди всичко за сметка на обезпечаването на стратегическата стабилност, в това число – при запазване на ядрения паритет и последователното развитие към свят, свободен от ядрено оръжие и създаването на условия за еднаква сигурност за всички1.

Позицията на Русия по този въпрос беше изложена в едно от изказванията на министърът на външните работи – С. Лавров (януари 2012 г.), който отбелязва: „че светът е навлязъл в етап на дълбоки преобразования, в резултат на което радикално се променя геополитическия ландшафт. Тези промени се съпровождат с нарастваща турбулентност на глобално и регионално ниво и натрупването на кризисни явления в световната икономика, и политика”!

Русия в тези условия действа в интерес на международната стабилност, чрез активизация на търсенето на колективни решения на проблемите, с които се сблъсква световната общност. Изхождайки от това, министърът посочи като основополагащи принципи на външната политика на Русия в съвременните условия: многовекторността, прагматизма, откритостта, настойчивото, но без конфронтации отстояване интересите на националната сигурност2.

Многовекторността на външната политика на Русия се обяснява, с нейното геостратегическо положение на евразийска държава и необходимостта от  защита на своите политически, икономически и военни интереси, както на запад, така и на юг, и изток!

Това се обяснява преди всичко с това, че Русия притежава най-голямата в света територия, която служи като своеобразен мост между Европа и Азия. В нейните недра се намират значителна част от световните минерални ресурси. Населението на Русия притежава значително високо образователно ниво. В съвременните условия, това обстоятелство е много съществено за стратегическото позициониране на страната. Не трябва да забравяме и за това, че Русия, наред със САЩ, притежава най-големия ядрен потенциал3.

От новите глобални предизвикателства и заплахи за стабилното развитие на човечеството, специално внимание трябва да се обърне на:

–   природните катаклизми;

–   заплахата от технологично самоубийство;

–   кризата в мирогледа;

–   геодемографските предизвикателства;

–   противоборството около Евразия;

–   информационната война;

–   «традиционните» войни и тероризма4.

На западното направление – обезпечаването на националната сигурност на Русия в значителна степен зависи от нейните отношения с НАТО и Европейския съюз; на Изток – това е свързано със създаването и развитието на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) и БРИКС.

На западното направление Русия вече е започнала интензивен диалог по широк спектър от въпроси.

Под егидата на Съвета „Русия – НАТО” работят на постоянна основа около 20 специализирани групи, като пред всяка от тях стои целта да постигнат конкретни резултати.

Най-перспективно е сътрудничеството на Русия със Северноатлантическия алианс по проблемите на: противоракетната отбрана (ПРО); неразпространението на оръжията за масово унищожаване и средствата за тяхното доставяне; кризисното регулиране; оперативната съвместимост.

Води се активна работа в областта на военните реформи; разработен е и се реализира съвместен план за действие на Русия и НАТО в борбата с тероризма, който предвижда три нива на взаимодействие: предотвратяване на терористичните заплахи, непосредствена борба с терористични организации, а също и ликвидиране на последствията от терористичните актове5. За необходимостта от засилване на борбата с международния тероризъм говори и Президентът на Русия Д. А. Медведев (март 2011 г. )6.

В същото време в отношенията между страните съществуват редица противоречия и проблеми. Русия, например, не вижда смисъл в преместването на алианса на Изток и в създаването на ПРО в Европа.

Принципно различни са подходите на Русия и НАТО и към ратификацията на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа7.

Руската Федерация ратифицира този Договор, а в това време НАТО продължава да настоява за обвързване на ратификацията с изпълнението от страна на Русия на Истанбулските споразумения8, засягащи извеждането на руските военни бази от районите на Грузия и Молдова.

Освен това, на страните не се удаде да постигнат по-високо ниво в координация на действията в борбата с международния тероризъм.

На източното направление е назряла необходимост за активизиране на външно-политическата и политико-икономическата дейност на Русия в рамките на такива регионални организации, като: Шанхайската организация за сътрудничество, Организацията на Договора за колективна сигурност, Организацията Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южно-Африканската Република.

Особена роля тук играе Шанхайската организация за сътрудничество, която е основана през 2001 г. от лидерите на Китай, Русия, Казахстан, Таджикистан, Киргизия и Узбекистан. Още през 1996–1997 г. страните от ШОС, с изключение на Узбекистан, подписаха споразумение за укрепване на доверието във военната област и за взаимно съкращаване на въоръжените сили в граничните райони. ШОС не е чисто военен блок, а заема една междинна позиция9.

За по-нататъшното укрепване на ШОС трябва да допринесе предвидената за 6–7 юни 2012 г. среща на върха на държавите-участнички в Пекин10, а също и предстоящата работна среща на министрите на външните работи, на която трябва да бъдат подготвени и съгласувани основните документи за Пекинската среща.

На срещата на върха се предвижда да бъдат обсъдени проблеми от международен характер и да се приеме окончателна декларация, в която да се определят стъпките на ШОС за укрепване на сигурността в Азиатско-Тихоокеанския регион и стабилизиране на положението в Близкия Изток и в Северна Африка.

На срещата на върха ще бъде приета за разглеждане Програма за по-нататъшно укрепване сътрудничеството на страните от ШОС в борбата със съществуващите заплахи за периода до 2015 г., а също така и взаимодействието на държавите от Организацията в сферата на обезпечаване международната сигурност, по-специално в борбата срещу тероризма. Предвижда се да се предостави на Афганистан статут на наблюдател в ШОС, а на Турция – статута на партньор за диалог.

На срещата ще бъде разгледан въпроса за провеждането на международна среща за Афганистан на 14 юни 2012 г. в Кабул, а също и одобрено предложение за приемане в ШОС на Индия и Пакистан.

На срещата се предвижда да се обсъди ситуацията в Сирия и Ирак, която, според мнението на участниците в Срещата на върха, може да бъде разрешена само с преговори с участието на заинтересованите страни.

Пекинската среща на върха си поставя за цел още веднъж да потвърди възможността и необходимостта от по-нататъшните усилия на страните от Азиатско-Тихоокеанския регион, за стабилизация на обстановката не само в Далечния Изток, но и в света.

Русия взема дейно участие и в Организацията на Договор за колективна сигурност. Този военнополитически съюз беше създаден от държавите от ОНД на основата на Договора за колективна сигурност (ДКС) още на 15 май 1992 г.

В настоящия момент основните задачи ОДКС са: защитата на териториално-икономическото пространство на страните – участнички в Договора със съвместните усилия на въоръжените сили и спомагателните подразделения от всякакви външни военнополитически агресори, международни терористи, а също и от природни катастрофи от голям мащаб.

В качеството на пример за успешната дейност на ОДКС по оказване на взаимна помощ трябва да се посочи ситуацията в Киргизия (юни 2011 г.), предизвикана от противоречията между киргизката и узбекската диаспора, фактически довела до гражданска война.

Тогава екстрено беше свикан Комитета на секретарите на Съвета за сигурност на страните от ОДКС, където беше решен въпроса за оказване на военна помощ на Киргизия чрез въвеждане в страната на обединен военен контингент. С тази молба към Президента на Русия Д. А. Медведев се обърна Президентът на Киргизия за преходния период – Роза Отунбаева. Но, във връзка със затихването на конфликта необходимостта от това … отпадна.

ОДКС оказал на Киргизката Република помощ за:

–  издирване на организаторите на безредиците;

– извършена бе координация на работите за пресичане на дейността на терористичните групи от Афганистан, които фактически влияеха на обстановката в страната;

– активизиране на борбата с наркомафията, създадена в южна Киргизия;

– организация на контрола над всички информационни източници, работещи в южната част на страната11.

Важно събитие за развитието и усъвършенстване дейността на ОДКС е десетата юбилейна среща на държавните глави на страните-членки на Организацията (Москва, 15 май 2012 г. )12.

На срещата бяха направени изводи за дейността на ОДКС за укрепване на сигурността в Евразийския регион, бяха анализирани някои пропуски и определени задачите за повишаване на ефективността на дейността на Организацията за в бъдеще. Конкретните мероприятия за противодействие на глобалните и регионалните предизвикателства, и заплахи за държавите – участнички в Организацията бяха формулирани в приетата на срещата „Декларация на държавните глави на страните – членки на ОДКС”, в която беше дадена колективна оценка на основните тенденции на развитие и задълбочаване на съюзническите отношения във външнополитическата, военната и научно-техническата области, в сферата на противодействието на заплахите и укрепване на стабилността.

Държавните глави също приеха решение за учредяване на „Почетен знак на ОДКС”, като формула за поощряване на държавните и обществените дейци, имащи голям принос в укрепването на ОДКС.

Много съществена и своевременна роля в осигуряването на националната сигурност на Русия играят нейните отношения с членовете на БРИКС* – група от пет бързо развиващи се страни – (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южно-Африканската Република).

Още на третата среща на върха на БРИК (13–14 април 2011 г. , Саня, КНР) беше прието решение да се включи в групата нейния пети член – ЮАР.

След приключването на срещата беше подписана съвместна декларация, в която бяха формулирани основните насоки на световната политика и план за действие за близките години. Поредната среща на върха на БРИКС се проведе през пролетта на 2012 г. в Индия13.

Според мнението на Goldman Sachs, към 2050 г. сумарните обеми на икономиките на страните от тази група ще надхвърлят обемите на икономиките на най-богатите страни в света («Голямата седморка»)! Още през 2012 г. страните от БРИКС заеха доста високи позиции в много икономически, социални, политически и военни класации.

Например, икономиката на Китай се явява втора по величина в света, като в същото време Индия е четвърта по темпа на ръст на БВП. Високи позиции в икономиката заемат и другите страни от БРИКС.

Трябва да се отбележи, че основни стратегически партньори на Русия на Изток са преди всичко Китай и Индия.

През юни 2005 г. във Владивосток се състоя неформална среща на министрите на външните работи на тези страни, на която бяха обсъдени, в това число и въпросите на обезпечаването на международната сигурност14.

В Съвместното комюнике след края на срещата беше отбелязано: «Министрите заявиха намерението на Русия, Индия и Китай да си сътрудничат в тристранен формат в борбата с новите заплахи и предизвикателства. Те подчертаха, че тероризмът във всичките му форми и проявления, независимо от неговите източници и мотиви, представлява една от най-сериозните заплахи за международния мир и сигурност. Те се съгласиха, че борбата с него трябва да се води на дългосрочна и последователна основа, без прилагането на двойни стандарти. Страните отбелязаха необходимостта от координирани действия на правоохранителните органи на трите страни в борбата с наркотрафика и другите проявления на трансграничната престъпност»15.

Но за сега, съществуването на упоменатите организации вече не е достатъчно.

Съществува цял комплекс от международно-правови и политико-икономически въпроси в Азиатския регион, които остават извън полезрението на съществуващите организации. Поради това, реално назрява необходимостта за създаване в Азия на нова международна структура, например – Организация на Азиатския договор (Asian Treaty Organization – АТО). Създаването на новата организация не означава нейното противопоставяне на каквито и да било съществуващи военно-политически блокове16.

Създаването на новата международна, политическа и икономическа организация с включването в нея, освен на Русия, Китай и Индия, още например и Виетнам, Пакистан, Тайланд и Южна Корея би могло да послужи за задълбочаване на сътрудничеството на азиатските страни.

Главна роля в новия съюз би могла да играе Русия, разполагаща със значителен политически авторитет, а също така и с икономически и военен потенциал. Освен това, тя се ползва с определено влияние в Азия като евразийска държава.

* До 2011 г. се използваше абревиатурата БРИК. След присъединяването на ЮАР (18 февруари 2011 г.) групата започна да носи названието БРИКС – BRICS.

Целта на тази организация е защита на политическите и икономическите интереси на страните-членки в Азиатско-Тихоокеанския регион и запазване на стабилността там, в това число и военна.

В политическо отношение предлаганата организация би могла да осигури стабилност на политическото положение на страните на Азиатския континент; недопускане на намеса на други държави във вътрешната политика на нейните членове; укрепване на културните връзки между страните-членки.

В икономическо отношение създаването на такава организация може да способства увеличаването на взаимоизгодния стокообмен не само между членовете на организацията, но и между други страни; укрепване на националните валути, включително до създаване на единна валута на региона (подобно на евро -то); по-рационалното използване на суровинните ресурси на страните-членки; създаване на здравословна конкуренция със страните от Запада.

Възможността и целесъобразността  на създаването на такава организация се потвърждава от активната икономическа дейност на Китай. По-специално, към началото на 2012 г. той в основни линии завърши изграждането на втория евразийскии (железопътен) «сухопътен мост» от Китай до Европа през Средна Азия и Турция. Това е главният ключ за завоюването на обширните икономически пазари в Евразия. Този път значително понижава стойността на превозите на товари и времето за тяхното осъществяване17.

Обобщавайки взаимоотношенията на Русия с другите страни в епохата на глобализма, трябва да отбележим, че нашата страна последователно провежда курс на повишаване на превантивната и стабилизиращата роля на политическите мерки за предотвратяване и урегулиране на кризите, а също и за всестранно сътрудничество.

Неотменно условие за обезпечаване на националната сигурност на Русия е бързото урегулиране на ситуациите в кризисните региони, както зад граница, така и в Русия.

Нашата страна действа като гарант и посредник в урегулирането на локалните конфликти в пост-съветското пространство (приднестровския, нагорно-карабахския, грузино-абхазския, грузино-осетинския).

Едно от важните условия за обезпечаване на националната сигурност на Русия в периода на глобализация се явява разширяването на нейните взаимоотношения със страните – както на Запад, така и на Изток, при които се обезпечава поддръжката на международния мир, противодействието на актовете на агресия и други заплахи за сигурността.

Националната безопасност на Русия може да бъде засилена за сметка на  по-нататъшното укрепване на сътрудничеството на Русия с ООН, регионалните организации в сферата на сигурността, а също и двустранното и многостранното сътрудничество в областта на сигурността. Но Русия, за укрепване на нейните евразийски позиции, – (предимно на Изток), трябва да разгледа въпроса с възможността за създаване на нова международна политическа и икономическа организация – Организация на Азиатския договор.

БОРЩ Александър Александрович – кандидат на юридическите науки.

Бележки

1 За Стратегията за национална сигурност на Руската Федерация до 2020 година. Указ на Президента на Руската Федерация от 12 май 2009 г. № 537 // РГ. 2009. № 4912. 19 май.

2 РГ. 2012. 19 януари. № 5683.

3  Щербаков А.Ю. Съвременна компютърна сигурност. Теоретични основи. Практически аспекти. М.: Книжен свят, 2009. С. 352.

4 Небренчин С. Глобални предизвикателства и заплахи за националната сигурност // URL: http://

www.csef.ru/studies/defence/projects/military_strategy_revew/articles/1447

5 Штоль В.В. Армия на «Новия световен ред». М.: ОГИ. 2010. С. 76, 233; Максимы

чев И. НАТО и Русия в началото на третото хилядолетие // Наблщдател–Observer. 2006. № 9. С. 12–25; Кириллов В. Русия и НАТО: геостратегически реалности // Военна мисъл. 2007. № 9. С. 2–12; Андреев Е. Русия и НАТО: развитие на стратегическото партньорство // Наблюдател–Observer. 2004. № 12. С. 90–95; Богомолов В. Русия – НАТО // ПГ. 2008. 10 април. № 24/25.

6  Прес-конференция след завършването на срещата на върха по ядрената сигурност // URL: http:// kremlin.ru/transcripts

7 Вашингтон е засекретил информацията. Но Русия може да я получи от съюзниците //РГ. 2011. № 5640(264). 24 ноември.

8 Митове и реалност на Истанбулските договорености // РГ. 2005. № 3738. 6 април.

9 Комиссина И.Н., Куртов А.А. Шанхайска организация за сътрудничество: възникване

на новата реалност. М.: Руски институт за стратегически изследвания, 2005. С. 17; Болятко А.В. Шанхайска организация за сътрудничество: към нови рубежи на развитие. Материали от кръглата маса. М.: Институт за Далечния Изток РАН, 2008. С. 12–41.

10 РГ. 2012. 8 юли.

11  Организация на Договора за колективна сигурност (2002–2009 г.). Минск, 2010. С. 40.

12 Красная звезда. 2012. 16 май.

13 URL: http://www2.goldmansachs.com/our-thinking

Posted on 22.01.2013, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: