НАТО В АНТИРУСКАТА ПОЛИТИКА НА САЩ


НАТО В АНТИРУСКАТА ПОЛИТИКА НА САЩНАТО е създадено от САЩ през 1949 г. с предназначението – да утвърди Вашингтон на върха на следвоенната световна йерархия, в която победена Германия да е най-долу, а СССР да се държи на дистанция отвън. Краят на студената война остави НАТО без врага, осмислящ неговото съществуване.

С краха на Варшавския договор, озъбената му срещу съветската заплаха тежко въоръжена същност загуби своето предназначение. Държавността на продадената от Борис Елцин  Русия лежеше в руини, разоръжена и окупирана от западните транснационални компании. Китай още не беше надигнал глава.

Западноевропейските ръководители започнаха да си задават въпроси – дали трябва да продължат да изразходват огромни средства за нейното поддържане. САЩ се изправиха пред опасността да загубят един действен и ефективно функциониращ механизъм за утвърждаване на тяхното световно господство. Трябваше спешно да бъде намерен нов, не по-малко опасен враг. Враг толкова страшен, че не само да пресече появилите се в блока центробежни тенденции, но и да накара бившите социалистически източноевропейски страни панически да потърсят защита под крилото на САЩ и НАТО.

Светът трябваше да бъде потресен! И о чудо! През 2001 г. бившият агент на ЦРУ Бин Ладен „случайно” организира атентатите в САЩ срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона. Беше извършено кощунствено посегателство срещу съкровените скрижали на американската демокрация: долара и армията.

Шок и ужас! Паникьосани от страх през този смразяващ враг, (смях в залата) САЩ за първи път в историята на съществуването на пакта се позовават на член 5 на договора за НАТО, задължаващ страните членки спешно да им се притекат на помощ! Врагът беше намерен. „Чичо Сам“ въздъхна с облекчение. НАТО отново осмисли своето съществуване!

Разбира се, САЩ добре осъзнаваха смехотворността на това основание! Докато желязото е горещо, трябваше да се изковат нови и нови „ужасяващи заплахи” за свободния свят, така че страните членки на НАТО да се примирят с необходимостта от съществуването на пакта и да продължат смирено да участват и разбира се, да плащат.

Последваха 11 военни операции с участие на НАТО в Босна и Херцеговина, Афганистан, Югославия, Македония, Средиземно море, Балтийско море, Ирак, Судан, Сомалия, Аденски залив и Либия, повечето от които продължават и понастоящем. Значителна част от тях са неизвестни за световната общественост, което потвърждава запазването и на идеологическия компонент за съществуването на НАТО.

Редица страни са включени в партньорски програми на НАТО, предоставящи на САЩ възможност за намеса в техните вътрешни работи и провеждане на военни реформи. Така постепенно НАТО беше трансформирано от организация за колективна отбрана, в многопрофилна жандармерия на Запада, послушно изпращащ свои военни контингенти в тези точки на света, в които САЩ искат да наложат своята воля. За благозвучие военните операции на НАТО по света бяха наречени с нескопосаното противоестествено наименование „миротворческа война”! Нещо като „студена горещина или омразна любов”!

Всяко действие закономерно предизвиква своето противодействие. Неочаквано за САЩ имперската им идилия бе нарушена от политиката на възраждане на Русия, предприета от президента Владимир Путин. Русия отново стъпваше на крака с възвръщане на контрола върху националните си природни богатства, с превъоръжаването и модернизирането на своята армия, с прочистването на върховете на властта от прозападните продажници. В още по-опасен конкурент се превърна Китай със своето взривообразно икономическо развитие и армия, чието ускорено превъоръжаване я изведе на второ място в света след американската по бюджетни разходи и мощ.

Противниците на имперския диктат на САЩ създават опасен прецедент. За да отговорят на предизвикателството, САЩ трябва да наложат на НАТО разширено тълкуване на колективната отбрана, което да легитимира намесата им във вътрешните работи на непокорните страни. През 2006 г. в своите документи, НАТО въвежда понятието „Comprehensive Approachп – всестранен подход”, игнориращ ясните граници между вътрешната и външната сигурност, към предизвикателствата за която са добавени: икономиката, енергетиката, екологията и правата на човека.

През 2008 г. САЩ намислят да отправят по-сериозно предупреждение към Русия. За целта те решават да използват своя политически пудел Михаил Саакашвили, когото отдавна насъскваха срещу Русия. Включена през 1994 г. в програмата на НАТО „партньорство за мир” Грузия е обект на непрестанни грижи на американски и израелски експерти по въпросите на сигурността. През 2008 г. в навечерието на агресията срещу Русия, в Грузия съгласно партньорските програми на НАТО са проведени три натовски учения. В резултат на контраофанзивата на руската армия Саакашвили подвива опашка, но Русия е предупредена, че ще има неприятности, ако не преклони глава пред САЩ.

Трябваше да бъдат намерени нови основания, легитимиращи използването на НАТО срещу Русия. САЩ решават да приобщят НАТО към своите планове за противоракетна отбрана – ПРО, чието основно предназначение е неутрализиране на ядрените арсенали на Русия и Китай. Това става през 2010 г. на срещата в Лисабон, когато официално е заявено създаването на европейска ПРО. На срещата е приета новата Стратегическа концепция на НАТО. Съгласно тази концепция на НАТО са възложени следните три основни задачи:

  • Осигуряване на колективната отбрана
  • Развитие на кризисното регулиране
  • Изграждане на кооперативен модел за сигурност върху основата на сътрудничество с други международни организации и страни – партньори.

Принципът на „колективната отбрана” разгръща своя обхват с разширено тълкуване на понятието „сигурност”, която сега за НАТО се счита за засегната не само в резултат на военна агресия, но и на значителен брой „трансгранични заплахи”, които се разглеждат като поводи за проява на „коалиционна солидарност”.

 

Със син цвят са обозначени страните членки на НАТО, с жълт – „индивидуални партньори”, с оранжев – „партньори за мир”, с червен – „Средиземноморски диалог”, със зелен – „глобални партньори”

Въпреки, че е удостоена с честа да бъде „индивидуален партньор” на НАТО, Русия отново „подмолно се превръща в основен враг на САЩ”! Причина за това е обстоятелството, че днес, без все още да е реална алтернатива на огромната военна машина на САЩ, само ядрената триада на Русия е в състояние да окаже възпиращо въздействие на потенциалните намерения на Вашингтон да наложи своята воля с военни средства.

Подчертано антируската преориентация в целите на НАТО проличава през април 2011 г., когато Стратегическото командване на НАТО подготвя документ, наречен „Assured Access to the Global Commons – Гарантиран достъп към световните ресурси”, в който се обосновава бъдещата роля на пакта за осигуряване на глобална сигурност в: морското, въздушното, космическото и интернет пространството!

 Нека се запитаме – кои страни днес са богати на сommons, до които САЩ нямат достъп? Само Русия, изобилстваща на какво ли не и Иран, богат на петрол, защото в Китай, Куба и Северна Корея засега не са разкрити значими находища на полезни изкопаеми. Следователно, чисто теоретично, ако тези страни не се съгласят доброволно да предоставят своите ресурси на Запада, НАТО има всички формални основания „весело и жизнерадостно” да спретне една „миротворческа война”.

Същата година по внушение на САЩ, НАТО въвежда още един нов термин – „съвременна отбрана”, в която освен традиционната военна заплаха е включен широк спектър от глобални предизвикателства за ролята на  САЩ, като лидер на еднополярния свят. Освен международни тероризъм в него са добавени пиратство, хакерски атаки, поява на опасни технологии и забележете отново – недостиг на природни ресурси и блокиране на жизнено важни комуникации и доставки на енергоносители. Няма защо да уточняваме коя страна доставя енергоресурси на цяла натовска Европа!?

През януари 2012 г. САЩ публикуват своята нова военна доктрина в документ, наречен: „Поддържане на глобалното лидерство на САЩ. Приоритети на отбраната през 21 век”. Сред тях са посочени:

  • Усъвършенстване на ядрените сили и нарастване на потенциала на неядерните точни средства за унищожение, в рамките на концепцията „Бърз глобален удар”;
  • Последователно съкращаване броя на въоръжените сили и тяхното финансиране при запазване на необходимото ниво на бойна готовност и на възможностите за рязко увеличение на военния бюджет при необходимост;
  • Реализация на „комплексния подход” към въпросите на сигурността, в съответствие с който дипломацията, разузнаването, съдействието за развитие и другите невоенни средства, се разглеждат в качеството на ефективен инструмент за осигуряване на националната сигурност;
  • Акцентиране на вниманието върху политиката на САЩ – в рамките на НАТО.

По този начин САЩ извършват преход от еднополярния американо-центристки модел на света, към концепцията за глобално доминиране, в рамките на която НАТО е ключов инструмент за реализация на външно-политическата стратегия на Вашингтон.

За да бъде приведен пактът в съответствие с новата военна доктрина на САЩ, през май 2012 г. на срещата в Чикаго е разгледано по-нататъшното увеличаване на военния потенциал на НАТО не само за колективна отбрана, но и за решаване на задачи, свързани с „кризисно урегулиране в глобален мащаб”. В рамките на „чикагския отбранителен пакет”, основан върху концепцията за „smart defence – „умна отбрана”, акцентът е поставен върху балансираното съчетаване на ядрените сили, противоракетната отбрана и силите с общо предназначение.

Генералният секретар на НАТО – Андерс Расмусен обявява завършването на първия етап от създаването на европейска ПРО, а през юли същата година, европейските страни на пакта взимат решение за отпускане на 1 милиард долара за финансиране изграждането на инфраструктурата на европейското ПРО!

За първи път в работата на съвета на НАТО участват „привилегированите партньори”: Австралия, Австрия, Грузия, Йордания, Катар, Нова Зеландия, Мароко, Обединените Арабски емирства, Швеция, Швейцария, Финландия, Република Корея и Япония, мотивирани да провеждат реформи на своите въоръжени сили, целящи „пълно съвместяване” с армиите на НАТО. Не е разгледана нито една от руските инициативи в рамките на „партньорството” с пакта. Поощрени са усилията на „страните кандидатки” Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Грузия да изпълнят критериите за приемането в НАТО. За антируската насоченост на тези действия свидетелства фактът, че Грузия за пръв път е включена към страните – кандидатки!

При това следва да се има предвид, че в навечерието на срещата в Чикаго, представителят на НАТО по въпросите на Южен Кавказ и Централна Азия – Джеймс Апатурай посети  Тбилиси, Ереван и Баку, което потвърждава значението на Кавказ в антируската стратегия на САЩ.

По този начин антируската трансформацията на НАТО е окончателно завършена. Глобалната компетентност на НАТО е по подходящ начин легитимирана. В колективната сигурност е включено установяването на геополитически контрол върху световните ресурси. В рамките на партньорските програми е предвидена възможността за нарастване на потенциала на въоръжените сили на пакта и за сметка на страни, намиращи се извън него. В крайна сметка НАТО е превърнато в ефективен универсален инструмент за военна и политическа намеса във всяка точка на земното кълбо, в която трябва да бъде наложена волята на Вашингтон и американските транснационални корпорации. При това – със средства на страните членки и привилегированите партньори.

 

Posted on 22.01.2013, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: