Ирак, година след изтеглянето на САЩ


Ирак, година след изтеглянето на САЩНа 15 декември 2011 г. САЩ обявиха края на своята „мисия” в Ирак, продължаваща 9 години. По време на „мисията” си американската армия е загубила 4487 войници, а съюзниците на САЩ 318 военнослужещи. На свой ред те, с помощта  на новосъздадената правителствена армия и различни подизпълнители на Пентагона са убили, ( според изчисления на различни източници), между 97 461 и 106 348 иракчани!

За характера на дейността на тези подизпълнители на Пентагона, свидетелства и решението на американския съд през януари 2013 г. срещу подизпълнителя Engility Holdings, задължаващо го да изплати 5.28 милиона долара обезщетение, за издевателства над бивши затворници на „обслужвания” от фирмата иракски затвор „Абу-Граиб“. Военното следствие на САЩ е установило, че затворниците са били пребивани, изнасилвани и инквизирани. В подобни действия са уличени и други два подизпълнителя на Пентагона, – фирмите Titan Corporation и CACI International.

Десет години след изтеглянето на САЩ, политическите наблюдатели квалифицират войната в Ирак като един от най-значителните външно-политически провали на САЩ. Единствения положителен резултат от нахлуването на армията на САЩ в Ирак и Афганистан е негативното отношение на американците към участието в нови войни.

За никого не е тайна, че повишеното внимание на САЩ към Близкия Изток се дължи на огромните находища на петрол. Понастоящем в региона има излишък на петрол, което е свързано с бързото увеличаване на нефтодобивните мощности на Ирак. Докато при Саддам Хюсеин са се добивали 2,1-2,2 милиона барела дневно, днес те вече са 4 милиона. В близките десет години Ирак има потенциала да догони Саудитска Арабия и Русия по добив на петрол, т.е. да добива до 10 милиона барела дневно.  Иракския петрол се експортира чрез терминали в Басра и Хор Аламие в Персийския залив, терминал Джейхан в Турция и с автомобилен транспорт в Йордания.

От 30 милионното население на страната 50% са шиити, 25% са сунити, 20% са кюрди и останалите 5% са  тюркмени, асирийци и халдейци.

Гореизложеното оказва съществено влияние върху политическата обстановка в страната. Президент на Ирак е 79 годишния кюрд Джалал Талабани, чийто пост има много малко правомощия. Понастоящем Ирак се управлява от 62 годишния шиит Нури Ал-Малики. Бивш политически противник на Садам Хюсеин, той е принуден да емигрира в Сирия, където оглавява организацията «Офис Джихад», водеща въоръжена борба срещу иракския режим. След окупацията на Ирак от САЩ, Ал-Малики е председател на комитет, на който е възложено прочистването на армията и полицията от активисти на управляващата партия на иракския режим «Баас».  През 2006 г. Ал-Малики е избран за премиер. По време на парламентарните избори през 2010 г. възглавяваната от него шиитска партийна коалиция заема второ място, което му осигурява възможността да остане на власт още един мандат.

Според прогнозите на политическите наблюдатели, 2013 г. ще бъде година на истинската федерализация на Ирак. Наред с вече на практика федерализирания Кюрдистан, ще се положи началото на федерализирането на сунитските провинции:  Анбар, Мосул, Салахеддин и Дьяла, както и на шиитските, които се намират на границата със сунитските монархии на Персийския залив. Регионалното правителство в Кюрдистан за сега не възнамерява да обявява независимост, но нееднократно е демонстрирало своето недоволство от „самодържавните действия” на Ал Малики.

Процесът на разширяване на международното признаване на Кюрдистан, създава благоприятен прецедент за признаването на бъдещите шиитски и сунитски автономии. Към този развой на нещата, политическото ръководство на страната е подтиквано от многобройните терористични актове през 2012 г. и честите, продължаващи и понастоящем антиправителствени демонстрации на сунитското малцинство, което по времето на Садам Хюсеин е управлявало Ирак. В медиите проникнаха съобщения, че въз основа на приетия от парламента „антитерористичен закон“, властта извършва гонения и инквизира свои политически противници. Същевременно страната е разтърсвана от многобройни корупционни скандали, най-фрапантния от който предизвика оставката на гуверньора и ръководството на централната банка, уличено в пране на пари и източване в чужбина на 800 милиона долара седмично.

В международен план, тази тежка вътрешна обстановка е услужнена от противоречията в региона между САЩ, Русия и Китай, активно противопоставени в отношението към граничещите с Ирак – Иран и Сирия. Допълнително негативно влияние оказват военните действия, водени от турската армия срещу кюрдските въоръжени формирования на територията на иракски Кюрдистан.

След изтеглянето на САЩ, правителството на Ал Малики започна да води самостоятелна външна политика, насочена към постепенното дистанциране от Вашингтон. Въпреки това, САЩ все още продължават да подкрепят Ал Малики, с надеждата да предизвикат вътрешни конфликти в шиитския лагер на страната и последващото й изолиране от Иран. САЩ принципно подкрепят федерализацията на Ирак и на практика имат решителен принос за отделянето на иракския Кюрдистан в самостоятелна автономия.

САЩ не подкрепят акциите на турската армия срещу въоръжените сили на кюрдите. Поради тази причина, тези акции не са в състояние да нанесат сериозна вреда на кюрдите. Всички досегашни военни интервенции в Близкия Изток от 2003 година до ден-днешен показаха, че без присъствието, намесата, поддръжката, логистиката и разузнаването на САЩ, не може да има военна победа.

С цел балансиране на своята външна политика, правителството на Ал Малики  проведе редица действия, насочени към сближаване с Русия, Иран и Сирия. От 2010 г. „Газпром нефт” разработва петролното находище в Басра, което се оценява на три милиарда барела. Дъщерната на „Газпром” фирма Gazprom Neft Middle East започна разработка на находища в иракски Кюрдистан, добивът от които се планира да започне през 2015 г.

През октомври 2012 г. Ал Малики посети Русия, където проведе среща с президента Владимир Путин. Бяха сключени няколко големи сделки за доставка на руско оръжие, петролни и газови тръби.

Задълбочава се сътрудничеството на Ирак с Иран и Сирия. Според доклад на правителството на САЩ от септември 2012 г., Иран използва цивилни самолети, за да доставя през въздушното пространство на Ирак големи количества оръжия за режима в Сирия. Американските власти са идентифицирали 117 ирански самолета, които транспортирали военен персонал и оръжия в Сирия.

В края на декември, Ирак и Иран взели решение за създаване на свободна икономическа зона между двете страни.  На 12 януари тази година, в Техеран се подписа договор между Иран, Ирак и Сирия за увеличаване на транзита на стоки през общите граници и реализация на проекта за газопровод от Иран, през Ирак – до Сирия, през който се планира ежедневно да се доставят 25 милиона/м3 природен газ. Същевременно Ирак твърдо се противопоставя на силовото решаване на конфликта в Сирия. В рамките на своята балансирана външна политика, Ирак влоши и отношенията си с Турция, като настоя да бъдат прекратени операциите на турската армия в иракски Кюрдистан.

През ноември 2012 г., нарастващите енергийни нужди на Турция взеха връх и Анкара подписа сделка за пробиване на 40 петролни кладенци в южния иракски град Басра. Сделката е на стойност 350 млн. доларa, като Турция се стреми да получи възможност за пробиване на още 7000 кладенеца в цял Ирак.

В знак на добра воля, Турция прокуди в Катар бившия иракски вицепрезидент Тарик ал Хашеми, който, осъден на смърт в Ирак, потърси политическо убежище в Турция. В отговор Ал Малики заяви: „При положение, че се проявява уважение към суверенността на страната, при ненамеса във вътрешните работи и ненарушаване на въздушното ни пространство, ще посрещнем с удоволствие присъствието на Турция и турските фирми в Ирак“. Това сближаване отговаря на интересите на Турция в Ирак, в които са вложени многомилиардни турски инвестиции.

Иракската политическа система ще се подлага на все по-сериозни изпитания от нарастващото напрежение в Близкия Изток (край границите на страната), както и от засилващите се конфликти вътре – между основните иракски религиозни и етнически общности.  Не е за подценяване и крехкото състояние на баланса, постигнат от политическите сили на страната, в процеса на формиране сегашното правителство.  Твърде вероятно е да се окаже, че войната в тази страна все още не е свършила.

Реклами

Posted on 20.01.2013, in Международна политика and tagged , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: