Близкоизточна Шехерезада


Близкоизточна ШехерезадаЕдна от основните причини, поради които тлеещият вече няколко десетилетия израелско-палестински конфликт няма своето разрешение, е пропагандната му митология. Нейното предназначение е да скрие действителните причини на конфликта, като ги облече в изгодна за всяка една от страните фразеология. Повтаряна безброй пъти от двете страни, тя се превръща в истина за привържениците на всяка една от тях.

Показателно в това отношение е изказването на някогашният посланик на Израел в ООН Рон Просор: „В пустините на Близкия Изток добре растат само митовете, докато фактите остават погребани в пясъците” – истина, отнасяща се не само до арабската, но и до израелската пропагандна машина.

Показателни в това отношение са следните пропагандни митове:

Палестинският народ се бори с Израел за своята свобода и независимост.

Преди 1948 г. „Палестина” е било географско наименование на територия, а не на народ, заселена от араби и евреи. Дотогава в исторически план и двата етноса вече дълго време не бяха имали своя държавност.  До преди арабско–израелската война през 1967 г., в Палестина не съществува политическо движение за създаване на собствена арабска държава. Макар, че днес живеещите на територията на Израел араби се наричат палестинци, те са териториално и идейно разделени на два смъртно враждуващи помежду си лагера: Ивицата Газа, в която властва терористичната организация „ХАМАС”, начело с Халед Машал и Западния бряг, в която управлява  умерената палестинска групировка „Фатах“, начело с Махмуд Абас.  За дистанцираността на ФАТАХ от радикалния ислям свидетелства факта, че за кмет на столицата Рамала бе избрана Жанет Михаил, която е жена – християнка. Извън тези територии в рамките на Израел живеят около 1.5 милиона араби, които са пълноправни израелски граждани, с едно единствено изключение – нямат право да служат в армията.

Действията на Израел за установяването им в Палестина, се основават на решения на ООН.

Действително Израел е създаден въз основа на  резолюция 181 от ООН от 1947 г., предвиждаща създаването на територията на британска Палестина на еврейска и арабска държави. Арабите не приемат това разделение и вследствие на антиеврейски погроми, в целия арабски свят над 285 хиляди евреи – бежанци от арабските страни, се стичат в новата си родина, чиято независимост е обявена на 14 май 1948 г. На другия ден 5 арабски държави нападат Израел. В резултат на израелската победа, всички араби от другата страна на границата на установеното примирие вече не могат да се върнат в домовете си и са останали в Израел. Същевременно в Израел са изселени всички евреи, които са се намирали на територията на Западният бряг или Ивицата Газа. Днешните палестински бежанци са потомци на тези, които са останали извън новите граници на Израел.

Трябва обаче да се отчете, че в резултат на тази първа и последвалите я спечелени войни, в които агресори винаги са били съседните арабски държави, Израел завзема цели 78% от територията на Палестина, вместо установените от ООН 55%. След 1948 г Израел провежда политика на етническо прочистване. ООН е регистрирала над четири милиона изселени през 1948 г. палестинци, които могат да проследят родословните си корени на територията на днешен Израел. 750 хиляди от тях са членове на семейства, прогонени на по-късен етап – през 1967 година. Според неправителствената палестинска организация Badil, около милион и половина палестинци не са въведени в регистрите на ООН. Следователно, става дума за шест милиона палестинци, насилствено изселени от родните си земи. Според Резолюция 194, приета от Генералната Асамблея на ООН и Член 13 от Всеобщата декларация за правата на човека, бежанците имат неоспоримото право да се завърнат обратно в обитаваните от тях и техните семейства земи, като получат компенсация за своите загуби.

Палестинската организация ХАМАС периодично влиза във военен конфликт с  Израел, защото счита, че Израел няма право на съществуване.

В действителност, конфликтът между ХАМАС и Израел е близкоизточен инструмент за поддържане на необходимото ниво на борсовите цени на енергоносителите. Когато според световните петролните гиганти, (които са най-големите компании в света), нарастват рисковете за обезценяване на енергоносителите, те задействат конфликта. Лидерите на Хамас взимат решение за започване обстрел с ракети на израелски градове. За да разберем защо, достатъчно е да погледнем на Ивицата Газа от към Средиземно море, за да видим техните разкошни палати. В отговор на агресията, … армията на Израел разрушава  обекти на бойната инфраструктура на ХАМАС, които междувременно са засечени от еврейското разузнаване. Загиват и много жители, защото тези обекти като правило се намират сред жилища на мирното население, на покривите на болници, училища и търговски обекти. Активно се използват и т.н. живи щитове. В резултат – антиеврейски демонстрации заливат света. Световната общественост изразява загриженост от ескалацията на конфликта и за невинните жертви. Когато цените на енергоносителите отново достигнат до приемливата за петролните гиганти норма на печалба, политически емисари нормализират обстановката. Конфликтът приключва с поредното нищо не струващо примирие. До следващия път, когато отново ще бъде използван със същата цел – задоволяване на петролната алчност.

Израел е безусловно подкрепян от САЩ

Това е било така по време на студената война, когато Израел е бил покровителстван от САЩ, а арабските страни – от СССР. След края на блоковото противопоставяне, подкрепата на САЩ за Израел става все „по-условна”. Докато представителите на Консервативната партия все още по инерция подкрепят Израел, то прагматичните демократи са на мнение, че САЩ трябва паралелно да отстояват своите интереси не само в Израел, но и в арабския свят.

Президентът Барак Обама води политиката на все по-голямо дистанциране от Израел. Основна причина за това, (според американската администрация) е неспособността на израелското ръководство, начело с министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху и неговото правителство, да се съобразят с новите реалности в Близкия Изток и в целия арабски свят. Показателни за тази политика на Израел, са плановете на правителството на Нетаняху, да разшири строителството на жилища за израелски заселници на палестинските територии отвъд „зелената линия” – демаркационна линия, установена след края на арабско-израелските войни.

През последните месеци, броят на заселниците на Западния бряг се е увеличил от 18 000 на 360 000. И вместо да премахва селищата, израелският кабинет се е заел да легализира тези от тях, които са построени без разрешение. Без да влиза в пряка конфронтация с израелските ръководители, президентът Обама е взел решение вече да не предприема действия, насочени към „спасяването на Израел от последствията на собствените му действия”! Белият дом вече спира опитите си да оказва влияние върху  израелското правителство – да промени своята антипалестинска политика, но и не възнамерява за в бъдеще да удържа нарастващото противопоставяне на международната общност срещу тази политика, аргументирайки се, че „в условията на нарастваща вълна от световно недоволство, такова бездействие, … в същност се явява определено действие”!

Русия е противник на Израел

В действителност, въпреки традиционното съюзничество на Русия с арабския свят, където Москва продължава да има сериозни икономически и политически интереси, напоследък ситуацията все повече се променя. „Арабската пролет” бе успешно използвана от САЩ за насаждане на антируски настроения в „демократизираните” страни. В същото време,  правителството на премиера Бенямин Нетаняху поведе политика на значително подобряване на отношенията с Русия. Важен принос за това има доскорошния външен министър на Израел Авигдор Либерман. Основен фундамент за това сближаване е рускоезичното население на Израел, съставено от изселници от СССР, които понастоящем са 20% от цялото население на страната. Израел оказва помощ на Русия в модернизацията на инфраструктурата и промишлеността. В международен план, двете страни се обявяват против опитите на Запада да преразгледа изводите от Втората световна война и да омаловажи решаващия принос на СССР за разгрома на нацистка Германия.

Показателно в това отношение е изказването на президента Шимон Перес, по време на последното му посещението в Русия през 2012 г.: „Пристигнал съм тук, за да  кажа на целия руски народ: Благодаря! Величието на Русия не отстъпва на величието на душата й. Когато нашия свят бе обхванат от безумието на нацизма, тъкмо руския народ се сражаваше с нацистите с безпримерен героизъм! Около 30 милиона съветски граждани – ( немислимо число), загубиха своя живот! Те спасиха света  от страшна участ. Героизмът на руския народ и неговите съюзници нанесе решаващ удар срещу нацистите и донесе избавление на света, човечеството и на еврейския народ”.

Posted on 19.01.2013, in Международна политика and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: