Зверствата на американците в Русия


Зверствата на американците в РусияСмердяковщината – (по Достоевски – хора с робска психика – б. пр.) сега е на мода: често чуваме какво благоденствие би било сега за Русия, ако тя е била покорена от чуждестранни завоеватели. Едни либерали мечтаят да бъдем завоювани от немеците. Други, вече по-млади техни последователи, мечтаят за американския ботуш на руска земя. Би било чудесно, ако американците ни вземат под крилото си, тъй-като те уж биха заздравили нашата икономика и биха построили нашия живот по американски образец…

На аргументите за американските зверства в Ирак и в Югославия, тези господа не обръщат внимание. Те уж щели с Русия да постъпят по съвсем друг начин.  Да изчеткват с копринена четчица прашинките от нас и всичко щяло да бъде както в американския сериал «Приятели», (откъдето тези новопоявили се смердяковци черпят информацията си за американския начин на живот).

Но ето ви един не много известен факт: американските военни вече са били на нашата земя. Това се  е случило по време на интервенцията в гражданската война. Така например, в книгата «Чуждестранните интервенти в Съветска Русия», издадена през 1935-та година, се разказа за това, с какви методи са действали освободителите: избиване на семейства, бременни жени, на които са отрязвали гърдите, изваждане на бебетата от коремите на бременните, обесване на петгодишни деца…!

Ето ви още един интересен материал с факти на тази тема, (плюс около 30-тина  фотографии на американски войници):

….”Отличиха се у нас и американците. (Та къде ли те не са си навирали носа?), оставяйки лоши спомени за себе си. Нашите днешни младежи, възпитани с американските бойци, хранени с хамбургери и «Кока Кола», в по-голямата си част нямат и най-малко понятие. За това, как 12-хилядният експедиционен корпус на США с огън и меч е «установявал свободата и демокрацията» на наша земя, са тези бележки.

 «Не можеха да заспят, ако не са убили някого»

В архивите и вестникарските публикации от тези времена и до сега се пазят свидетелства, как янките, пристигнали от другия край на света, са се разпореждали по нашата земя, оставяйки кървави следи в съдбите на руските хора и в историята на Приморието.

Така например, хващайки селяните: И.Гоневчук, С.Горшков, П.Опарин и З.Мурашко, американците ги закопават живи по обвинения, че подържат връзки с местните партизани. А с жената на партизанина Е. Бойчук са се разправили по следния начин: намушкали тялото й с щикове и я удавили в помийната яма. Селянинът Бочкарев е обезобразен до неузнаваемост с щикове и ножове: «носът, устните, ушите били отрязани, челюстта счупена, лицето и очите избодени с щикове, цялото тяло е в прорезни рани».

В станица Свиягино по подобен зверски способ е изтезаван партизанина Н. Мясников, на когото, според свидетелството на очевидец, «първо са отрязали ушите, след това носа, ръцете, краката и … накрая – жив нарязан на парчета»!

«През пролетта на 1919 година в селото се появи наказателна експедиция на интервентите, извършвайки разправа над тези, които са заподозрени в съчувствие и симпатии към партизаните, — (свидетелства жител на село Харитоновка от Шкотовския район), А. Хортов. — Наказателните отряди арестуваха много селяни като заложници и искаха от тях да издадат партизаните, заплашвайки ги с разстрел! (…) Палачите-интервенти свирепо се разправили и с невинните селяни-заложници. Сред тях се намираше и моят доста възрастен баща Филип Хортов. Донесоха го в къщи целия окървавен. Той живя още няколко дена, като през цялото време повтаряше: «Защо така ме измъчваха, зверове проклети?!». Баща ми умря, оставяйки петима сираци.

Американските войници се появяваха няколко пъти в нашето село и всеки път извършваха арести на жители, грабежи и убийства. През лятото на 1919 година американските и японските наказателни отряди устройват публично бичуване с шомполи и нагайки над селянина Павел Кузиков. Американският унтер-офицер е стоял наблизо и усмихвайки се, щракал с фотоапарата. Иван Кравчук и още трима младежи от Владивосток са били заподозряни, че поддържат връзка с партизаните и са ги измъчвали няколко дена. Избиват им зъбите и им отрязват езиците».

А ето едно друго свидетелство: «Интервентите заобиколиха Малкия Нос и откриха ураганен огън по селото. Научавайки, че там няма партизани, американците станаха по-смели, нахлуха в него и изгориха училището. Биеха зверски всеки, който им попаднеше в ръцете. Селянинът Череватов, както и много други, се наложи да бъде отнесен до дома си окървавен, загубил съзнание. Жесток тормоз извършват американските пехотинци в селата Кневичи, Кролевци и в други населени места. Пред очите на всички, един американски офицер изстрелва няколко куршума в главата на раненото момче Василии Шемякин».

А и самият генерал Грейвс, командващ американския експедиционен корпус, впоследствие признава: «от тези райони, където се намираха американските войски, ние получавахме съобщения за убийства и изтезания на мъже, жени, деца…»

Не по-малко откровен в своите спомени е и полковникът от армията на США Мъроу, оплаквайки се, че неговите нещастни войници… «не можеха да заспят, ако не са убили някого този ден! (…) Когато нашите войници вземаха руснаци в плен, те ги откарваха на станция Андрияновка, там вагоните се разтоварваха, а пленниците се отвеждаха към огромни ями, където ги разстрелваха с картечници». «Най-запомнящ се» за полковник Мъроу е бил денят, «когато бяха разстреляни 1600 човека, доставени с 53 вагона».

Зверствата на американците в Русия

Американските главорези от зондеркомандата „Полярна мечка“ в Архангелск

Разбира се, американците не са били сами в тези зверства. Японските интервенти по нищо не са им отстъпвали. Така например, през януари 1919 година войниците от „Страната на изгряващото слънце” са изгорили до въглен селото Сохатино, а през февруари — селото Ивановка. Ето как свидетелства за това репортерът Ямаути от японския вестник «Урадзио ниппо»: «Село Ивановка беше обкръжено. 60-70-те двора, от които то се състоеше, бяха напълно опожарени, а техните жители, включително жените и децата (всичко 300 души) — арестувани. Някои се опитваха да се укрият в своите домове. И тогава тези къщи се запалваха заедно с намиращите се в тях хора».

Само за първите дни на април 1920 г., когато японците внезапно нарушават договореностите за примирие, те унищожават във Владивосток, Спаск, Николск-Уссурийск и околните населени кместа около 7 хиляди човека.

В архивите на владивостокските музеи се пазят и фотографски свидетелства за зверствата на интервентите, позиращи до отрязани глави и изтерзани тела на руснаци. Наистина, за всичко това сега нашите политически дейци не искат особено да си спомнят, (а много от тях … и не го знаят).

 

«Американските диваци се  забавляват»

 Свидетелства за зверствата на интервентите се показвали практически във всички местни вестници от това време. Така например, «Дальневосточное обозрение» привежда следния факт: «Във Владивосток на улица „Светланска“ американски патрул, смеейки се, наблюдавал побоя на японски войници над матрос Куприянов. Когато възмутените пешеходци се хвърлят на помощ, американският патрул го взема под «под защита». Скоро след това става известно, че американските «благодетели» са застреляли Куприянов, защото уж оказал съпротива на патрула».

Друг американски патрул нападнал Иван Богдашевски, «отнемайки парите му, разсъбличат го гол, нанасят му побой и го хвърлят в една яма. След два дни той умира». На 1 май 1919 година двама пияни американски войника нападнали  С. Комаровски с цел грабеж, но той успява да избяга от грабителите.

Зверствата на американците в РусияНа горната снимка: Парад на американските войски в Архангелск. На средната снимка американското гробище в Архангелск. А под долната снимка има надпис: „Моряци и морски пехотинци от пет нации отдават чест на загиналите“. Виждате, че се развяват православни хоругви и православни попове извършват служба „за упокой“ на американските морски пехотинци 

В Седанка група американски войници зверски изнасилват 23-годишната гражданка К. Фактите за насилията над жени и девойки от „жребците” в униформа на армията на США нееднократно са били регистрирани и в други части на  Владивосток и Приморието. Очевидно, на девиците с леко поведение, които тогава, както и сега не са били малко, американските войници са се били наситили. Впрочем, една от «жриците на любовта», «наградила» няколко американски «каубои» с лошата болест, е била намерена убита с пет револверни куршума в тялото» на улица „Прудова”, (където сега се намира кинотеатър „Комсомолец”

Ето едно друго свидетелство, взето от пресата: «В началото на юли, преминавайки с файтон по улица „Светланска“, четирима пияни американски войници, демонстрирайки храброст, обиждали преминаващите хора. Минаващите наблизо „гласни” (т.е. депутати — Заб. на авт.) в градската Дума Войцеховски, Санарски и други лица, възмутени от тяхното поведение, спират файтонджията. Пияните войници се приближили до Войцеховски и започнали да му крещят на руски: «Защо свиркаш бе, руска свиньо? Нима не знаеш, че днес е американски празник?». Един от войниците насочил към Войцеховски револвер, а друг започнал да му нанася удари в лицето с револвера си».

Със своето разпасано и скотско поведение, американците още тогава са се опитвали да докажат на света, че Америка е над всичко! Например, както свидетелства вестник «Красное знамя» от 25 декември 1920 г., група от пияни американски моряци нахлува в кафе-ресторанта  на Кокин на улица „Светланска“ и с груби ругатни на развален руски език започнали да прогонват играещите на билярд, за да могат сами да се забавляват, изигравайки няколко игри…

Или ето един друг пример от «Вечерная газета» от 18 ноември 1921 г. Петима американски матроси, обслужващи радиостанция на остров Руски, който е завзет от интервентите още през 1918 г., пристигат на танцова вечер в залата на Радкевич, която е на Подножие. Порядъчно «пийнали», те започват да се «държат предизвикателно». А когато започва спектакълът, «седнаха на втория ред, а краката си поставиха на облегалките на столовете от първия ред», (където са седели руските зрители). При това матросите подвиквали, че «плюят на всичко руско, в това число и на руските закони», а след това започнала да хулиганстват».

Трябва да кажем, че съдейки по запазените свидетелства, американските войници по отношение на пиянството, грабежите и «непристойните прояви по отношенията към жените, на които се правят гнусни предложения направо на улицата», а също и по наглото, просташко поведение към всички и всичко, още тогава не са имали равни на себе си. В пиянското си безумие, те са могли да извършват безпричинна стрелба по хората на улицата на принципа: който не се е скрил — аз не съм му виновен! Без въобще да се смущават, че от техните куршуми загиват в нищо невинни хора. Могат жестоко да пребият първия срещнат и да „полюбопитстват” какво е съдържанието на кесията и джобовте му. Вестникът «Голос Родины» от 12 януари 1922 година е дал едно напълно конкретно название: «Американските диваци се забавляват».

…През април 1920 г. от Владивосток си заминават: американските, английските, френските и другите чуждестранни войски. Във връзка с изменилата се военно-политическа ситуация в Далечния Изток, правителствата на США, Великобритания, Франция и др. държави са били принудени да се откажат от откритата поддръжка на некадърните местни власти в Далечния Изток, противници на болшевиките. През август и китайските части напускат Приморието.

Най-дълго от всички остават у нас японците – (до октомври 1922 г.). Под тяхна защита е продължавал да действа и специалният батальон от американски войници. Янките, заедно с японците «обслужвали» създаденият в тези години на остров „Руский” концлагер и радиостанцията, разположена също там. Измъчваните в лагера са били удавяни  близо до острова по отделно или с цели баржи, като са им връзвали ръцете с бодлива тел.

Има свидетелства, че вече след края на интервенцията един от водолазите, работейки по потопени обекти в близост до остров „Руский”, се натъкнал на една от тези баржи, а вътре в нея «стояли, като живи, завързаните хора». Шокиран от видяното, водолазът полудял…

Advertisements

Posted on 17.01.2013, in История and tagged , , , . Bookmark the permalink. 5 Коментари.

  1. Ангел Николов

    Егати идиотщината. И някой ще повярва ли на цялата тази комунистическа измишльотина. В нея няма нито ред истина – всичко е толкова тъпо измислено, че може да му се хване само зомбирана червена бабичка. Специално съм изследвал много детайлно гражданската война в Сибир. Зверства там са вършили само червените партизани и червената армия. Ангел Николов – историк.

  2. Кой точно е написал този кмнтар? Име да бяхте сложили..

  3. Калоян

    Кой точно е написал този кoментар? Име да бяхте сложили.. не ви писна да творите лъжи.

  4. ОБЕРОТ

    АНГЕЛЧО ТОЛКОВА СИ ТЪП ЧЕ ЧАК ЧУПИШ ТЪПОМЕРА .

  5. бяха се гаврили с иракски пленници… защо да не е истина и това? поне половината.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: