10 конфликта, които ще изискват внимание през 2013 година


10 конфликта, които ще изискват внимание през 2013 годинаВсяка година в нашия свят се възобновяват стари конфликти, разгарят се нови, а на някои места ситуацията се подобрява. Ето че и за 2013 година буреносните облаци са предостатъчно. Горещите точки – както старите, така и новите – ще създават проблеми за хората по целия свят.

Безусловно, във всеки списък има елемент на произволност и списъкът на кризите, които трябва да бъдат наблюдавани през 2013 година, в това отношение също не е различен. Приоритетите на някого, – на друг може да му се струват нещо второстепенно, а сигналите за ранно предупреждение на един анализатор, – на друг може да изглеждат като параноя! В някои ситуации, (например в Централна Азия), превантивните действия са наистина  важни, тъй като засега не се е стигнало до сриване в хаоса. По-сложно е да се познае, кога ще стане това и какво ще стане причина или повод, а също и колко сериозна ще се окаже ситуацията. На други места, (да кажем в Сирия), катастрофата вече е започнала,  така че всички разговори за предотвратяване на кризата там изглеждат абсурдни. Това е безсмислено, освен ако става дума за недопускане на ескалация и разширяване на този кошмар.

По-долу следва списък на 10 главни кризи в света.

10 конфликта, които ще изискват внимание през 2013 година Тук не са включени: продължаващото насилие в Мексико, свързано с наркотиците; тлеещото напрежение в Източно Китайско море, а също и възможния конфликт на Корейския полуостров след ракетния пуск, извършен от Пхенян. А ако тази смес се окаже недостатъчно взривоопасна, в резерв има още. Новите ръководители на Китай, Япония и от двете страни на демилитаризираната зона в Корея, биха могли да сметнат за необходимо да подкрепят своите националистически декларации с агресивни действия. Не се споменава също за: предстоящите избори в Зимбабве; продължаващата трагедия в Сомалия; както и приказките за война в отговор на иранската ядрена програма. Всичко това с пълно основание можеше да бъде включено в списъка на първата десетка.

Когато се съсредоточаваме върху отделни страни, става по-трудно да се видят всичките онези подводни течения и противоречия, които възникват в хода на многобройните кризи, с които можем да се сблъскаме през следващата година. Затова, преди да тръгнем по списъка, ето четири кратки примера за проблеми, които не се ограничават в националните граници.

Изборите, както ни е известно, представляват огромно натоварване за крехките системи на държавното устройство. Всеобщото и дълготрайно добро може да породи конкретно и кратковременно зло. На президентските избори в Демократична Република Конго през 2011 година не можаха да се справят с това зло и днешното насилие в източните провинции на ДРК, (поне отчасти) се причинява от несъстоятелността на държавната власт, която след изборите се засили още повече. През следващата година вниманието ще бъде приковано към Кения и Зимбабве, тъй като предстои да узнаем, как те ще се справят със своите приближаващи избори, и как ще реагира на това региона и целия свят.

Аналогично противоречие лежи между двете  дългосрочни предимства на справедливостта, каквито са: отчитането и решаването на натрупващите се проблеми, както и действителността, която често създава непосредствената опасност. Йемен, Судан, Сирия, Либия, Кения, Колумбия – във всичките тези страни дебатите на тема „справедливост или мир“ се нуждаят от ново осмисляне.

 Ролята на санкциите в предотвратяването на конфликтите често напомня диалог между глухи. Помогнаха ли санкциите за промените в Мианмар, (която е известна под името Бирма) или с тях просто наказаха народа на този страна, а не управниците? Не създадоха ли те проблеми в Зимбабве, вместо да станат двигател на промените? И най-важното: как санкциите ще помогнат да се отслаби иранската ядрена криза, ако те дават на Техеран сигнал, че тяхната цел не е да изменят поведението на режима, а да сменят самия режим? Може би световната общност не бива да се поддава на изкушението да въвежда санкции автоматично и като отговор на всяка възникваща ситуация? Санкциите могат да бъдат ефективни само тогава, когато те са съставна част от една обща и последователна стратегия, а неин заместител.

И накрая, две думи за властта на закона. Твърде често виждаме, как тази изтъркана фраза се използва в смисъл на „властта в закона“. Тоест, управниците-диктатори, задействайки езика и атрибутите на демокрацията, използват закона за преследване, а не за защита. Затова световната общност обикновено иска да се обучават и укрепват правоохранителните органи, които по мнение на гражданското население, са призвани да защитават него и не трябва да усвояват по-действени методи за репресии. Световната общност трябва да проявява по-голяма бдителност, следейки тази „шарада“ и да отделя по-голямо внимание на същността на  правовия ред. И на първо място на понятието равенство пред закона, а не просто на неговата форма.

Законите на войната също имат нужда от доработване и привеждане в съответствие с изменящия се характер на съвременната война. Понятието „асиметрични военни действия“ и лексиконът на „войната с терора“, подлагат на съмнение важната разлика между „бойци“ и „граждански лица“. А и технологиите пораждат все нови и нови дилеми. Независимо от твърденията за хирургическа точност, ударите на безпилотните самолети водят до загуби сред гражданското население, които е трудно да се измерят, при това едната от страните изобщо няма бойни загуби. В някои случаи безпилотните летателни апарати носят повече вреда, отколкото полза: те тероризират населението на онези райони, по които се нанасят удари и му причиняват дълбоки травми, поради което може да се засили подкрепата за радикалните групировки.

Да се опише това с просто изброяване … е доста сложно. И въпреки това, ето списъкът на Международната кризисна група (International Crisis Group), в който са представени 10 главни глобални заплахи за предстоящата година. В него няма никакви приоритети и последователност; използвани са очевидните рискове и онези опасности, които засега тихо кипят, без да излизат на повърхността. А тъй като сме оптимисти, в края добавихме три страни, където последните събития говорят, че предстоящата година може да им донесе мир, а не мъчения, което желаем на всички.

СУДАН

Естествено, „суданският проблем“ с отделянето на Юга през 2011 година изобщо не изчезна. Гражданската война, разпалвана от концентрацията на власт и богатство в ръцете на малоброен елит, продължава да досажда на тази страна, заплашвайки я с по-нататъшно разпадане. Противоречията в редиците на управляващата партия Национален конгрес, ръстът на народното недоволство и устойчивото влошаване на положението в икономиката, също помагат за излизането на страната от релсите.

Колкото и да е тъжно, преди 10 години  ситуацията беше почти същата, но тогава Хартум воюваше със Суданското народно-освободително движение (СНОД), което представляваше целия юг на страната.  Сега държавната хазна е празна, поради продължаващата борба против Суданския революционен фронт, който се превърна в обединение на големи групировки въстаници от щатите Дарфур, Южен Кордофан и Сини Нил. Жертви, както обикновено, стават граждански лица, оказали се между два огъня. Действайки точно така , както и на Юг, правителството използва като инструмент за пазарлък хуманитарната помощ, като по същество превръща масовия глад на населението в елемент от своята военна стратегия.

Единственото здраво и дългосрочно решение на проблема може да бъде само всестранното му и комплексното разглеждане,  като към него трябва да бъдат привлечени всички страни в конфликта. Те трябва да бъдат събрани заедно, за да решат – как да прилагат  властта в тази обширна и разнообразна страна. В дългосрочна перспектива запазването на статуквото е неприемливо за всички въвлечени страни, защото това е непрекратяваща се война –  милиони бежанци, милиарди изхарчени за помощи. Проблемът трябва да се реши веднъж завинаги! На партията Национален конгрес и на международните играчи ще се наложи да положат много повече усилия, отколкото в миналото. При това, управляващата партия на Судан трябва да предложи истински и всеобхватен диалог с участието на всички страни, а международната общност – икономически и политически стимули.

ТУРЦИЯ / Кюрдската работническа партия 

Студеното време в планините през есента и зимата, забавиха хода на бойните  действия на воюващото от много десетилетия въстаническо движение, което нарича себе си „Кюрдска работническа партия”, обаче поличбите за пролетта на 2013 година изглеждат заплашителни. При възобновяването нападенията на Кюрдската работническа партия вече загинаха 870 души! От средата на 2011 г. силите на сигурността на Турция продължиха своите контра-терористични операции. Това са най-големите загуби в този конфликт от 90-е години.

Политическото напрежение в Турция също нараства, тъй като действащата легално кюрдска „Партия на мира и демокрацията” все по-често застава на страната на Кюрдската работническа партия. Премиер-министърът Реджеп Тайип Ердоган заплаши депутатите в парламента от тази партия да ги лиши от имунитет към съдебно преследване! От 2009 година насам са арестувани няколко хиляди кюрдски активисти, обвинени в тероризъм, макар че на мнозина от тях не са предявени никакви обвинения в насилствени действия. Турското правителство прекрати секретните преговори, които то водеше с Кюрдската работническа партия от 2005 до 2011 година и се отказа от повечето „демократични инициативи“, които даваха надежда за засилване на равенството и справедливостта за 12-15 милиона турски кюрди, представляващи 20% от населението на страната.

Държавата все още може да привлече на своя страна повечето от турските кюрди, ако обяви провеждането на всестранни реформи. Сред тях трябва да са: инициативи за обучение на роден език; изменения в закона за изборите с цел понижаване на избирателните бариери; намаляване на препятствията за финансиране; децентрализация на 81 турски провинции, отказ от всякаква дискриминация, закрепена в конституцията на страната и в нейните закони. Правителството трябва да изработи мерки: за прекратяване на огъня, като призове въстаниците да прекратят нападенията; да се откаже от крупномащабни военни операции, в това число от авиационни удари, и да се противопостави на исканията за засилване на мерките за  въоръжено възмездие.

Обаче вероятността за кардинален завой на 180 градуса е малка. Изглежда Ердоган иска да удържи победа на президентските избори в Турция през 2014 година и затова вече започна твърде решително да се солидаризира с десните и националистически настроени избиратели. В редовете на Кюрдската работническа партия все по-голяма тежест придобиват войнствените фракции, въодушевени от успехите на своите съюзници в Сирия. Най-вероятно, през 2013 година те ще продължат своите опити да удържат райони в югоизточната част на страната и да извършват  нападения срещу символите на турската държава.

АФГАНИСТАН 

Афганистанското правителство, поразено от фракционна борба и корупция, изобщо не е готово да поеме отговорността за поддържане на сигурността в страната след извеждането на американските и натовските войски през 2014 година. Отношенията на Кабул с Вашингтон през 2012 година продължиха да се влошават, (особено през февруари), когато бяха убити много месни жители след съобщение, че американски военнослужещи са изгорили десетки Корани и други материали с религиозно съдържание, както и през март, когато американският войник Роберт Бейлс (Robert Bales) разстреля в южната провинция Кандахар 17 селски жители, включително и  9 деца. Вълната от нападения от страна на афганистански военнослужещи и полицаи, доведе до засилване на недоверието между военачалниците на Афганистан и САЩ, а инцидентите със стрелба по свои подрива моралния дух на военнослужещите от Афганистанските национални сили за сигурност.

Предстоящите политически изменения в Кабул ще бъдат вероятно още по-важни за бъдещето на тази страна и региона. Макар президентът Хамид Карзай да даде сигнал за намерението си доброволно да напусне поста, когато през 2014 година завърши мандата му, остават опасения, че той ще се опита пряко или косвено да запази влиянието си върху разпределението на силите след изборите. Едни нормални избори в Афганистан, каквото тази страна досега не е виждала, са способни да помогнат за формирането на някакъв общонационален консенсус и да повишат доверието на народа към правителството и неговите способности.

10 конфликта, които ще изискват внимание през 2013 годинаНай-добрата гаранция за афганистанската стабилност е – осигуряване върховенството на закон през преходния военно-политическия период през 2013 и 2014 година. Ако ръководството не успее да постигне това, предстоящият решаващ период ще завърши с дълбоки разногласия и конфликти в редовете на управляващия елит, от което ще се възползва партизанското движение под ръководството на талибаните. В най-лошия случай, като резултат може да стане разкол в силите за
сигурност – начало на продължителен и напрегнат вътрешен конфликт. Някои възможности за постигане на истински прогрес остават и ние трябва да се надяваме на това.

ПАКИСТАН        

Атаките с използване на безпилотни самолети през 2012 година продължиха да създават напрежение в отношенията между САЩ и Пакистан. В началото на юли страната отново отвори пътищата за снабдяване на натовските войски, след като Съединените щати поднесоха извинения за довелото до гибелта на хора нападение срещу пакистански войници през ноември 2011 година. Налице е също определен политически прогрес между Пакистан и Афганистан. През декември двете страни съвместно се обърнаха към талибаните и другите партизански групировки с предложение, да се разоръжат и да започнат преговори за мир.

През 2013 година в Пакистан трябва да се проведат избори. Необходимо е пакистанското правителство и опозицията спешно да извършат ключови реформи в избирателната комисия, за да закрепят прехода към демокрация. Управляващата Пакистанската народна партия и нейният главен съперник от парламентарната опозиция – Мюсюлманската лига на Наваз Шариф (Nawaz Sharif), трябва да оставят настрана политическите си разногласия и да съсредоточат усилията си върху това, непримиримите      военни да не подкопават демократичния живот. На все по-често намесващата се в работите на страната съдебна власт, която сякаш е зациклила в стремежа си към дестабилизиране на политическия ред, също не бива да се позволява да намаляват шансовете на Пакистан за първото мирно предаване на властта чрез честни избори на новоизбраното правителство.

Хуманитарната криза в Пакистан изисква неотложно внимание от властите и световната общност. Разрушителните наводнения през поредните три години, заплашват живота на милиони хора, а стотици хиляди жители бяха принудени да напуснат своите домове, поради бойни действия и военни операции. Тези вървящи ръка за ръка кризи дадоха на радикалните ислямистки групировки в Пакистан удобна възможност за вербуване на привърженици и засилиха  потенциала за конфликти. След началото на демократичния преход в Пакистан през 2008 година бяха постигнати определени успехи, обаче през 2013-а предстои да се направи много повече за организиране на федералната и провинциалната системи за реагиране при извънредни ситуации и ликвидиране на последствията.
САХЕЛ: МАЛИ, НИГЕРИЯ  и по-нататък!

През 2012 година нестабилността в страните в Африка (южно от Сахара) се засили сериозно по цяла  редица направления и опитите да се забави тази тенденция ще заема важно място в дейността на много страни през 2013 година. Списъкът на регионалните проблеми оглавява Мали, където през март стана военен преврат, довел до сваляне на правителството, а сепаратистите и свързаните с „Ал-Кайда“ фундаменталисти, завладяха северната част на страната.

През предстоящата година ще се наложи да се извърши крайно необходимата международна интервенция в Мали и което е още по-важно, – да започне  политически процес за възстановяване на целостта на страната. Колкото до интервенцията, то Икономическата общност на западно-африканските държави ИКОВАС и Африканският  съюз вече утвърдиха мисия с численост 3300 военнослужещи, която да помогне на тази държава да изтръгне контрола над северната част на страната от ръцете на бойците-ислямисти. Сега своето официално разрешение за тези действия трябва да даде Съветът за сигурност на ООН.

Поради страх пред безкрайна интервенция, мнозина проявяват нежелание да изпратят международни сили в обширната пустинна северна част на Мали. Обаче, опасността от бездействието е не по-малко сериозна. За да се настанят в страната войски, ще бъде необходимо известно време. Доста време ще бъде необходимо и за това, една отделна мисия на ЕС да проведе крайно необходимата реорганизация и обучение на малийските военни формирования.

За уреждане политическия проблем е необходимо – в процесът на възстановяване на страната да се включат всички сили.  Някои от групировките, контролиращи севера на страната трябва да бъдат изключени, тъй като те са терористи и не са заинтересувани от участие в преговорите. Другите, могат да проявят по-голяма готовност за постигане на договорености. Обаче, много ще зависи от политическото и военното ръководство на Мали, което и досега не стои стабилно на краката си, след като военните през декември принудиха изпълняващия задълженията на премиер-министър да подаде оставка! Новият премиер, за който се предполага, че се ползва с по-голямо доверие, може да организира национален диалог, насочен към създаването на пътна карта за урегулиране на политическата криза в Мали и за подготовката за изборите през 2013 година. Но, тъй като ръководителите на военния преврат проявяват тревожна склонност към намеса в гражданския политически живот, бъдещето на тази страна остава неопределено.


Също по темата: Африканците пред старт

В региона САХЕЛ има друг тревожен конфликт, който се развива в северна Нигерия. Там радикалната ислямистка групировка „Боко харам“ през последните години унищожи хиляди хора. В отговор, правителството неубедително и объркано заявява за възможни преговори и в същото време провежда жестоки репресии за гарантиране на сигурността, понякога действайки безразборно. А това води до разширяване на насилието и до попълнението с новобранци в редовете на екстремистите. Без съгласувани и мащабни действия, а също и без решителни изменения в държавната политика, през 2013 година в северната част на  Нигерия може да се очаква ново кръвопролитие.

Демократична Република Конго

 

През април 2012 година в източната част стана метеж на въстаници от групировката М23 – (по-точно, на бивши въстаници, които станаха военни, а след това отново се превърнаха във въстаници). Това създаде отчетливо усещане за „дежа вю”! След дълги години на конфликти, регионалните и международните участници са принудени отново да удържат силите на метежните въстаници, които уж издигат искания с вътрешен характер, но явно имат външна поддръжка. Води се борба за предотвратяване на поредната регионална война в ДРК. Последствията от новата вълна на насилие се оказаха трагични за мирното население, тъй като все по-често се появяват съобщения за широко мащабни нарушения на човешките права, за екзекуции без съд и следствие в гражданското общество, а също за масово бягство на местното население.
Благодарение на посредническите усилия на Международната конференция за региона на Великите езера, бойците от М23 напуснаха източния град Гома и започнаха мирни преговори. Обаче, опасността от повторение на метежа и мащабното насилие си остава. Предишните опити за реконструкция след конфликта в ДРК не се увенчаха с особен успех. Без необходимия натиск върху правителството на ДРК и върху поддържаните от Руанда метежници, провеждане на жизнено важните реформи на държавното управление и организирането на открит политически диалог, печалната история на гражданския конфликт в Конго най-вероятно ще продължи и през 2013 година.

Сложната ситуация в Конго трябва да застави международната общност да погледне критично на собственото си поведение. Изминаха десет години, откакто бяха поети обширни задължения за укрепване на стабилността в ДРК, за придаване на легитимност на правителството в Киншаса и за защита на гражданското население на изток. Но ситуацията в тази страна се променя само към по-лошо. Правителството на президента Джозеф Кабила не се ползва с национално признание, гражданите на източните провинции Киву не са защитени, независимо от присъствието там на големи миротворчески сили на ООН, а целостта на страната се намира под заплаха от капризите на съседите и техните хищнически настроения.

 
КЕНИЯ 

10 конфликта, които ще изискват внимание през 2013 годинаНезависимо от реформите за преодоляване на недостатъците и последствията от насилието, което възникна при изборите през 2007 година в Кения, структурните причини за  продължаване на конфликта в страната се запазват. Безработицата сред младежта, бедността и неравенството са много силни, реформите в областта на сигурността са забавени, а споровете за земя продължават да усилват

междуетническата поляризация. Планираните за март 2013 година избори наближават, а рискът от политическо насилие е много голям.

Двамата  главни претенденти за президентския пост – Ухуру Кенията (Uhuru Kenyatta) и Уйлям Руто (William Ruto), са обвинени в извършване на  престъпления против човечността и през април 2013 година те трябва да застанат пред Международния съд. Това поражда надежда, че в страната най-после са предприети сериозни опити за ликвидиране на многогодишната безнаказаност на политическия елит. Но тези углавни дела могат също толкова лесно да угасят надеждата за отговорността на властта, ако те засилят етническото напрежение или опетнят политическите опоненти, предизвиквайки нов цикъл на насилие.
Това, че в Кения президентът или вицепрезидентът ще бъде подсъдими, ще създаде много сериозни последствия както за нейните международни връзки, така и за вътрешните реформи. Изборите през 2013 година, най-вероятно, ще се проведат на фона на заплахата от нападение от страна на базиращата се в Сомалия групировка на бойците на „Аш-Шабаб“ и протестите на сепаратистите от Републиканския съвет на Момбаса. И едното, и другото може да провокира ответна реакция, насочена срещу многобройните общности от сомалийци и мюсюлмани, живеещи в Кения. А това заплашва с по-нататъшна дестабилизация на страната, която очаква и без това трудна година.
СИРИЯ  и  ЛИВАН

Конфликтът в Сирия продължава, приемайки отвратителни форми и тази ситуация със сигурност ще се запази. Режимът доказа, че ще е трудно да бъде свален, а да бъдат ликвидирани неговите врагове – се оказа още по-трудно. Въпреки, че представители на региона и други страни водят разговори за предстоящото падане на режима, първоначалният етап след оттеглянето на Асад ще бъде извънредно опасен, при това не само за сирийския народ, но и за Близкия изток като цяло. Ще бъде трудно даже да се преживее зимата, защото мнозина сирийци, бягайки от насилието се оказаха сред разселените лица. Цели квартали са изтрити от лицето на земята, държавните институции се рушат все повече, а международната помощ явно не достига.

10 конфликта, които ще изискват внимание през 2013 година

Действията на президента Башар ал-Асад по отношение на онези, които се борят против неговата власт, разкъсват сирийското общество на части. В отговор – става постепенна радикализация на опозицията, а това още повече вкарва ситуацията в порочния кръг на насилието, в което и двете страни все по-често разчитат на военна сила, отказвайки се от политически решения. В религиозните и политическите общини на Сирия се извършва все по-силна поляризация. Привържениците на режима упорито се съпротивляват, действайки все по-жестоко, (на принципа „убивай, или ще убият теб“), тъй като се опасяват от крупномащабни акции на възмездие  в случай на падане на режима на Асад.

 

Насилието в Сирия създава благоприятни условия за укрепване на позициите на безкомпромисните ислямисти-сунити, които успяха да сплотят около себе си онези, които са разочаровани от  Запада. Не на последно място това засилване става благодарение на финансирането, което те получават от страните от Персийския залив, военната помощ и знанията на джихадисти от различни страни. За да се промени тази пагубна тенденция, опозицията трябва да изложи по-убедителна и по-малко нихилистична концепция за бъдещето на Сирия. А членовете на световната общност трябва да координират своите действия, премествайки борбата в Сирия от плоскостта на унищожителните военни действия, в плоскостта на политическото урегулиране.

Сирийският конфликт неизбежно прекрачва границите на страната. Прехвърля се в Ливан, като придобива черти на междуконфесионална война. Опитът от историята не обещава нищо добро, защото Бейрут почти винаги е бил под влиянието на Дамаск. В тези условия е изключително важно ливанските ръководители да се насочат към отстраняването на основополагащите недостатъци в структурата на тяхното държавно управление, която помага за засилването на фракционната борба и прави страната беззащитна по отношение на хаоса в съседство.

 

ЦЕНТРАЛНА  АЗИЯ

 

Този регион е готов да предостави цял списък на страни, оказали се на ръба. Таджикистан навлиза в 2013 година, без да покаже нищо добро през отиващата си година. Отношенията с Узбекистан по старому се влошават, а вътрешните спорове заплашват с усилване на сепаратистките амбиции в Горен Бадахшан. Тази отдалечена от центъра и намираща се в планините източна провинция не обича централното правителство в Душанбе. Тази неприязън към него съществуваше още преди правителствените войски да започнат борбата с местните бунтовници, мнозина от които са ветерани от гражданската война в Таджикистан. Душанбе нарича тези бунтовници членове на организираната престъпност. Някои от тях, в това число един полеви командир, са служили в таджикските гранични войски. Сред бунтовниците има и жители на Хорог, които някога бяха наричани „излъгана от антиправителствената пропаганда младеж”. (Този район отдавна се отнася с голямо недоверие към централното правителство.)

В Киргизия ситуацията не е по-добра. Тя по старому не обръща внимание на разрастващото се междуетническо напрежение и проблемите с правовия ред на Юга. Администрацията на президента така и не може да наложи дългоочакваната политика по въпросите на междунационалните отношения. Властта на централното правителство в Ошка област постепенно отслабва, а световната общност отново не проявява особен интереса към първите сигнали за тревога.

В Узбекистан като норма остават широко разпространените и системни нарушения на човешките права. Ситуацията се влошава поради липсата на политическа приемственост, тъй като не се знае кой ще дойде на власт след оттеглянето на 74-годишния президент Ислам Каримов. Това е готова рецепта за нови безредици в региона. Но докато Съединените щати не изведат своите последни подразделения и техника от Афганистан, този въпрос едва ли ще заинтересува сериозно Вашингтон.

Ако възникналите тенденции се запазят, през настъпващата година насилие чака и Казахстан. През 2012 година в западната и южната части на страната бяха извършени рекорден брой терористични актове от неизвестни по-рано групи джихадисти. Опитите на Астана да изгради образа на непоколебим кораб в регионалното море на непредсказуемост са обречени на провал, защото в тази страна убиват протестиращите, а активистите хвърлят зад решетките. Социално-икономическите несгоди също могат да навредят на Казахстан.

 

ИРАК

С потъването на Сирия в хаоса, все по-остро се точат ножовете и по-активно се изграждат бойните редици в Ирак. Правителството на шиитите начело с Нури ал-Малики реши да застане на страната на Иран, Русия и Китай в опита да се предотврати прекрояването на региона от сунитските страни от Персийския залив, Турция и САЩ.

10 конфликта, които ще изискват внимание през 2013 година

Малики неведнъж конфронтира с другите религиозни и етнически групи в Ирак, усилвайки своя контрол над политическите институции на  властта и над силите на безопасността. Със своите действия той наруши Ербилското споразумение от 2010 година, което предвижда ограничаване на пълномощията на премиер-министъра и равномерно разпределение на властта между шиитските, сунитските и кюрдските партии.

Сега Малики среща съпротива не само от страна на ръководителя на кюрдския регион Масуд Барзани (Masoud Barzani), но и от страна на своите сунитски и нерелигиозни опоненти. С него не е съгласен даже клерикалът Муктада Садр (Muqtada Sadr), който принадлежи към лагера на шиитските ислямисти на Малики. Влошаването на здравето на президента Джалал Талабани (Jalal Talabani), който стана главен посредник в спора между Багдад и Ербил, ще засили политическата неопределеност  през настъпващата година. Масло в огъня налива и „Ал-Кайда“, която продължава да руши относителното спокойствие в страната с нейните опустошителни нападения. Малики явно е загубил доверието на значителна част от иракските политици, които го обвиняват в склонност към диктаторска власт в неопределени времеви рамки. Но опитът да му внесат  вот на недоверие в парламента не успя, тъй като в редовете на противниците на Малики има дълбоки разногласия.

 

В тази ситуация Малики по същество става временен премиер-министър, който чака следващите избори, които ще се проведат през  2014 година. Това създава мощни предпоставки за активизиране на насилието; а в условията на евентуално разрастване на гражданската война с религиозен оттенък в съседна Сирия, напрежението в Ирак сигурно ще се увеличи, довеждайки страната през 2013 година към нов кръг от спиралата на вътрешната вражда.

 

А сега добрите новини – КОЛУМБИЯ

Най-накрая на хоризонта се мярка политическо решение на продължителната и  кръвопролитна партизанска война в Колумбия. След едногодишните секретни контакти, през октомври 2012 година започнаха официалните мирни преговори между правителството и партизанските Революционни въоръжени сили на Колумбия (FARC).

 

Общата динамика на конфликта също спомага за политическото урегулиране. Организацията FARC отслабна във военно отношение и пред сегашното поколение нейни лидери се появява последният шанс, да оправдаят по някакъв начин дългогодишната борба, подписвайки мирно споразумение, което ще позволи на партизаните да участват в процеса на мирното строителство. Правителството действа от позиция на силата, тъй като неговото военно превъзходство е ако не решаващо, то е явно необратимо.
Успехът на преговорите не е гарантиран. Разногласията по обсъжданите политически въпроси са значителни. Мнозина в Колумбия се отнасят скептично към FARC и макар, че повечето  колумбийци поддържат преговорния процес, тази поддръжка отслабва. Обаче, водещите политически сили в страната по старому са настроени за преговори, а техните опоненти засега не са постигнали особени успехи. Силите на сигурността сега са в по-добро взаимодействие и съгласие с гражданското ръководство, отколкото преди и на тях им е отделено място на масата за преговори. Това намалява риска от несъвпадение на задачите и плановете на политическите и военните ръководители, което помрачаваше всички предишни опити за постигане на мир.

 

За десет години интензивна контрапартизанска война бойната  мощ на FARC отслабна значително и партизаните бяха принудени да отстъпят в още по-отдалечени селски райони. А това съществено намали степента на тяхното влияния върху големите градски центрове. Конфликтът продължаваше ежедневно да отнася човешки животи, да задържа социално-икономическото развитие и да пречи на укрепването на всеобхватната плуралистична демокрация. Предстоящият път няма да е прост и гладък, но Колумбия не може да пропусне този шанс за постигане на мир.
ФИЛИПИНИТЕ 

През тази година Филипините могат да направят решителна крачка към установяването на траен мир в неспокойната южна част на страната. Правителството и най-голямата по-добре въоръжена от всички въстаническа организация „Ислямски фронт за освобождение на Моро” (MILF), подписаха през октомври много важно споразумение за мир. Тази сделка стана в резултат от 15-годишни напрегнати преговори с успехи и неуспехи в преговорния процес,и тя дава оптимален шанс да се сложи край на продължаващата вече четиридесет години партизанска война, в която загинаха около 120000 души. Конфликтът между властите и MILF е най-големия, но далеч не единствен източник на насилие, което обхвана този регион. Полевите командири, племенните вождове с диктаторски наклонности, похитителите на хора, жестоките екстремисти, криещи терористите из други места и страни – всичките тези сили имат не малки възможности и могат още дълги години да дестабилизират този регион.

 

 
Мирното споразумение е насочено към решаването на тези проблеми чрез създаване на нов, наистина автономен регион на остров Минданао с неговото мюсюлманско мнозинство. Той ще има големи пълномощия, по-голяма територия и по-голям контрол над ресурсите. Ако всичко тръгне по плана, тази автономия ще бъде създадена към 2016 година, когато президентът на Филипините Бенигно Акино ще напусне поста си.

 

Октомврийските преговори не дадоха отговори на някои сложни въпроси, чието решение предстои. Става дума за закон, който да регулира създаването на новия регион и за бъдещето на бойците от Ислямския фронт за освобождение на Моро. Фронтът ще трябва да убеди своите привърженици в необходимостта от някои коварни положения на мирното споразумение. Администрацията на Акино ще трябва да убеди Конгреса да приеме  новия закон и да премахне конституционните препятствия, за да може да бъде предадена властта на правителството в новия автономен регион. Преградите по този път са колосални, но има голяма надежда, че мирът в юга на Филипините най-после ще стане постижим.

 

МИАНМАР 

Ръководителите на  Мианмар продължават да изпълняват своите обещания за провеждане на реформи, които решително да отдалечат страната от нейното авторитарно минало. Освободени са политическите затворници, съкратени са черните списъци, приети са и се изпълняват законите за свободата на събранията, отменена е цензурата в СМИ. Президентът на Мианмар Тейн Сейн (Thein Sein) организира сътрудничество с опозицията и преди всичко с лидера на Националната лига за демокрация Аун Сан Су Чжи (Aung San Suu Kyi), която през тази година беше избрана в парламента.

 

Обаче пътят към демокрацията се оказа трънлив. Масовото насилие между общности в щата Ракхайн, насочено главно  против мюсюлманското малцинство рохинджа, хвърля мрачна сянка върху процеса на реформите. Такова напрежение често възниква поради това, че разширяването на свободата дава възможност на скритите конфликти да изплават на  повърхността. На този фон опасността от насилието между общностите в щата Ракхайн предизвиква голяма тревога. Правителството и Аун Сан Су Чжи трябва да дадат съгласуван и недвусмислен отговор на това насилие, като покажат ясно, че за него няма място в новата Мианмар. А ако не успеят да постигнат прекратяване на огъня в друг щат – Качин, където също продължава етнически конфликт, това ще подкопае новите мирни предложения на президента по адрес на етническите въоръжени групировки.
Западът ускори отменяне санкциите против Мианмар, извеждайки я от дипломатическа изолация. Посещението на президента Барак Обама в началото на ноември показа, доколко активно САЩ подкрепят провежданите в страната реформи. Проблемите на Мианмар засега са далеч от решаване. Правителството и опозицията трябва в по-голяма степен да демонстрират своите нравствени лидерски качества, постигайки  дълговременно урегулиране на тлеещите етнически конфликти, които поставят под заплаха процеса на реформи и стабилността на страната.

Posted on 16.01.2013, in Международна политика and tagged , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: