Безкръвното разпадане на СССР си беше даже много кърваво


Безкръвното разпадане на СССР си беше даже много кървавоИз изказване на тогавашния президент на САЩ Бил Клинтън на закрито съвещание на Обединения комитет на началниците на щабове (25 октомври 1995 г.): „През последните 10 години политиката по отношение на СССР и неговите съюзници убедително показа правилността на курса към отстраняване на една от най-силните държави в света, а също и на най-силния военен блок. Използвайки грешките на съветската дипломация, прекалената самонадеяност на Горбачов и неговото обкръжение, включително и онези, които заеха откровено проамериканска позиция, ние постигнахме това, което се канеше  да направи президентът Труман със Съветския съюз с помощта на атомната бомба. Наистина, с една съществена разлика: ние получихме суровинен придатък, не разрушена от атома държава, която би било трудно да създадем…В годините на така наречената перестройка в СССР мнозина наши военни и бизнесмени не вярваха в успеха на предстоящите операции. И напразно. След като разклатихме идеологическите основи на СССР, ние успяхме безкръвно да извадим от войната за световно господство държавата, която беше основният конкурент на Америка“.

И, за голямо съжаление, през изминалите 20 години това така и не стана факт в обществената памет.

„Безкръвното“ разпадане на СССР (вж. фронт-проекта на KM.RU «Разпадането на СССР: престъпление без давност“) всъщност струваше живота на стотици хиляди негови граждани. И това са само изчислените (доколкото изобщо е било възможно да се направи това) загуби. Ако към тях добавим косвените загуби, които се поддават на изчисление много по-трудно, то катастрофата на Съветския съюз се превърна в гибел за милиони негови граждани. Най-голямата геополитическа катастрофа на XX век по този начин стана и една от най-големите хуманитарни катастрофи.

Такива тъжни данни публикува в навечерието на Нова година списание „Експерт“, като отбеляза при това, че в самото наше общество и досега не е създадена някаква поне близка до консенсус оценка на човешките загуби, предизвикани от катастрофата на великата държава преди 20 години. Нали нашите доморасли либерали (както, впрочем, и националистите от бившите републики на СССР) и досега продължават да уверяват всички, че разпадането на великата държава, който уж бил неизбежен, станал рядко „миролюбиво“, почти без жертви. А и основният масив (така да се каже, мейнстриймът) на родната историография се придържа, по същество, към тази „почти безкръвна“ версия за разпадането на Съветския Съюз. А впрочем това съвсем не е така. Катастрофата на съветския проект, отбелязва изданието, струваше много тежки човешки загуби. И, за съжаление, през изминалите 20 години това така и не стана факт в обществената памет.

Колко души все пак пострадаха през 90-е години на миналия век? Първо – за загиналите в многобройните въоръжени конфликти, всъщност, в граждански войни. А такива войни имаше много: Приднестровието, Карабах, Абхазия, Южна Осетия, Таджикистан, Чечня… „На обложката на този брой, – се казва в публикацията, – ние написахме: 300 000 жертви. Но тази цифра не е вярна: точни данни няма, това е само мащабът на загубите. Оценките се простират в огромен диапазон –  от приблизително 100 000 до 600 000 загинали“.

При това е важно да се разбира, че даже ако са загинали не 600 000, а 100 000 души, това пак е твърде много: броят на жертвите в нашата скорошна история е съпоставимо с жертвите на „обикновена“ гражданска война. Разбира се, Гражданската война през 1918-1920 г. в Русия стои отделно, тя е била извънредно кръвопролитна. Но в другите граждански войни, в частност, в САЩ, Испания и в неотдавнашната война в Югославия, броят на жертвите е съпоставим с „безкръвното“ разпадане на СССР. Ето данните за загубите в някои граждански войни през XIX-XX век:

Загуби в някои граждански конфликти

Убити и починали от раните си, включително и в резултат на  терор

хил. души

Гражданската война в САЩ, 1861 – 1865

533

Гражданската война в Русия, 1918 – 1920

4500*

Гражданската война в Испания, 1936 – 1939

450

Гражданската война в Югославия, 1990-е години

70 – 150

Конфликти на територията на бившия СССР

100 – 600

* Без жертвите от глад и епидемии

Какви са преките човешки загуби в резултат на „безкръвното“ разпадане на СССР? По този въпрос едва ли някога ще се появи точна и изчерпателна информация, отбелязва изданието. Човешките загуби и броят на бежанците в късните съветски и пост-съветски въоръжени конфликти са изчислени от демографите; пример за такова изчисление, изпълнено от Владимир Мукомел, е даден в таблица 2. Тези данни най-малкото имат ясна база на източниците и могат да се проверят. Обаче при всяко такова изчисление се налага да се правят множество уговорки, засягащи неговата точност.

Брой на загиналите и бежанците (вътрешните преселници) във въоръжените конфликти на територията на бившия СССР

 

Брой на загиналите (хил. души)

Брой на бежанците и принудително преселените (хил. души)

Нагорни Карабах (1988 – 1994)

24

2017

Абхазия (1992 – 1994)

12

653

Южна Осетия (1991 – 1992)

1,1

Таджикистан (1992 – 1996)

23,5

970

Приднестровие (1992)

0,8

136

Чечня (1994 – 1996)

35,7

750

Осетинско -Ингушетски конфликт (1992 – 1993)

1

Ош (1990)

0,3

105

Фергана (1989)

0,1

240

Всичко

98,5

4871

Източник: Владимир Мукомел. Демографските последствия от етническите и регионалните конфликти в ОНД // Население и общество. Информационен бюлетин на Центъра за демография и екология на човека при Института за народностопанско прогнозиране на Руската академия на науките (РАН). № 27. Април 1997 г.

И така, минималния брой човешки загуби е сто хиляди живота. Но тази цифра явно не е пълна. Първо, отбелязва изданието, при много конфликти страните не са имали възможност да водят точен отчет на загубите. Едно е осетинско-ингушетския конфликт, въоръжената фаза на който продължи по-малко от седмица и беше прекратена с усилията на централните власти на Русия. Тук всички събития бяха локализирани и по място, и по време, имаше неутрална сила, способна повече или по-малко безпристрастно да установи фактите (наистина,  мнението за неутралитета на руските власти не се споделя от много  участници в конфликта). И друго нещо е конфликтът в Нагорни Карабах, в който въоръженото противостояние продължи практически четири години и се превърна след разпадането на СССР в пълномащабна война между Армения и Азербайджан. Двете държави явно не се отличаваха с ефективност на своите бюрократични структури, които, по логиката на нещата, трябваше да водят отчет на загубите. Освен редовните части (редовността на които често беше относителна), в боевете участваха нередовни въоръжени групи; значи, не може да се разчита и на точността на армейската статистика. Мнозина пленници бяха убити: за Женевската конвенция в постсъветските войни никой не си спомняше. Известни са и са описани случаи на масова гибел на мирни жители, но едва ли в оня кървав хаос е било възможно да се документират всички загуби сред гражданското население от двете страни. Друг аналогичен пример е гражданската война в Таджикистан, която продължи, ако смятаме от началото на  въоръжените стълкновения до подписването на съглашението за примирие, пет години и която съчетаваше свойствата на пълномащабна война с традиционно клане.

Второ, продължава изданието, и броят на жертвите, и броят на бежанците бяха и си остават предмет на политически манипулации. Пример – декларациите на властите в Чечня (както на сепаратистките, така и на лоялните) за 250 000 – 300 000 убити в републиката в хода на двете войни. Демографът Сергей Максудов пише по този повод, че средното съотношение между убити и ранени в хода на бойните действия е 1:3, т. е. ако цифрата 200 000 убити, посочена от председателя на парламента на Чечня Дукуваха Абдурахманов е вярна, то би трябвало да е убит или ранен всеки чеченец. Самият Максудов, базирайки се на изчисления по косвени данни, предполага, че жертви на дудаевския режим, на двете войни в Чечня и на терористичните актове са станали около 50 000 души.

Трето, в много случаи не е ясно къде отчетът започва, а къде поставя точка. В изчислението на Владимир Мукомел данните за броя на жертвите от чеченския конфликт са дадени чак от 1994 година, но в републиката се проливаше кръв и преди това. Няколко души бяха убити по времето на „чеченската революция“, когато Върховният съвет на Чечено-Ингушетия беше разпуснат и на власт дойде Джохар Дудаев. След тома започнаха въоръжените стълкновения между привържениците на Дудаев и опозицията. Накрая, през първите години на фактическа независимост на Чечня мнозина руснаци бяха принудени да я напуснат, след като се сблъскаха с насилието от страна на въоръжени групировки, които Дудаев не можеше или не искаше да сдържа. Вероятно, изчислението на преките загуби на руските жители на Чечня и вече изобщо не е възможно. Отчет за престъпленията в де-факто независимата република не е воден. Сергей Максудов смята, че от насилие от страна на съседите са загинали между 4000 и 8000 руснаци и отбелязва,  че между преброяванията през 1989 и 2002 г. числеността на руското население на Чечня се е съкратила от 300 000 на  20 000 души.

Но ако такива проблеми възникват при изчисляването на преките загуби, то какво да кажем за косвените загуби! А впрочем те в пъти превишават загубите, които са, така да се каже, отчетени.

Разпадането на Съветския съюз означаваше и разпадане на елементарния държавен ред, отбелязва изданието. Ако броят на жертвите от политическото насилие се изяснява и публикува, то въпросът с жертвите на неполитическото стои много по-зле. А нали от края на 1980-е до началото на 1990-е в Русия броят на убийствата, по някои оценки, се е увеличило два пъти (в големите градове ръстът на насилствените престъпления може да е многократен), а от 1992 до 1997 г. в страната са били  убити 169 000 души.

По данни на „Демоскоп-Weekly“, към началото на 2000-е в Русия смъртността от външни причини (т. е. не от болести, а от убийства, самоубийства, нещастни случаи) е била над 200 на 100 000 население и 15% от общата смъртност. А през предходното десетилетие смъртността от външни причини на два пъти (през 1993-1996 и през 1999 г.) е превишавала броя на смъртните случаи от рак. Сред смъртността от външни причини първото място – до една четвърт от всички случаи при мъжете! – през 1990-е заемат самоубийствата. По данни на Световната здравна организация, в средата на 1990-е първите пет места по брой на самоубийствата на  100 000 население са заемали постсъветските страни: Литва, Русия, Латвия, Естония и Казахстан.

Общата смъртност от 1989 до 1994 г. се е увеличила от 10 на 16 случая на 1000 души население годишно. Такъв ръст се смята за безпрецедентен за мирно време. По мнение на професора от Руското икономическо училище Владимир Попова, този скок на смъртността се обяснява с масовия стрес, преживян от хората при историческия прелом. Смъртността се увеличи рязко в цялото пост съветско пространство и в страните от бившия социалистически лагер. Съществуват оценки, според които този взрив на смъртност е отнел  живота на общо 3-3,5 млн. граждани на бившия Съветски съюз.

Разпадането на СССР породи не само въоръжени конфликти, а конфликтите водеха не само до преки загуби. Икономическият спад в републиките, преживяващи конфликти, се оказа особено голям. БВП на Таджикистан спадна със 65% в сравнение с нивото от 1990 година. Съпоставим спад имаше в Грузия, където освен конфликтите в Абхазия и Южна Осетия имаше и гражданска война. Армения и Азербайджан загубиха повече от половината от своите икономики.

Тези загуби означаваха не просто сриване в бедността. Пост съветската икономическа катастрофа нанесе удар по най-високо технологичните промишлени отрасли. Армения загуби своята електронна промишленост, която по-рано работеше за съветския военно-промишлен комплекс; Азербайджан – нефтеното машиностроене, което, по данни на експерти от Руския институт за стратегически изследвания, в съветски времена осигуряваше до 80% от потребностите на цялата нефтодобивна промишленост на СССР.

Крахът на промишлеността означаваше и крах на предишния начин на живот за милиони бивши съветски граждани. По същество, новите независими страни загубиха онази „съветска средна класа“, която представляваше или мнозинството, или значителна част от тяхното население до разпадането на СССР. Тази класа четеше книги и вестници, интересуваше се от политика, направи масовата база на перестройката, а после – масовата база на националните движения. Наложи й се да се откаже от предишните привички. Инженерите или се преквалифицираха в селяни, както стана  Армения (правителството се досети бързо да раздаде земята в частни ръце, като с основание сметна, че част от хората сами ще се изхранват, след което демографите отчетоха изтичане на населението към селата), или заминаха на гурбет.

Започна масова емиграция: хората бягаха или от войната, или от безработицата. Азербайджан и Армения бяха напуснати, по данни на Ариф Юнусов, до една четвърт от населението. Грузия загуби до една пета част от жителите си и за първи път в своята етническа история грузинците образуваха масова диаспора. По данни на демографа Жана Зайончковска, миграцията между страните от ОНД през 1992 година е била 1,9 млн. души, а през 1994-а – 1,55 млн. За времето между преброяванията през 1989 и 2002 г. само Русия е приела 11 млн. имигранти, огромното мнозинство от които са от бившите съветски републики.

Покрай онези,  които са заминали завинаги, имаше и такива, които отидоха на гурбет. Към началото на 2000-е г. до 2 млн. граждани на Азербайджан са се намирали постоянно зад граница, превеждайки у дома до 2,5 млрд. долара годишно (данни на Ариф Юнусов). Това означаваше разделени  семейства, и, като правило, работа до изтощение далеч от дома. Заминаваха главно хора в трудоспособна възраст. За техните страни това означаваше стареене на населението, спадане на раждаемостта, намаляване на приходите от данъци при увеличаване на потребностите от социално осигуряване. По оценка на демографа Йосиф Арчвадзе, на всеки пенсионер в Грузия се падат по 0,75 работещи. В Русия, където стареенето на населението и свръхнапрежението на пенсионната система е една от острите политически теми, този показател е 1,7.

Съществува парадоксът на обществената памет за трагедиите, с които беше съпроводено разпадането на СССР, резюмира изданието. Политически мотивираните версии са в изобилие. А онова място, където трябва да бъде осмислянето на преживяната от нас катастрофа, има голямо бяло петно.

Иван Гладилин

Posted on 09.01.2013, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: