УНИЩОЖАВАНЕТО НА СССР – НАЧАЛОТО НА КРАЯ НА ГЛОБАЛИЗМА


УНИЩОЖАВАНЕТО НА СССР - НАЧАЛОТО НА КРАЯ НА ГЛОБАЛИЗМАОтдавна е известно, че Западът е в основата на разпада на СССР и международната социалистическа система. Демонтажът на социализма бе резултат не само от вътрешните му противоречия, каквито има всяка обществено-политическа формация, но най-вече като резултат на мащабна операция на геостратегическия инженеринг, успешно проведен от Запада и неговите специални служби. Показателно в това отношение е безцеремонното самопризнание на бившия британски премиер Маргарет Тачър , направено по време на лекция в Хюстън – САЩ през ноември 1991 г. „СССР е страна, представляваща сериозна заплаха за западния свят. Аз не говоря за военна заплаха. Такава всъщност нямаше. Нашите страни са достатъчно добре въоръжени, включително и с ядрено оръжие. Аз имам предвид заплаха икономическа. Благодарение на плановата икономика и своеобразното съчетаване на морални и материални стимули СССР успя да постигне високи икономически показатели. Процентът на прирастът на брутния вътрешен продукт на страната е два пъти по-голям от нашите държави. Ако при това отчетем и огромните природни ресурси на СССР, то при рационално стопанисване Съветския съюз имаше напълно реални възможности да ни измести от световните пазари. Затова ние винаги сме предприемали действия, насочени към отслабване на икономиката на СССР и създаване на вътрешни трудности. Основно роля в това отношение имаше натрапената му оръжейна надпревара. За съжаление, въпреки усилията ни, политическата обстановка в СССР дълго време оставаше стабилна. Формира се доста трудна за нас ситуация. Не след дълго постъпи информация за предстоящата смърт на съветския лидер и възможното идване на власт с наша помощ на човек, благодарение на когото ние ще можем да реализираме нашите намерения. Такава бе оценката на моите експерти, а аз винаги поддържах много квалифицирана група от експерти по Съветския съюз, като при необходимост подпомагах имиграцията от СССР на необходими ни специалисти. Такъв човек според тях беше Михаил Горбачев, охарактеризиран като непредпазлив, манипулируем и доста честолюбив. Той имаше добри отношения с мнозинството от съветския елит и затова идването му на власт с наша помощ бе напълно възможно. Дейността на „Народния фронт” (основан от Запада в СССР като основна опозиционна организация) не изискваше големи разходи, които основно бяха за размножителна техника и финансово поддържане на функционерите. Много повече средства бяха необходими за поддържането на дългосрочни стачки на миньорите. След сериозно обсъждане беше прието решение за пробутването на Елцин. С голям труд Елцин бе избран за председател на Върховния съвет на Русия и веднага бе приета декларация за суверенитета на Русия. Това беше наистина началото на разпадането на СССР. Аз ви гарантирам, че през настоящия месец вие ще чуете за юридическото оформяне на разпада на Съветския съюз”. И наистина на 8 декември 1991 г. продажните ръководители на Русия, Украйна и Беларус, Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич  след конспиративна среща обявяват прекратяването на Съюзния договор на СССР.

Унищожаването на СССР донесе неизчислими беди на народите населяващи някога огромната страна. По времето на режима на Елцин Русия е обезоръжена, деиндустриализирана и превърната в треторазрядна колониална държава. Същата участ постигна и бившите европейски социалистически държави. Кръвопролитни ожесточени конфликти, безработица и мизерия обхващат цялата територия на някога могъщата световна социалистическа система. По приблизителни оценки във въоръжените междуетнически конфликти, от глад и мизерия на територията на бившия СССР са загинали над 10 милиона души.

Така основният враг на Запада бе унищожен. Световната олигархия, начело с Goldman Sachs, Morgan Stanley, JP Morgan Chase, Citigroup, Deutsche Bank и UBS,  обединена зад фасадата на Федералния резервен фонд на САЩ празнуваше своята победа. Вече нищо не можеше да се противопостави на нейната безгранична алчност. Безкрайните пространства на бившата социалистическа система като богата плячка беше разпростряна в краката им. Но дали това бе от полза за западния свят        начело със САЩ? Нека се вгледаме в днешната постсъветска световна реалност. След разпада на СССР световната  буржоазия се почувства с развързани ръце. Малкото страни, които все още се намираха извън обхвата на глобалния капитал се превърнаха в обект на агресия, целяща сриване на техния държавен суверенитет. Това е така, защото основният прицел на капиталистическата глобализация е десуверенизацията на националните държави. Само държавите биха могли да се опълчат на властта на световната олигархия. Всяка страна, която не изповядва евроатлантическите капиталистически ценности на западните демокрации и има наглостта да укрепва своята национална държава, със самото си съществуване бе обявена за заплаха за Запада, начело със САЩ. Тези страни се превърнаха в обект на „хуманитарна интервенция” под знамето на борба за „правата на човека” във формата на оранжеви, арабски и други революции. Целта на тези революции, които по своята същност са държавни преврати  е дестабилизация и десуверенизацията на малкото останали национални държави, с цел последвало установяване на неоколониален контрол.

Капитализмът е много по-жестоко общество от социалистическото. Днес той се намира в последната си фаза – глобализация. Глобалният характер на днешния капитализъм непрестанно го подтиква да разширява своето влияние, да завоюва нови и нови пазари, върху които да установява неоколониален контрол на своите транснационални корпорации. Затова под лозунга за демократизация и отстояване на правата на човека световната олигархия поведе безжалостна борба за овладяване на пазарите на огромната социалистическа система и присвояване на нейните природни богатства. Основно средство за това беше политиката на кредитно заробване на населението от алчната глутница на световната банкова общност. Следствие на тази политика бе постоянното намаляване на трудовите възнаграждения трудещите се и ограничаване на техните социални права. При това не само в „демократизираните” страни, но и в стария капиталистически свят. Основание за това е наличието на огромна работна сила, многократно надвишава вътрешния пазар на труда, която е готова евтино да продава труда си на транснационалните западни корпорации.

Организираната от Запада оръжейна надпревара със СССР не мина безнаказано и за САЩ, които бяха принудени значително да увеличат своите военни разходи. Въоръжени до зъби и останали без враг САЩ набързо бяха изкушени да се въвлекат в няколко скъпо струващи войни. Тези военни авантюри легнаха като непосилно бреме върху националната икономика и доведоха до изпадането на страната в системна криза. Основен белег на тази криза е огромният държавен дълг, достигнал през 2011 г. до 14395 милиарда долара  или до 96.5% от брутния вътрешен продукт на страната.

В стремежа да запази позицията на долара като резервна световна валута Федералната резервна система на САЩ окончателно освободи от регулация т.нар. „екзотични финансови инструменти“ –  деривати, които се търгуват извън финансовите борси, като паралелно предприе успешна икономическа война срещу еврото. По този начин смъртоносният потенциал, заложен в съчетаването на новите финансови инструменти с високотехнологичните търговски методи предизвика началото на разрушителна верижна реакция. Светът навлезе в епохата на финансово-валутните войни. Тази политика на световната финансова и банкова олигархия доведе през 2007 г. до световна икономическа криза, която през 2008 г. се разрасна в световна финансова криза.

Същевременно в САЩ бе даден ход на мащабен процес на унищожаване на средната класа и на цели търговски съсловия. Огромната безработица и зашеметяващото неравенство в доходите на населението се превърнаха в болен проблем на управленската матрица на САЩ, изградена върху експорт на долари, войни и манипулации на общественото мнение.

След разпада на социалистическата система европейските лидери вместо да се насочат към създаване на обединена Европа от Атлантическия океан до Владивосток, създадоха в Брюксел бюрократичен монстър и послушно обявиха нова студена война на Русия. Световната финансова криза пряко засегна и Европейската общност – ЕО, като по безспорен начин разкри изконните разногласия между икономически силните и слабите страни  в етапа на вече тясната им взаимозависимост и все още недостатъчна интегрираност.  Негативният ефект от значителното различие в икономическите потенциали засили съществуващите в ЕО центробежни тенденции, задълбочавайки вечните противоречия между бедни и богати. Така на мястото на срутената Берлинска стена бяха издигнато нови стени: между богатия Север и средиземноморския юг Португалия, Италия, Гърция и Испания, презрително наречени PIGS, между привържениците за по-тясна интеграция и техните противници, начело с Англия и Чехия, между старите и новите страни членки и т.н.

Днес Европа е изправена пред все повече задълбочаваща се социално-политическа криза, предизвикана от рязкото намаляване на социалните разходи. Това на свой ред разпали тлеещите междуетнически противоречия между по-богатите и по-бедните региони на страните членки, каквито вече се наблюдават в Испания и Англия, както и между европейците и имигрантите от мюсюлманските страни, които все по-агресивно налагат на мнозинството своите религиозни права. Тези процеси протичат на фона на разрастващата се анархия в арабския свят, предизвикана от вдъхновената от САЩ „арабска пролет”. В резултат на „арабската пролет” петролните арабски монархии изпаднаха в още по-голяма икономическа и политическа зависимост от САЩ, а населението на „демократизираните” държави, чиято икономиката бе срината, рязко засили имиграционния натиск срещу Европа, допълнително натоварвайки нейната икономика.

Надмогнал окончателно последните си нравствени задръжки днес глобализмът не крие своя стремеж към радикална промяна на възгледите за човешката природа, традиционния брак и семейство. Вместо изживелите времето си традиционни ”майка” и „татко”, „момче” и „момиче” в образователните програми се въвеждат полово неутрални понятия и персонажи. Хомосексуализмът се преподава като начин за придобиване на нов опит и знания. Изискването е „сексуалното разнообразие” да стане ясно за децата, за които да бъде нормално техните родители да са педерасти или лесбийки. Унищожаването на брака разкрива невъобразими перспективи пред извратената фантазия на бисексуалните, хомосексуални и транссексуални индивиди. Нормалното се превръща в несправедливо, а патологията се регламентира като прогрес и норма на поведение. Днешната световна „култура” се е превърнала в амалгама от сексуална извратеност, тотална пошлост и вампирски сатанизъм.

По думите на бившия френски президент Никола Саркози: „Глобализацията роди свят, в който всичко бе дадено на финансовия капитал и почти нищо на труда, в който предприемачът изостана от спекуланта, а рентиерът надви работника, в който капитализмът допусна за нормална играта с парите на другите”. Срещу глобалния капитализъм има само едно оръжие и то се нарича солидарност на трудещите се. Гигантският сблъсък между вампирясалите световни банкери и хората е неизбежен. По-рано или по-късно хората по света отново ще бъдат завладени от идеята за създаване на едно много по-справедливо общество. И тогава сянката на унищожения Съветски съюз като дамоклев меч ще надвисне над днешната олигархия и нейните продажни слуги.

 

Реклами

Posted on 07.01.2013, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: