Трета победа за ислямистите, Египет още по-разделен


Мюсюлманско братство-емблемаСлед парламентарните и президентските избори Мюсюлманското братство в Египет надделя и в референдума за новата конституция на страната, проведен на два тура на 15 и 22 декември т.г. При това с впечатляващите 63,8%  от гласовете „за”.

„В референдума няма победители, няма победени!”

„Новата конституция ще служи на всички египтяни!”

Това са само две от изявленията на правителството, последвали референдума. И двете обаче звучат по-скоро като пожелания, докато на практика може би не означават нищо конкретно. А ниската избирателна активност – две трети от избирателите не си направиха труда да отидат до урните – само показва колко нестабилна е победата на правителствения лагер.

Още в края на ноември президентът Морси издаде декрети, даващи му извънредни пълномощия – никой нямаше да има право да отменя президентските решения, дори и парламентът. Избухнаха протестни демонстрации, Морси се усети, че е прибързал и отмени декретите. По простата причина, че протестите можеха да провалят провеждането на референдума за новата конституция, а тя, изготвена единствено от ислямистите, му даваше на президента не по-лоши позиции, отколкото злополучните декрети. При това конституция, която позволява на президента да управлява египетския народ, без да носи кой знае каква отговорност, нещо като не класически диктатор. Което Морси разбра, че още по-привлекателно. Всъщност самото  Мюсюлманското братство си е организация дотолкова йерархична и опираща се на безпрекословно подчинение, че едва ли неин лидер или дори член може да бъде наречен демократ. Това беше голямата заблуда на много египтяни, които гласуваха за Морси и които повярваха, че Мюсюлманското братство все пак може да се опита да въведе някакъв демократичен модел на управление, при това свързан с принципите на исляма. За Морси гласуваха и много хора, които смятаха, че той е по-малкото зло в сравнение със съперника си в президентските избори, бившия премиер от времената на Хосни Мубарак. И едните и другите бяха сред най-силно разочарованите впоследствие, а като избиратели останаха единствената надежда за някаква опозиция при гласуването на референдума. Референдум, който трябваше да се превърне в своеобразен плебисцит за президента – „за” или „против” диктаторските стремежи на Морси. За съжаление ниската избирателна активност не даде отговор на тези въпроси.

В сравнение с предишната египетска конституция от 1971 г., тази сега дава много повече правомощия на изпълнителната власт, а начините за контрол на властта са силно ограничени, например силно орязани са правомощията на върховния съд. В конституцията има и неясни текстове като например този, че държавата ще гарантира изконните ценности и принципи на египетското семейство, без да се обяснява за какви ценности става дума, а всъщност е близко до ума – за ислямските. Най-общо казано, няма го вече Мубарак, но отново има система, която силно ограничава свободите.

От новата египетска конституция се страхува преди всичко светската опозиция. Същата тази, която преди година започна уличната революция срещу режима на Хосни Мубарак, но пък чиито политически либерални партии партии заеха в парламентарните избори от третото място нататък.  Страхува се и немалкото – 10% от населението – християнско малцинство в Египет.

Според светската опозиция новата конституция оставя малцинствата и жените без правна защита и отваря широко вратите за ислямизация на държавата. Според привържениците на новата конституция пък политическите, социалните и икономически права на хората са много по-добре гарантирани, отколкото досега; гарантирана е свободата на словото; държавата вече няма да може да закрива медии или да конфискува имуществото им без разрешението на съда; сега вече за да основеш вестник, не се иска разрешение; цивилните вече няма да могат да бъдат съдени от военни съдилища, освен за престъпления срещу армията; президентското управление е ограничено до два четиригодишни мандата (преди това мандатите бяха шестгодишни и неограничени на брой, от което се възползваше максимално Мубарак за да бъде президент 30 години).

Сега бъдещето на Египет зависи от няколко неща, които могат да изкушат политиците.

На първо място, дали президентът Морси и неговото Мюсюлманско братство ще устоят на съблазънта полека-лека да увеличават властта си и постепенно да наложат ислямското право и ред, правото на шариата, нещо, на което се противопоставя голяма, но не и по-голямата (sic!) част от обществото.

На второ място, дали опозицията няма да се изкуши отново да се опита да сваля едно все пак по демократичен начин избрано правителство или ще предпочете пътя на преговорите и споразуменията.

На трето място, какво поведение ще има армията, традиционно незаобиколима сила в египетското общество. Всъщност може да се приеме, че армията е доволна от новата конституция и че дори се е разбрала с Мюсюлманското братство. Ще управляват „братята”, но нищо няма да става без съгласието на генералите. Дори може да се каже, че армията има интерес от новото управление, тъй като от него тя получи всичко, за което настояваше – абсолютно независим бюджет, почти никакъв граждански контрол, а и военните съдилища пак ще могат да съдят цивилни граждани, макар и в определени случаи. И всичко това е записано в новата египетска конституция. Всъщност армията и Мюсюлманското братство са си необходими един другиму, което, разбира се, не изключва вероятността, ако вълненията в Египет продължат до безкрайност, военните отново да завземат властта чрез преврат. Сега засега армията остава неутрална и се ограничава само с отправянето на апели, призоваващи египтяните към единство и предупреждаващи, че държавата не бива „да пропадне в тъмен тунел”. И макар че сега сред по-младите кадрови военни проислямистките симпатии са по-силни, армията си остава най-могъщата светска институция, въпреки някои кадрови промени, извършени от Морси.

От всичко това ще зависи дали Египет ще успее да се измъкне от икономическата пропаст, в която се намира.

Светската опозиция, либералите засега говорят, че президентът бил избран от „тъмните и необразовани маси”, твърдение, което от една страна не е от най-демократичните, а от друга издава неразбирането, че либералите не са единствената опозиция на Мюсюлманското братство, че има още една опозиция, която съвсем не е за пренебрегване. Това е „Ан Нур”ултраконсервативната партия на радикалните салафити, която получи 24% на парламентарните избори и стана втора сила в парламента. А тези фанатизирани поддръжници на шериата, настояващи за въвеждане на данък джизие (задължителен данък за немюсюлманите, плащан в Египет до 19-ти век), за лишаване на жените от всякакви права, дори за разрушаване на немюсюлманските паметници на културата, включително пирамидите, тези салафити в сравнение с мюсюлманските братя изглеждат като „невинни” либерали. В същото пък време последните не пропускат удобен случай да призовават към не съвсем конструктивни улични протести и да отхвърлят всякакви покани за разговори. Някои коментатори дори смятат, че светската опозиция в Египет е близко до профанизирането си, т.е. до съюзяването си антиправителствени банди, същите които година преди това по заповед на Мубарак громяха демонстрациите й.

А споразумения в Египет са повече от необходими. Рейтингът на страната е постоянно понижаван от агенциите. Египетският фунт е най-слаб от осем години насам. Приходите от туризма постоянно намаляват и са далеч от годините на управлението на Мубарак. За всички е ясно, че предвижданите икономически реформи (по-простичко казано, заемите от Международния валутен фонд) ще бъдат болезнени и хората ще имат все повече поводи да излизат на улични протести. Така че, ако правителството не се разбере по основните проблеми с опозицията, страната наистина ще потъне в „черен тунел”.

Много хора се надяват, че след приемането на конституцията в Египет ще настъпи краят на политическия хаос. Египтяните вече са уморени, измъчени, копнеят за спокойствие и стабилност и вероятно „втора революция” няма да има. Въпросът е, кой ще събере заедно на масата политическите сили и за какво те ще съумеят да се договорят.

Posted on 07.01.2013, in Международна политика and tagged , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: