Откъде американската ракета има руски супердвигател?


ракетните двигатели «затворен тип»  НК-33

Всички помнят каква борба за технологии се водеше от първите дни на ракетната епоха. Така се случи, че първоначално в ракетостроенето преуспяха немските конструктори; и още в дните на кървавите сражения, когато Червената Армия и съюзниците, преодолявайки отчаяната съпротива на хитлеристите, се предвижваха навътре в Германия, пред специалистите вече стоеше задачата за издирване на всичко, което е свързано с технологията на секретния проект ФАУ.

Със старта на космическата ера в СССР и САЩ не съществуваше нещо по-закрито от националните тайни за създаването на ракетите. Ракетостроенето се превърна в главен критерии за военна мощ на страните и тяхната принадлежност към кръга на свръх-държавите.

Как стана така, че страната, която първа откри космоса, изпрати космонавт, достави на Луната луноходи и създаде космически станции, в крайна сметка изгуби тази надпревара?

Може, разбира се, да се посочва перестройката и последвалият след нея разпад на страната и рязкото съкращаване на средствата за космонавтиката. Но причината не е само в липсата на достатъчно финансиране. През годините на Великата Отечествена война се е случвало и по-трудно – обаче руснаците спечелиха техническата надпревара с Райха.

Завесата по този въпрос открехва съвършено уникалния документален филм «Ракета, дошла от студа», направен в САЩ през 2001 година.

«Уникален» – защото на американците даже не им е и минало през главата по някакъв начин да завоалират фактите на пряко, според мен, предателство на националните интереси на Русия от много лица, имащи отношение към нейните космически тайни. (До толкова, очевидно, режисьорите са били убедени в необратимостта на руската капитулация пред Запада).

Става дума за удивителната за американските конструктори технология на ракетните двигатели «затворен тип»  НК-33, конструирани от С.Кузнецов за ракетата носител Н-1 в Самара по съветската «лунна програма».

Ето какво казват за това самите американски специалисти:

– Този двигател…доведе до преразглеждане на всички космически технологии на САЩ…

– … Ние не познавахме такива технологии…

-… Това са най-добрите двигатели на планетата. Западните учени считаха тази технология за невъзможна…

-… съветските специалисти още преди 20 години са създали технология, която до сега е недостъпна за американците…

-… Нека някой се опита да обясни, защо до сега в САЩ изразходват огромни средства за разработка на технологии, оставена от руснаците далеко назад още в началото на 60-те години на миналия век…

-… При нас, професионалистите, нямаше никаква представа, как руснаците го правят това…

-…Това ниво в САЩ се считаше за невъзможно…

Може би това е достатъчно. Възторжените отзиви по адрес на НК-33 от страна на американските инженери са повече от достатъчно. И той си ги заслужава. И още нещо. Двигателят превъзхожда най-добрите западни образци по мощност с 10 – 15, а по КПД – с цели 25%. Неговата тайна е в това, че отработените газове от турбогенератора, които въртят горивните помпи, в НК-33 не се изхвърлят «зад борда», с което се намалява горивния ресурс, а се насочват директно в горивната камера. Което освен това и значително увеличава мощността на двигателя. Никой на Запад не е успял да реализира тази идея в работещ модел. Всички опити са водили до незабавен взрив и са породили убеденост в невъзможността да се създаде двигател по такава схема. Съветските конструктори са успели да постигнат серийно производство.

Интересна е и историята, как САЩ са придобили НК-33.

Авторите на филма не скриват, че са научили за неговото съществуване от разузнаването.

«Ние знаехме, че там има нещо – но си нямахме и понятия, как да подходим към него…

Бариерите ни се струваха непреодолими… «Но използвайки правилните контакти ние се справихме…»

Тези «правилни контакти» сега са добре известни. Поне за мен. Същите тези «контакти» доведоха до това, че даже отчетът на Държавната комисия за полета на Първия Космонавт се оказа на аукцион зад океана.

Когато американците се появили в склада на самарското КБ, както те самите казват, на тях им «увиснали ченетата». Те видели «планина от двигатели». Там имало повече от 60 бройки. А след това  – «правилните контакти». И всичките НК-33 са били продадени на САЩ.

Как би изглеждало, ако през 1945 година всичките трофейни F-2, докарани от немските складове в СССР, бяха предадени на американците?

Това, което е станало с руската техника, надхвърля даже едно такова сравнение по мащабите на своята циничност и вредата, нанесена на националните интереси.

Американският филм показва кадри, как тяхна МБР, потенциално «насочена срещу Русия» и оборудвана със съветски «лунен двигател», извършва успешен изпитателен пуск.

«По ирония на съдбата» – по думите на коментатора.

При пуска на тази МБР присъства внушителен руски представител, който аз идентифицирам като Ю.Н. Коптев, шев на Росавиакосмос. (По негов адрес впоследствие постъпиха немалко обвинения относно преждевременното сваляне от орбита на съветската космическа станция «Мир» – не без настойчивите препоръки от страна на американските «партньори»).

Руски специалист на старта на американска бойна ракета, оборудвана с руски двигател? Кой е лудия тук?

Аз не съм против обмен на технологии и техническо сътрудничество. С целия свят. Ако това не вреди на моята страна. Обаче съвсем неотдавна САЩ не допуснаха Русия да закупи корпорацията «Опел» – както беше изкоментирано от американските аналитици, «в една чисто бизнес сделка се намеси политиката. Щатите не можеха да дадат достъп на Русия до съвременните технологии в автомобилостроенето».

А ракетостроенето какво е – да не е конкурс по свирене на балалайка?

И това още не е всичко.

Полетът на съветската свръхмощна ракета «Енергия» също не е преминал даром. За американците. Нейният двигател РД-180, произвеждан в подмосковския завод «Енергомаш», сега издига в космоса техните «Атласи». Същите тези, които доставяха до Марс марсоходи.

РД-180 е криогенен двигател, конструиран също «по затворена схема». Толкова е мощен, че на «Атлас» е монтиран само един – вместо четирите, производство на фирмата «Локхийд».

И Русия още търси лостове за влияние върху Америка?

Реклами

Posted on 07.01.2013, in Въоръжени сили and tagged , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: