Ще промени ли Вашингтон антитехеранския курс?


Ще промени ли Вашингтон антитехеранския курс? На фона на другите привличащи вниманието на широката общественост световни събития остана практически незабелязано преместването на заседанието на „шесторката“ на международните преговарящи по ядрената програма на Иран за януари следващата година, докато по-рано се съобщаваше, че то ще се състои в Техеран през декември. Това събитие има знаков характер, отчитайки, че на 17 декември е било отменено също и посещението на президента на Иран Махмуд Ахмадинежад в Турция, в рамките на което бяха планирани преговори на лидерите на двете страни по редица ключови проблеми на двустранните отношения, включително урегулирането в Сирия.
Експертите еднозначно отбелязват, че това е било свързано с приемането на 4 декември от Съвета на НАТО на решение за разполагане на територията на Турция няколко батареи ЗРК „Пейтриът“. По думите на турските власти, поставянето на тези ракети е продиктувано от необходимостта от укрепване на сигурността на страната във връзка с разрастващия се сирийски конфликт. Обаче повечето военни експерти поддържат мнение, което се споделя и в Техеран, че ракетите „Пейтриът“ в Турция ще представляват пряка заплаха за Иран. Безусловно, ситуацията с разполагането на ЗРК „Пейтриът“ в Турция следва да се разглежда като продължение на политиката на САЩ и страните от НАТО за оказване на натиск върху Техеран с цел „позитивно решение на ядрения проблем“, тоест прекратяване на работите за обогатяване на уран.
Политическият курс, съчетаващ оказване на военнополитически натиск с така наречената политика на „дипломация плюс санкции“, САЩ и страните от Евросъюза осъществяваха в продължение на цялата сегашна година. При това не може да се каже, че този курс беше успешен, независимо че по отношение на Иран бяха приложени предостатъчно твърди мерки. В тази връзка може да си спомни за увеличаването на количеството на намиращите се в зоната на Персийския залив военни самолети и кораби на САЩ, Франция и Великобритания, предислоцираните в региона ескадрили изтребители-бомбардировачи F-18 от Корпуса на морската пехота на САЩ, за проведените по инициатива на САЩ учения за поддръжка на силите на ПВО на Турция, Йордания и Израел, за рейда на израелската авиация срещу завод в Судан, произвеждащ ирански ракети, а също така многобройните съобщения на израелски СМИ, които през цялата година тиражираха слухове за подготовката на военен удар по ядрените обекти на Иран.
От друга страна, през цялата година се втвърдяваха и санкциите по отношение на Иран – както от страна на САЩ, така и от страна на ЕС. Така, след въвеждането от 1 юли ембарго върху импорта на ирански нефт в страните от ЕС, на 22 декември влязоха в сила новите санкции на Евросъюза против Иран, насочени против финансовия сектор на страната, а също и срещу корабоплаването и промишлените отрасли. ЕС разшири списъка на иранските предприятия, сътрудничеството с които ще се преследва, а също така внесе нови точки в списъка на стоките, забранени за експорт в Иран (в него попаднаха графит, алуминий, стомана, както и промишлени програми за мониторинг, управление и събиране на данни). В САЩ в края на декември влезна в сила третият поред от началото на годината пакет антиирански санкции. Така, през август беше наложена забрана компании и частни лица да сътрудничат с иранските власти в областта на добива на уран, а също така продажба, аренда или предоставяне на Иран на танкери за превоз на нефт. А декемврийските санкции се оказаха вече насочени към банковата сфера, компаниите от корабостроителния отрасъл и енергийния сектор на Иран.
И какви са резултатите от политиката на Брюксел и Вашингтон по иранския въпрос? Ще започнем с това, че всичките три рунда на преминалите през тази година заседания на „шесторката“ по иранската ядрен програма – истанбулският, състоял се на 14 април, багдадският (23–24 май) и московският (18–19 юни) – преминаха безрезултатно, без приемането на някакви документи или съвместни декларации. Същото може да се каже и за проведената през септември среща на главния преговарящ по ядрените въпроси от Иран Саид Джалили и комисарят на ЕС по външната политика Катрин Аштън. По информация на иранската страна, Иран на тези преговори е обявил готовност да прекрати обогатяването на уран до 20 процента, ако страните от Запада се откажат от санкциите. Обаче по някакви причини предложението беше отклонено.
Ако се говори за икономически санкции, то те, макар и да доведоха до кризисни явления в иранската икономика, включително намаляване на обемите на експорта на ирански нефт, недофинансиране на бюджета и понижаване на курса на националната валута, все пак не можаха да я подкопаят толкова, че иранското ръководство да започне да преразглежда позицията си ядрената проблематика. Кризата в икономиката на страната продължи само няколко месеца, а към момента, съобщи на 23 декември Махмуд Ахмадинежад, „страната съумял да се справи с икономическите санкции, които наложи на Иран световната общност“. От своя страна ръководителят на Организацията по атомна енергия на Иран Ферейдун Абаси заяви на 18 декември, че Иран „няма да прекрати обогатяването до ниво 20% по искане на други страни“. По този начин, кръгът се затвори: САЩ и страните от ЕС със своята политика „дипломация плюс санкции“ постигнаха малко.
В тази връзка изглежда неслучаен фактът, че в експертната общност през последните месеци все по-често се чува мнението, че екипът на Обама, който спечели втори президентски срок, ще трябва да коригира политиката по отношение на Иран. В това число доста широко разпространение през последните два месеца получиха слуховете за възможно провеждане на преки преговори между Вашингтон и Техеран по редица ключови проблеми на двустранните отношения, включително ядрения проблем. Интересни идеи по този въпрос бяха изказани от американския дипломат, бивш посланик на САЩ в Сирия и Ирак Райън Крокър, който излезе с предложение да се проведат преговор с Техеран за урегулиране на сирийската криза – по аналогия с консултациите, които САЩ преди няколко години водиха с Иран по проблемите на урегулирането в Ирак. Появиха се и твърде радикални гледни точки по този въпрос, една от които обяви неотдавна председателят на Ислямския комитет на Русия Гейдар Джемал, известен със своите прошиитски възгледи. Посочвайки множеството слаби места във външнополитическия курс на САЩ в Близкия изток, включително нееднозначните последици за САЩ събития на „арабската пролет“, загубата на влияние от Египет в Близкия изток поради засилването там на нестабилността, а също така „превръщането в тежест“ на такива съюзници, като Саудитска Арабия и Израел (с Израел – поради засилващите се разногласия по палестино-израелското урегулиране), експертът отбелязва, че Вашингтон в най-близко бъдеще ще бъде пряко заинтересуван да превърне Иран и шиитите в свои нови партньори в Близкия изток.

Автор Мариана Евдотиева, „Красная звезда”

Posted on 29.12.2012, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: