Защо си заслужава Русия да се погрижи за проблемите на глобалното затопляне


Защо си заслужава Русия да се погрижи за проблемите на глобалното затопляне

Проведената неотдавна в Доха Конференция на ООН по въпросите за климата не донесе сериозни резултати. Напомняме, че през тази година изтича срокът на действие на Протокола от Киото, но и миналогодишните консултации, и сегашната среща фактически завършиха без никакъв резултат. Протоколът от Киото и преди регулираше по-малко от една трета от общия обем на емисиите. Защото САЩ така и не го ратифицираха, а Индия и Китай нямаха никакви задължения за съкращаване на емисиите. Сега вече при продължаването на действието на документа Русия и Япония се отказаха от всякакви задължения, а още по-рано от споразумението излезе Канада. В резултат на това  «продълженият вариант» на протокола ще регулира само около 15% от емисиите.

Изобщо не трябва да се смята, че страните, намиращи се извън рамките на Протокола от Киото, не полагат усилия за намаляване на емисиите на въглероден двуокис. В много страни има вътрешни системи от квоти и налози за емисиите – и в САЩ, и в същата тази Канада, и даже Китай започна да прави първите си стъпки в това направление. Между другото, струва ми се, че за Пекин борбата с емисиите е, на първо място, една форма. А съдържанието на тази борба е ръст на енерго-ефективността на предприятията.

В Русия отношението към проблемите на емисиите на въглероден двуокис беше традиционно индиферентно, да не кажем студено. Причините за това са няколко.

Първо – доказателствата за това, че глобалното затопляне непосредствено зависи от нивото на концентрацията на въглеродния двуокис в атмосферата, предизвикват много въпроси.

Второ – един поглед към картата на Русия дава възможност да се разбере, че тази страна като минимум ще пострада най-малко от възможното затопляна, а по-скоро ще спечели.

Трето – На Русия не бяха наложени сериозни задължения в рамките на Протокола от Киото – страната трябваше да не превишава нивото на емисиите от 1990 година. В същото време, започналият през 90-те години спад на промишленото производство доведе до това, че не се налагаше да се предприемат някакви усилия за намаляване на емисиите.

Има и още една важна причина, свързана с ролята на Русия на световния пазар на въглеводородите. Работата е в това, че борбата с емисиите на въглероден двуокис, като правило, се води чрез увеличаване на дела на възстановяеми източници на енергия (ВИЕ) в енерго-баланса на силно ангажираните с този въпрос страни. Счита се, че това, на свой ред, води до понижаване на търсенето на традиционните енергоносители. (Ако трябва да сме стриктни, това не е съвсем така – поради своята ниска енерго-рентабилност, ВИЕ не влияят съществено на потреблението на изкопаеми източници на енергия).

Така или иначе, изкривяващите реалната картина на системата за субсидиране на ВИЕ, наред с квотите за емисиите на CO2 (които при превишаване на лимита се налага да се купуват на пазара), доведоха до това, че по линията на газ-ВИЕ съществуваше  определена конкуренция. При тези условия излишното внимание към темата за въглеродните емисии би могло да доведе само до засилване на нормативите и още повече да се измести равновесието полза на «вятърните мелници». Именно поради това Русия предпочиташе по възможност да не преекспонира тази тема.

Но след кризата всичко започна да се променя. Евросъюзът започна да прави икономии – да се връща от газ към въглища при производството на електроенергия. Впрочем, в това им помогнаха американските въглища, които в САЩ са в излишък. Там сега газта е по-евтина – и всички преминават от въглища на газ при генерирането на електроенергия. В резултат на това, само за тази година поради прехода на въглища европейските електростанции са изгорили 23 млрд. кубически метра газ по-малко.

При това трябва да се помни, че при изгаряне на въглища се отделя 1,8 пъти повече въглероден двуокис в сравнение с природния газ (за единица енергия). Преди този фактор забавяше развитието на въглищната генерация на електричество в западните страни, особено в Европа, където позициите на «зелените» са традиционно силни. Но в кризата не ние до екология – въпросите за въглеродните емисии и възможното засилване на съответните нормативи започнаха да отстъпват на втори план.
Освен това, спадането на икономическата активност в ЕС доведе до това, че стойността на квотите за емисиите на въглероден двуокис спадна до рекордни минимуми (5-7 евро за тон). При такава ниска стойност на квотите компаниите могат да използват за електрогенерация все повече въглища, без да се замислят за разходите за емисиите на въглероден двуокис.

В резултат на това в Европа конкуренцията ВИЕ-газ фактически се смени с конкуренцията газ-въглища.

Ето защо при променените условия развитието на тематиката, свързана с глобалното затопляне, по-скоро не влошава, а подобрява позициите на Русия на световния газов пазар.

Освен това, има още няколко по-малко значими сюжета в сферата на енергетиката, от които Русия също ще спечели в случай, че световната общност започне да обръща по-голямо внимание на проблемите на глобалното затопляне.

Първо – това е добивът на нетрадиционен «тежък» петрол – на първо място става дума за петролните пясъци на Канада. Както е известно, подобен добив се съпровожда със значителни разходи на енергия, което означава и допълнителни емисии на въглероден двуокис. На свой ред увеличаването на плащанията за допълнителната емисия увеличава и себестойността на този петрол.

Вторият сюжет е свързан с добива на шистов газ в САЩ. Напомняме, че самият природен газ притежава значително по-голям (7 пъти) парников ефект, от колкото въглеродния двуокис – продукт от неговото изгаряне. Поради това природния газ се изгаря с факли в тези случаи, когато използването на този газ е невъзможно (попътен нефтен газ). При това още преди две години беше публикувано изследване, според което при добива на шистов газ една значителна част от него (става дума за около 5%) се отделя в атмосферата. Отчитайки, че добивът на шистов газ води даже до земетресения – това не е удивително. Процентът е незначителен, но отчитайки високия парников ефект, тези 5% са еквивалентни на минимум 35% допълнителни емисии в преизчисляването на въглеродния двуокис. В такъв случай, от гледна точка на контрола на емисиите на парникови газове, вредата от шистовия газ се доближава до вредата от въглищата.

А сведения за нови изследвания в тази област няма.

Автор: Александр Собко 

Posted on 21.12.2012, in Балканите and tagged , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: