Седем страни в света, където законът предвижда смърт за атеистите


АтеистиДа се преброят атеистите в света е проблематично. Поради широчината на самия термин, който включва различни парадигми, оценките варират от 2,5% до 13%. В същото време, повече от половината страни на света, по един или друг начин законодателно дискриминират атеистите, решиха изследователите от организацията International Humanist and Ethical Union (IHEU), която защитава правата на хора, които са скептично настроени към религията.

В публикувания, тази седмица, доклад на IHEU, който бе изпратен до ООН, подробно се разглежда законодателството и практиките на всички държави, уличени в накърняване на правата на атеистите. Според проучването, в днешния свят, има седем страни, в които атеизмът може да бъде наказан със смърт, в съответствие със закона. Редица други страни максимално наказват атеистите, с различен срок на затвор, а в някои, невярващите просто са лишени от права, например, семейни или изборни.

Във всичките седем страни, които наказват атеистите, има установена от закона официална религия – ислямът. В западноафриканската страна Мавритания (пълното и име е Ислямска република Мавритания), конституцията от 1991 година ограничава свободата на вероизповеданията, утвърждавайки мюсюлманите, като единствени граждани на страната. Съответно, атеисти и хора от други религии, не могат да претендират за получаване на гражданство, а отказалите се от вярата си мавританци (или приели друга религия) губят гражданството си автоматично. Нещо повече, член 306 от наказателния кодекс предвижда смъртно наказание, за вероотстъпничество и конфискация на цялото имущество, в полза на държавната хазна.

На обвиняемия, по силата на тази разпоредба, се дава срок от три дни, за да се покае и да се върне, към вярата си в Аллах. Тази разпоредба директно предизвика миграция, от шериата към Великобритания.

В Мавритания, прилагат законите на шериата, както в гражданските, така и в наказателни дела, съществува Министерство на ислямските въпроси, а също така и Висш ислямски консулат, състоящ се от шест имами, които проверяват законодателните и другите държавни дейности, да бъдат в съответствие с религиозните закони.

В Судан, също живеят според нормите на шериата, обаче временната конституция в страната е по-лоялна към религиозните малцинства – не им се забранява да се молят. Приемането на исляма в Судан, се толерира изключително, а напускането на религията се наказва, според законите, с лишаване от свобода (до живот) или със смърт.

Мъжът-мюсюлманин в Судан има право да се ожени за представителка на друга вяра, но само монотеистична – християнска или еврейска. Жената е ограничена, при избора си на съпруг, който трябва да е строго мюсюлманин. Анти-ислямското богохулство, се наказва с шест месеца затвор, със сто удара с камшик, а също така, може да включва и парична глоба. Богохулството, по отношение на другите религии, не е забранено.

Във формално демократичния Пакистан, е предвидено смъртно наказание за богохулство (за което, също се считат атеистични изявления), а в наказателния кодекс са предвидени отделни членове, за оскверняването на Корана, а също така и за обида на пророка Мохамед. Според доклада на IHEU, тези правила, в повечето случаи се използват, за преследване на бизнес конкуренти или на лични врагове, като се скалъпват фалшиви обвинения. Моллите следят отблизо тези случаи и често идват в светския съд, за да напомнят на участниците в процеса, включително и на съдиите, че неправилно взетото решение, може да доведе до неофициален съд, от страна на радикалната част от мюсюлманската общност.

Атеистите в Пакистан не могат да получат паспорт. Документи, в които задължителната графа за религиозната принадлежност е запълнена с думата „атеист“ или синоним, просто няма да ги приемат. Тези, които са отбелязали във въпросника, принадлежност към исляма, ще бъдат задължени да подпишат допълнителна декларация за признаването на Мохамед, като „последният пророк“.

Съседен Афганистан следва законите на шериата, не забранява свободата на вероизповеданията, включително атеизма, обаче Наказателният кодекс предвижда смърт, чрез обесване, за мюсюлманските вероотстъпници. Освен това, президентът и вице-президентът на Афганистан, не могат да изповядват друга вяра, различна от ислямската. Религиозните малцинства там са, около 1% от населението. Последната известна смъртна присъда, по обвинения в предателство към вярата, беше произнесена през 2008 година, към 23-годишния журналист Сайед Камбакш, който изтеглили от интернет и разпространи текст на известния атеист Араш Биход, който критикуваше някои стихове от Корана. По-късно, присъдата бе заменена с 20 години затвор, а наскоро Камбакш беше помилван от президента, след което напусна страната.

Саудитска Арабия, извинете, е най-не свободната страна в света, в религиозната сфера. Духовната власт, тук не е отделена от светската, а религиозният постамент е обвързан с тесни семейни връзки с кралското семейство. Всяко отклонение от държавната трактовка на сунитския ислям (в царството доминира уахабитската версия на сунитите), се смята за вероотстъпничестно и се наказва със смърт. През 2012 година, един млад журналист Хамза Кашгар, написа в Twitter, че той не счита природата на пророка Мохамед за божествена, въпреки че признава неговия духовен авторитет. Когато Кашгар осъзна, какво е направил, практически веднага напусна страната, но беше арестуван в Малайзия (също мюсюлманска страна) и след това бе върнат в родината си. Сега, той очаква изпълнението на смъртната си присъда.

В Саудитска Арабия съществува „Комитет за насърчаване на добродетелта и предотвратяване на греха“ – с други думи, религиозната полиция. Организацията е известна, с изключителната си антипатия към атеистите.

Член 100 от иранската конституция, обявява за самодържец на цялата власт в страната, духовния лидер на страната – аятолах. Той контролира съдилищата, армията, медиите, а също така и изборните институции – президент и парламента. Член 91 от конституцията, въвежда „надзорен консулат“ – орган, отговорен за проверката на всички нормативни актове, по два критерия: 1) съответствие с основния закон, 2) съответствие с нормите на исляма. Конституцията, също така разделя всички иранци, на четири религиозни групи: мюсюлмани, зороастрийци, християни и юдеи (евреи). Атеистите и представителите на другите религии, нямат никакви граждански права, по принцип.

Четирите законни религиозни групи в Иран не са равни. Повечето държавни постове, например, могат да заемат само мюсюлманите-шиити. Наказателният кодекс, също фиксира значителни предимства за мюсюлманите. Така че, за изневяра към мюсюлманка, мъжът-мюсюлманин ще бъде осъден на сто удара с камшик (чл. 8811), а когато не-мюсюлманин, изневери на мюсюлманска жена, той ще се раздели с живота си (чл. 82-ал.12). От друга страна, за един мюсюлманин, който изневерява на жена си с представителка от друга вяра, наказателният кодекс не предвижда наказание.

Хомосексуален акт, между двама мюсюлмани в Иран, противно на разпространената заблуда, не е твърде тежко престъпление: за него, на всеки участник в акта се полагат по сто удара с камшик, при условие, че актът „не е завършен” (иначе, все пак – бесилка). Обаче, в същите действия, ако активната роля е била на човек от друга вяра, той ще бъде убит, независимо от края на акта.

На Малдивските острови, конституцията установява исляма, като единствена държавна религия. Директно наказание за атеистите, законодателство не предвижда, обаче, специална религиозна комисия разполага с широки правомощия, при разглеждането на отделни случаи, които не се срещат много често – не-мюсюлманин, не може да бъде гражданин на островната държава.

През 2010 година, малдивецът Мохамед Назъм, по време на обществено събитие попита ислямски проповедник за това, как ислямът се отнася към хора, които се опитват усилено да придобият вяра в Аллах и неговия пророк, но ​​не могат, имайки предвид себе си. Тълпата веднага се нахвърли върху младежа, който беше спасен само от полицията. Религиозната комисия го осъди на смърт, обаче му даде възможност да се поправи – трябваше да премине серии от консултации с имами и да се опита все пак да стане достоен мюсюлманин. При Назим се получи и го пуснаха. В аналогична ситуация, през тази година, се оказа Исмаил Мохамед Диди, който за разлика от Назъм избра смъртта. Към края на периода, даден му за покаяние, той бе намерен обесен, в диспечерската кула на местното летище, където Диди работеше.

Posted on 20.12.2012, in Общество and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: