Русия няма да се съгласи на съкращаване на СЯС до нива, по-ниски от новия договор за СНО-3


Генерал Джеймс Картрайт, излизайки в оставка, стана активен борец за съкращаване на ядрените арсенали.

Генерал Джеймс Картрайт, излизайки в оставка, стана активен борец за съкращаване на ядрените арсенали.

Отказвайки да променят ядрената си доктрина, допускаща възможността  първи да използват ядрено оръжие, Съединените Щати ликвидираха всички предпоставки за съгласието на Русия за по-нататъшно съкращаване на нейния ядрен арсенал под пределите на новия СНВ-3.

Поставянето на въпроса за необходимостта от преразглеждане  на ядрената политика от предишната администрация на Буш-младши беше обусловено от необходимостта от привеждане на тази политика в съответствие с излезлия през април 2010 година доклад «Обзор на състоянието на ядрените сили» (Nuclear Posture Review Report (NPR), по-нататък  – «Ядрен обзор 2010». В съответствие със съдържащите се в него ключови препоръки, администрацията на Барак Обама обяви през май 2011 година за това, че «ще започнат процес на ревизия на ръководните положения на администрацията на Буш в частта относно операциите с използване на ядрено оръжие (ЯО) и политиката на сдържане».

Както отбелязаха в Пентагона, прегледът на ядрената политика ще «оценява изискванията към сдържането, включително и анализ на необходимите потенциални изменения в изискванията за избор на целите и структурата на силите». Този анализ има за цел да информира администрацията за възможни бъдещи съкращения на СНО под нивото на новия СНВ-3 и да предостави на президента варианти за избор, но окончателните решения не могат ба бъдат публикувани до тогава, до като САЩ не постигнат съгласието на Русия за аналогична политика от нейна страна.

ЕКСПЕРТНИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РУСИЯ

 

Както отбелязва руският експерт Владимир Дворкин в статията си «Кое може да разруши стратегическата стабилност» («НВО» № 28, 17.08.12), «целесъобразно е да подчертаем принципните различия на ядреното сдържане въобще като фактор за обезпечаване на сигурността на държавата и взаимното ядрено сдържане между Русия и САЩ». Действително без участието на Русия в по-нататъшните съкращения на ядрените арсенали не може да става и дума за понижаване на прага на взаимното ядрено сдържане между САЩ и Русия, а още повече и съкращаването на световните ядрени арсенали. Но запазването от администрацията на Обама на положенията в  ядрената доктрина, допускаща възможност за нанасяне на  изпреварващ ядрен удар, в това число и по територията на нашата страна, и възприемането в този контекст от Русия развръщаната глобална система за ПРО като заплаха към потенциала на нейното ядрено сдържане служат като непреодолимо препятствие за участието на нашата страна в този процес. Особено с отчитане на подавляващото превъзходство на САЩ и НАТО в обикновените високоточни оръжия (ВТО).

В опит да намери някакъв изход  от тази задънена улица, представители на американското независимо общество започнаха да предлагат варианти за по-нататъшно съкращаване на  стратегическия ядрен арсенал на САЩ, способни частично да намалят загрижеността на Русия. Най-радикалните варианти са поместени в юнския брой на списанието Arms Control Today (АСТ) за 2012 година.

Бившият вице-председател на Комитета началник-щабовете (до лятото на 2012 година) генерал Джеймс Картрайт, съвместно с бившият министър на отбраната Робърт Гейтс, представи на брифинг в Пентагона на 17 септември 2009 година с обосновка на «поетапен адаптивен подход» при развръщането на системата ЕвроПРО, явяваща се сегмент от глобалната мобилна система за ПРО. Излизайки в оставка и освобождавайки се от официалния си статус, Картрайт стана активен борец за по-нататъшно съкращаване на ядрените арсенали на САЩ и Русия.

През май 2012 година беше публикуван доклада «Модернизация на ядрената стратегия на САЩ, състояние и структура на силите», съставен от комисия под ръководството на Картрайт за неправителствената организация «Глобална нула». Този доклад констатира, че съвременните ядрени арсенали на САЩ и Русия «значително превишават това, което е необходимо, за да съответстват на разумните изисквания на сдържането». Във връзка това в доклада се предлага да се съкратят ядрените арсенали на САЩ и Русия до 900 стратегически ядрени бойни глави (ЯБГ) и само половината от тези ЯБГ да се поддържат оперативно развърнати, а останалите – в резерв. Тези 450 оперативно развърнати ЯБГ да се намират състояние на готовност за пуск в пределите от 24 до 72 часа. Резервните ЯБГ биха могли да бъдат готови за оперативно развръщане в «рамките на седмица или месец».

В същия брой на АСТ беше публикувана и друга статия на двама американски експерти – Сидни Дрел и Джеймс Гудби – с по-радикални предложения за съкращаване на ядрените арсенали на САЩ и Русия. Според авторите, предлаганата от тях структура на СЯС би могла  да бъде достатъчно устойчива и не би представлявала стимул за нанасяне на първи удар.

Оперативно развърнатите сили биха могли да се състоят от три компонента:

– три атомни ракетни подводници с балистични ракети (АРПБ) от типа «Охайо» и «Лафайет», патрулиращи на море с 24 балистични ракети за подводници (БРП) «Трайдънт», носещи 96 ЯБГ с променлива мощност. Намаляването на количеството на ЯБГ на всяка БРП от осем на четири ще способства увеличаването на радиуса на действие на тези ракети. Алтернативно известен брой БРП и ЯБГ биха могли да бъдат разположени на по-голямо количество АРПБ в интереса на по-голяма оперативна гъвкавост, въпреки, че това би довело до оперативните загуби;

– 100 моно-блокови МБР «Минитмен III» в надеждно защитени шахти;

– от 20 до 25 бомбардировачи В-2 и В-52Н с гравитационни авиобомби или авиационни крилати ракети.

Силите за ответен удар биха могли да се състоят от:

– три АРПБ с 96 ЯБГ, намиращи се или на преход, или за попълване на запасите в базата за последваща готовност за ответен удар в случай на възникване на кризисна ситуация, плюс две или три АРПБ на ремонт;

– 50 или 100 МБР, изведени от състояние на незабавна готовност за изстрелване със демонтирани ЯБГ;

– от 20 до 25 бомбардировачи без въоръжение в състояние на техническо обслужване и тренировъчни полети, които всички биха могли да бъдат включени в стратегическите сили за ответен удар в период на  бавно развитие на конфронтацията.

В заключение авторите твърдят: «САЩ и Русия трябва да работят за постигане на такова споразумение преди изтичането на новия СНО през 2021 година».

Съвършено очевидно е, че за Русия в условията на съществуващите положения в ядрената доктрина на САЩ за възможност за нанасяне на изпреварващ ядрен удар по нея и развръщането на глобална ПРО е необходимо да съхрани високо-ефективния потенциал на СЯС за нанасяне на неприемлив за САЩ масиран ответно-срещен удар, способен да въздържа Съединените Щати първи да използват ЯО. Това може да се осигури само с наличието на достатъчно количество ЯБГ и техните носители, снабдени със средства за преодоляване на ПРО, при максимално висока степен на тяхната готовност за пуск.

СИМБИОЗА НА ИЗПРЕВАРВАЩИЯ УДАР И ПРО

Един достатъчно обективен анализ на положенията в ядрената доктрина на САЩ за възможностите за нанасяне на изпреварващи ядрени удари е направен в статията на анализатора от Центъра за военно-морски анализи (Александрия, щат Вирджиния) Митчъл Гарсън NO FIRST USE. The Next Step for U.S. Nuclear Policy (International Security, vol. 35, № 2, 2010.): «Постоянна характерна черта в ядрената политика на САЩ е това, че Съединените Щати постоянно запазват своя избор да  използват първи ЯО в конфликта. Правото първи да използват ЯО също играеше ключова роля във военната стратегия на НАТО в периода на Студената война и даже след колапса на Съветския Съюз».

Многобройните изявления на президента Обама за снижаване на ролята на ЯО в осигуряването на националната сигурност на САЩ предвещаваха важни изменения в ядрената политика, които се очакваха да бъдат декларирани в «дългоочаквания» «Ядрен обзор 2010». Но, както се вижда от обзора, положението за  използване на ядреното оръжие е претърпяло само козметични изменения в сравнение с непоклатимото крайъгълно положение на ядрената доктрина на САЩ, допускаща възможност за нанасяне на изпреварващ контра-силов удар: «САЩ няма да използват и няма да заплашват с използване на ядрено оръжие по отношение на неядрените страни – участнички в  Договора за неразпространение на ЯО (ДНЯО), изпълняващи своите задължения по неразпространението».

Следователно, по отношение на Русия и Китай се запазва потенциалната възможност Съединените Щати първи да използват ядрено оръжие, тоест нанасяне на изпреварващи масирани ядрени удари. Очевидно, такива удари са възможни също и срещу Иран в случай на неизпълнение от тази страна, участничка в ДНЯО, задълженията по неразпространението. Северна Корея може да бъде подложена на такъв удар като непризната ядрена страна и като участник в ДНЯО, нарушаващ своите задължения по неразпространението.

Както отбелязва Гарсън: «Този «Ядрен обзор 2010» преднамерено открива за САЩ възможност за избор на нанасяне на изпреварващ или, което е по-малко вероятно, превантивен ядрен удар срещу Русия, Китай, Северна Корея и, възможно, в бъдеще – срещу ядрените сили на Иран.

«Ядрения обзор 2010» запазва много неточности и неопределености, което беше отличителен признак на предишната декларативна политика, обикновено известна като «пресметлива двусмисленост». В този смисъл декларираната в «Ядрения обзор 2010» политика се явява нищо повече от пресметлива двусмисленост под друго име».

Запазвайки високата степен на бойна готовност на СЯС на САЩ, «обзорът потвърждава, че съществуващото състояние на боеготовност на стратегическите сили – тежките бомбардировачи – се извеждат от постоянна бойна готовност, а боеготовността на почти всички МБР и значителната част от ракетите с подводно базиране (БРП), намиращи се на море, по всяко време трябва да бъде за сега осигурена». С това Съединените Щати в «Ядрения обзор 2010» потвърждават готовността си за възможността първи да използват ЯО, тоест за нанасяне на изпреварващ масиран ядрен удар.

Под изпреварващ ядрен удар се разбира внезапно нанасяне на удар по противник при отсъствие от негова страна на каквато и да било  физическа агресия, тоест изпреварващият ядрен удар трябва да бъде контра-силов за максимално възможно лишаване на ядрения противник от способността да нанесе неприемлив ответен ядрен удар. Очевидно, атакуваната страна в зависимост от надеждността на Системата за предупреждение за ракетно нападение (СПРН) може да бъде способна на ответно-срещен удар с една или друга интензивност. Разбира се, може да се предполага, че при наличие у нанасящата удара страна на високо-ефективна ПРО може да се осигури синхронизация на изпреварващия удар с готовността на средствата за ПРО за прехват на ответно-срещния удар.

Превантивният ядрен удар в идеалния случай е удар, който се нанася за надеждно сриване на установената очаквана ядрена агресия от страна на ядрения противник. Но при това остава широко поле за грешки и даже произволност при тази оценка. Това размива различието между изпреварващ и превантивен удар.

Атомната ракетна подводница от тип «Охайо» може със залпа на своите ракети да разруши 96 града.

Атомната ракетна подводница от тип «Охайо» може със залпа на своите ракети да разруши 96 града.

В своята знаменита реч в Прага на 9 април 2009 година президентът Барак Обама даде обещание «да се сложи крах на мисленето от времето на Студената война» чрез «снижаване на ролята на ядреното оръжие в осигуряването на националната сигурност». Но, както показва последващата практика, осъществяването на амбициозните планове на президента Обама за «движени към свят без ядрено оръжие» и, в крайна сметка, ликвидиране на ЯО в световен мащаб, се натъква на твърдата съпротива от страна на консервативния американски военно-политически елит. Идеологическата основа на тази съпротива е дълбоко вкоренената в този елит менталност: «Русия е единствената страна, способна да унищожи Съединените Щати». Очевидно, на Обама не му достига политически авторитет, за да може радикално да преразгледа ядрената доктрина на САЩ в раздела за правото първи да използват ЯО. Това положение в ядрената доктрина на Съединените Щати е свещенна крава, имаща за цел да оказва перманентен военно-политически и икономически натиск на Русия.

В международен мащаб положението САЩ да имат възможност първи да използват ЯО беше и си остава предмет на най-категорично осъждане. Отношението на световната общност към възможността САЩ първи да използват ЯО намери отражение в доклада на Международната комисия по ядрено неразпространение и разоръжаване под формата на искания към ядрените държави да приемат решение да не използват първи ядрено оръжие към 2025 година. По-рано Международният съд по искане на Генералната Асамблея на ООН даде определение през 1996 година по повод правото за първо използване на ЯО: «Заплахата от използването на ядрено оръжие във всички случаи трябва да се разглежда като противоречаща на положенията на международното право по отношение на въоръжени конфликти и особено на принципите и правилата на хуманитарното право. Единственото изключение са екстремални обстоятелства на самоотбрана, при които основите за оцеляване могат да бъдат под заплаха».

По този начин, започвайки с администрацията на Бил Клинтон, в контекста на изпълнение на определението на международния съд,  САЩ нарушават международното право, запазвайки в своята ядрена доктрина възможността първи да използват ЯО.

Прецедент за реализиране от ядрените държави на NFU може да послужи сключването на двустранно съглашение между Русия и Китай за неизползване първи на ЯО един срещу друг. Във вестника China Daily от 10 март 2010 година е поместена статия на китайски автор «Дали задължението на САЩ за един свят без ядрено оръжие е искрено?», в която се отбелязва: «През 1992 година Китай и Русия се договориха, макар и временно, да се откажат от правото първи да използват ЯО… През 2001 година Китай и Русия подписаха окончателен договор за неизползване на ЯО първи един срещу друг… На практика ако ядрените държави се договорят че няма да използват ЯО първи, то това ще способства реализацията на крайните цели на  неразпространението и пълното унищожаване на ЯО». В декларацията на държавните глави, приета на 4 септември 1994 година, Русия и Китай обявиха, че няма да използват първи една срещу друга и за взаимно ненасочване на ядрено оръжие.

На свой ред, значително количество независими изследователски и експертни общности в САЩ смятат, че за САЩ запазването на правото първи да използват ЯО е политически несъстоятелно, подкопаващо техния авторитет по отношение на неразпространението на ЯО и изключващо възможността за по-нататъшно взаимно съкращаване на ядрените арсенали на САЩ и Русия.

РУСИЯ: 30 ГОДИНИ БЕЗ ЗАПЛАХА ПЪРВА ДА ИЗПОЛЗВА ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ

Както е известно, във Военната доктрина на РФ от 2010 година е заявено: «Руската Федерация си запазва правото да използва ядрено оръжие в отговор на използването срещу нея и (или) нейните съюзници на  ядрено оръжие и други видове оръжия за масово поразяване, а също в случай на агресия срещу Руската Федерация с използване на обикновено оръжие, когато под заплаха е поставено самото съществуване на държавата». Следователно, Военната доктрина на РФ не свидетелства за намерение на Русия първа да използва ЯО в разбирането на възможността за нанасяне на изпреварващ ядрен удар, което потвърждава запазването на нейната привързаност към отказа на Съветския Съюз (през 1982 година) от правото първи да използва ЯО и съответства на нормите на международното право. Характерното е, че Русия не поема задължение да използва ЯО в случай на агресия срещу нейните съюзници с използване само на обикновени оръжия, което също съответства на нормите на международното право, доколкото в този случай «самото съществуване» на Русия като държава няма да се намира под заплаха. Използването от Русия на ЯО в този случай би попаднало под определението за използване на ЯО първи, тоест нанасяне на изпреварващ ядрен удар.

Разбира се, задължението да не използва първа ЯО е чисто политическа декларация, доколкото при сегашното ниво на доверие между САЩ, Русия и Китай са невъзможни каквито и да са мерки за физически контрол за изпълнението на това изявление, защото би се наложило да се разкрият най-охраняваните структури за управление на СЯС. Въпреки всичко, това е политически ангажимент, съдържащ се в официалната ядрена доктрина. Всякакви действия, свидетелстващи за отстъпление от тази доктрина, биха предизвикали широк международен резонанс. Вероятно по тази причина, както беше отбелязано по-горе, политиката на Съединените Щати по отношение на правото за първо използване на ЯО е основана на «пресметливата двусмисленост», и «Ядрения обзор 2010» не стана новаторски с ревизия на тази политика.

Напълно е очевидно, че наличието на стратегически значима асиметрия в ядрените доктрини на САЩ и Русия са решаващо препятствие в осигуряването на равна паритетност във взаимното ядрено сдържане между тях. Положението в ядрената доктрина на САЩ за възможност за  нанасяне срещу Русия на изпреварващ ядрен удар след тяхното излизане през 2002 година от Договора за ПРО породи неразривната военно-политическа симбиоза на изпреварващия ядрен удар и развръщаната глобална мобилна система за ПРО.

Допустимостта на използването на това определение е обусловена от идентичността на алгоритмите на функциониране на тази военно-политическа симбиоза и биологическата симбиоза. Последният се определя като «съжителство на два организма от  различни видове, обикновено носеща им взаимна полза». В случая на военно-политическата симбиоза има «съжителство» на настъпателни и отбранителни оръжия, носещо взаимна «полза» в усилването на военно-политическия и икономическия натиск върху Русия. Повишаването на ефективността на изпреварващия удар от гледна точка на минимизирането на пораженията, преди всичко от ответно-срещния удар, стимулира необходимост от повишаване на ефективността на ПРО. Именно такава симбиоза и служи за основа за рязко негативното възприемане от Русия на развръщаната от САЩ глобална мобилна система за ПРО.

Ако предположим, че Съединените Щати са заявили своя отказ от използването на ЯО първи срещу Русия (и Китай), то системата ЕвроПРО, както и глобалната система за ПРО като цяло, еднозначно би могла да се възприема като насочена изключително срещу Иран. И у Русия не би имало основания да изискват от САЩ строги юридически задължаващи гаранции  за ненасоченост  на развръщащата се система за ПРО. При това нивото на доверие и взаимодействие между Русия и САЩ по въпросите на ПРО би се повишило значително. В този случай концепцията за взаимното ядрено сдържане между САЩ и Русия би претърпяла радикални изменения. Това сдържане би се основавало само на паритетност на ответните ядрени удари с изключение на ответно-срещния удар от страна на Русия.

Що се касае за строгите юридически задължаващи гаранции за Русия за ненасочване срещу нея на развръщаната от САЩ и НАТО система за ПРО в условията на действието на съществуващата ядрена доктрина на САЩ, то те не мога да бъдат дадени по определение, доколкото биха противоречали на постановките на тази доктрина за възможността Съединените Щати първи да използват ЯО.

По този начин пред Съединените Щати стои дилемата: или да се откаже от възможността първа да използва ЯО и да възобнови сътрудничеството с Русия по по-нататъшното взаимно съкращаване на ядрените арсенали, или да замрази процеса на взаимно съкращаване на ядрените арсенали на нивото на новия СНО-3 със заплаха за неговото по-нататъшно съществуване във връзка, както ми се струва, с неразрешимостта на проблемите на ПРО при приемливи за Русия условия.

Posted on 20.12.2012, in Въоръжени сили and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: