ПВО ПРОТИВ СЛАБО ЗАБЕЛЕЖИМИ САМОЛЕТИ


 "невидимката" F-35B Lightning IIВисоката бойна ефективност на слабо забележимите самолети в локалните конфликти през последните 30 години по целия свят доведе до широко разпространяване на митове за самолетите, конструирани по технологията Stealth, наричани на обикновен език „невидимки“. Обаче не бива да се забравя, че за всеки щит ще се намери и меч. Толкова ли са невидими най-новите американски самолети-невидимки?

Обстановката на Международния салон за въоръжение и военна техника „МВСВ-2010“ в град Жуковски (в Подмосковието) е напълно традиционна за подобни мероприятия. Експонатите са разположени в редици в огромни, приличащи на пещери хангари, временно превърнати в изложбени и конферентни зали, около експонатите беседват инженери и търговски агенти. На стенда на „Концерн за ПВО Алмаз-Антей“ въртят рекламен клип: ракетата се насочва към самолет, който силно напомня F-35C Lightning II с морско базиране, който след това изчезва в оранжев взрив. Можем да си представим реакцията на Пентагона на такива клипове.

Политика и икономика

Американското правителство похарчи 16 години и 396 млрд. долара, за да могат самолетите F-35 безпрепятствено и незабележимо да  действат във въздушно пространство, защитено със средства за ПВО. А ето че сега всеки желаещ може да си купи системи за ПВО, способни да свалят най-новите  самолети. Такава ситуация едва ли ще зарадва пилотите от американските ВВС и съюзниците на САЩ. Съществуването на слабо забележимите самолети (Stealth), които позволяват да се нанасят  точкови удари по добре защитени цели са добър помощник при използването на дипломатическите лостове. И Русия, продавайки военна техника за защита от американската авиация на онези сили, които чувстват заплаха от страна на САЩ и НАТО, претендира за ролята на самостоятелен силен играч на световната политическа арена.

Освен това, търговията с оръжие е доста доходна работа. Последната сделка, при която „Алмаз-Антей“ достави в Китай 15 дивизиона ЗРС С-300ПМУ2 „Фаворит“, донесе на Русия 2 млрд. долара. Всеки от тези дивизиони има две или три РЛС и четири пускови установки. Тези РЛС са способни да съпровождат едновременно до 100 цели, а от всяка пускова установка могат да стартират четири ракети и да се устремят към целта със скорост 6 пъти Мах. Всичко 60 подвижни пускови установки на цена, за която може да се купят четири самолета F-22 Raptor. Чувствителните радари и скоростните ракети на системата С-300 сега носят дежурство в района на Тайванския пролив, създавайки надежден чадър за защита на китайските войски – в случай, че  КНР реши да нападне Тайван.

Да си ги премерим ли?

Новите ракети – това, разбира се, е сериозна заплаха. За слабо забележимите самолети обаче много по-голяма опасност представляват системите за радиолокация. Сегашното поколение руски инженери вдъхнаха нов, смъртоносен живот в конструкцията на  радарите, работещи в метровия диапазон. Тези радари съществуват от 70-те години, но заедно с мощните компютри техните възможности се разширяват толкова, че такава система е способна да извлича полезна информация от стохастичен поток от данни. И най-слабите отражения на сигналите от метровия радар, които по-рано се възприемаха просто като фонов шум и смущения, сега, след компютърна обработка, представляват напълно достоверен източник на информация.

ПВО #2 ПРОТИВ СЛАБО ЗАБЕЛЕЖИМИ САМОЛЕТИ

„Радарите, работещи в метровия диапазон, са способни да засекат самолети, построени по технологията Stealth, – заяви на военната изложба MILEX-2007 в Минск началникът на отдела за научно-техническа информация на ННИИРТ (Нижегородския научно-изследователски институт по радиотехника, който сега влиза в състава на  „Концерна за ПВО Алмаз-Антей“) Виктор Ожерелев. – Американците вече осъзнаха, че програмата за строителство на слабо забележими самолети не даде планираните резултати“. Повечето експерти смятат, че това е силно преувеличение, обаче има определени основания за  такива  твърдения.

Взаимодействието между радара и самолета е въпрос на физиката. Самолетите, построени с използване на технологията Stealth, имат такава форма, че идващите от радара вълни се разсейват настрана и не се връщат към приемника. Обаче различните радари работят на различни честоти. Като повишаваме честотата на радарния сигнал, ние намаляваме дължината на вълната, и колкото тя е по-къса, толкова по-информативен ще бъде връщащия се сигнал и толкова по-голямо ще бъде разделението.

Авиоконструкторите са разработвали самолета-невидимка, като са смятали той да бъде слабо забележим за радарите, работещи в сантиметровия X-диапазон (8–12 ГХц). Именно той се използва от повечето системи за ПВО, тъй като сантиметровите вълни осигуряват компромиса между далечината и разделението, необходимо за идентификация и водене на целта. Но ако самолетите-невидимки попаднат в радарен лъч от метровия диапазон, отражението по посока на приемника може да се окаже много по-силно.

По тази причина системите за ПВО трябва да имат по няколко радара различен тип, насочени към едно и също въздушно пространство, но под различни ъгли. Например, за система за ПВО, която защитава обект (да допуснем, завод за обогатяване на уран), би било оптимално да се събират данни от цяла мрежа разнесени наоколо радари, даващи достатъчен обем информация за насочване на ракетите. Радарът, който действа в метровия диапазон (VHF, 30–300 МХц), е способен да засече приближаващия самолет, като същевременно работещите на по-високи честоти радари от диапазоните S (2–4 ГХц) или L (1–2 ГХц) могат през това  време да облъчват целта откъм фланговете. Именно такива зенитно-ракетни системи продава Русия – вече в готов вид.

Такива интегрирани системи за ПВО, както ги наричат в Пентагона, съществено усложняват действията на нападащата страна. Предполага се, че именно те ще станат първостепенна цел на ударите на самолетите-невидимки. Обаче при това и самите „невидимки“ ще се окажат изправени пред сериозна заплаха. „Стремителното увеличаване на компютърните мощности води към разработване на нови датчици и нови методи, които в бъдеще сериозно ще затруднят реализирането на всички предимства на конструкцията Stealth. „Пред лицето на новите и все по-усъвършенствани системи за откриване борбата за невидимост на нашите самолети ще изисква все по-сериозни капиталовложения при следващите поколения.“ Това е мнение на адмирал Джонатан Гринерт, главнокомандващ военноморските операции, публикувано в списанието на Военноморския институт на САЩ Proceedings от юли 2012 година.

„Раптър“ и „Мълния“

Най-новият американски самолет-невидимка F-35 Lightning II е най-сложният в техническо отношение самолет в историята на авиацията. Той ще постъпи във войските през 2016 година и вече се канят да го купят най-малко осем страни, и, вероятно, именно на този самолет ще бъде съдено да влезе в единоборство с най-новите руски радари и ракети.

За намаляване на радиолокационната видимост цялото въоръжение на F-35 е разположено във вътрешни отсеци, в контурите на самолета няма резки ръбове, а всички антени са вградени. Въпреки това се смята, че има по-голяма вероятност този нов самолет да бъде открит, отколкото F-22 Raptor, – в главно поради по-традиционната форма. Генерал-лейтенантът от запаса Майк Дан, президент на Асоциацията на ВВС, се отнася към новия самолет скептично, като казва, че „само F-22 ще може да оцелее във въздушно пространство, защитавано от се по-съвършени системи за ПВО“.

F-35 е  многоцелев самолет, способен да води въздушен бой, да нанася точкови удари по наземни цели и извършва разузнаване. Всяка от тези задачи има своя специфика и за тяхното изпълнение самолетът се снабдява със специални модули. Компромисите, които го правят толкова универсален, имат и обратна страна – той е по-забележим и по-слабо  маневрен от F-22 Raptor, който е разработен предимно като изтребител за завоюване на господство във въздуха. Формата на F-35 от гледна точка на радиолокационната видимост не е толкова съвършена, както, да речем при F-22 и B-2, проектирани за облъчване от най-различни ракурси и на различни честоти. Диапазонът на ракурсите на „невидимост“ на Lightning II е значително по-тесен – в анфас почти не се вижда, докато  в профил нещата са значително по-зле.

Кръстосани лъчи

Обаче главният залог за успеха при самолета Lightning II – това е неговият радар с активна фазирана антенна решетка (АФАР). За разлика от обикновените радари, които сканират пространството с помощта на механично завъртане на антената, лъчът на АФАР се завърта за сметка на изменението на фазите на отделните излъчватели при неподвижна антенна решетка. Това позволява да се постигне по-бързо сканиране и по-добро разделение, което позволява на системите с АФАР да картографират лежащия отдолу ландшафт и да проследяват стотици цели. При F-35 АФАР може да се използва  също и за радиоелектронна борба. Електромагнитните датчици за облъчване оповестяват пилота на F-35 за заплахата, след което той може или да избяга от опасността, или да използва собствения си радар за активно заглушаване на радарите на противника.

При откриване на изстрелване на ракети F-35 ги проследява, като държи под контрол цялото околно  пространство с помощта на инфрачервени датчици. Това позволява в някои случаи да бъде „заслепена“ системата за насочване на приближаващата ракета с помощта на  собствения радар с АФАР. „Технологията за намалена радиолокационна видимост тук се използва в съчетание с множество други защитни средства, – казва О’Брайън, – и в резултат F-35 може да се счита за най-защитения самолет в историята на авиацията“.

Обаче това е нож е с две остриета. Радарът с АФАР отлично защитава F-35, но и противникът може да използва тази технология. През миналата година Юрий Белий, директор на НИИ по приборостроене „Тихомиров“, съобщи в руското  аерокосмическо списание „Взлет“, че в неговия институт вече е разработен борден радар в L-диапазона с АФАР и се е получил „не по-лош от всеки чуждестранен радар от този тип“. През тази година започнаха летателните изпитания на бордна РЛС с АФАР в X-диапазона, монтирана на перспективния руски изтребител Т-50 (ПАК ФА).

По този начин борбата за господство във въздуха се премести в областта на електромагнитните полета и електронната апаратура. През XXI век решаващите моменти при въздушен бой ще представляват невидим дуел, при който ще се кръстосват не серии от снаряди, а лъчите на АФАР, при това този електромагнитен двубой ще става на разстояние стотици километри. Макар че по принцип ще действат старите правила на въздушния бой: който пръв засече противника, той ще стреля първи и е твърде вероятно първият изстрел да бъде смъртоносен.

Поглед в бъдещето

Прогресът в областта на противовъздушната отбрана вече започва да предопределя новите стратегически постановки на Пентагона. Никой не казва, че е дошло време за отказ от технологията Stealth, но онези, на които е възложено да планират бъдещите военни действия, трябва да се съобразяват с прогреса, постигнат от страна на ПВО. Тук играта вече се води на друг терен и в разглеждането се включват допустимите за дадената цел финансови разходи.

В споменатата по-горе статия от списание Proceedings адмирал Гринерт изказва мисълта, че би било разумно да се осигурява безопасността на американските самолети чрез поставяне на тях на по-съвършено оборудване и въоръжение. Той не съветва да се влагат огромни средства за разработване на самолети, способни да победят всеки противник, и вместо това препоръчва да се модернизират наличните, като се снабдяват с ново, по-далекобойно въоръжение, което ще позволи на пилотите да атакуват, без да влизат в зоната на действие на радарите на противника. Освен това, той предлага да се използват безпилотни летателни апарати и ракети за заглушаване на ПВО още преди  използването на пилотирана авиация. „За да се изключи откриването на нашите самолети и насочването по тях на ракети за ПВО, ние трябва да ги оборудваме с по-съвършена електронна и кибернетична апаратура, – пише адмиралът. – ВВС на САЩ могат да използват датчици с по-голям радиус на действие, по-далекобойно оръжие и безпилотна авиация, без да възлагат само на слабо забележимите самолети всички функции по откриването и поразяването на целите“. По такъв начин, атаката ще започва с безпилотни апарати, крилати ракети и средства за РЕБ, обаче цялото това спомагателно войнство трябва да се подготви за противоборство с много мощни радарни мрежи и високоскоростни ракети с надеждни системи за насочване.

Много години американските военни се бориха главно с метежници с много ниско техническо ниво. В резултат Пентагонът започна прекалено да разчита на безпилотни апарати, макар че те много лесно може да бъдат засечени от радарите. „Време е да се заемем с такива системи, които са способни да противостоят на достатъчно силен противник“, – казва генерал-лейтенант Чарлз Дейвис, новият заместник командващ ВВС по въпросите на покупката на въоръжения в интервю за Air Force Times. В една или друга форма противостоянието ще се запази.

Досега все още нито една ракета от ЗРС на ПВО С-300ПМУ2 не е използвана в бойна обстановка. F-35 Lightning II засега не е преминал всички предписани изпитания, а мрежово-центричните бойни действия  са въпрос на не много близкото бъдеще. Не е открит още и противник, достоен за такива хитрости. Засега войната се води между инженерите, търговците и журналистите, и се води само на думи. И ние не знаем след колко години тя може да се въплъти в реални бойни действия, когато залогът ще бъде живота на хора и по-нататъшния ход на историята.

Posted on 17.12.2012, in Национална сигурност and tagged , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: