Русия я слушат, но не я чуват в Европа


1Достатъчно е видим как по време на срещата на министрите на външните работи на  страните от  Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, събралите се в ирландския Дъблин глави на МВнР на европейските страни се трупаха около участващата в заседанието държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън, за да разберем „кой е господар на къщата“.

Подобна картина може да се наблюдава по време на срещите на Съвета на НАТО в Брюксел. Любезни усмивки, плахи ръкостискания и откровена радост се четеше по лицата на по-голямата част от представителите на Стария свят. Даже на съвместната протоколна снимка, направена пред началото на работата на ОССЕ, невисоката държавна секретарка, с прибрана с ластик коса, царствено стои в центъра. Който и да утвърждава, че епохата на еднополярния свят е приключила, очевидно: в Европа с това не желаят да се помирят. И по стар навик виждат  г-жа Клинтън единствения защитник, „надежда и опора“ срещу всички предизвикателства на съвременния свят. Вероятно и самата държавна секретарка така възприема ролята на своята страна. В речта си пред ОБСЕ, тя говори за Америка като за единствен гарант на демократичните процеси и принципите на организацията, единствената държава, осигуряваща на Стария Свят реална сигурност. Със същите тези позиции г-жа Клинтън се обръща към НАТО. Вашингтон формира подхода на блока към световните проблеми, определяйки „червените линии“, зад които не е позволено да се минава в диалога с трети страни нито на генералния секретар на алианса Фог Расмусен, нито на другите членове на организацията.

Когато министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров пристига на  различни политически форуми в Европа, винаги възниква надежда – този път нашите дипломати ще намерят развръзка на сложните проблеми, ще прокарат компромисни варианти на резолюцията, ще извоюват приемливи за нашата страна решения. Понякога на Русия действително й се удава да съгласува с партньорите важни за себе си въпроси. Но това се случва само в тези случаи, когато те в еднаква степен отговарят както на нашите, така и на американските интереси. Подобна е ситуацията например относно Афганистан. С прекратяването през 2014 година на миротворческата операция в тази страна, завършва действието на резолюцията на ООН, на основа на която Русия извършва транзит на натовски товари през международното летище в Уляновск. На проведения в Брюксел Съвет Русия – НАТО Лавров искаше да чуе как възнамеряват да решават възникналата колизия участниците в алианса. И е получил уверения, че за продължаване на транзита ще бъде намерено приемливо решение – може би ще бъде приета нова резолюция на ООН. Договореността за Афганистан беше постигната, доколкото в равна степен беше изгодна на Русия и Америка. Но това е по-скоро изключение, от колкото правило.

На други, имащи геополитическо значение направления, между Москва и Вашингтон се запазва твърдо противопоставяне. Да се разчита на това, че Съветът Русия – НАТО самостоятелно ще намери развръзка на въпроса за създаване на Европейска система за противоракетна сигурност или да се забави разширяването на блока,  е наивно. В алианса отлично знаят обозначените от американците граници на  допустимия компромис. И вежливо изслушвайки руските протести, вземат решения, които отговарят само на интересите на членовете на организацията. Наистина, опитвайки се на думи да се намали загрижеността на Москва, за да не се нагнетява обстановката.

На Съвета на Русия – НАТО в Брюксел Лавров предупреждаваше партньорите да не разполагат системите „Патриот“ в Турция, предлагайки други по-малко радикални мерки за предотвратяване на обстрела на турската територия от страна на Сирия. Такива, като например, прокарването на екстрена телефонна линия между Дамаск и Анкара. Но буквално няколко часа след заминаването на руския министър от Брюксел, Съветът на НАТО взе решение за установките „Патриот“. Експертите казват, че тези системи, които ще бъдат разположени приблизително на 25 километра от границата със Сирия и насочени по такъв начин, че при необходимост да неутрализират ракетна заплаха от страна на Иран.

Изказването на Лавров на заседанието на ОССЕ беше основно посветено на инициативите на Москва по тези направления, с които, според министъра, трябва да се занимава организацията. Става дума за социално-икономическото измерение на дейността на ОССЕ, защитата на правата на трудещите се, протестиращи срещу  мерките на твърди икономии в Европа. Срещу демонстрантите в страните от ЕС властите използват сила и с максимална жестокост смачкват протестите.

Русия съвместно с Казахстан и Беларус внесе в ОССЕ проект за резолюция, който предвижда единни правила за наблюдение на изборите. Ние също предложихме да се включи в дневния ред на организацията въпроси, свързани с действията на социалните служби, които неоснователно отнемат  деца от техните семейства.

Но болшинството от руските предложения в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа едва ли ще бъдат приети, доколкото не са получили предварително одобрение от Вашингтон. Разговорите за реформиране на  ОССЕ се водят отдавна. Пред министерската среща в Дъблин „се срина“ шефът на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Съвсем не с парламентарни изрази той обвини ОССЕ в потайност и неефективност: „ОССЕ изчезна от полезрението на обществеността и дневния ред на правителствата, защото по-голямата част от дейността преминава зад закрити врати“. Спенсър Оливър нарече Бюрото за демократичните институции и правата на човека (БДИПЧ ОССЕ) „група дипломати, които притежават скромен опит в областта на мониторинга на избирателните кампании“. С други думи, обвини ги в непрофесионализъм.

Само че в Дъблин по-голямата част от участниците на министерската среща на ОССЕ, напротив, в своите изказвания проявяваха безпределна удовлетвореност от работата на организацията. А г-жа Клинтън изобщо назова ОССЕ наред с Америка едва ли не основен гарант за спазване на правата на човека в света. На този фон даже умерената критика на организацията, прозвучала в изказването на Лавров, изглеждаше „революционна“. Но „Васка слушка и папка“ – поне за още една година. Вече под украинско председателство ОССЕ продължи да живее по старите правила. Когато държавният секретар на САЩ публично изразява удовлетвореност от дейността на международната организация, желаещите да спорят с нея в Европа не са много.

Докато в Стария Свят не признаят съществуването на многополярния свят и не престанат да се боят от тази многополярност, за Русия ще бъде сложно да реализира  свои инициативи на ниво на международните европейски организации. Неголемите европейски страни инстинктивно клонят към своя главен на протежение на много години защитник – САЩ. Повечето европейски международни структури в своите оценки се ориентират, преди всичко, по мнението на Вашингтон. Даже в тези случаи, когато руските инициативи изглеждат привлекателни и взаимоизгодни, – било то политически или икономически предложения, достатъчно е осъдително не изкрещаване, а поглед от Белия дом, за да бъдат изпратени в кошчето. Последният пример е участието на Русия в търга за строителство на атомна станция в Чехия. За да лобира за американския проект, който се конкурира с руския, в Прага специално долетя г-жа Клинтън. И нейните аргументи, приведени пред ръководството на Чехия, навярно, не са носили икономически характер.

Европа привикна към това, че се намира под американска защита, привикна да плаща за тази защита с политическа лоялност. Появата на нови силови центрове в Азия безпокои жителите на Стария Свят, ментално верни на предишната разбираема схема на младшия и старшия брат в отношенията с Вашингтон. Страхът да не загубят преимуществата на еднополярния свят за европейците се  оказва по-силен от всякакви доводи.

В Стария Свят традиционно търсят уловки в руските инициативи. И се ориентират по реакцията на Белия дом. Такава е реалността. За това, не само вежливо да ни слушат, но също така да ни чуват в европейските международни организации, не е достатъчно да излизат с прагматични инициативи. Правилата на обикновената логика не действа, когато в ход е политическата логика. Ние трябва да променим образа на страната, за да изглежда тя икономически привлекателна не само за имигрантите от съседните страни. Ние още дълго време няма да можем като равни да се конкурираме с Америка за симпатиите на европейците, но сме способни да станем държава, на чиито инициативи се  доверяват в Стария Свят. „Доверие“ и „Сътрудничество“ на основата на „Прагматизма“ – ето трите външно-политически кита (те са отразени в изготвяната в момента външно-политическа Концепция на Русия), на които на Москва предстои да строи отношенията си с европейските партньори. Но ще ни се наложи да се запасим с търпение и да разберем: ще е нужно още немалко време и търпелива дипломатическа работа, за да престанат подсъзнателно да се страхуват от нас в международните европейски организации.

Posted on 10.12.2012, in Международна политика and tagged , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: