ИСЛЯМИЗИРАНАТА ЕВРОПА


Ислямизирана Европа«Ля туфаккир, ляха мудаббир». –Не мисли, в този свят вече има кой да мисли за всичко!

Арабска поговорка

Днес в Западна Европа живеят около 25 милиона мюсюлмани, чиято жизнена позиция в решаваща степен се предопределя от тази поговорка. Вместо жените мислят техните мъже, вместо мъжете техните имами, вместо имамите – Аллах. Най-големи мюсюлмански общности има във Франция – 7 милиона, Германия – 4 милиона, Англия – 1,7 милиона, Италия, Испания и Холандия – по 1 милион. Поради високата раждаемост на това население и продължаващата миграция, към 2020 г. броят им в обхванатата от демографска криза Европа ще се удвои. Свидетели сме на процес на ислямизация на Европа, а не както се очакваше на европеизация на ислямските общини на стария континент.

Първият исторически значим опит на принудено съжителство между мюсюлмани и европейци, започна през началото на 8 век, когато значителна част от днешна Испания е завоювана от арабите, чиято държавата получава името „Ал Андалус”. Утвърдило се като халифат, това държавно образование, поради непрестанните си завоевателни набези срещу Европа винаги е било възприемано като чуждо, враждебно образование, което успешно е било премахнато чак през 1492 г.

Вторият сериозен сблъсък между европейците и мюсюлманите се случва през 1529 г., когато с неимоверни усилия обединените въоръжени сили на най-големите европейски монарси успяват да отблъснат от Виена огромната армия на султан Сюлейман І, който дотогава е завоювал цялата Юго-Източна Европа. В резултат на принудителната ислямизация на част от християнското население в този регион, като остатъци на някога могъщата Османска империя днес в Европа са останали две мюсюлмански държави: Албания и Босна. Съществуването им в значителна степен се поддържа от усилията на ЕО за тяхното съхранение, повлияно предимно от геополитическото им значение в плановете на САЩ, в качеството им на бариера пред традиционното влияние на Русия в тази част на Европа.

Първата масова мюсюлманска имиграция към Европа започва след Втората световна война, когато възниква необходимост загиналите в сраженията и съпътстващите ги бедствия европейци да бъдат заменени с вносна работна ръка за възстановяването на континента от ужасяващите последици на войната. Повечето имигранти пристигат от ислямски държави, нововъзникнали в процеса на деколонизацията на бившите европейски колонии. Като правило всички тези държави днес се отнасят към категорията «failed state», вече провалени или провалящи се държави.  Даже най-богатите от тях, разполагащи с гигантски находища на енергоносители, не са в състояние да надмогнат рентиерската схема, облагодетелстваща техните малобройни граждани и изцяло зависеща от труда на гастарбайтерите от бедните арабски и азиатски страни. Когато експлоатацията на техните находища стане нерентабилна, а това рано или късно ще се случи, илюзията на тяхното благополучие ще се спука като сапунен мехур и ще се наложи отново да пасат козите си в родните пустини. Още по тежка е обстановката в бедните мюсюлмански държави, засегнати от демографски бум и произтичащата от него  масова безработица, в условията на преобладаващ контрол на местната икономика от западни корпорации. Започналият в тези страни процес на „арабска пролет”, в хода на който на власт идват радикални ислямски организации, неминуемо ще доведе до бягството на тези корпорации и окончателно ще срине местната икономика. Поради тези причини имигрантският натиск към Европа продължава и днес с не по-малка настървеност.

Веднъж успели да се откъснат от строго регламентираната в тяхната родина ислямска среда, младите мюсюлмани попадат в условията на невероятна за тях свобода на демократична Европа, която поражда илюзията за слободия в отношенията с държавата. Те набързо успешно се научават как да използват пролуките в днешните европейски институции на властта, за да отстояват правата си и започват да паразитират върху лесно достъпните социални блага. Същевременно под ръководството на местните имами те активно се включват в масови мероприятия, насочени към агресивното налагане на правилата на шариата върху местната общественост. Затова като правило мюсюрманите живеят в доброволна изолация, в абсолютно затворени  за местната общественост гета и нямат никакво намерение да се интегрират в Европа.

Ислямизирана Европа

Неспособни за създаване на устойчива държавност в собствените страни и вкусили демокрацията и стандарта на Европа, те така и не са в състояние да надмогнат генетичната си омраза към неверниците, към които имат едно единствено послание – смърт. „Смърт на оскърбителите на исляма”, „Да посечем присмехулниците на исляма”, „Европа, ти ще умреш: бурята наближава”, „Да обезглавим тези, които считат исляма за религия на насилието” – това са само част от лозунгите, издигнати по време на демонстрация на британски мюсюлмани, проведена в Лондон през лятото на 2010 г. в близост до изложба „1001 изобретения”, направени от мюсюлманите.   Убедени в своята правота, правоверните европейски мюсюлмани се нахвърлят с юмруци срещу полицията заради забраната на дрехите, покриващи изцяло мюсюлманските жени и чистосърдечно ги убиват, ако тези жени се отклонят от правата вяра.

Решаващ принос за духовната реислямизация на европейските мюсюлмани имат петролните монархии и главно Саудитска Арабия  и Катар, които всяка година отделят стотици милиони евро, предназначени за  изучаването на Корана и строителство на джамии в Европа. Това „изучаване” в крайна сметка превърна Европа в мишена на ислямските терористи, организирали взривовете в Мадрид на 11 март 2004 г., убийството на холандския режисьор Тео Ван Гог на 2 ноември 2004 г. и атаката в Лондонското метро на 7 юли 2005 г.

Всичко това е свидетелство за краха на европейската концепция за политическа коректност, която по никакъв начин не допринесе за интеграцията на мюсюлманите и приобщаването им към културата и традициите на демократична Европа. Доколкото Турция също се счита и за европейска страна, трябва да се констатира, че е на път да се провали единственият досега исторически успешен опит на турския лидер Мустафа Кемал Ататюрк да приобщи мюсюлманското население на своята родина към изискванията на новото време и европейската цивилизация. Значителен успех в това отношение постигнаха Садам Хюсеин в Ирак и Хафез Асад в Сирия, които отделиха религията от държавата и водени от идеологията на т.н арабски социализъм успяха да изградят самодостатъчни модерни държави. Днес тези страни вследствие агресията на Запада са в развалини. Турция се стреми към членство в ЕО не защото е очарована от демократичните принципи на европейската цивилизация Liberte, Egalite, Fraternite. Свободата, равенството и братството са празни думи в Турция. Стремежът й към Европа е продиктуван от желанието да завладее нейното наследство, изпреварвайки арабите, азиатците и африканците, които също се стремят към богатствата на стареещата бездетна госпожа, лекомислено кокетираща със своята политическа коректност.

Днес европейците са все повече загрижени не за това как да спасяват от преследване мюсюлманите в родните им страни, а как да спасят себе си и децата си от радикализацията на ислямистите в собствените им европейски страни.

Европейците не осъзнават, че тяхната стремглаво намаляваща религиозност е основна причина за успеха на агресивния ислям. Невярващият в задгробно съществуване атеист твърде високо цени собствения си животец и не е склонен да го излага на каквато и да е опасност, отстоявайки собствената си етническа и културна идентичност. Поставен пред избора борба или покорство, той избира ислямското владичество, още повече, че думата „ислям” означава тъкмо „покорство”.

Европа все повече губи своите съпротивителни сили, свидетелство за което са следните парадоксални компромиси с европейските традиции и култура:

  • Как иначе можем да си обясним, че френски студенти тутакси излизат на барикадите, заради поводи като отмяна на държавните гаранции за трудоустройство, но по никакъв начин не се противопоставят на развилнелите се в насилие и палежи мюсюлмански младежки банди. Френски съд позволи на един мюсюлманин да анулира брака си на основание, че съпругата му не била девствена в първата брачна нощ.
  • От какво да се страхуват английските ислямисти, щом правителството им разрешава да живеят по законите на шариата в техните гета и им отпуска допълнителна помощ за допълнителните съпруги, като същевременно няма куража да издигне английското знаме над затворите, да не би кръстът на св. Георги да оскърби религиозните чувства на затворниците.
  • Какво да респектира испанските мюсюлмани, щом правителството финансира издаването на учебник по ислям за първокласниците и с разбиране се отнася към отказа на учениците мюсюлмани да ползват знака “+” в уроците по математика, като оскърбяващ техните религиозни чувства.
  • Как иначе можем да си обясним, че днешните наследници на някога страховитите викинги страхливо се отдръпват от разпасани мюсюлмански банди, върху чиито тениски пише: „През 2030 г. Швеция ще бъде наша”. Обществото безропотно прие обяснението, че изнасилването на няколко шведски девойки от местните мюсюлмани е причинено не от друго, а от лекомислието на девойките, облечени неподходящо за нормите на мюсюлманския морал.

Днес доминиращи в ислямската европейска среда са възгледите на салафитите, чиято цел е пълната ислямизация на Европа и превръщането й в ислямски халифат. Категоричното отрицание на правото на съвместно съществуване с европейската християнска традиция дава основание да се направи извода, че еврофобията е основният вектор на европейските мюсюлмани. Протича ускорен процес на ислямизация на Европа, а не както се очакваше на европеизация на ислямските общини на стария континент. Този процес наричан от европейските мюсюлмани „Еврабизация” се извършва в рамките на детайлно обмислена стратегия за ислямизация, насочен към проникване в армията и специалните служби на европейските страни, с последващо легализиране на ислямски партии и овладяване на политическата власт. Еврабизацията протича с активното недалновидно съдействие на късогледите политически лидери на Европа, водещи европейската цивилизация към гибел. Показателно в това отношение е изказването на министъра на външните работи на Русия – Сергей Лавров, според когото Европа вече е покорена от исляма, въпреки че самата все още не осъзнава това.

Категоричното нежелание на мюсюлманската диаспора в Европа да се приобщи към нейните ценности и традиции, нарастващата радикализация на ислямската младеж и увеличаващата се популярност на ислямските екстремистки и терористични организации дава основание да се направи изводът, че оптимистичният вариант  е малко вероятен. Започналият разговор за краха на мултикултурализма, който през февруари 2011 година бе признат първоначално от Ангела Меркел, а след това и от Никола Саркози и Дейвид Камерън, става все повече актуален.

Търпението на европейците не е безгранично. Ако лидерите на днешните управляващи партии не успеят да надмогнат доброволно наложения хомот на политическата коректност, неминуемо на власт ще дойдат крайно десни, националистически партии с фашистки възгледи. Активизацията на партии с националистически уклон се забелязва в повечето европейски страни: „Национален фронт” във Франция, „Северна лига” в Италия, „Фламандски национален алианс” в Белгия, „Партия на свободата” в Холандия, „Демократическа партия” в Швеция, „Народна партия” в Швейцария, „партия на свободата” в Австрия и други. Обединителна платформа в техните програми е антиислямската и антиимиграционната пропаганда.

Изтъкнати европейски интелектуалци отдавна се опитват да събудят европейците от лепкавата паяжина на задушаващата ги диктатура на политкоректността. Показателни в това отношения са думите на италианката Ориана Фаллачи: „Събуди се Италия, събуди се. Врагът е в дома ни. Нищо не можеш да направиш, ако семейството му се състои от две-три жени, ако бие жена си или жените си, ако убива дъщеря си, обула джинси, ако синът му изнасилва 15 годишно момиче от Болоня, разхождащо се в парка. Това е враг, към който ние се отнасяме като към приятел. Който обаче силно ни ненавижда. Враг, който превръща джамиите в казарми, в тренировъчни лагери и центрове за вербовка на терористи, и който сляпо се подчинява на имама. Каква е тази цивилизация, която даже не знае значението на думата „Свобода”. Която вместо „свобода” (Hurriya ,الحرية ) разбира „освобождаване от робство”. Тя отказва да подпише Хартата за правата на човека на ООН, която заменя с харта за свобода на човека, съставена от Арабската конференция. Ислямският тероризъм има една определена цел: да унищожи Запада, тоест да заличи нашите принципи, нашите ценности, нашите традиции, нашата цивилизация. Кой е длъжен да се интегрира, ние или те?”

إذا ضَرَبْتَ فأَوْجِعَ وَإِذَا زَجَرْتَ فَأسْمِعْ – „Ако биеш – бий да заболи, ако предупреждаваш – накарай да те чуят” – тази арабска поговорка, която радикалните ислямисти отдавна стриктно прилагат в дейността си, насочена към ислямизиране на Европа, в не по-малка степен е меродавна не само за европейските политически лидери, но и за всеки европеец. Камбаните на изоставените християнски храмове бият за тях. Дано да ги чуят, преди Европа да потъне в кървавата вакханалия на религиозни междуособици, към които ги тласка недалновидната европейска политика на ялова политкоректност. Преди да ги обрежат и покрият с фереджета.

Събуди се Европа, събуди се!

Posted on 07.12.2012, in Анализи, Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. 2 коментара.

  1. Анонимен

    статията е изключително предубедена, пълна имнасяваща омраза както и пълна с неверни неща, например ислям не значи покорство а отдаване, без думи просто

  2. Анонимен

    какво и е предубеденото??? какво още има да стане за да се събудят някои хора?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: