НЕООСМАНИЗМЪТ – ИМПЕРСКАТА МЕЧТА НА ТУРЦИЯ


ВЕКОВЕТЕ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ СА ИСТОРИЯ НА УСПЕХА НА ТУРЦИЯ – казва ДАВУТОГЛУ – турски
министър на външните работи

Светът е потресен от турския сериен филм „Великолепният век” – златният 16-ти век на Империята с гордостта на Турция – османският султан Сюлейман Великолепни. В многосерийния филм се разказва за зверствата на османлиите в поробена България – изнасилвания, оргии, кървави касапници и оплискани с кръв трупове, които шокираха дори и турските зрители. Най- унизени и низвергнати в сериала са българите, които са представени като поробени създания, доведени до животинско оцеляване – насилвани и убивани с повод и без повод от османците.

Европа е шокирана от филма, недоволства има и в самата Турция, а България мълчи!

 След разпадането на турската империя, чувството за величие и превъзходство – имперското чувство, дълго е било спотайвано, забулено в носталгия по миналото. Но носталгията се съпътства с горчивина и обида от незаслуженото място в света, отредено на турската нация.

Имперското чувство е толкова силно, че дори радикалната революция на Кемал Ататюрк и наложените от него сериозни държавни, политически и най-вече светски промени в Турция, не са го заличили или ограничили. Напротив, през последните десетилетия то непрекъснато расте и се развива, заедно с възхода на турската нация. И с нараснало самочувствие, Турция си позволява вече открито да демонстрира своята неудовлетвореност, от ролята си в световния ред.

Имперското чувство сред турската нация се поддържа усърдно от всички правителства след Ататюрк. Те се гордеят с миналото си величие и корените на исляма – радикализъм и фундаментализъм и тяхните религиозни традиции. Но всичко това е за сметка на светските придобивки установени  от времето на Ататюрк, а сега пренебрегвани.

Имперското величие на нацията и значимостта на ислямя, както и нагнетяващото се чувство на неудовлетвореност от това, че не заема мястото в световния ред което й се полага, поставиха в Турция началото на една нова политическа доктрина – неоосманизма.

„Преди всичко неоосманизмът е повече от идеология. Той е философия на историята, цивилизационна парадигма и светоглед, свойствен на по-голямата част от съвременната турска нация, и особено на нейния интелектуален елит.

Неоосманизмът е осмисляне на непревъзмогнатата имперска носталгия на една голяма историческа нация, недоволна от своето положение и роля в света. Като такъв, неоосманизмът е дълбочинна константа във външната политика на Турция, въпреки всички действителни и привидни идейни и политически прекъсвания на приемствеността, включително радикалната светска революция на Ататюрк.

Неоосманизмът умее да тече и като подводна река”. казва известният сръбски османист Дарко Танаскович, който в книгата си “НеоосманизмътТурция се връща на Балканите” прави най-точната преценка на същността, силата и неговото влияние.

Необходимостта от нова идеология е идея на бившия турски премиер и президент Тургут Йозал. Той окончателно скъсва с умерената външна политика на Ататюрк, обявявайки „века на турците” и стремейки се да увеличи политическото и икономическо влияние на Турция. Според Йозал, ислямът сплотява населението на страната и балканските мюсюлмани, затова те могат да бъдат обединени около идеята за обща държава само от една, разработена по качествено нов начин идеология.

Йозал мечтае Турция да се върне във времето на миналото величие, а в страната вече са създадени предпоставките за поява на новата идеология – неоосманизма!

Респектиращият икономически растеж на Турция и то в период, когато целият свят е в криза, влияе на турското самочувствие и поведение. Управляващият елит открито демонстрира неудовлетвореност от положението, което е отреденото  на страната и ролята й в световния ред, независимо, че вече е получила признание и участва в икономическите форуми на най-развитите държави в света.

Самочуствието на Турция е нарастнало и от непрекъснато увеличаващата се военна мощ и значение й в НАТО. Д0 2009 г. Турция разполага с голяма – над 660 000 души и модерно въоръжена армия, трета по големина в света и втора в НАТО. Турската армия е по-голяма от армиите на Великобритания, Германия и Франция, взети заедно! Вероятно, сега турската армията е още по-голяма и по-добре въоръжена.

В резултат на всичко това, рязко се засилва желанието на Турция да играе по-съществена роля не само в регионален, но и в глобален мащаб.

Противоречивите „революционни” промени в ислямския свят и т. нар.”арабска пролет” всъщност допринесоха за нарастване ролята на исляма и най-вече на ислямския фундаментализъм. Това създава благоприятна почва и нараснали възможности за пропагандиране на турския неоосманизъм, като съчетание на исляма с фундаменталните и радикалните му корени.

Архитект на съвременната геополитическата концепция на „неоосманизма” в Турция се смята външният министър проф. Ахмет Давутоглу.

Именно той е в основата на концепцията за нарасналите възможности, чрез неоосманизма да се увеличава турското влиянието и то не само в регионален план, или сред страните от арабския свят, но и в глобален мащаб.

Тази концепция се подкрепя не само от държавата, армията, политическите партии и интелектуалците в Турция, но и от голяма част от обществото и особено от националистите.

Сегашният турски министър-председател Реджеб Ердоган е начело на страната повече от 10 години, през които той преживя своеобразна еволюция.

През 2005 г. Ердоган поддържа „Алианса на цивилизациите” – инициатива на министър-председателя на Испания Сапатеро, за намаляване на напрежението между ислямския и западния свят.

Но през 2009 г. на Световния икономически форум в Давос където участва, той подлага на остра критика президента на Израел Шимон Перес, за провеждане в ивицата Газа на операция „Разтопено олово” – военни действия срещу Хамас и Палестинския ислямски джихад.

ЕрдоганПо време на 3-дневното посещение на Ердоган в Египет през 2011 г., в интервю пред египетския сателитен канал „Дрийм” той казва:

„Задълженията ми на мюсюлманин ме накараха да нападна Шимон Перес в Давос” – умел ход на турския политик, за печелене на арабското обществено мнение.

Ердоган отказва да посети Газа, с което той показва антиизраелската насока на визитата си в Египет.

Той подменя предвидената реч на площад „Тахрир”, с реч в Каирския университет – седалището на организацията „Мюсулмански братя”.

Ердоган говори и пред представителите на страните-членки на Лигата на арабските държави.

С визитата си в Египет Ердоган утвърждава пред арабския свят ислямистката принадлежност на Турция, както и негативната си позиция към Израел.

Групи привърженици на „Мюсулмански братя” и „Ал Гамая ал ислямия”– която се подозира в терористични действия срещу Израел, са скандирали на митинга в университета:

„Египет, Турция – ислямска държава”.

Имало и лозунги като „Египет, Турция – ислямски халифат”, „Ердоган, Ердоган, голям поздрав от Братята”, и „Египет, Турция – една ръка”.

Посещенията на Ердоган в новите арабски демокрации – Египет, Либия и Тунис не са случаен избор. Той иска да разбере доколко демократични са новите режими и дали е легитимна властта им.

Неоосманизмът„Уикилийкс” дава гласност на едно детайлно изследване на американското посолство в Анкара, от 20 януари 2010 г. озаглавено:

„Какво се крие зад новата турска външна политика?”, в което се казва:

„Във външната си политика Турция поставя силен акцент върху ислямския свят и върху ислямските традиции. Външната политика на Турция е сложна смесица от институции, потенциал и нагласи от международен характер, западно съдържание и близкоизточна култура и религия. В основата й стоят:

– традиционната прозападна ориентация

– преодоляването на търканията със съседите

– неоосманизмът

Основен принцип на турската политика е реализирането на директен контакт на Анкара с арабското общество. Външният министър Ахмет Давутоглу счита, че арабските режими не са демократични и легитимни”.

Анализът изтъква подкрепата на Анкара за радикалните елементи в арабския свят. Документът определя също и отношението на Вашингтон към неоосманизма.

Очевидно САЩ не се съмняват в прозападната ориентация на Турция и вярват, че тя действително желае да стане член на ЕС.

„Това, че турците прилагат в своята политика спрямо Близкия Изток и Балканите принципа на „завръщане към миналото” според американците е най-сериозният проблем, който ги притеснява. Особено това, че Анкара го прилага, създавайки „съюзи с ислямски организации и местни фактори, които будят съмнения и тревоги”.

Обама ЕрдуганСАЩ разчитат много на Турция като съюзник в НАТО. Първата държава член на военния съюз, която Обама посети като президент беше Турция.

За нарасналата роля и влияние на Турция и то не само в Алианса можем да съдим по това, че тя бе тази, която изви ръцете на Франция в НАТО.

Французите претендираха за ръководна роля в либийската офанзива и ударите срещу Муамар Кадафи, но в края на март 2011 г., външният министър на Турция Ахмет Давутоглу излезе победител. Турция се наложи НАТО да поеме командването на операцията срещу Кадафи.

Американците обаче, като цяло недооценяват ролята на турските имперски чувства, силата на исляма и ислямския фундаментализъм, носталгията по миналото и горчивината от незачитане и подценяване н нацията – фактори, които вече са съчетани в една нова и опасна доктрина – неоосманизмът.

През 2011 годна, по случай 100 годишнината на турска екстремистка организация “Турски огнища”, външният министър Ахмет Давутоглу произнася реч, в която открито казва, че „в следващите десетилетия Турция ще има водеща роля не само на Балканите, където според официална Анкара е традиционна турска територия за геополитическо, културно и етническо влияние, но ще има решаващо стратегическо и военно-политическо влияние в Либия, в африканските държави и в събитията в Близкия изток”?!

Турският дипломат №1 припомня в тази реч и за Балканската и Междусъюзническата война, като изтъкна, че в Междусъюзническата война Анкара също получи своя реванш, тъй като победите от Балканската война бяха обезсмислени.

Давутоглу изтъква в речта си, че ”сега Турция се връщала в люлката на бившата си империя в Близкия изток и изкуствената стена, която ни разделяше от Сирия, Иран и Кавказ постепенно ще пада” …

На конференцията „Османското наследство и мюсюлманската общност на Балканите днес” проведена в босненската столица Сараево, турският външен министър Ахмет Давугоглу казва: “Искаме нов Балкански регион, основаващ се на политическите стойности, взаимната зависимост и сътрудничеството в икономиката и културната хармония, характерни за Балканите през османската епоха”.  Какъв войнстващ османизъм!

Неоосманизмът вече присъства неотменно в държавното управление на Турция. Той не се прилага само за външната политика, но и във вътрешната, като по своята същност е съчетание на турски национализъм с ислямски фундаментализъм и неоосманска имперска носталгия.

Неоосманизмът е основата на турската външна политика, макар и на пръв поглед това да не се вижда. При по-задълбочен анализ се разбира, че външната политика на Турция и особено тази към Балканите е изцяло подчинена на неоосманизма защото турците смятат, че имат право на всичко онова, над което толкова векове са властвали.

Турската външна политика към България и останалите балкански държави в следващите години е с ясна посока – неоосманска. Турция иска да има голямо влияние на Балканите и всички територии, които е владеела Османската империя, са техен приоритет, в това число и България.

Българската външна политика съдейства, а не се противопоставя на т.нар. „пълзящ неоосманизъм”, който настъпва бавно но упорито, преследвайки една цел – да си върне земите, които ислямът е управлявал и славата и богатствата, на които се е радвал.

Апатията на българските политици към този не само национален, но и регионален проблем несъмнено води към постепенна културна, икономическа и религиозна асимилация на българската нация. Това е мнението на всички османисти от славянски произход. Това е мнение и на големия специалист Дарко Танаскович.

Ще трябва да напомним думите, които е казал Тургут Йозал и да не ги забравяме:

“Един ден Булгаристан ще бъде наш, само че този път ще го купим”.

В България никой ли не се замисля, че войнственият турски „неоосманизъм”не е на прага на нашата страна, той е в България и упорито действа чрез многобройните си явни и тайни канали?

Най-страшното е, че никой не се притеснява от това, включително и тези, които виждат или чувстват тази опасност.

ГОСПОДА ДЪРЖАВНИЦИ И ПОЛИТИЦИ, СЪБУДЕТЕ СЕ, “НЕООСМАНИЗМЪТ” Е ТУК!

 

Posted on 29.11.2012, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

  1. Анонимен

    А къде са нашите политици сега?!Кой е унизен от сериала?!И защо мълчат нашите избраници???

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: