Войната в Либия – цинична лъжа на НАТО


Дейността на разузнавателните самолети

През предварителния етап на операцията бяха задействани най-малко 5 разузнавателни самолета от страните на НАТО. Самолетите за електронно разузнаване RC-135 Rivet Joint прехващаха радиоразговорите на либийските военни и предаваха получената информация на БПЛА „Global Hawk – Глобъл Хок“.

Безпилотният самолет насочваше апаратурата за следене към местата на разполагане на бронетанковите части и определяше приблизителните координати. (В някои случаи и самите БПЛА първи откриваха движещи се цели). След това „Глобъл Хок“ предаваше координатите на аналитиците в земния център, а те изпращаха данните на командния пункт за подаване на целеуказване.

Самолет за ДРЛО и управление E-3 Sentry AWACS „Сентри“

 

Оттам координатите постъпваха в самолет за ДРЛО и управление E-3 Sentry AWACS „Сентри“, който, от своя страна, насочваше към целта изтребители F-16 и „Хариър“, други бойни самолети или БАПА.

Никога по-рано подобно количество разнородно съвременно въоръжение и военна техника не е използвано толкова интензивно и едновременно в хода на една военна кампания.

Това обстоятелство постави изключително високи изисквания към качеството на функциониране на системите за управление и преди всичко към системите за автоматизация на управлението, свръзката и разузнаването на тактическото звено.

Самолет Е-3А със система „АУАКС“

 Дейност  на самолетите за ДРЛОУ Е-3А AWACS и самолетите-зареждачи

Летателните апарати E-3D на ВВС на Великобритания действаха като съставна част от силите за далечно радиолокационно откриване и управление на силите (ДРЛОУ на НАТО NAEW&CF (NATO Airborne Early Warning and Control Force) за осигуряване на непрекъснато наблюдение над зоната за управление на бойните действия съвместно със самолетите на НАТО E-3A, френските E-3F и машините на  ВВС на САЩ E-3B/C.

Първият ДРЛОУ беше разгвърнат над либийския театър на военните действия на 26 февруари 2012 година при евакуацията от Либия на нефтените специалисти и работници от Великобритания1. Британски самолети за ДРЛО Е-3AWACS, базирани във военната база Акротири (Кипър).

Италианските самолети за ДРЛОУ бяха разположени в базата на ВВС Трапани (Италия). С цел контрол на въздушното пространство и управление на полетите на бойната авиация НАТО използваше самолети за ДРЛОУ Е-З АУАКС, изпълняващи полети над северната част на Средиземно море на отдалечение не по-малко от 50 км от северната граница на Либия.

За решаване на задачите по радиоелектронната борба бяха привлечени самолети, базиращи се на американския самолетоносач „Ентърпрайз“. Тяхната основна задача беше подтискане на средствата за ПВО на Либия както с използване на апаратура за радиоелектронна борба (РЕБ), така и с използване на противорадиолокационните ракети „Харм“.

Основа на системата за ДРЛОУ/AWACS е РЛС AN/APY-1/-2 Overland Downlook, която подава информация на дисплеите за контрол на обстановката

Екипажът на ДРЛОУ E-3D използваше различни системи за свръзка за предаването на информацията в центъра за CAOC и на самолетите ISTAR, който се намираше над зоната за управление на бойните действия, а също и на изтребителите. В тях влизаха системите за радиовръзка и линия за предаване на данни „Линк-16“.

На борда на E-3D интензивно се използваше ново оборудване от типа „чат рум“ (chat room), което позволяваше практически мигновено да се обменят съобщения между „летящия радар“ и центъра за CAOC, а също и с бойните кораби на НАТО, които дежуреха край либийското крайбрежие и с някои бойни самолети, снабдени със съответното оборудване.

От април, когато започна военната операция, самолетите за ДРЛОУ бяха налетели около 1000 часа, което съответства на почти 105 процента от планираното време2.

Самолетите-зареждачи на НАТО постоянно баражираха над територията на  Либия

По време на въздушната операция американските самолети-зареждачи С-135FR, на Великобритания Vickers VC10 и Lockheed TriStar (RAF) постоянно баражираха над територията на Либия, което осигуряваше денонощно присъствие на авиацията над либийската територия.

Британците просто се отказаха от използването на думата  „термобаричен“, като нарекоха тези заряди „взривно оръжие с усилено въздействие“. Въоръжението на Tiger включва оръдие калибър 30 мм. (точност на стрелбата на оръдието: на далечина 2000 м кръговото разсейване на серия от 10 снаряда е 25х25 м) и на НАР калибър 68 мм4, то Gazelle са снабдени с ракети HOT, които се използват за поразяване на добре защитени цели.5.

Целите представляваха обекти, оръжейни складове, видими в различни спектри – видимия, инфрачервения, радиолокационния, и имащи „време за поразяване“, в продължение на което целта е открита, т.е. достъпна за унищожаване и не се „поддава на обработка от въздуха“ от авиацията.

При нанасянето на въздушни удари многократно беше използвано високоточно оръжие. Вертолетите унищожиха радарна инсталация, армейски КПП и още две съоръжения с военно предназначение в района на град Брега.

Всички удари се нанасяха по бойната техника и военното имущество на войските, лоялни към Муамар Кадафи. Вертолетите се използват главно за непосредствена огнева поддръжка, както и за съпровождане (ескортиране), разузнаване и наблюдение.

Евроизтребители „Тайфун“ участващи в операцията „Обединен защитник“

 

Атаките на френските и американските ВВС протичаха по стандартна схема

Предварително разузнаване – създаване на постоянно поле за контрол от самолети за ДРЛОУ – изнасяне към района на целите – генериране на смущения на границите на действителния огън на либийската ПВО – разпределение на целите– удар – изтегляне.

В хода на операцията в Либия се отработваха различни тактически сценарии за самолетите „Тайфун“ и, преди всичко, за осигуряване на  лазерно целеуказване на избраните за поразяване земни цели.

Макар летците на самолетите „Тайфун“, участващи в операцията „Обединен защитник“, да могат да извършват автономно лазерно целеуказване на земни цели, повечето от бойните полети се извършваха по двойки – самолети „Тайфун“ и „Торнадо“, при което единият от самолетите изпълняваше целеуказване, а вторият използваше оръжие по зададената цел .

Самолет „Торнадо“ от ВВС на Великобритания, участващ в операцията в Либия

Това позволи на авиационното командване да задейства широк арсенал от авиационни боеприпаси, запазвайки по-скъпото високоточно оръжие за изпълнение на задачи, при които беше необходимо да се осигурят минимални странични разрушения.

ВВС на НАТО за първи път използваха тактическата крилата ракета Tomahawk Block IV (TLAM-E)

Особености на действията на авиацията на НАТО

В операцията „Обединен защитник“ ВВС на САЩ и НАТО в бойни условия за първи път бяха използвани: тактическата крилата ракета Tomahawk Block IV (TLAM-E). С тази модернизирана версия на  30-годишната ракета са въоръжени американските и британските кораби. През нощта на 20 срещу 21 март беше използван един от най-съвършените самолети на ВВС в западните страни – многоцелевият  изтребител Eurofighter Typhoon от ВВС на Великобритания.

Британският вертолетоносец „Оушън“

 Самолетите на ВВС Tornado нанасяха удари с крилати ракети Storm Shadow. Самолетите преодоляваха разстояние от 3000 мили до целта и обратно, като действаха от бази във Великобритания, по този начин рейдът на британските самолети стана най-дългия от времената на войната с Аржентина за Фолклендските острови през 1982 година.7

За първи път в бойни условия беше използван тежко въоръженият самолет за поддръжка на сухопътните подразделения АС -130U

 От 29 март също за първи път в бойни условия беше използван тежко въоръжения самолет за поддръжка на сухопътните подразделения АС -130U За първи път се представи в бойни условия и палубният самолет за радиоелектронна борба EA-18G Prowler от ВМС на САЩ, който създава смущения в работата на радарите при поддръжка на действията на щурмовите самолети на морската пехота AV-8B Harrier против либийските танкове.

През нощта на 4 юни в състава на силите на НАТО за първи път в бойни условия участваха вертолети Apache от ВВС на Великобритания, базирани на вертолетоносеца „Оушън“, и френските Tiger и Gazelle. По-рано от юли 2009 година Tiger и Gazelle участваха само в бойни действия в Афганистан. Друга особеност на стратегическото използване на ВВС на НАТО беше урановото бронебойно оръжие.

Боеприпасите с обеднен уран се използваха главно през първите денонощия на операцията в Либия, като през това време американците хвърлиха 45 бомби и изстреляха повече от 110 ракети по главните либийски градове, в които живееха много мирни жители. Теглото на някои бомби, хвърлени в Либия, достига около два тона. ВВС на Франция за първи път нанесоха удар по земни цели в Либия на 19 март, когато бяха използвани бомби AASM за унищожаване на колона от бронирана техника в района на Бенгази в източната част на Либия.

Бомбите AASM бяха използвани също за унищожаване на зенитния ракетен комплекс С-125 руско производство, като бяха пуснати извън границите на зоната на неговата ефективност и на 24 март за унищожаване на реактивен учебно-тренировъчен самолет „Галеб“ югославско производство, който беше открит от самолет за далечно радиолокационно откриване и управление AWACS и беше унищожен веднага след кацането8 и на важни граждански обекти в разположения на 120 километра западно от Триполи град Зувар.

Безпилотни летателни апарати

В хода на цялата война широко се използваха безпилотни летателни апарати. В алианса поясниха, че използването им позволява да се нанасят по-точни удари, на които изтребителите не са способни.

 

Два вертолета MQ-8B Fire Scout от началото на операцията против правителството на Кадафи бяха базирани на борда на американската фрегата FFG 40 Halyburton, намираща се край либийския бряг, обаче по-късно вероятно са използвани от друг кораб на ВМС на САЩ9.

Използване на вертолети

През нощта на 4 юни в състава на силите на НАТО за първи път в бойни условия участваха вертолети Apache от ВВС на Великобритания, базирани на вертолетоносача „Оушън“, и френските Tiger и Gazelle. Операцията се управляваше от Центъра за въздушни операции на НАТО, който се базира в южната част на Италия3.

В задачата на „Апачите“ с мощно въоръжение, както свидетелстват представители на британското отбранително ведомство, е влизало патрулиране в 25-километровата зона около град Мисурата. Основното натоварване легнало на бойния вертолет АН-64 „Апач“. На въоръжение на „Апач“ са вакуумните ракети Hellfire AMG-114N.

Два вертолета MQ-8B Fire Scout бяха базирани на борда на американската фрегата FFG 40 Halyburton

В хода на либийската кампания използването на безпилотни летателни апарати започна след 20 април. В тяхната задача влизаше събиране на информация за противника, както и нанасяне на ракетни удари и за разузнаване и доразузнаване на цели, наблюдение на бойното поле. БПЛА постоянно предаваха картината на боя в реално време на плазмени екрани в самолетите за ДРЛОУ Е-З „АУАКС“.

За това в частност се привличаха американски безпилотни летателни апарати „Глобъл Хоук“ и средства за космическо разузнаване. Останалите излитания бяха за водене на разузнаване, патрулиране в забранената за полети зона, полети на транспортната авиация. По оценка на офицери от ВВС на НАТО, наличното в момента количество БПЛА не осигурява необходимото качество на въздушното разузнаване и наблюдение10.

Височинен безпилотен апарат „Глобъл Хоук“

Европейските страни от НАТО се обърнаха с молба към Пентагона да предостави повече безпилотни летателни апарати за военната операция в Либия.

На 25 юли в либийското небе се намираха едновременно два американски безпилотни самолета MQ-1B Predator (далечина на полета – 740 км, продължителност на полета – до 40 часа, практически таван  – 7.600 метра), използва се също един височинен безпилотен апарат RQ-4 Global Hawk (практически таван – около 18 км, продължителност на полета – до 30 часа11.

В хода на операцията „Обединен защитник“ от 31 март до 31 октомври 2011 в 23.59 часа общият брой самолетоизлитания  на международната коалиция в Либия е 26 500. От тях 9 700 самолетоизлитания бяха бойни12.

„Ловецът на терористи“ MQ-1Predator
Удивително е , но полетите, които вървят със забележка „боен полет“, практически се провеждат в мирни условия. Самолетите на съюзниците, като правило, действаха от височини и разстояние, които не позволяваха ефективно да се използват средствата на войсковата ПВО.

САЩ и НАТО през последните 40 години натрупаха огромен опит в борбата със системите за ПВО, изграден на основата на остарелите съветски комплекси С-75, С-125, С-200 .Такава система за ПВО успешно беше подтискана от Израел в Ливан и от силите на САЩ и техните съюзници в Ирак и Югославия.

Сега такава система за ПВО може да се смята за практически безполезна против съвременните въоръжени сили на Запада и се подтискат бързо. Въздушните удари по Либия след 1 юли бяха със средна интензивност 80-100 самолетоизлитания. В отделни дни броят на бойните полети достигаше 140 и повече. Относителният дял на броя на бойните самолетоизлитания от общия брой на самолетоизлитанията на коалиционните сили съставлява не повече от 30-35 %.

  

Височинен безпилотен апарат RQ-4 Global Hawk

 Това свидетелства за нарастващия обем във въздуха на задачите за осигуряване на бойните действия (разузнаване, РЕБ, целеуказване, бойно управление, дозареждане във въздуха, доставка на товари и т.н.)13.

Резултатите от дейността на САЩ и НАТО във войната против Либия са следните.

Процес на определяне на местоположението и опознаване: Високата точност на целеуказването позволи да се повиши частта на използване на управляеми боеприпаси до 85%.

В резултат на пълното превъзходство във въздуха ВВС на САЩ и НАТО силите за ПВО на Либия не водеха активни бойни действия. Но имаше опит за използване на авиация от метежниците в Бенгази.

Според съобщение на представителя на Северноатлантическия алианс, на 9 април 2011 година самолетите на НАТО прехванали изтребител на въстаниците,  който нарушил режима на забранената за полети зона, определена за либийската авиация.

Изтребител МиГ-23 на либийските ВВС в течение на няколко минути бил открит от разузнавателен самолет на НАТО AWACS

 МиГ-23 излетял от летище около град Бенгази, който беше под контрола на въстаниците, сутринта и в продължение на няколко минути бил открит от разузнавателен самолет на НАТО AWACS. Към изтребителя били изпратени два самолета на алианса. Пилотът на МиГ-23 бързо реагирал на сигналите на пилотите от НАТО и извършил кацане на най-близкото летище.

 

Това беше първият и последният случай на нарушаване на режима на забранената за полети зона от самолет на въстаниците от момента, когато командването на военната операция премина към НАТО14.

 

Advertisements

Posted on 19.11.2012, in Въоръжени сили and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: