СРЕЩУ КОГО ЩЕ ТРЪГНЕ РАЗБУНЕНИЯТ ИСЛЯМСКИ КОШЕР?


Арабска пролетИнициираният от САЩ процес на дезинтеграция на ислямските държави, наречен „Арабска пролет постоянно се задълбочава, обхващайки нови и нови страни. Въпреки забавянето му в Сирия, неговият ход вече едва ли ще може да бъде спрян. Съпътстващото го нарастване ролята на Исляма поставя под въпрос самото съществуване на легитимните държави, десетилетия изграждани върху принципите на социалния национализъм или племенната монархия. Управляващите ислямските страни режими все повече губят своята легитимност в очите на населението и забележимо намаляват способността си да обуздават надигащата се вълна на ислямския фундаментализъм. Днес в 28 от 48 ислямски страни политическата система се намира в неустойчиво състояние. Централното правителство или не контролира цялата територия на страната, или тази ефективност е извънредно ниска. При това в редица страни, като  Ирак, Афганистан, Сомалия, Судан, Чад, Нигерия, Западна Сахара и Либия националната държава не е в състояние да контролира собствената си територия без чуждестранно военно участие. В тези страни разпадът на националната държава е трудно удържим.

Същевременно процесът на дезинтеграция на ислямските държави е съпроводен с постоянното нарастване броя на бойците – муджахидини, готови под знамето на Исляма да се включат във всеки въоръжен конфликт.  При това следва да се отчита, че досегашното им участие във въоръжени конфликти постоянно повишава тяхната квалификация и опит, все повече превръщайки ги в самостоятелна политическа сила.

Откритата помощ на САЩ и НАТО за свалянето на режимите в Либия, Тунис и Египет съвсем не допринася за намаляването на Западната уязвимост пред ислямския фундаментализъм, безспорно доказателство за което е убийството на американския посланик в Бенгази. Въпреки, че на настоящия етап ислямските фундаменталисти са принудени да си сътрудничат със Запада, това е временен тактически съюз срещу общия противник – националната ислямска държава. Когато процесът стигне до своя закономерен край и ислямските фундаменталисти завземат властта в мюсюлманските държави, острието на тяхната експанзия ще бъде насочена извън ислямския свят. Това е така, защото всяка съвременна държава, която не е изградена върху принципите на Корана се отрича от ислямските фундаменталисти и закономерно се превръща в обект на тяхната експанзия. Бомбата на ислямския фундаментализъм е на път да се взриви.

Критичното повишаване на тази опасност неминуемо ще принуди САЩ и НАТО да мобилизират усилията си за неутрализиране на дезинтеграционните процеси и противопоставяне на екстремистите. Това ще е особено наложително в страни, които са критически важни за собствената им сигурност. На първо място това е Пакистан, чието ядрено оръжие може да се превърне в изключително опасна за световния мир плячка за екстремистите. На второ място това са Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар и арабските емиратства, разбунването на които рязко ще увеличи световните цени на петрола. На трето място това е Турция, чиято огромна, добре обучена и въоръжена армия по никакъв начин не бива да бъде изложена на опасността да бъде оглавена от ислямски фундаменталисти.

Понастоящем политиката на САЩ е насочена към предотвратяване на дестабилизирането на тези държави. Допълнително мотивиращ фактор в това отношение са огромните разходи, достигащи 1.7 трилиона долара, които САЩ бяха принудени да направят за войните си Ирак и Афганистан. С цел пренасочването на острието на надигащия се ислямски екстремизъм в безопасна за Запада посока, САЩ поведоха политика на демонизиране на Русия и Китай, които с подкрепата си на Сирия са нарочени за основни противници на ислямския свят. Към поредицата от тези опити следва да бъде причислен и призивът на прозападния шейх Юсуф Ал-Кардави да обяви Русия за основен враг номер едно на исляма и мюсюлманите. Така срещу Русия бе обявен религиозен джихад, целящ пренасочването на острието на ислямския фундаментализъм на Изток.

С насъскването на ислямските терористи срещу основните си геостратегически противници САЩ ще бъдат в състояние да пренасочат допълнително около 180 милиарда долари , които понастоящем разходват за военните си операции в Ирак и Афганистан за по-нататъшното превъоръжаване на американската армия. По този начин те биха успели да запазят дългогодишната тенденция към постоянно задълбочаваща се милитаризация на страната, целяща запазване на способността им при необходимост да налагат със сила своето световно господство.

Бъдещето на света в значителна степен ще зависи от способността на основните геостратегически противници да манипулират все повече избиващата навън агресия на разбунения ислямски кошер.

Йордан Владов

Posted on 17.11.2012, in Международна политика and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: