Несбъднатата мечта Палестина


Несбъдната мечта ПалестинаПрез ноември т.г. Палестинската автономия възнамерява да внесе в Общото събрание на ООН искане за признаване на Палестина за държава нечленка на световната организация.

Това обяви палестинският президент Махмуд Абас след срещата си с президента Росен Плевнелиев в Рамала през октомври т.г.. „Ще внесем проект Палестина да получи статут на държава нечленка в Общото събрание. Решихме да го направим след като сме провели консултации с всички наши приятели по света и сме им изяснили какъв е нашият проект, който ще представим в ООН. Накратко проектът утвърждава идеята за две държави – Израел и Палестина в границите от 1967 година“.

Мина близо година, от момента, в който Махмуд Абас, президентът на Палестинската автономия, се опита да отдели Палестина като независима държава. Неговата идея беше спряна от Съвета за сигурност на ООН. Сега палестинските управници са си поставили по-малка цел – стремежът им е да повишат статуса в ООН от “непризната държава – специална единица” до “нечленуваща държава наблюдател”. Така Палестина ще се изравни по статус с Ватикана.

Израелската окупация на Западния бряг има вече 45-годишна история, а край така и не се очертава. Решението за създаване на две държави замира постепенно и необратимо.  Фактите говорят сами за себе си. Милиони палестинци живеят извън дома и собствените си земи, които техните семейства са обитавали от векове. Политиката на създаване през 1948 г. на държава Израел е абсолютен и недвусмислен пример за етническо прочистване. Числеността на бежанците е сериозна. ООН е регистрирала над четири милиона изселени през 1948 г. палестинци, които могат да проследят родословните си корени на територията на днешен Израел. 750 хиляди от тях са членове на семейства, прогонени на по-късен етап през 1967 година. Според неправителствената палестинска организация Badil около милион и половина палестинци не са въведени в регистрите на ООН. Следователно става дума за шест милиона палестинци, насилствено изселени от родните си земи.

Според Резолюция 194, приета от Генералната Асамблея на ООН и Член 13 от Всеобщата декларация за правата на човека, бежанците имат неоспоримото право да се завърнат обратно в обитаваните от тях и техните семейства земи, като получат компенсация за своите загуби. Израел завзема вместо прокламираната територия от 55% (ООН, 1947) цели 78% от земите – което, както и да се погледне, е грубо нарушение. Безспорно е налице “геноцид” и “апартейд” и от палестинците се очаква да отмрат или изчезнат без съпротива. Такава е съдбата на всички поробени народи в света.

Договорите от Осло са най-сетне предоставят поле за изява на ООП – в хода на преговорите израелци и палестинци имат възможността директно да дискутират десетилетния конфликт между тях. Премиерът на Израел –Ицхак Рабин и легендарният Ясер Арафат постигат напредък и в разговорите си загатват, че ще се работи по отношение на създаване на палестинска държава редом до израелската. Действията на ръководителите срещат съпротивата както на палестински крайни групировки (ХАМАС), така и на израелски екстремисти. Отново Ясер Арафат участва в преговорите от Кемп Дейвид през 2000 година, които остават напълно безплодни. Причината? Както коментира BBC – максимумът на израелските отстъпки е по-малко от минимума на палестинските искания.

Саудитският мирен план от 2002, обсъден в Бейрут нарушава двустранните преговори и организира дискусия на по-високо и многонационално равнище. Арабските страни обещават признаване на израелската държава, но само ако израелтяните се върнат в границите си от юни 1967 година, основе се палестинска държава по Западния бряг и ивицата Газа, а проблемът с бежанците срещне своето справедливо разрешаване. Атаките от страна на палестински екстремисти по време на провеждането на форума обаче опорочават идеята, която е подхваната отново в Риад през 2007 година. Всички опити след това са прекъснати от избухването на Войната в Газа на 27 декември 2008 година.

ООП и Ясер Арафат признават Израел точно тогава, когато представители на “еврейската държава” признават ООП като организация, представляваща палестинците. В окупирания от Израел Западен бряг на река Йордан течеха усилените строежи на нови еврейски поселения, в които впоследствие биваха заселвани еврейски религиозни фанатици и почти всички последователи на забранената от израелския кнесет радикал-религиозно-национал-екстремистка партия “КАХ” на равинът Кахана. Предстои строеж на разделителни заграждения около арабските градове и поселения, които не само ще лишат палестинците от Западния бряг от правото на свободно придвижване, те ще лишават собствениците на овощни градини от достъп към техните насаждения, към техния поминък. Това е основната причина, поради която появилата се по време на първата интифада организация Хамас засили своите позиции между палестинците.

Междувременно пространството за създаването на жизнеспособна палестинска държава се стеснява с всеки следващ ден. В последните месеци броят на заселниците на Западния бряг се е увеличил от 18 000 на 360 000. И вместо да премахва селищата, израелският кабинет се е заел да легализира тези от тях, които са построени без разрешение. Още преди 9 години, когато Израел прие мирния план за Близкия изток, Ерусалим пое ангажимента да премахне всички построени след 2001 година селища. От 2000 година насам Израел самоинициативно, едностранно и най-нахално построява заграждения около районите около Западния бряг с най-голямо палестинско население.

Палестинската автономна власт представлява едно безсилно образувание. Израелската армия контролира външните граници и настъпва до Рамала, когато сметне това за необходимо. Подобно на крале без кралство президентът Абас и неговият министър-председател Фаяд не успяват да наложат своя авторитет дори и сред сънародниците си. Разцеплението между Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа кара циниците дори да говорят за две палестински държави: движението „Хамас“ няма никакво намерение да отвори наново място в Газа за организацията на Абас „Фатах“.

Като премиер сегашният министър на отбраната Ехуд Барак още през 1999-та заяви, че Израел не би оцелял като демократична еврейска държава, ако решението за създаване на две държави се провали. 13 години по-късно палестинците все още си нямат държава. Нейното възникване няма да бъде ускорено и от предсрочните избори, за които се говори в Израел. И които твърдолинейният Нетаняху без съмнение ще спечели. Широко разпространеното схващане в Израел, според което силният винаги е прав (иначе нямаше да бъде силен – станал е силен вероятно с акъл, значи трябва да е прав, няма начин) и неговите дела не подлежат на коментар. Ортодоксалното еврейско семейно списание „Фонтаните на спасението” дори призовава към построяването на лагери на смъртта за палестинците. Появилият се на свят „диктат”, подписан от видни равини, окачествява създаването на такива лагери като религиозен дълг.

Палестинците не са склонни да вярват, че трябва да преговарят за своята собствена свобода. И то с представители на държавната машина, която практически ги е лишила от свобода. Това са причините, поради които Хамас едва ли ще се подлъже като ООП и ще признае Израел като държава. Но едва ли можем да виним “хамасниците” за това, при положение, че Ицхак Шамир – премиерът на Израел от времето, когато се появи Хамас – е автор на фразата: “Ние трябва да доминираме над останалите 22 (арабски) държави в региона, защото ние сме евреи!” Вина за това положение носи и международната общност, която отказва да принуди Израел да спазва международното право.

Веднъж тръгнали по пътя на търсене на международно признание, палестинците няма да се спрат. Те знаят, че в Общото събрание на ООН могат да разчитат на подкрепата на огромното мнозинство от 193 страни-членки. Там Палестинската автономия ще трябва да спечели повече от половината гласове, за да бъде успешно прокарана резолюцията. Натискът върху ООН, целящ обуздаването на Израел постоянно нараства. Така в морален смисъл палестинците могат още отсега да се чувстват победители. Веднъж излязъл, духът от бутилката вече не може да бъде върнат обратно.

Йордан Владов

Posted on 17.11.2012, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: