Към развитието на Източната газова програма на Русия


газопровод Якутия-Хабаровск-Владивосток Тези дни „Газпром“ съобщи за приемането на окончателно инвестиционно решения по отношение на разработването на  Чаяндинското находище (Якутия) и строителството на газопровод Якутия-Хабаровск-Владивосток (карта – от сайта на газовия концерн).

Мощността на газопровода ще бъде 61 млрд кубически метра газ  годишно. Планира се доставяният във Владивосток газ да се втечнява и се продава на световните пазари във вид на ВПГ. При това „Газпром“ не изключва, че от тръбата ще има разклонение към Китай.

В тази случай схемата до голяма степен ще повтори подхода, използван при строителството на нефтоепровода ВСТО (Източен Сибир – Тихи океан). Ще напомним, че нефтопроводът има разклонение към Китай, а „останалият“ нефт стига до тихоокеанския бряг (пристанище Козмино), където се изпраща на световните пазари с танкери. При това, което е съществено, цената на нефта, експортиран по разклонението в Китай, е привързан към котировките в пристанище Козмино. Впрочем, новият газопровод ще върви покрай маршрута на ВСТО, което ще позволи да се икономиса при строителството.

Ако сега вече „газовото“ разклонение към Китай действително бъде направено, би било логично ценовото привързване на експортирания газ да се изчислява по същия подход, както и при експорта на нефта. Тоест, с привързване към цената на експортирания от Владивосток ВПГ. Разбира се, тръбопроводният газ трябва да се продава със значителна отстъпка, която да отчита липсата на загуби за транспортиране до крайната точка и втечняването (което е доста скъпо). Каква трябва да бъде отстъпката не е лесен въпрос и неговото обсъждане също може да продължи няколко години. Но засега по-важното е да се постигне принципното съгласие на страните за механизма на ценообразуването, който в такъв случай изглежда най-компромисен и справедлив от възможните.

Срокът за въвеждане в експлоатация на Чаяндинското находище и самия газопровод е определен за 2017 година. Изглежда, реалните срокове ще бъдат достатъчно близки до запланираните, ако се побърза с началото на строителството поръча самият Владимир Путин.

Не трябва да протака с вземането на своето решение и КНР. Изглежда, не случайно точно сега започна нов рунд от преговорите за газа. Още повече, че 60 млрд. газ в рамките на този проект – това е приличен обем. Ако всичкият газ отиде за втечняване, Китай може да чака дълго за ново тръбопроводно предложение.

На свой ред Пекин, очевидно, протака – и работата не е само в преговорите за цената. Очевидно, че „шистовата революция“ в САЩ е завъртяла главата на Китай, който иска да повтори тези успехи. В този случай пропагандата на шистовите успехи е паднала върху много благодатна почва. Китай очевидно отдавна изпитва фобии, свързани с постоянното нарастване на зависимостта му от експорта на енергоносители и затова много би искал да развие шистовия добив у дома си. Но на страната е нужно време, за да разбере (тоест да проведе геоложко разузнаване, да не говорим за самия добив) доколко реален може да се окаже шистовия добив в Китай и какви са възможните обеми, а също и себестойността на добиваното гориво.

Още миналата зима Поднебесната империя постави амбициозната цел за обема на годишния добив на шистов газ – 6,5 млрд. кубически метра през 2015 година и 80-100 (!) млрд. кубически метра към 2020 година. На свой ред независимите оценки (например, на Оксфордския институт за енергийни изследвания – който трудно може да бъде обвинен в информационна подкрепа на руския газов експорт) са точно на един порядък по-малки – всичко 1 млрд. кубически метра към 2015 година  и 10 млрд. към 2020 година.

Що се отнася до касае до прогнозите за динамиката на добива на традиционен газ в КНР, то и тук разликата в оценките е огромна – от 200 млрд. кубически метра (китайски данни) към 2020 година, до 65 млрд. (по данни на Управлението за енергийна информация на Министерството на енергетиката на САЩ). Тоест, китайските данни прогнозират почти двукратно увеличение на добива в сравнение с текущия, докато американските – спад. Ако китайските прогнози се окажат завишени, а американските оценка са по-близки до истината, то без руски импорт китайският енергобаланс за газа няма да се изпълни. А тук Китай винаги може да блъфира – защото  преувеличаването на собствените възможности е в негов интерес – това позволява да се  чувстват по-уверени при сключването на договори за внос на газ. В същото време по-подробната китайска статистика е достатъчно закрита, така че да се проверят тези данни не е лесно.

Така или иначе, ясно е, че двете страни – и Русия, и Китай, – искат да спазарят максимално изгодни условия. Освен това, КНР чака и евтин втечнен газ от САЩ (макар че, вероятно, няма да дочака). Преговорният процес се усложнява допълнително от факта, че световният газов пазар се намира в условия на голяма неопределеност и прогнозите за световното предлагане на газ даже за 5-10 години по абсолютно обективни причини не са достатъчно достоверни. Много вероятно е да се окаже, че след като са се отказали от руския тръбопроводен газ и са се надявали напразно на увеличаване на собствения добив, на КНР ще се наложи да купува същия този ВПГ вече на свободния пазар. В същото време има определени рискове и за Русия – от 2016 година на световния пазар ще започнат да излизат новите австралийски проекти и засега единствения американски завод за ВПГ, затова гарантираният пласмент на част от руската продукция би бил много полезен.

Реклами

Posted on 16.11.2012, in Енергийни проекти and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: