Крилатите хищници на Пентагона


В своята афганистанска кампания САЩ залагат на използването на ударни безпилотни летателни апарати (БЛА)

САЩ не воюват с Пакистан, обаче  мащабът на използване на ударни БЛА във въздушното пространство на тази суверенна страна поражда съвсем други мисли. За осем месеца през 2010 г. БЛА на американските ВВС са нанесли по цели на територията на  Пакистан 54 ракетни удара, докато през цялата 2009 г. са били извършени 53 такива атаки.

Обектите на ударите се обявяват като укрития на бойци от „Ал-Кайда“, групировките на  Джалалудин Хакани и движението „Техрик Талибан-и-Пакистан“. Представители на Пентагона заявяват, че анализът на действията на БЛА свидетелства за висока ефективност на тяхното използване. Обаче независими експерти сочат  факта, че голяма част от загиналите при бомбардировките хора са в най-добрия случай редови бойци, а често и мирни жители. От над 850 души, унищожени от безпилотните апарати на територията на Пакистан от 2008 г., 14 са командири от висшето звено, около 20 – от средното звено. Останалите са редови, а фактически  въоръжени селяни. При това, по официални пакистански оценки, на един унищожен боец се падат 25 убити мирни жители.

Трябва да се отбележи, че голяма част от информацията за интензивността и ефективността на бойната работа на БЛА в Пакистан има  неофициален характер. Затова тази информация е твърде приблизителна. Така, в съответствие с изследванията на фонда New America Foundation, от 2004 г. до началото на 2010 г. са били извършени  114 атаки с БЛА по цели на територията на Пакистан. При това са убити между  834 и 1216 души. Както се посочва в доклада на фонда, две трети от тях „изглежда, са били бойци“, а една трета – мирни жители. Трябва да се отбележи, че New America Foundation се придържа към твърде консервативни позиции и е доста трудно да бъде  заподозрян доклада на тази организация в „очерняне“ на ВС на САЩ.

Въпреки това от Пентагона дават други числа. По данни на Министерството на отбраната на САЩ под ударите на безпилотниците от 2008 г. до май 2010 г. са загинали не повече от 30 граждански лица, докато в същото време загубите на бойците са над 500 души. Наистина, изобщо не е ясно кой и как брои за  САЩ загубите на мирните пакистанци. Обаче във всеки случай, които и както да отчита загубите, ясно е едно – мирни граждани гинат и ще гинат при ударите по бойците. Това,  естествено, води до по-нататъшно озлобяване на населението на северозападен Пакистан и засилване на антиамериканските настроения като цяло. Очевидно, част от пакистанците, чиито роднини са загинали под американските ракети и бомби, се хващат за оръжието, за да воюват на страната на „Талибан“, „Ал-Кайда“ и другите радикални движения.

 Обаче в САЩ загубите сред мирните жители на Пакистан, каквито и да са , очевидно смятат като приемлива цена за намаляването на ефективността на управлението на терористичните групировки. В частност, в съответствие с официалните изявления на представители на Държавния департамент, постоянните атаки на дроновете заставили ръководството на „Ал-Кайда“ и „Талибан“ да се предислоцират от „териториите на племената“ значително по на юг, чак до Карачи.

Един от твърде  любопитните доводи на представителите на американските специални служби в полза на по-нататъшното увеличаване на  активността на атаките с БЛА против ръководствата на терористичните  организации е това, че поради ликвидирането на секретните затвори на ЦРУ и евентуалното закриване на затвора в Гуантанамо, спецслужбите просто нямат къде да държат  пленените полеви командири, затова е по-рационално да бъдат унищожавани.

И „ХИЩНИК“, И „ЖЪТВАР“

Основната безпилотна ударна сила на ВВС на САЩ в момента са БЛА MQ-1 Predator и MQ-9 Reaper. При това Predator, който засега е най-известния и най-успешен безпилотник в света, вече се смята за остарял и се планира постепенното му снемане от въоръжение. Общият брой на MQ-9, който представлява увеличен вариант на MQ-1, в перспектива ще достигне 329 единици.

Първите комплекси RQ-1 Predator започнаха да постъпват на въоръжение през 1995 г., пак тогава  започна и тяхното бойно  използване на Балканите.

Predator (в превод от английски – „Хищник“) е разработен от авиационното подразделение на компанията General Atomics. Първоначално този БЛА беше създаден изключително като разузнавателна платформа, което личи от неговото обозначение: с буквата R, в съответствие със стандартите на Пентагона, се обозначават разузнавателни самолет, с Q – безпилотни летателни апарати. Но през 2002 г., след като Predator беше адаптиран за използване на оръжие, той получи обозначение MQ-1, което в съответствие вече споменатите стандарти, означава многофункционален БЛА.

Идеята да се дооборудва RQ-1 за използване на управляеми ракети и друго въоръжение възникнала след като  бил създаден и изпитан многоцелевия БЛА MQ-9 Reaper.

 MQ-1 Predator е построен по обикновена аеродинамична схема. Той има обърнато надолу V-образни опашни плоскости, задна разположена силова установка с тикащо витло. Двигателят е бутален, с четири противоположно разположени цилиндъра Rotax 914F с мощност 115 к.с. Излитането и кацането се извършват като при самолетите. Дължината на апарата е 8,22 м, разпереността на крилото – 14,8 м. Максималното тегло при излитане е 1020 кг. Максималната скорост на БЛА е 217 км/ч, крейсерската– 130-165 км/ч. Практическият таван е – 7620 м, далечината на полета 3700 км, макар че като се има предвид конструкцията на системата за управление, тя е ограничена изключително от продължителността на полета, която при серийния варианта е 24 часа (в хода на експерименталните полети Predator се е задържал във въздуха до 40 часа).

В конструкцията на MQ-1 Predator са използвани стандартни за американската авиационна промишленост механични, електрически и електронни възли и агрегати. Тази концепция за създаването на БЛА позволи да се постигне намаляване на стойността на производството и доста висока надеждност на комплекса.

„Хищникът“ е оборудван с мултиспектрална система за насочване AN/AAS-52. В нейния състав влизат инфрачервен, телевизионен  (цветен и черно-бял) канали, лазерен далекомер и уред за лазерно осветяване на целта. На борда има и РЛС със синтезирана апертура на фирмата Westinghouse.

За връзка с наземния пункт за управление и за предаване на разузнавателната информация към потребителите Predator използва радиосигнал, който се препредава чрез спътници. Макар че управлението може да се осъществява и направо, но на далечина до 270 км (първоначално, до 2000 г., това беше единствено възможния вариант за управление на БЛА Predator).

Управлението на БЛА по спътников сигнал се осъществява с помощта на мобилни станции за спътникова свръзка AN/TSQ-190 Trojan SPIRIT-II. Станцията представлява два стандартни контейнера с оборудване, монтирани на шаси HMMWV, и две ремаркета с антени.

Наземният пункт за управление представлява контейнер с дължина 9,15 м и ширина 2,5 м. В него са разположени работните места на пилота и оператора на оборудването и въоръжението. Комплексът се състои от четири безпилотни апарата и една станция за управление. Комплексът се обслужва от 55 души персонал.

Всеки комплекс MQ-1 може да бъде разглобен 6 части за бърза доставка във всяка точка на света. Най-голямата съставна част  е кабината на наземния пункт за управление.

Сред отзивите на военнослужещите за повереното им въоръжение, попаднали по различно време в американската преса, могат да се срещнат споменавания за недостатъчно добре обмисленото разположение на органите за управление в наземния пункт. Например, бутоните за изстрелване на ракетите и изключване на двигателя на апарата са един до друг, което в критична ситуация може да доведе до фатална грешка.

Освен това ВВС изпитват остър недостиг на пилоти-оператори и са принудени да привличат на помощ Националната гвардия и даже пенсионери.

Това се обяснява преди всичко с рязкото увеличаване на броя на БЛА Predator и Reaper във ВВС, както и със стремителното увеличаване на натоварването им. По резултатите от 2009 г. в Ирак и Афганистан безпилотните апарати са извършвали ежедневно 34 полета, докато през 2006 г. са се вдигали във въздуха 12 пъти дневно.

70-80% от времето операторите на БЛА губят за сканиране на пътищата за противодействие на минирането. През останалото време наблюдават лагерите на бойците и оказват поддръжка на войските на бойното поле

Схемата за използване на БЛА от типа Predator е приблизително такава: апарат изпълнява полет по зададен маршрут, като непрекъснато предава „картинката“ на командния пункт в Афганистан или Ирак. Офицерите на КП преглеждат материала и в случай на откриване на цел дават команда на екипажа, който може да работи дистанционно, тоест от територията на САЩ, за използване на оръжието.

В плановете на ВВС влиза модернизация на пунктовете за управление на безпилотни апарати. Основната задача за тази работа е да се опрости процеса на управление на летателния апарат. Това ще позволи, първо, един пилот да управлява едновременно няколко апарата и, второ, да се намали обема на подготовката на  пилотите.

MQ-9 Reaper (Reaper в превод от английски означава жътвар или жътварка) се издигна във въздуха през 2001 г. Той представлява  увеличен вариант на MQ-1 и външно много прилича на него. Основната визуална разлика на „Жътваря“ от „Хищника“ са обърнатите нагоре опашни плоскости. Дължината на апарата е 11 м, разпереността на крилото – 20 м. Той е снабден с турбовитлов двигател TPE331-10 разработка на фирмата Garret с мощност 900 к.с. Максималното тегло при излитане е 4760 кг. Максималната скорост на БЛА е 482 км/ч, крейсерската – 276-313 км/ч. Практическият таван е 15000 м, а далечината на полета – 5920 км. Запасът от гориво на борда позволява на MQ-9 да остане във въздуха от 14 (с максимално натоварване) до 28 часа, а с два окачваеми горивни резервоара – до 42 часа.

Апаратът е снабден с   мултиспектрална система за насочване AN/AAS-52. На борда е монтирана също и радиолокационна станция със синтезирана апертура AN/APY-8 Lynx II. Безпилотникът има шест точки за окачване на въоръжение и допълнително оборудване. Два пилона са разположени вътре в отсека на тялото. На тях може да се поставя както въоръжение, така и допълнителни горивни резервоари с маса до 680 кг на всеки. БЛА има също и 4 подкрилни пилона. Първата двойка, разположена по-близо до тялото, е предназначен за поставяне на полезно натоварване с обща маса до 270 кг на всеки бомбодържател, втората двойка  – до 90 кг.

В състава на въоръжението на MQ-9 могат да влизат управляеми бомби GBU-12 Paveway II и коректируеми GBU-38 JDAM, ракети клас „въздух-повърхност“ AGM-114 Hellfire II и клас „въздух-въздух“ AIM-9 Sidewinder. В перспектива ВВС на САЩ имат намерение да добавят към номенклатурата на въоръжението на MQ-9 Reaper ракети клас „въздух-въздух“ AIM-92 Stinger.

Още едно попълнение в семейството на американските безпилотни летателни апарати, водещи родословието си от MQ-1 Predator, стана MQ-1C Gray Eagle. Този модел избраха сухопътните войски на САЩ в хода на конкурс, обявен през 2002 година, като основен многоцелев БЛА за средна височина с повишена далечина на полета. Засега сухопътните войски са поръчали 11 комплекса Gray Eagle, всеки от които има в състава си 12 БЛА и пет пункта за управление, тоест, всичко 132 летателни апарата. Общата стойност на програмата е 1 млрд. долара Четирите първи БЛА Gray Eagle трябва да бъдат прехвърлени в Афганистан в края на 2010 г.

MQ-1C Gray Eagle („Сив орел“) представлява тяло на апарата MQ-1 Predator с крило с по-голяма разпереност, нова силова установка и ново бордно оборудване. Разпереността на крилото на MQ-1C е 17 м, максималното тегло при излитане – 1450 кг. Максималната скорост е 250 км/ч, максималната далечина на полета – 400 км, продължителността на полета на височина 7600 м – 36 часа. Полезното натоварване на  БЛА е 360 кг, на четирите възела за окачване могат да се поставят ракети AGM-114 Hellfire II, управляеми бомби GBU-44/B Viper Strike, ракети клас „въздух-въздух“ AIM-92 Stinger. В сравнение с „Хищника“ „Сивият орел“ има голям носов обтекател. Там е разположена система за откриване на движещи се земни цели (SAR-GMTI), изградена с използване на РЛС със синтезирана апертура и мултиспектрална система за насочване AN/AAS-52.

На MQ-1C Gray Eagle е поставен дизелов двигател Thielert Centurion с работен обем 1,7 л с мощност 135 к.с. Семейството двигатели  Thielert Centurion е построено на базата на автомобилните мотори на компанията Mercedes-Benz. Всички те имат турбокомпресори, електронна система за управление и могат да работят както с дизелово гориво, така и с авиационен керосин. Използването на дизелови двигатели в леката авиация позволява да се постигне по-добра горивна ефективност и тяговъоръженост в сравнение с бензиновите бутални мотори с аналогична мощност. Освен това, използването на двигатели, построени на базата на  масови автомобилни мотори, позволява да се намалят експлоатационните разходи.

Сухопътните войски се канят да експлоатират своите MQ-1C Gray Eagle изключително в дистанционен режим, тоест пилотите и операторите на тези БЛА ще се намират на територията на САЩ. Това решение трябва да повиши оперативността на използването на Gray Eagle, тъй като в този случай при предислокация изчезва  необходимостта да се транспортира на новото място наземния пункт за управление, който представлява най-големия елемент на комплекса.

Засега основните потребители на БЛА, разработени от компанията General Atomics, са ВВС на САЩ. Към  2009 г. на въоръжение е имало 195 комплекса MQ-1 Predator и 28 – MQ-9 Reaper. Такива има и в Националната гвардия и Митническата и граничната служба на САЩ. ЦРУ използва само MQ-1.

Във ВВС с „хищници“ и „жътвари“ е напълно оборудвано 432-о експедиционно авиокрило. В състава на тази част влизат четири разузнавателни ескадрили, които експлоатират MQ-1 Predator, и една ударна ескадрила, въоръжена с апарати MQ-9 Reaper. В състава на 49-о крило има ударна, разузнавателна и учебна ескадрила, въоръжени с MQ-1 и MQ-9. В състава на командването за  Специални операции на ВВС понастоящем има една ескадрила, въоръжена с MQ-1, който организационно е подчинена на 3-о крило за специални операции.

От момента на започване на бойното използване на тези БЛА са загубени 70 апарата. 55 от тях – поради отказ на оборудване, грешки на пилотите и операторите или в сложни метеорологични условия. 4 апарата са свалени от противника в хода на бойните действия на Балканите и в Ирак. 11 са паднали при ситуации, когато обстановката е изисквала незабавна поддръжка на наземните войски, а горивото на борда е било на свършване.

АДСКИЯТ ОГЪН НА ВЪЗМЕЗДИЕТО

Основният антитерористичен „инструмент“ на MQ-9 е комплексът с ракети AGM-114 Hellfire II, която се произвежда от компанията Lockheed Martin. Противотанковата ракета AGM-114 се разработваше от средата на 70-е гг. за използване от различни носители, но основното предназначение на комплекса беше за въоръжаване на бойните вертолети. Hellfire беше приета на въоръжение на сухопътните войски и корпуса на морската пехота на САЩ през 1984 г. Ракета има модулна конструкция, което фактически премахва ограниченията по нейната модернизация в съответствие с растящите изисквания на клиента.

В началото на 90-е гг. беше извършена коренна модернизация на комплекса, в резултат на което се появи ракета, получила  обозначение AGM-114 Hellfire II. Независимо от външното сходство с AGM-114A, фактически тя беше конструирана наново – повечето системи бяха заменени с по-съвършени. В частност, ракета получи обновена полуактивна лазерна глава за самонасочване, която работи по-добре в условия на електронно-оптични смущения, задимяване и при наличие на паразитни отблясъци от водна повърхност.

Пускът на ракетата може да се осъществява с пряко мерене с плоска траектория със захващане на целта преди пуска или по наклонена траектория със захващане на целта след пуска. Процесът на насочване се контролира от бордната система за автоматизирана обработка на данните с математическо осигуряване на  основата на програмния език Ada. В състава на бордното оборудване на Hellfire II има автопилот, използването на който подобрява процеса на насочване на ракетата на малки далечини, повишава точността на насочване, позволява да се увеличи скоростта на полета на ракетата. Hellfire II е снабдена с двигател на твърдо гориво с ниска димност, който разгонва ракетата до скорост 1,1М. Максималната далечина на пуска на последните модификации на ракетите от този тип от малки височини (около 900 м) е 8 км, а при пуск от  БЛА, намиращ се на височина около 7500 м, AGM-114 Hellfire II е способна да порази цел на разстояние до 11 км.

Понастоящем на въоръжение са постъпили няколко варианта на ракетите Hellfire II, които се различават предимно по бойната част. Има варианти с тандемна, фугасна и термобарична бойна част (БЧ). Най-съвършен се смята създаденият през 2009 г. вариант на AGM-114R Hellfire II с универсална БЧ, предназначен за унищожаване на блиндажи, транспортни средства, включително бронирани, поразяване на хора, намиращи се в сгради и в естествени природни укрития, като пещери.

В състава на комплекса Hellfire влизат пускови установки тип M272 и M-299/M-310. M299/M-310 има цифров интерфейс MIL-STD-1760 и стандартни натовски 356-мм възли за окачване.

Сравнително неотдавна в САЩ постъпи на въоръжение нов тип боеприпас – компактна ракета SSW (Small Smart Weapon – малко високоточно оръжие). Тя е разработена от компанията Lockheed Martin с отчитане на опита от използването на съществуващите авиационни средства за поразяване, създадени за класическа война, против терористи в Ирак и Афганистан. Масата на SSW е около 14 кг, дължината – 546 мм, диаметърът – 108 мм. Максималната далечина на пуска е около 20 км. Ракетата има модулна конструкция с използване на готови търговски решения, за сметка на което се постига ниска стойност на този боеприпас. Тя е снабдена със сгъваемо крило за увеличаване на далечината на полета и подобряване на маневреността. SSW може да се комплектува с различни видове бойни части и системи за насочване. В частност, на ракетата могат да се поставят полуактивна лазерна, инфрачервена или радиолокационна глава за самонасочване. В състава на бордното оборудване има модул за GPS, което позволява да се внасят корекции в целеуказването по време на полет.

Както и при AGM-114 Hellfire II, ракетата SSW се изстрелва със захващане на целта, докато е на носителя, или след изстрелването.

Тя е предназначена за поразяване на хора на местността, в леки полеви укрития или сгради, унищожаване на движещ се автотранспорт и леко бронирани машини, а също така на огневи точки и артилерийски позиции.

SSW се изстрелва от пускови установки M-299/M-310, предназначени за ракетите Hellfire. При това на една направляваща могат да се поставят три SSW. Ракетите могат да се зареждат също и в стандартни блокове за изстрелване на неуправляеми ракети. При този варианта във всяка тръба на блока се поставят две ракети SSW.

Коефициентът на вероятно отклонения от целта за ракетата SSW, според компанията-разработчик, не превишава един метър. По такъв начин тя се определя като евтин и ефективен отговор на предизвикателствата на глобалната война с тероризма.

Трябва да се отбележи, че сегашният лов на бойци от радикалните ислямски движения изглежда се превърна в генерална репетиция на безконтактните и безпилотните въздушно-космически операции на бъдещето, а Пакистан и Афганистан – в полигон за  отработване на оперативните и тактическите начини за водене на такива войни. През следващите 10 години Министерството на отбраната на САЩ възнамерява да увеличи 4 пъти броя на БЛА, способни да изпълняват функции за търсене и унищожаване на цели. По такъв начин, към 2020 г. паркът на безпилотните апарати от типа MQ-9 Reaper или аналогичните на него ще достигне 800 единици. Като се имат предвид плановете на Пентагона да конвертира до 2035 г. всички налични вертолети в безпилотни машини (наистина, със запазване на възможността за управлението им от човек), а също така и активната работа за създаване на пълноценен безпилотен боен самолет, конфигурацията на бойната авиации на бъдещето се очертава напълно еднозначно.

 

Posted on 07.11.2012, in Международна политика, Национална сигурност and tagged . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: