БЛИЗКИЯТ ИЗТОК – МИТОВЕ И СТЕРЕОТИПИ


Близкия ИзтокВече десетилетия враждата между евреи и араби се поддържа от хора със закоравели сърца и ожесточени души. Безнадеждността в усилията за намиране на изход от този конфликт илюстрират думите на папа Пий VІ, според когото той може да бъде решен по два начина: реалистичен – с пряката намеса на Господ Бог или фантастичен, ако двете враждуващи страни успеят сами да се договорят. Причината за тази безнадеждност се крие в целенасоченото култивиране от заинтересованите страни на следните основни митове и стереотипи:

Светът се управлява от евреите

Светът е отдавна неуправляем. Днес той зависи от толкова много фактори, че просто няма начин да се постигне не само пълен, но дори и частичен контрол върху него. Как могат евреите да управляват многомилионна Азия, където не живее нито един евреин? Или огромната арабска и мюсюлманска стихия, в която евреите са ненавиждани? Даже най-богатите хора в света не са евреи. Никой от първите трима богаташи не е от еврейски произход. Основанията за омразата към евреите не могат да се опровергаят по логически път, защото като правило се основават не толкова върху реални предпоставки, а върху първобитната ненавист към различните. А тази омраза е непроницаема за разумни аргументи. Ако евреите контролираха света нима щяха да бъдат най-изстрадалия народ? Просто евреите са различни. Това винаги е дразнело управниците на други народи, които са ги нарочвали за изкупителни жертви за собствените си прегрешения и са насъсквали тълпите срещу тях.

Антисемитизмът e безпричинен

Историята на евреите е оказала изключително силно влияние върху историята на човечеството. Основната причина е в обстоятелството, че еврейството изпълнява ролята на консервативната част на човешкото съзнание. Те са консерватори на постигнатото в еволюцията и тяхната мисия е да запазват всичко положително. Тъй като консервативен елемент има в съзнанието на всяко човешко същество, може да се каже, че всеки човек е и малко евреин. Това обстоятелство е метаисторическата причина, поради която сред еврейството са се родили толкова много велики мислители. Евреите са един от народите, съжителството и взаимодействието с който е задължително условие за успешната еволюция на всяка нация. Затова те присъстват в почти всеки регион на света, където те формират обособена общност – диаспора, в рамките на която стриктно пазят своята автономност, намерила израз в строги религиозни норми и обичаи. В качеството си на консервативна част от човешкото съзнание те са спънка на всеки опит за промяна. Тази съпротива ги противопоставя на приютилите ги общества. Страхът от собствения консерватизъм на тези общества се изражда в страх и омраза към живия символ на консерватизма – еврейската диаспора в това общество. Така се поражда антисемитизмът.

Хилядолетия наред евреите се борят за своята самобитност срещу войнствения антисемитизъм. Колко несигурно е било оцеляването на евреите в собствените им очи се вижда от древната, цитирана всяка година, пасхална еврейска притча – агада: „Във всяко поколение те се изправят срещу нас, за да ни унищожат.”

Евреите са богоизбран народ

Ако корените на антисемитизма са извън евреите, тъй като той е възникнал като реакция на страх и противопоставяне на всеки етнос от собствения консерватизъм и към живия му символ – еврейската диаспора в дадено общество, то задълбочаването на антисемитизма в световен план се дължи на многовековната погрешна политика на политическия елит на евреите, основана върху разбирането, че Божията милост се разпростира само върху евреите. Поради господстващото в съзнанието на евреите убеждение за собствената им изключителност, те проявяват надменност към другите нации и нетърпимост спрямо чуждите религиозни вярвания.

В Юдаизма действителност се говори че Господ е избрал евреите да му служат, да бъдат като бъдат проводник от него към другите народи. За тази ”висока чест” обаче те трябва да се отплатят. Ако за християнина е достатъчно да изпълнява десетте Божи заповеди, за да се счита за праведник и да влезе в рая, то за евреина тези заповеди са 613. Ако някой поиска да приеме Юдаизма и се обърне към равина, той трябва да му обясни че по такъв начин той си усложнява не само настоящия, но и задгробния си живот. Ако за другите има облекчения и извинения, то за евреите няма.

Тъй като евреите се възприемат за единствения Богоизбран народ, те смятат, че световният ред трябва да отговаря на техните интереси. Тази е причината, поради която установеният световен ред – капитализмът, в чието формиране и поддържане се състои същността на мисията на евреите като банкери и финансисти на света, е несправедлив и нехуманен. Антисемитизмът е демонично чувство, но безпричинна омраза няма. Всяка омраза е следствие от крещяща социална несправедливост и тъкмо в нея се корени войнстващият антисемитизъм. Като са загърбили нравствените императиви на Юдаизма, при формирането и поддържането на финансовата система евреите са нарушили и понастоящем продължават да нарушават изричната заповед на тяхната Тора: “Ако брат ти осиромашее и изнемогне при тебе, подкрепи го, бил той пришълец или преселенец (…). Не вземай му лихва и печалба, и бой се от твоя Бог” (Стар завет, Левит 25:35–36).

Днес капитализмът е еволюирал в глобален либерализъм, но с нищо не е променил своята антихуманна и агресивна същност. Установени предимно от еврейската общност в САЩ, нормите на световния ред се налагат като общозадължителни за останалите нации чрез международните финансови институции. Поради тази причина световният ред и неговото ядро – глобалната банкова корпорация, деградират в система, която по думите на кмета на Лондон Кен Ливигстън е “убила повече хора, отколкото Хитлер”.

Ционизмът е еврейско национално-освободително движение

Антисемитизмът на арабите се подхранва и от практиката на ционизма, който от еврейско национално-освободително движение деградира до политика, основана върху култа към силата, като универсално средство за решаване на проблемите на еврейския народ. В условията на враждебно арабско обкръжение страната се превръща в държава на юдейския фундаментализъм.За съжаление, в много отношения евреите вече са прилагали срещу арабите част от похватите на германския фашизъм. Това са и инквизициите (доскоро разрешавани от вишестояща инстанция), както и т. нар. колективна отговорност на семейството за извършено престъпление от негов член, според която законно може да бъде взривена къщата на терориста и др.

Еврейският фундаментализъм в Израел вече е не по-малко фанатичен и агресивен, отколкото ислямския в арабските страни. От морална и материална гледна точка животът в страна, която вече половин век се намира в състояние на война, все повече губи своята привлекателност и я превърна във военно – полицейска държава, която възпитава младежта в култ към силата. Съвместният живот с ненавиждан и по-слаб арабски враг култивира в евреите господарския синдром. Повечето от тях се отнасят към арабите като към хора втора категория. Евреи, убивани, убиващи и готови да убиват съвсем не са добри мирни жители. Те дотолкова са свикнали с факта на ежедневните убийства, че човешкия живот за тях вече няма сериозна стойност.

Мотивирани с действителната необходимост от законна самозащита, силовите действия срещу арабите ерозират нравствените устои на нацията. За да придаде псевдонравствени измерения на тази тенденция, Комитетът на равините от Юдея и Самария публикува заявление, в което се твърди, че светото писание на еврейската религия – Taнах  позволява нанасянето на удари по гражданското население на страна, която е заплаха за Израел. „Този, който съжалява децата на Газа и Ливан е жесток към децата на Израел“, бе подчертано в изявлението.

Повечето от ортодоксалните евреи са атеисти, ограничили пребиваването на Бога в синагогите с механично провеждани ритуали. Проведени наскоро допитвания в Израел установиха, че повечето от еврейските деца никога не са посещавали Стената на плача!“ Испанският журналист Луис Бассетс, коментирайки последните парламентарни избори в Израел написа: „Когато обществото превръща страха във въздух, който диша, неизбежно възниква синдрома на охлюва, свиращ се все по-навътре в черупката си от национализъм, ксенофобия и безчувствие към чуждите страдания.”

Палестинците искат да освободят своята родина.

В действителност това са красиви думи, зад които се крие желание за отмъщение срещу евреите за извършените от тях несправедливости спрямо палестинците. До преди арабско–израелската война през 1967 г. в Палестина не съществува политическо движение за създаване на собствена арабска държава. По време на т.н. Шестдневна война Израел окупира Юдея, Самария и Източен Ерусалим във война срещу краля на Йордания Хусейн І, а не срещу Ясер Арафат. Палестина е географско понятие, което се появява през 70-те години на нашата ера, когато римляните разрушават Храма на евреите, забраняват по-нататъшното съществуване на държавата Израел и наричат тази територия Палестина. Нито тогава, нито впоследствие Палестина не съществува като отделна държава. В разни времена тя е била управлявана от римляни, гърци, кръстоносци, Османската и накрая Британската империи. В света не съществуват понятията палестински език, палестинска култура, палестинска история. Палестинците са араби, такива каквито са техните съседи от Йордания, Ливан, Ирак и т.н. Арабите заемат 99,9% от територията на Близкия Изток, докато Израел само 0,1% от тази площ. При това, ако се съди по изказването на доктор Юнис ел-Астал, член на парламента на палестинската автономия от фракцията ХАМАС – „Ще завоюваме Рим. И после цяла Европа. А когато свършим с Европа ще завоюваме двете Америки. И Източна Европа не ще забравим,“ палестинците имат амбициите не само към този 0,1%  от Близкия Изток, но и към целия свят.

Мюсюлманите държат да контролират своите свети места.

Според палестинците джамиите Ал–Акса и джамията на Омар са третите по значение ислямски светини в света. Но в свещения Коран, за разлика от Мека и Медина нито веднъж не се споменава Ерусалим. И това е разбираемо, защото пророкът Мохамед никога не е бил в този град. В подкрепа на своите твърдения за светостта на Ерусалимските джамии палестинците цитират 17 сура от Корана, в която се казва: „Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия, околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения”. Никъде не е конкретизирано, че тази „най-далечна джамия” е в Ерусалим.

Същевременно палестински водачи като Ясер Арафат и шейх Икрам Сабри се опитваха да прокарват тезата, че Храмът на евреите и стария град на Ерусалим нямат никакво религиозно значение за тях. Малцина знаят, че тъкмо чичото на Арафат, бивш велик мюфтия на Ерусалим е авторът на легендата, че пророкът Мохамед се е възнесъл към небето от купола на джамията на Омар.

Величието на всеки човек и народ се измерва по способността да осъзнае собствените си грешки и вина. За да има поне някакъв шанс евреите и палестинците да решат своите противоречия, те трябва да се освободят от натрапваните им стереотипи, самокритично да преоценят своето минало и по пътя на взаимните компромиси да положат максимални усилия за намирането на мирни и взаимноизгодни решения на своите противоречия. Евреите никога не ще могат да възродят великолепието на своя храм, докато не ревизират насочените срещу друговерците постановки в своята религиозна и политическа доктрина, основаната върху политика на силата спрямо съседните нации и на високомерна експлоатация на цялото човечество. Палестинците никога не ще могат да постигнат справедливо решение за своята държава, докато не признаят правото на съществуване на евреите и на тяхната държава.

 

Posted on 02.11.2012, in Международна политика and tagged . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: