Веселата Нобелова награда за мир


Нобелова награда за мирХаруки Мураками не получи Нобелова награда за литература за книгата си „Норвежка гора”, но норвежкият Нобелов комитет присъди Нобеловата награда за мир за 2012 г. на Европейския съюз.

Това като шега, разбира се.

Сред предположенията за тазгодишната Нобелова награда за мир най-често се въртяха имената на няколко личности:

* Рускинята, от 1977 г. временно живееща в САЩ, понастоящем в Русия, от 1982 г. американска гражданка, правозащитничката Людмила Алексеева, активно работеща и до ден днешен, въпреки солидната си възраст (родена през 1927 г.).

* Белоруският активист Алес Беляцки

* и мексиканският пастор Хосе Раул Вера Лопес, борещ се, най-общо казано, срещу бедността и наркокартелите в Мексико.

С наградата, всички вече знаем, беше удостоен Европейският съюз.

Ни повече, ни по-малко – 27 държави. Рекордът за всеобхватност нямаше как да бъде счупен, след като през 2001 г. с наградата беше удостоена Организацията на обединените нации. (Всъщност може някой ден и да бъде счупен, но само ако с Нобелова награда бъде удостоена ФИФА). Веселото в горния факт е, че Норвегия удостоява с награда, и то не каква да е, организация, към която периодически – на всеки 20 години – отказва да се присъедини!?! (Малко като: „А бе, не щем да сме сред вас, ама много ви уважаваме!”)

Първият път преди 40 години, през 1972 г.

Последният, засега, разбира се, през 1994 г.

През XXI век този въпрос норвежците още не са си го поставяли. Веселото е и във формулировката на норвежкия Нобелов комитет за удостояването – Европейският съюз се бил намирал по средата на една от най-тежките си кризи и може би именно затова заслужавал да получи протегнатата ръка на евроскептична Норвегия.

Човек като се замисли, какво в случая означава „протегната ръка”, може да се сети само за две неща. За пионерските песни от едно време – „на другаря си подай ръка”. Или за фреската на Микеланджело в Сикстинската капела – „Сътворението на Адам”.

Весело е и замислянето над факта – защо не е удостоен отделен кандидат, отделна личност?

Да удостоим руската правозащитничка – ще прозвучи като заяждане с президента Путин (а и с бившия световен шампион по шах Каспаров, че Алексеева хем критикува президента, хем не е съгласна с политическите амбиции на гросмайстора).

Да удостоим Беляцки – ще си вземем беля пък с президента Лукашенко.

Мексико – кой там ще ни обърне внимание, кой ще се зарадва, най-много пасторът да пострада от наркотрафикантите.

Европейският съюз – това си е чиста работа, много страни, много народ, да го възприемат удостояването както си искат.

Но веселото не свършва дотук. Защото единият от най-щастливите от наградата, президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой точно преди година и половина беше изрекъл следните думи: „Военният натиск в Либия трябва да продължи, да се поддържа. А Преходният национален съвет в Либия е един напълно достоен за уважение събеседник.” Достоен миротворец!

Между другото, колко е несериозно всичко това проличава от определената само преди броени награди – на името на академик Сахаров за свобода на мисълта, обявена лично от друг щастливец от нобеловото удостояване, председателя на европейския парламент Мартин Шулц. Не заради това, че двамата ирански активисти – кинорежисьор с награда от Кан и адвокатка, защитничка на човешките права – не са достойни за наградата, напротив, биха могли и с Нобеловата награда за мир да бъдат удостоени. Но заради това, че съпернички до последното финално гласуване за наградата Сахаров са им били девойките от „Пуси Райът”.  Все едно на последната права за „Оскар” например да останат два филма – „Списъкът на Шиндлер” и „Емануела”. Е как, ще се зарадва ли Спилбърг на победата?

Въобще норвежкият комитет, който избира нобеловите лауреати за мир, не за първи път попада в такива небрани лозя:

През 1973 г. с наградата са удостоени Хенри Кисинджър и Ле Дък Тхо заради прекратяването на войната във Виетнам. Война, която приключва две години по-късно! Чест прави на северно-виетнамския ръководител, че се отказва от наградата!

С удостояването на Европейския съюз с Нобеловата награда за мир всъщност всички ние, които живеем в съюза, можем да се чувстваме лауреати. Но четирима могат да се чувстват и два пъти лауреати – веднъж индивидуални и втори път сега, барабар с всички нас. Това е бившият полски президент Лех Валенса, лауреат от 1983 г. Северно-ирландците Джон Хюм и Дейвид Тримбъл от 1998 г. за техните усилия за мирно разрешаване на конфликта в Северна Ирландия. Четвъртият е от 2008 г. – Марти Ахтисаари. „За важните му усилия при разрешаването на международни конфликти в продължение на три десетилетия на няколко континента”. Така звучи формулировката на комитета по удостояване. Намибия, Ирак… и главно Косово. Паметни са неговите думи на срещата му със Слободан Милошевич в присъствието на Виктор Черномирдин, пратеник на руския президент: „Не сме се събрали да обсъждаме или за преговори! Просто подпишете!” На въпроса на Милошевич: „А ако не подпишем?” финландският миротворец със замах разчиства масата, посочва я и казва: ” Тогава Белград ще изглежда като тая маса. Веднага почвам масирани бомбардировки!

Същият Ахтисаари имаше смелостта през тази година да поиска да бъде изпратен като специален пратеник на ООН за мирно уреждане на конфликта в Сирия. Слава Богу не стана, някои помнеха какви ги е свършил в Югославия и в Косово. (И още нещо весело. По ирония на съдбата синовете и на Милошевич и на Ахтисаари се казват Марко. Дали пък тука няма нещо…).

Та, почнах с веселото, ама цялата тази история с мирните награди си е тъжна. Даже и жалка. Затова пак ще предложа – догодина не знам на кого, ама по-догодина ще има Световно първенство по футбол. Я комитетът да награди тогава ФИФА. Ще се посмеем, ама поне няма да се ядосваме.

Posted on 01.11.2012, in Международна политика and tagged , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: