Стратегическите ракети на Русия


Всички морски балистични ракети с течно гориво, базирани на подводници, (БРП) започвайки с ракетата Р-27 (комплекс Д5), приета на въоръжение през 1968 година, се зареждат с гориво в завода-производител, след което гърловините за зареждане на ракетните резервоари се заваряват. Тази процедура се нарича ампулизация.

И в такъв ампулизиран вид ракетите се съхраняват, транспортират и натоварват в шахтите на подводниците, където се намират състояние на постоянна готовност за старт.

Що се отнася до параметрите за съхраняване на ракетите (влажност, температура и други параметри), те трябва да се поддържа като за ракетите с течно гориво, така и с твърдо гориво, и не само когато се съхраняват на брега, но и когато се намират в шахтите на подводниците.

Шахта за балистични ракети за подводници R-29РM (РСМ-54)

Тези ракети, които са били проектирани в ГРЦ „Акад. В.П.Макавеев“ (Р-29РМ и модернизираният  вариант P-29РМУ2 – „Синева“), съществуват, произвеждат се серийно и се намират на бойно дежурство.

„Синева” беше приета на въоръжение през 2007 г.

Синева

В ракетата ГРЦ Р-29ПМ е заложен голям  «интелектуален потенциал» (варианти на ракетата).
Наскоро завършиха успешно летателните изпитания на най-новата ракета «Лайнер», разработена в ГРЦ „Акад. В.П. Макавеев“.

Това е първият вариант на 1-та степен на РДТТ  БРП (така нареченият пашкул, който се явява опорна конструкция за цялата ракета).

Той не е подложен на въздействието на лазерния лъч. Тоест може да нагрявате колкото си искате нитовете и корпуса, но за сметка на уникалните си физически свойства, тя просто не се поддава на въздействието, защото издържа на температура от няколко хиляди градуса».

За защита на ракетата от поразяващите фактори на външната обшивка се нанася съответно защитно покритие. Налягането в ампулизираните резервоари на ракетата малко се колебае за сметка на  промените в температурата и се повишава с няколко атмосфери само при подаване на налягане в резервоарите пред стара за подаване на гориво в горивната камера на  двигателя на ракетата и преминаване на подводния участък. В твърдогоривната ракета всичко е обратно.

Твърдото гориво изгаря непосредствено в корпуса на двигателя и температурата на горене достига 3500° C. Естествено, такава температура не може да издържи никаква стомана, за това на американските твърдогоривни ракети «Минитмън II» и «Минитмън III», корпусът на  първата степен, който се прави от стомана, а втората степен от титан, се поставя вътрешна топлозащита.

С развитието на нови двигатели с твърдо гориво, в чиито корпуси налягането може да достигне 100 атмосфери, стана очевидно, че стоманените корпуси стават недопустимо тежки, и американците преминаха на полимерни композитни материали, в резултат на което за сметка на снижаване на теглото на корпусите на двигателите, увеличението на обхвата за стрелба за междуконтиненталните ракети достига повече от 30%.

Но «пашкул» от композиционни материали не е  херметичен, а при температура 450°C композиционните материали започват да се разлагат. Поради това преди запълването на „пашкула“ с гориво на  вътрешната му повърхност се нанася херметизиращо покритие, а след това се поставя дебел топлозащитен слой. На външната страна на «пашкула» за негова защита от лазер също трябва да се нанесе топлозащитно покритие.

Точността на навигационната система на подводницата, напълно достатъчна за един корабен щурман, за да не се заблуди в океана, е напълно неприемлива за осигуряване на необходимата точност на  стрелбата на стартиращата ракета. Поради това на морските стратегически ракети след старта се извършва уточняване на  своите координати чрез монтираната на ракетата система за астронавигация (по звездите) и приемното устройства на космическата навигационна система «Глонасс», което осигурява точност на стрелбата на ракетата с морско базиране, съизмерима с точността на  стрелба ракета със земно базиране.

 МБР «Булава» може да носи 6 хиперзвукови ядрени блока с индивидуално насочване.

Всички стратегически ракети с разделяща се бойна част (РГЧ), и наши, и чуждестранни, работят по една схема. Последната степен на ракетата (бойната степен), снабдена със система за управление, двигатели и други необходими системи, след отделяне от последната маршева степен, извършва последователно преместване на бойните блокове, всеки в зададената в полетното задание плоскост за стрелба и, придавайки му необходимата скорост на полета, освобождава блока в самостоятелен полет до целта по балистична траектория. Ето това е «транспортиране» на блоковете до няколко индивидуални цели.

Проведените изследвания показаха, че за пробив на системата за противоракетна отбрана, най-ефективно, по-просто, по-надеждно и по-евтино е, да се поставят на стратегическите ракети обикновени неуправляеми бойни блокове с индивидуално насочване към целта и комплекс средства за  преодоляване на противоракетната отбрана (КСППО), което и се правеше.

Зареждане на бойната глава на МБР УР100УТТХ (стартово тегло 4,35 т, 6 бойни блока)

Всички ракети с подводен старт, приети на въоръжение, са разработени в КБМ, и всички те, започвайки с изхвърляемите ракетни макети, са стартирали от движеща се под водата подводница. И работата тук не е в самата ракета, а в това, че подводницата в може да се намира в неподвижно положение само в два случая: когато се намира на повърхността, или когато лежи под вода на дъното.

При старта на ракетата, когато от нея стартира многотонна ракета, а после след старта в шахтата нахлуе вода, подводницата получава силен импулс и не може да се удържи на стартовата дълбочина, особено при залпова стрелба. Поради това, подводницата пред старта и в процеса на изстрелване на ракетите винаги се движи, удържайки зададената дълбочина с помощта на рулите за дълбочина.

Корабите винаги са заинтересовани скоростта да бъде по-голяма, което увеличива ефективността на кормилата, а ракетчиците винаги са за по-малка скорост, за да се намали въздействието на насрещния воден поток върху стартиращата ракета при нейното излизане от шахтата. Винаги се намира компромис в диапазона 3-4 възела, но при такава скорост да бъде старта безопасен за ракетата и кораба, в КБМ са били разработени специални системи, намаляващи въздействието на насрещния поток върху стартиращата ракета.

В тактико-техническите изисквания към морските ракети никога не е поставяно изискване за съкращаване на активния участък, доколкото тези ракети при старт се намират в безкрайните морски простори, където няма никаква ПРО.

Краткият активен участък е необходим за завършване на разделянето на бойните глави под защитата на атмосферния слой от въздействия, например, от лазерите на космическа система за ПРО на противника.

Но доколкото орбитите на космическите апарати се формират не по заповед от Пентагона, а по законите на небесната механика, за да може космическият апарат в нужния момент да се окаже в района на стартиращата ракета, е необходимо да се разгърнат в космоса стотици апарати с голям боезапас, защото е възможна залпова стрелба.

А това излиза извън рамките на реалните възможности на която и да е държава. Колкото до стартовото тегло, то след едностранното излизане на САЩ от Договора за ПРО от 1972 година, повишаването на стартовото тегло се превръща в най-важната задача на конструктора.

Старт на ракета от  подводница. Ракета с морско базиране „Лайнер“

Поради това една нова ракета с течно гориво  «Лайнер» е способна да достави на междуконтинентална дистанция такъв комплект бойни глави и средства за КСППО, за чиито доставяне са нужни две ракети «Булава».
Съществуват два способа за пуск на ракета от подводница в арктическите х ширини. Първият е старт от надводно положение, за което подводницата изплава, чупи леда, след което извършва обикновен пуск на ракета, което е приемливо и за «Булава».

Ракета Р-39 включва тристепенен носител на твърдо гориво, амортизационна ракетно-стартова система (АРСС) и разделяща се бойна глава.

Вторият е старт от подводница, намираща се в подводно положение, за което на ракетата Р-39 (подводница проект 941), е била монтирана амортизационна ракетно-стартова система (АРСС), която е изпълнявала няколко функции, в това число и функцията за преодоляване на леда при старт от подводно положение на подводницата.

След излизане от водата тази многотонна конструкция се изхвърляла от ракетата. По-нататъшно развитие тази система е получила на ракетата Р-39УТТХ («Барк»), но работите по тази ракета били прекратени с указ на президента Елцин на етап летни изпитания. АРСС е уникална система, каквато няма в никакви други ракети, в том число и на „Булава”.

Posted on 24.10.2012, in Въоръжени сили and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: