Сирия – това е само предлог


Карта на СирияМежду великите държави «се води война на пълномощията», чиято цел е не превземането на Сирия, а наместване на новото съотношение на силите  в света

През последната седмица сирийската криза отново зае цялата дипломатическа арена. В Съвета за Сигурност бяха потресени от двойно вето, Генералната Асамблея прие резолюция по този въпрос, а специалният  пратеник на Генералния секретар подаде оставка. Такава контрапродуктивна в дипломатически план възбудена суета преследва цели, съвсем различни от стремежа към мир.

Западните страни нямаха никакви дипломатически причини за да внесат за гласуване проекторезолюцията, след като Русия предварително беше заявила, че няма да в подкрепи. Те, също така, нямаха причини да приемат в Генералната Асамблея нова резолюция, след като подобна резолюция с подобни изрази вече е била приета. И накрая,  Кофи Анан нямаше нито една обективна причина за оставка.

Обаче, един от епизодите в този сериал е незаконен. Генералната Асамблея няма пълномощия за разглеждане на дела, с които се занимава Съвета за Сигурност, с изключение на «възможна заплаха за мира или акт на  агресия, ако, при липса на консенсус между постоянните членове на Съвета за Сигурност, той не може да изпълни своите функции опазване на международния мир и сигурност». Това не е такъв случай, доколкото страните, внасящи тази резолюция, настояваха да се разглежда сирийската криза като изключително вътрешен проблем на тази страна.

Във всеки случай, Генералната Асамблея не се позова на тези пълномощия (известни под названието «Съюз за поддръжка на мира»), но западните ръководители дадоха да се разбере, че тя притежава значително по-широки възможности: право на хуманитарна намеса. Това е очевидно интелектуално мошеничество. Уставът на ООН се основава на уважение към суверенитета на страните-членки, тогава как «правото на намеса» (което по-рано наричаха «цивилизационна мисия») се явява, по своята същност, привилегия на силните, възползващи се от колониалните държави за завоюване на света.

В същия този дух западните ръководители постоянно заклеймяват бездействието на Съвета за Сигурност. Няма по възмутителна лъжа: Съветът за сигурност е разделен, както показват  наложените три вето подред, но той работи и вече е приел три резолюции по сирийската криза (2042, 2043 и 2059). Когато мненията в съдийската колегия в  наказателния съд по отношение на виновността на обвиняемия се разделят и го освобождават, никой не казва, че съдът е безсилен да произнесе присъда, напротив, счита се, че е осъществено Правосъдие. Когато Съветът за сигурност, който е един от източниците на международното право, отхвърля една резолюция, е необходимо да признаем, че неговата дума е  закон, независимо от това, дали сме удовлетворени от или не от неговото решение.

Кофи Анан обясни своята оставка със  следните изрази: «растящата милитаризация на обстановката на места и ярко изразено отсъствие на консенсус в Съветът за сигурност по радикален начин измениха условията за успех на моята мисия». Не вярваш на собствените си очи, та нали Кофи Анан се съгласи да заеме този пост на 23 февруари. В този ден сирийската армия обсаждаше ислямския емират в Баба Амре, където се укриваха от две до три хиляди бойци, заедно със западните инструктори, тогава, когато Китай и Русия вече два пъти бяха използвали своето право на вето. В действителност, нито една от страните ни на йота не е изменила своята позиция. Измени се само съотношението на  силите на място: част от сирийското население, която поддържаше въоръжените групировки, сега премина на страната на националната армия: изгубвайки ислямския емират в Баба Амре, „Контрите” не можаха да завземат нито Дамаск, нито Алепо, сега нямат убежища. Кофи Анан дезертира от бойното поле в Сирия, както направи и в Кипър през 2004 година, след като на референдум беше отхвърлен неговия мирен план.

Сега вече е видно, че той е разглеждал мисията си в перспективата на насилственото сваляне на президента Асад и сега, след поражението на Сирийската освободителна армия, която Западът поддържа, не знае какво да прави. Очевидно е, че оставката на  специалния пратеник не е била израз само на неговото лично отчаяние, тя се явява и част от западната кампания, развърната с цел да се заклейми «бездействието на международната общност» и отговорността за това да се хвърли върху Сирия, Русия и Китай.

Ето какво може да се каже за истинското значение на цялата тази суета. Западните страни въобще не ги е грижа за благополучието на обикновените сирийци: та нали именно те въоръжават наемниците, които се занимават с масови арести и убийства, и не смятат да спрат.  Тяхната дипломатическа активност е насочена изключително към обвиняване на Русия и Китай, и също така към оспорване на самото съществуване на  Международното право.

Даже угодливият  Бан Ги Мун този път не се излъга. Откривайки в Генералната Асамблея дискусията за Сирия, той постави под съмнение представеният в резолюцията анализ. Той не говори за вътрешносирийския конфликт. Вместо това той изказа съжаление, че сега между великите държави  «се води война на пълномощията»; война, чиято цел не е превземането на Сирия, а наместване на новото съотношение на силите в света.

Posted on 23.10.2012, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: