Трите стадия на путиновата политика


Владимир Путин60 години. Идеална възраст за политик. Ако той е държавен деец. И ако вече се е доказал към тази възраст като държавен деец. И ако пред него стои задачата да се докаже още веднъж на още по-мащабно ниво задачи и е готов да реши тези задачи. Всичко това безусловно се отнася до В.В. Путин. Тоест би могло да се отнася, ако той просто реши задачата. Просто спаси страната от заплашващата я приближаваща катастрофа. За втори път. Това е всичко.

В най-новата история никой не е успял да разреши такива задачи. Подобна задача стоеше пред Горбачов и ние помним как се справи той с нея. Изобщо в съвременната политика не е прието да се решават подобни задачи. В „цивилизования свят” се счита, че такива задачи изобщо не може да има. А в „недостатъчно цивилизования” хората, способни да решат каквито и да било глобални задачи, трябва да бъдат гръмнати. Умният американски аналитик Харлан Улман казва, че в съвременния свят (той има предвид преди всичко Америка) са изчезнали политиците-визионери. Доведеният до съвършенство механизъм на либералната демокрация идеално изпраща за брак такива, като оставя на повърхността политкоректната посредственост: именно „политиците” — в смисъла — не държавните дейци. На хоризонта, поне в „цивилизования свят”, не се виждат не просто рузвелти или чърчили, а дори рейгъни, татчъри и коли. Едни меркели и обами само — идеалните политтехнологични „конструкции” за използване в изборните шоу-кастинги. Съвременният политически пазар предлага на потребителя някакви изборни матрьошки — пародии на националните архетипове за всеки вкус. В рамките на окончателно победилия в световноисторически мащаб „вашингтонски консенсус”, прословутият „край на историята”, се счита, че на тези матрьошки няма да им се наложи да решават някакви съдбоносни задачи, само да изпълняват рутинни представително-имиджови функции. Но ето, че дойде криза, глобална и системна. Какво да правим с нея?

Ако говорим сериозно, като се предявяват претенции към Путин по повод липсата на ясна стратегия и отчетливи действия в ситуацията на настъпващата глобална криза, ние си даваме сметка, че такава стратегия няма никой в света. И на никой не му идва наум да досажда с такива претенции на никого, освен на Путин. Може би защото те са идеални продукти на недееспособна и изчерпала се система. А той не е. И защото зад тях не стои нищо, никакво реално мащабно деяние. А зад него стои.

Реанимация

Бидейки призван във властта за първи път, Путин спаси страната ни, намираща се в състояние на кома. Спретнато я събра от остатъците. Той се оказа нужният човек на нужното място в нужното време. Идеално нужен. Целият му професионален и личностен опит се оказа идеално поръчан за реаниматора с медицински принцип — „не вреди”. Именно тогава, в началото на 2000, в периода на реанимация, се проявиха основните му качества. Пълното отсъствие на склонност към каквито и да било авантюри и при това – готовност за твърди и решителни действия в ситуации на крайна необходимост. Но само в тях. За не повтаряме казаното вече много пъти, да припомним само три примера. Чечня. Ходорковски. И, по-късно, Южна Осетия. Именно тогава Путин се прояви като последователен еволюционер. И всичко, което можеше да бъде изстискано от еволюционните методи за урегулиране на действащата система, той го изстиска. И „вертикалата на властта” е вертикална и властна дотолкова, доколкото е възможно в рамките на действащата система. А самата система, както не веднъж сме обяснявали, по самата си същност е болна, катастрофична.

Тогава, на етапа на реанимацията, Путин нямаше нито мандат, нито ресурси да променя по някакъв начин тази система. Иначе реанимацията би се превърнала в евтаназия. Този етап, може да се счита, че завърши в онзи момент, когато реанимацията се състоя по същността си. И едновременно се изчерпаха всички възможности за еволюционно вътрешносистемно развитие.

Прострация

Този етап настъпи постепенно. Още няколко години преди кризата и преди формалната медведевска пауза. Кризата, по-точно нейната прелюдия през 2008–2009 г., премина за страната ни относително безболезнено. Като загуби при това всички илюзии за възможността за някакво качествено възстановяване и развитие в рамките на действащата система. Кризата показа абсолютната зависимост на този посткатастрофален модел от външната конюнктура. Тя се оказа по същността си криза на суверенитета. При това Путин доказа, че суверенитетът на Русия за него е първична базова ценност. Политиката в смисъл на стратегия или някакви опити да се напипа стратегия замря, застина. Отначало икономическата, а след това, при президентството на Медведев, удачно попаднала, и външната. Нали не считаме за такова прословутото „презареждане”. Остана една административна рефлексия. Текущо техническо управление, съпроводено от модернизационен карнавал. Тази  прострация е нещо като изкуствена кома, в която въвеждат болния, докато няма средства и възможности за активното му лечение. И ако такива средства и възможности бъдат намерени, можем да се съгласим, че именно в това е имало някаква велика селяшка истина.

Революция

Путин на въпроса в какво вижда задачата на третия си мандат сухо отговори: „Изменение на действащата структура на  икономиката”. Ще кажете: каква банална прагматична задача. Която да се изпълни в реално време в реално място може само с цената на промяна на целия действащ модел, не само икономически, управленски, но и социален и политически. По-просто казано: трябва да се смени обществено-политическият строй. Това е революция. Отгоре. Желателно. Не случайно Путин по-късно отбеляза, че на Русия й предстои да направи скок, съпоставим по мащаби с онзи, който направихме през 30-те години на миналия век. (Забележете, по мащаби, не по форми и методи.)

В действителност това, което искаме от Путин, е свързано не само с политически (вътрешни и външни) рискове, с конфликти в елитите, с рискове от нарушаване на равновесието и прословутата стабилност – това, по същността си, е изход от действащата система, действащия модел на икономика и живот. Не само руският, компрадорско-паразитен, но и глобалният, световният, където правилата на играта и разделението на труда и почивката са определени достатъчно ясно. До днес путиновата Русия при всички претенции към нея, нарастващото раздразнение от страна на световния регулатор съхрани абсолютна лоялност към действащия финансово-икономически ред. Персонификатор  на което винаги е бил Л. Кудрин, продължаващият да съществува след него кудрински модел за финансова политика. По определение – не суверенна. Това обяснява много и за това прощават много. Отново е разбираемо с какви рискове е свързан бунтът срещу този ред.

В действителност към днешния момент не съществува в разработен работен формат нито идеология, нито, още повече, технология на „руския пробив”, която може да бъде представена на Путин като възможна за изпълнение. Отчитайки гореизложеното: това, че той съвсем не е авантюрист, да му се предлага да „хукне, без да гледа” е абсолютно непродуктивно. Друга работа е, ако може да се каже, че той не прави нищо такава идеология и технология да бъдат разработени. На днес фактически това не е така. Остана само да бъдат разработени и представени. Във вид и с качество, достатъчни за използване извън рамките на оградата на психиатричната болница.

Съществуващата днес структура на икономиката не осигурява на Русия минимални гаранции за запазване на суверенитета в случай на рязко влошаване на външната конюнктура. Настъпването на такъв „случай” е без алтернатива. Тръгвайки от разбирането на това, че за Путин суверенитетът е безусловен приоритет, то ние се намираме именно в ситуация на крайна необходимост, когато трябва да се вземат твърди и носещи риск решения, ние нямаме никакви основания да се съмняваме, че такива решения ще бъдат взети. За целта просто трябва да е готова и технологията, и идеологията. При това на Путин ще му се наложи да преодолее в себе си идеалния еволюционер. Путин успя да спаси страната, когато политическият му опит беше изчезващо неголям. Сега му предстои, базирайки се на целия си уникален вече политически опит, да направи същото за втори път. 60 години са удобен рубеж и сега е много удобен момент, за да се състои такъв Путин. В света може да бъдат открити малко политици, които са успели да спасят страната си два пъти. Това е голям човешки късмет. Ако се получи. Желаем  успех на юбиляра. Искрено, доколкото сме явно заинтересовани лица.

Posted on 11.10.2012, in Балканите and tagged , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: