„Северният поток” придобива общоевропейско звучене


Северен потокПускането в действие на 8 октомври на втората линия на газопровода „Северен поток“, който минава    от Русия в Германия по дъното на Балтийско море, стана още един важен елемент от осигуряването на енергийната сигурност на Европа.Той не само  позволява да се удвои мощността на действащия газопровод, но и създава необходимите условия за включване към газотранспортната система на нови европейски страни…

Заслужава да се напомни, че подписаното на 8 септември  2005 година в Берлин в присъствието на ръководителите на Русия и Германия Владимир Путин и Герхард Шрьодер споразумение за  строителството на  Северноевропейския газопровод носеше  безпрецедентен за практиката на                         енергийното сътрудничество характер. Ставаше дума за изграждането на газопровод, позволяващ практически да се сведат до нула транзитните рискове. Тръбопроводът осигурява непрекъснато подаване на суровина в Германия – страната, играеща ключова роля в икономиката на целия  Европейски съюз. Неговият първи етап под названието „Северен поток“ беше пуснат през ноември 2011 година. Сега с достигането на проектната мощност двете линии на газопровода позволяват да се осъществяват доставки с обем 55 млрд. кубически метра газ годишно.

Според германската радиостанция Deutsche Welle, „новият транспортен коридор повиши енергийната безопасност на страните от ЕС“. Радиостанцията цитира изказване на професора от Немския института за икономически изследвания в Берлин Клаудиа Кемферт. Тя е убедена, че “ от гледна точка на енергийната сигурност е достатъчно важно да има възможност да се получават руските доставки директно“ и напомня за неотдавнашните прекъсвания, свързани с транзита на газа през Украйна. [1]

А вече съществуващите планове за по-нататъшно развитие на проекта предвиждат възможност за включване към „Северния поток“ на още редица страни – на първо място Великобритания, Холандия и Дания. Предвиден е също и вариант за изграждане на отклонения към скандинавските държави.

По такъв начин в обширен регион се създава цяла инфраструктурна мрежа, позволяваща да се осигурят преки, мащабни и надеждни доставки на енергия. През лятото на тази година ръководителят на ОАО „Газпром“ Алексей Милер заяви, че газовият холдинг вече е приел решение за строителството на още две линии на „Северния поток“, при  което едната от тях ще бъде способна да се „протегне“ до Великобритания. Не случайно интерес към проекта вече прояви компанията British Petroleum. „Принципните решения за строителството на допълнителни мощности по дъното на Балтийско море ще бъдат взети до края на 2012 година“ – съобщи Алексей Милер. [2]

В същото време именно перспективата за преки и ефективни доставки на газ от Русия в Германия и другите страни от  Евросъюза не харесва на влиятелни сили в Полша, както и в прибалтийските републики, претендиращи на специална роля в отношенията между ЕС и Русия… Нали с въвеждането в строя на „Северния поток“ те се лишават от възможността да поставят своите условия и, използвайки подкрепата на същата тази Германия, да предявяват собствени сметки на Москва. Малък, но красноречив пример. През май 2007 година правителството на Естония отказа да приеме Герхард Шрьодер, който се канеше да обсъди въпросите на преминаването на морския участък от „Северен поток“. Причина стана „проруската“, по мнение на Талин, позиция на Шрьодер по отношение на съветските военни погребения в Естония. Бившият канцлер се осмели да нарече курсът на естонските власти по този въпрос „непочтителен“ и противоречащ на „цивилизованото  поведение“. Отговорът последва незабавно: във вид на забрана за пристигането на Шрьодер.

Полските противници на „Северния поток“ са склонни към по-широки обобщения. Например , експертът от Полския институт за обществени науки, научен сътрудник на брюкселския Център за изучаване на европейската политика Петр Мачей Качински е убеден, че „Газпром“ – това е оръдие на външната политика на Кремъл и затова призова правителството на  Полша „да направи всичко, за да не бъде построен руско-германския газопровод“.

Шведските военни експерти, които си спечелиха съмнителна слава още по времето на печално знаменитото търсене в  акваторията на Стокхолм през 80-е години съветски подводници, които накрая се оказаха британски, наливат масло в огъня. Този път стокхолмският Институт за военни изследвания подготви специално изследване, в което обобщи онези заплахи, които газопроводът „Северен поток“ ужким носи за Европа. Като главна от тях е обявена възможността за изпращане за защита на тръбите на кораби на руския ВМФ, както и настаняването на  подразделения на специалните служби на морска платформа „на няколко мили от остров Готланд“. [3]

Според независими оценки газопроводът „Северен поток“ ще позволи да се осигурят потребностите на Европа от допълнителен внос на газ с 25% на фона на спада на добива в страните на ЕС. Европейските експерти предполагат, че към 2015 година Евросъюзът ще бъде принуден да внася 75% природен газ срещу 57% през 2005 година. А и в по-далечна перспектива зависимостта на ЕС от външни източници на енергийни суровини само ще се увеличава и към 2030 година ще достигне за газа 81%. [4] При тези условия акционерите на Nord Stream AG по-рано през тази година възложиха на компанията да изучи възможностите за по-нататъшно увеличаване на газотранспортните мощности за доставки на природен  газ от Русия  в  Евросъюза  през Балтийско море
„Независимо от политическата полемика, възникнала около проекта, ние сме изпълнени с надежда, тъй като в Европа имат нужда от природен газ“ – каза представителят на компанията Nord Stream AG Вернер Зирниг.
Ще напомним, че Nord Stream AG представлява международен консорциум, създаден за проектиране, строителство и експлоатация на газопровода през Балтийско море. Негови акционери са руското ОАО „Газпром“, германските компании BASF SE/Wintershall Holding GmbH и E.ON Ruhrgas, холандската инфраструктурна компания N.V. Nederlandse Gasunie и френската енергийна компания GDF SUEZ.

Председателят на съвета на акционерите на проекта за изграждане на газопровода „Северен поток“, бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер е убеден, че „в интерес на Европа следва да се отвори за Русия като най-голям енергопроизводител достъп до вътрешния енергиен пазар – точно така, както Русия привлича за участие в разработката на своите газови и нефтени находища  европейските енергийни концерни“.

„Поддържайки проекта за строителство на тръбопровод по дъното на Балтийско море, – казва Г. Шрьодер, – аз действах изключително в интерес на нашата страна и на Европа. Именно затова, когато бях канцлер, аз станах привърженик на този проект. Не е възможно да се утоли енергийния глад в Европа, ако не бъдат привлечени изключително богатите суровинни запаси на Русия“.

Даже за него, свикналия с политически битки, стана пълно откровение онази пропагандна кампания, която беше разгърната даже в германските  СМИ против проекта „Северен поток“. Ето неговите собствени доказателства: „Въобще участието в немско-руския проект би трябвало да се възприема от немската общественост като нещо обикновено и нормално: точно така, както е например с участието в немско-френски или немско-американски проекти. Обаче реакцията на моето решение беше направо противоположна. Обществената дискусия надмина всичко, което може да се присъни в кошмарни сънища“. [5]

Впрочем, подобни кошмари имат свое обяснение. То се крие в онази роля, която се дава на енергийната политика на САЩ. В един от последните доклади на Националния разузнавателен съвет на САЩ именно въпросите за енергийната сигурност бяха поставени в центъра на глобалните геополитически игри. Документът прогнозира възникването на ситуация, при която „ще нарасне напрежението между страните, конкуриращи се за ограничени ресурси“. „С по-високите цени по-стабилните държави ще се справят по-добре, но перспективите за техния икономически ръст могат внезапно да се намалят и в резултат да възникнат политически бури“ – се подчертава в доклада. [6]

Подобна констатация се вписва добре в системата от задачи за глобалното доминиране на САЩ. В списъка на тези задачи водещо място заема „сдържането на другите центрове на световно влияние“ в „рамките на съществуващата система на световния ред“, а също така „поддържането на контрола над основните източници на енергия в света“. [7]

Така че „бурите“, които възникват в Балтика около „Северния поток“ с усилията на редица европейски политици, се зараждат далеч от Европа – зад океана.

Posted on 11.10.2012, in Балканите and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: