Навигационните спътникови система на света


Мнозина са чували думи като GPS, ГЛОНАСС, GALILEO. Болшинството знаят, че тези понятия означават навигационни спътникови системи (по-нататък – НСС).
Абревиатурата GPS се отнася до американската НСС NAVSTAR. Тази система е  разработена за военни цели, но е използвана и за разрешаване на граждански задачи – определяне на местоположението за въздушни, сухопътни, морски потребители.

В Съветския съюз разработката на собствена НСС ГЛОНАСС беше скрита зад завесата на секретността. След разпадането на СССР дълго време не се работеше в тази насока, затова NAVSTAR стана единствената глобална система, която се използваше за определяне на местоположението във всяка точка на планетата. Но само на САЩ е достъпно другото предназначение на тази система – насочване на оръжие за масово поразяване към цел. И още един немаловажен фактор – по решение на военното ведомство на САЩ може да бъде изключен „гражданският” сигнал от американските навигационни спътници и пътническите самолети, корабите ще загубят ориентация. Този  монопол на управление на спътниковата система от страна на САЩ не устройва множество страни, включително Русия. Затова тези множество страни: Русия, Индия, Япония, страните от Европа, Китай, започнаха да разработват свои собствени НСС за позициониране. Всички системи са системи с двойно предназначение – те могат да предават два вида сигнали: за граждански обекти и с повишена точност за военни потребители. Основен принцип в работата на навигационната система е пълната автономност: системата не приема никакви сигнали от потребителите (еднопосочна) и има висока степен на защита от смущения и надеждност.

Създаването и експлоатацията на всяка НСС е много сложен и скъпоструващ процес, който заради военната си насоченост трябва да принадлежи само на държавата на страната-разработчик, тъй като е стратегически вид въоръжение. В случай на въоръжен конфликт технологията за спътникова навигация може да бъде използвана не само за насочване на оръжие, но и за десантиране на товари, поддръжка на предвижването на военни подразделения, осъществяване на диверсионни и разузнавателни операции, което ще даде значително преимущество на страната, притежаваща собствена технология за спътниково позициониране.

Руската система ГЛОНАСС използва същия принцип за определяне на позиция, както американската система. През октомври 1982 г. първият спътник ГЛОНАСС излезе в орбита около Земята, но системата беше пусната в експлоатация едва през 1993 г. Спътниците на руската система непрекъснато излъчват сигнали със стандартна точност (СТ) – в диапазона 1,6 ГХц и с висока точност (ВТ) – в диапазона 1,2 ГХц. Приемът на сигнал със СТ е достъпен за всеки потребител на системата и осигурява определяне на хоризонталните и вертикални координати, вектора на скоростта, както и на времето. Например, за точно посочване на координатите и времето трябва да се приеме и да се обработи информация не по-малко от четири спътника от системата ГЛОНАСС. Цялата система ГЛОНАСС се състои от двадесет и четири спътника, които се намират в кръгови орбити на височина около 19100 км. Периодът на  завъртане на всеки един от тях е 11 часа и 15 минути. Всички спътници са разположени в три орбитални плоскости – във всяка по 8 апарата. Конфигурацията на разполагането им осигурява глобално покритие на навигационното поле не само на повърхността на земята, но и в околоземното пространство. В системата ГЛОНАСС влизат Център за управление и мрежа от станции за измерване и контрол, които са разположени по цялата територия на Русия. Всеки потребител, приемащ навигационен сигнал от спътниците ГЛОГАСС, трябва да има навигационен приемник и апаратура за обработка, която позволява да се изчислят собствените координати, време и скорост.

Понастоящем системата ГЛОНАСС не осигурява 100% достъп до услугите си за потребителите, но предполага наличие на три спътника на видимия хоризонт на Русия, което, по заявление на специалистите, прави възможно потребителите да изчислят местоположението. Сега на орбита около Земята се намират спътниците „ГЛОНАСС-М”, но след 2015 г. се планира да бъдат заменени с апарати от ново поколение – „ГЛОНАСС-К”. Новият спътник ще има подобрени показатели (увеличен гаранционен срок, ще се появи трета честота за граждански потребители и т.н.), апаратът ще е два пъти по-лек – 850 кг вместо 1415 кг. Също така за поддържане на работоспособността на цялата система ще е нужно само едно групово изстрелване „ГЛОНАСС-К” в година, което съществено намалява общите разходи. За внедряване на системата ГЛОНАСС и за осигуряване на финансирането й апаратурата от тази навигационна система се монтира на всички пускани в експлоатация транспортни средства: самолети, кораби, наземен транспорт и т.н. Друго основно предназначение на системата ГЛОНАСС е осигуряване на националната безопасност на страната. Но по мнение на експертите бъдещето на руските навигационни системи не е безоблачно.

Системата Galileo се създава с цел осигуряване за европейските потребители на самостоятелна навигационна система – независима, преди всичко, от САЩ. Финансовият източник на тази програма е около 10 млрд. евро в година и една трета от него е  финансиран от бюджета, а две трети от средствата са от частни фирми. Системата Galileo включва 30 спътника и наземни сегменти. Първоначално Китай, заедно с други 28 държави, се присъедини към програмата GALILEO. Русия водеше преговори за взаимодействие между руската система за навигация с европейската GALILEO. Освен европейските държави към програмата GALILEO се присъединиха Аржентина, Малайзия, Австралия, Япония и Мексико. Планира се GALILEO да предава десет вида сигнали за предоставяне на следните видове услуги: определяне на местоположението с точност от 1 до 9 метра, осигуряване на информация за спасителните служби за всички видове транспорт, предоставяне на услуги за държавните служби, бърза помощ, пожарните, полицията, военните специалисти и службите, осигуряващи жизнената дейност на населението. Още един немаловажен детайл – програмата GALILEO ще осигури създаването на около 150 хиляди работни места.

През 2006 г. Индия също взе решение за създаване на собствена навигационна система IRNSS. Бюджетът на програмата е около 15 млрд. рупии. Планира се извеждането в геосинхронни орбити на седем спътника. Работата по разработката на индийската система се движи от държавната фирма ISRO. Всички апаратни средства на системата ще се разработват само от индийски фирми.

Китай, желаещ да заеме водеща позиция на геополитическата карта на света, разработи собствена спътникова навигационна система „Бейдоу” (Beidou). През септември 2012 г. два спътника, влизащи в тази система, бяха успешно изстреляни от космодрума Сичан. Те попълниха списъка от 15 космически апарата, изведени от китайските специалисти в околоземна орбита в рамките на създаването на пълноценна спътникова навигационна система.

Реализацията на програмата започна от китайските разработчици още през 2000 г. с изстрелването на два спътника. Вече през 2011 г. в орбита се намираха 11 спътника и системата навлезе в стадий на експериментална експлоатация.

Разгръщането на собствена навигационна спътникова система позволява на Китай да не зависи от най-големите световни системи – американската (GPS) и руската (ГЛОНАСС). Това ще повиши ефективността на китайските отрасли от икономиката, особено на онези, свързани с телекомуникациите.

Планира се, че към 2020 г. в китайската НСС ще бъдат задействани около 35 спътника и тогава системата „Бейдоу” ще може да контролира цялото земно кълбо. Китайската НСС предвижда следните видове услуги: определяне на местоположението с точност до 10 м, на скоростта до 0,2 м/с и на времето до 50 нс. Специален кръг потребители ще има достъп до по-точни параметри на измервания. Китай е готов за взаимодействие с други страни за разработката и експлоатацията на спътниковата навигация. Китайската система „Бейдоу” е напълно съвместима с европейската Galileo, руската ГЛОНАСС и американската GPS.

„Бейдоу” ефективно се използва при подготовката на прогнози за времето, предвиждане на стихийни бедствия, в областта на наземния, въздушен и морски транспорт, както и в геологически проучвания.

В плановете на Китай влиза постоянното усъвършенстване на спътниковата й навигационна система. Увеличението на количеството спътници ще позволи разширяване на зоната за обслужване в целия азиатско-тихоокеански регион.

Реклами

Posted on 09.10.2012, in Международна политика and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: