55-годишнината на първия спътник: накъде върви руският космос?


РакетаНа 4 октомври 1957 година от полигона „Тюратам”, станал прочут по-късно като космодрум „Байконур“, беше изстрелян първият изкуствен спътник на Земята.

Наследила от СССР развита космическа инфраструктура, Русия, въпреки тежкия период на 1990-2000 години, успя да запази потенциала в тази сфера, макар и не в пълен обем. Днес космическият отрасъл изпитва сериозни проблеми, способни да повлияят на по-нататъшното му развитие.

Тези проблеми могат безкрайно да се изброяват, но в резултат всичко опира до едно – недостига на специалисти. В предприятията и в конструкторските бюра остават все по-малко хора, способни да предадат на младите специалисти съответния опит, защото онези, които следваше да го правят днес, след завършване на ВУЗ-ове през 90-те години масово отиваха на работа където и да е, но само не и в космическия отрасъл.

Кадровата криза стана една от главните причини и на системната криза на руската космонавтика, един от признаците на която е поредицата аварии през последните години. Опитът за продължаване на развитието „по евтин начин” с опора на остатъците от съветските кадри и нископлатени младежи поставя отрасъла в едно критично опасно положение.

Въпреки това, потенциалът за развитие се запазва и редица проекти, реализирани днес в космонавтиката, могат да станат отправна точка за възстановяване на могъществото на отрасъла като цяло. Сред най-значителните ще посочим програмата по създаване на ново семейство носители „Ангара”: изстрелването й се очаква през 2013 година, а на космодрум „Плесецк” в Архангелска област се води подготовка на стартовия комплекс на новата ракета.

Сериозни успехи има и в създаването на космически апарати от ново поколение. Увеличаването на срока на апаратите на глобалната навигационна система ГЛОНАСС до 7 години позволи, най-накрая, да се разгърне тази система в пълен състав – 24 работещи апарата, без да се смятат резервните.

В перспектива спътниците на ГЛОНАСС ще служат по 10 години и повече – това увеличаване стана възможно благодарение на новите „открити платформи”, не искащи херметизация и поддържане в апарата на съответния микроклимат.

Спътниците стават по-малки, по-леки и по-евтини, което в перспектива позволява да се разчита на значително увеличаване на техния брой. А без развитие на космическата инфраструктура, елементи на която се използват навсякъде, е невъзможно да си представим съвременния живот. И от това, доколко ефикасно Русия ще успее през близките години да възстанови космическия си отрасъл, директно зависи не само престижът на страната и възможността да се печели на високо технологическия износ, но и безопасността в най-широкия смисъл на думата: от възможността да се извикат спасители в дълбоката тайга, до ядреното сдържане.

Реклами

Posted on 07.10.2012, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: